Тай Болинджър

РАКЪТ

да оцелееш извън матрицата

София, 2013

Преводът е направен по изданието CANSER

 

 

Ако харесвате книгата - купете я!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

STEP OUTSIDE THE BOX

Copyright © 2006, 2007, 2009, 2010 Ту Bollinger, Infinity 5102 Partners

Първо издание на български език, 2013 г.

© Елпи-02, 2013

Всички права запазени. Нито една част от тази книга не може да бъде размножавана или предавана по никаква форма или начин, електронен или механичен, включително фотокопиране, записване или чрез каквито и да е системи за съхранение на информация, без предварително писмено разрешение на издателя.

Въпреки че са положени усилия да се осигури пълнота и точност на информацията, съдържаща се в тази книга, авторът и издателят не поемат отговорност за грешките, пропуските, неточностите или каквото и да е противоречие в цитираните източници.

За да закупите един или повече екземпляри от книгата, моля, свържете се с нас на телефон

0877 05 18 63

 

Цената на проведен разговор е без добавена стойност съгласно условията, поставени от мобилния оператор

Ракът - да оцелееш извън матрицата Тай Болинджър

© Превод    Йорданка Христова

© Редакция    Мирослав Митев

© Дизайн на корица    Цветомир Цонков

Компютърна обработка    Мирослав Митев

Консултант    Д-р Гергана Гешанова

ISBN 978-619-90036-1-9

Тай Болинджър

ДА ОЦЕЛЕЕШ ИЗВЪН МАТРИЦАТА

Превод от английски Йорданка Христова

Редактор Мирослав Митев

Елпи-02

КАКВО КАЗВАТ ДРУГИТЕ ЗА ТАЗИ КНИГА

„Хирург съм повече от 38 години. Запознат съм с най-съвременните постижения на медицината и съм писал рецензии относно много статии за лечението на рака. Мога да кажа, че книгата на Тай М. Болинджър е наистина стъпка извън матрицата. Горещо ви препоръчвам да превърнете тази книга в настолно четиво и да я споделите с близките си.”

Д-р Рубен Т. Онг Ню Джърси, САЩ

„Поставиха ми диагноза злокачествен рак на дебелото черво. Книгата на Тай ми вдъхна надежда и ме убеди в това, че не е задължително ракът да бъде смъртна присъда. Този наръчник стана изключително ценен за мен. Благодаря на Бог за мъдростта в тази книга! След като намерих подходящото за мен лечение и го приложих, ми направиха кръвни изследвания и на следващия ден онкологът каза: Поздравления, нямате рак! ”

Кобьс Рудолф, Южна Африка

„Изследвам рака повече от 20 години. Виждал съм много приятели и роднини да страдат и да умират от тактиката на мошеническата медицинска система. Тази книга е най-пълният източник на информация, събрана на едно място. Препоръчвам я, когато провеждам семинари за рака, и разобличавам корумпираната медицинска мафия, като разкривам престъпната й същност.”

Джон Уинстед, Северна Каролина, САЩ

„Тази книга се откроява от останалите. Изключително завладяваща е и е приятна за четене.”

Франк Купър, автор на „Холестеролът и френският парадокс”, Австралия

„Отлична книга, добре написана и подкрепена с изследвания. Ясно и сбито представя различните видове алтернативни методи за лечение на рака. Задължителна е за всеки, който се интересува от тези видове лечение и се пита какво точно да избере.”

Д-р К. А. Холстед, Лондон, Англия

„През 1971 г. президентът Ричард Никсън обяви война на рака. Оттогава изминаха 36 години. Време е да направим стъпка извън матрицата.“

Тод Л. Пауел, Тексас, САЩ

„Тай Болинджър е написал тази книга, след като е изгубил и двамата си родители и още няколко други свои близки заради рак. Като счетоводител той забелязва най-важните неща. И понеже не е лекар, не могат да му бъдат отнети

правата, макар че може би за главата му е определена награда, след като назовава нещата с истинските им имена.”

М. Ф. Пиърсън, Нортхемптън, Великобритания

„Изключително съм радостен да споделя, че тази чудесна и добре написана книга спаси живота на съпругата ми! Информацията в нея е представена по удивително добре организиран начин, като едновременно с това е изчерпателна и лесна за четене. Смятам, че е вдъхновяваща, важна и научна. И въпреки това тя е най-шокиращата книга, която някога съм чел.”

Джими Браун, Пенсилвания, САЩ

„Най-великата медицинска и политическа книга, която съм чела през последните 20 години.”

Алена Валова, Албърта, Канада

„След като преминах през стандартното лечение срещу рак на главата и шията, реших да науча повече за тази болест, за профилактиката и за натуралните природни продукти. Тази книга съдържа цялата необходима информация, като с това спестява часове на търсене.”

Сам Талиаферо, Бокует, Панама

„Имах злокачествен рак и проучих информацията на Тай Болинджър за нетоксичните хранителни добавки, за начина на хранене, както и за съвременната медицина. Всеки, който има рак или познава болен от рак, трябва да си вземе тази книга и да я прочете от начало до край. Днес съм жива, защото направих това.”

Илейн Халибъргър, автор на книгата „Да спечелиш битката срака”

„Тази книга буквално изкрещява истината, като не спестява нищо по темата за рака и за лечението му.”

Джейн Блюър, Южна Каролина, САЩ

„Не намирам достатъчно добри думи, за да ви препоръчам тази книга. Тя е една от най-важните, които някога ще прочетете. Затова трябва да я има във ВСЕКИ дом по света. Тя не е само за хората, които се борят с рака, или за онези, които искат да се предпазят от раково заболяване. Тази книга е за здравето и благосъстоянието (да го имаш и да го запазиш) и за това да се освободиш от болестите (от ВСЯКА болест) - не само от рака. Просто не намирам достатъчно силни думи, за да ви я препоръчам. Убеден съм, че тя е най-добрата книга за рака.”

Л. Сайкс, Браунсвил, Онтарио, Канада

„Имам колекция от около 480 книги за природосъобразния начин на живот и природната медицина. Просто трябваше да ви пиша и да ви кажа, че от всички книги, които имам за рака, вашата е абсолютно най-добрата.”

Пат Хас, Уошингтън, САЩ

„Тази книга е прекрасна, добре аргументирана и приятна за четене.”

Анди Тейт, Гленроутс, Великобритания

„Това е удивителен и задълбочен труд - съчетание от духовно и техническо мислене, които са напълно уместни и са комбинирани много сполучливо. Докато четях, се удивлявах на сръчността, с която сте се справили със задачата.”

Д-р Дейвид Грег, Калифорния, САЩ

„Благодаря, Тай! Използвах мехлема „Кансема”, който препоръчвате в книгата, за раково образование на ръката ми. И така ми помогнахте да се справя с рака за броени дни.”

Кели Хофмън, Мичиган, САЩ

„Забележителна! Тази книга изпъква между всички книги, които съм чел!”

Дейв Петри, Южна Африка

„Жена ми беше диагностицирана с рак на яйчниците в четвърти стадий. Имаше и метастази в лимфната система. Онколозите й съчувстваха, но не ни дадоха никакви напътствия, нито надежда. Открих книгата Ракът --да оце.чееш извън матрицата и избрах някои природни средства за лечение. След месец онкологът се затрудни, когато се опита да открие тумора. Това „изненадващо” откритие се повтори още при няколко онколози в продължение на 6-месечен период. Сега съпругата ми няма рак. Не мога да кажа нищо друго, освен да похваля г-н Болинджър.”

А. Кийт Греъм, Ванкувър, Бритиш Кълъмбия, Канада

„Тази книга ще вдъхнови и възроди надеждата у лекари и пациенти, които желаят да погледнат отвъд установеното, за да разберат, че днес много методи за алтернативно лечение наистина водят успешна война срещу рака и печелят!”

К. Л. Колдуел, Мисури, САЩ

„Тази книга е удивителна! Тя е единственият истински щит, който човек може да използва, когато се бори с рака.”

Детелина Тодорова, Единбург, Шотландия

„Позволете ми да ви благодаря от сърце и душа за тази добре документирана книга и за изнасянето на тази информация пред обществото по толкова достъпен и разбираем начин.”

Д-р Алин Бризел, Флорида, САЩ

„Тази книга много ми харесва. Не спрях да я чета, докато не я свърших!”

Лиз Итър, Темпе, Аризона, САЩ

„Това е повече от книга за рака. Това е дъх свеж въздух в една „прецакана” медицинска система.”

Дийн, Чикаго, Илинойс, САЩ

&

„Задължителна книга за всеки, който има рак. Без съмнение това е и най-всеобхватното произведение, писано някога за рака. То трябва да се казва Библия за хора, болни от рак.”

Джери Л. Бергмън, Феърхоуп, Алабама, САЩ

„Тази книга е забележителна! Лесна е и за четене. Кара те да се насочиш към целта и внимателно да прецениш какво решение да вземеш, за да се справиш с раковото си заболяване.”

Черин Максуел, Австралия

„Много са медицинските публикации по темата за рака, но малко са книгите като тази, които имат смелостта да покажат нова посока.”

Уилям Хокънсмит, Тексас, САЩ

„Ако трябва да прочетете само една книга за рака, това ТРЯБВА да бъде тази книга. Тя е блестяща, изключително информативна и задължителна за всеки болен от рак, както и за всеки, който има познат болен от рак. Натуралните продукти ми се сториха не само интересни; някои от тях са дори смайващи. Избрах няколко и ги използвам, за да се лекувам, защото отказах и химиотерапията, и лъчетерапията. Книгата на Тай ми даде надежда - нещо, което онколозите не ми дадоха!”

X. Кларксън, Англия

„Като бивша медицинска сестра в отделение по онкология трябва да кажа, че истините в тази книга са велико откритие. Да направиш стъпка извън матрицата при рака е вашата единствена надежда. ПРОЧЕТЕТЕ ТАЗИ КНИГА!”

Б. К„ Пенсилвания, САЩ

„Книгата на Тай Болинджър е начин всеки да разбере, че ракът не е смъртна присъда. Ние всички сме излъгани от лекарите и Биг фарма. Постоянно предлагам тази книга на други хора и казвам на всички болни от рак, че има надежда.”

Джерард Мартинес, Лае Вегас, Невада, САЩ

„Книгата на Тай Болинджър е една от най-смелите критики и коментари, които съм чела за обезсърчителното състояние на ситуацията при лечението на рака. Тази книга е глас на надежда.”

Дорла Арксли, автор на „Градината на живота”, САЩ

„Сестра ми си поръча екземпляр от тази книга с твърди корици. И буквал-но не можехме да спрем да я четем дори през нощта. Информацията в нея е твърде важна. Сестра ми и аз решихме да направим профилактика за рака и да споделим животоспасяващата вест на Тай с нашите роднини и приятели. Моля, вземете си тази книга дори ако не сте болни от рак!”

Сара А., Хаваи, САЩ

„Не можете да не почувствате искреното желание на автора да достави на читателите ценна информация, която обикновено не се намира на разположение. Това е велика книга!”

Ричард Беливо, Остин, Тексас, САЩ

„Това е най-хубавата книга за рака, която някога съм чел. Тя наистина отваря очите ти и може да спаси живота ти.”

Ф. Ибрахим, Великобритания

„В продължение на 40 години изучавам въпросите за здравето и храненето. Преди няколко години с приятели започнахме спешно да проучваме въпросите за рака. Ракът - да оцелееш извън матрицата е най-хубавата книга, която открихме по този въпрос. С нея Тай Болинджър дава много на човечеството.”

Дж. Смарт, Ню Йорк Сити, САЩ

„Жена ми и аз харесахме тази книга толкова много, че купихме от нея още десет екземпляра за коледни подаръци.”

Брет Куонтрил, Бейтън Руж, Луизиана, САЩ

„Прочетох книгата на Тай през лятото на 2009 г. Мислех си, че това ще бъде поредната книга за рака. Обаче щом я започнах, не можах да спра да чета. Тя съдържа добре аргументирани и документирани факти. Като билкар и приро-долечител знам тези тайни. Обаче според правилата на Агенцията за контрол върху храните и лекарствата не можем да представим тази информация открито пред обществото. Моля, прочетете тази книга. Някой ваш познат може да бъде диагностициран с рак. Можете да станете герой за своя приятел, ако му споделите тази информация.”

Шелтън Р. Хендрикс, природолечител и билкар,

Синсинати, Охайо, САЩ

„Тази книга е наръчник за по-добро здраве и за живот без рак. Авторът е свършил чудесна работа в пресяването на всички глупости от интернет и ви е оставил най-доброто.”

Саймън Джексън, Инвъркаргил, Нова Зеландия

„Прочел съм около 10 книги за алтернативни методи за лечение на рака. Тази книга е по-добра от всички тях в няколко отношения. За мен лично алтернативното лечение се оказа успешно.

Това е необикновена книга. Това е книга, която всеки трябва да прочете.”

Пол Левайл, Калифорния, САЩ

„Чел съм много книги за различни болести, но тази стои много над всички

тях.”

Клодин М. Грег, Аляска, САЩ

„Повече от 28 години съм медицинска сестра. Намерих книгата на Тай Болинджър. От нея научих много за лечението на рака и за правилната диета. Това

е една от най-добрите и лесни за четене книги с толкова много представяне на различни видове лечение, с достъпна за използване информация. Не намирам достатъчно добри думи за книгата.

Р. Лоу, Кливланд, Охайо, САЩ

„Всеки лекар трябва да прочете тази книга. Тя е съкровище от информация, но само за тези, които могат да мислят самостоятелно. Благодаря ти, Тай, и пази гърба си!”

В. Кравец, Пенсилвания, САЩ

„Купих книгата за бившата си съпруга, която има рак на панкреаса. Казаха й да се прибере вкъщи и да уреди завещанието си. В тази книга тя намери източник на полезна информация и отчасти на нея се дължи удивителното й възстановяване и доброто й здраве. Горещо ви я препоръчвам.”

Чарлс У. Дарт, Джърси, Ченъл Айлъндс

„Лесна за четене книга. Нямах нужда от професор или специалист, който да ми превежда. Тай стреля право в целта с описанието на настоящото състояние на здравеопазването и Биг фарма и тяхното желание вместо да лекуват да третират пациентите си като клиенти.”

Джесика Джордън, Небраска, САЩ

„Тази книга е удивителна. Трябва да се прочетат поне над сто книги по тази тема, за да се получи информацията, съдържаща се в нея. Авторът пише достатъчно семпло, за да може да я разбере и дете от първи клас. Ако сте като мен, трудно ще оставите книгата, докато не я прочетете.”

Шери Купърсбърг, Пенсилвания, САЩ

„Това е най-добрата книга в моята библиотека.”

Даниел Йерарди, Аризона, САЩ

„Поставиха ми диагноза рак на яйчниците преди повече от 3 години, след което ми направиха много операции и няколко вида химиотерапия. Когато ракът се възобнови веднага след последната химиотерапия, разбрах, че трябва да предприема нещо различно. Открих тази книга, веднага я поръчах и тя промени живота ми. Започнах да я чета и не я оставих два дни, докато не я свърших. Сега имам надежда да живея и да се лекувам.”

ДенисЛ., Флорида, САЩ

„Препоръките в тази книга помогнаха на зет ми в борбата му с рак на дебелото черво. Беше диагностициран в четвърти стадий. Даваха му от 3 до 6 месеца живот. Лечението на рака на дебелото черво, което той започна, му помогна да намали размера на тумора с 50 процента през първите 3 седмици.

Много подробна и добре обоснована книга.”

Д. Хълсландър, Тексас, САЩ

„Тай Болинджър не само казва нещата такива, каквито са; той говори от сърце. В съвременния свят е трудно да получиш достоверна информация. Тай, ти наистина си скъпоценност! Благодаря ти.”

Зелко Сегович, Мелбърн, Австралия

„Тъй като преди 18 месеца ми бе поставена диагнозата рак на простатата, напрегнато изучавах алтернативните средства за борба с тази болест. Страхот-ната книга на Болинджър е най-добрият източник, който намерих по въпроса.”

Джон Мемъри, Северна Каролина, САЩ

„Страхотно! Тази книга наистина отвори очите ми! Някои от нещата, които прочетох, бяха достатъчни, за да убедят дори моя скептичен съпруг. Книгата е лесна за четене. Въпреки че г-н Болинджър използва някои медицински термини, дори моите тийнейджъри разбират написаното.”

Джени Барс, Ню Мексико, САЩ

„Тази удивителна книга ми помогна много в борбата с рака. Продължавай все така, Тай!”

Ситър Еджисън, Токио, Япония

„Като правоспособен медицински работник съм виждал безброй американци, починали от заболявания, които могат да бъдат излекувани с алтернативни средства. Действа ми стимулиращо и освежаващо да чета книга, която „изплю-ва камъчето” и пуска „звяра от чувала”. Това всъщност показва какво се случва в съвременната медицина, управлявана от Биг фарма. В тази книга г-н Болинджър е събрал „златно съкровище” от информация.”

Пеги Кризан, Джилет, Уайоминг, САЩ

„Тази книга е удивителна! Подкрепена е с подробни изследвания, добре е написана и е най-информативната, която съм чела, откакто на съпруга ми поставиха диагноза мозъчен тумор. Тогава напълно се отчаях. Тази книга ми даде надежда и ме вдъхнови. Помогна ни да възвърнем донякъде контрола върху ситуацията. Колкото повече четях, толкова повече неща научавах. Не мога да повярвам колко наивна съм била по отношение на съвременните медицински възможности. Тази книга ми даде сила.”

Данна Томъс, Великобритания

„Току-що научих, че имам рак на гърдата. Вместо да се паникьосам, прочетох Ракът — да оцелееш извън .матрицата и осъзнах, че всъщност мога да контролирам тази болест. Тази книга е изключително добре подкрепена с изследвания. Тя е задължително четиво. Не можах да я оставя, докато не я прочетох."

Паула Дешен, Калифорния, САЩ

„Не съм журналист. Това е работа на Тай и затова няма да ви досаждам по този въпрос. Оцелях след борба с рака и тази книга има огромен принос за това. Ракът да оцелееш извън матрицата е една от най-хубавите книги по тази тема. Тай е бунтовник - може би дори малко ексцентричен, но няма как да

пренебрегнете това, което казва. Прочетете тази книга, ако вие или някой ваш близък сте болни от рак!”

Брад Мацник, Мичиган, САЩ

„Тази невероятна книга отваря очите ти за „промиването на мозъци”, на което всички сме подложени. Прочетете я! Тя може да спаси нечий живот.”

С. Л. Култард, Норич, Великобритания

„Времето със сигурност ще докаже важния принос на г-н Болинджър за човечеството с написването на книгата Ракът - да оцелееш изеън матрицата.”

В. Маккой, Ню Мексико, САЩ

Преди да прочетете тази книга трябва да ви представя следното предупреждение, изисквано от Агенцията за контрол върху храните и лекарствата в Америка

Аз не съм лекари и не съм заблуден от общоприетото образование. Нямам диплома за доктор, следователно нямам и сертификат, който да грози стените на дома или офиса ми. Не притежавам никакъв документ от най-голямата доходоносна измама, която някога е била извършвана с човечеството.

Тази книга има само образователни цели. Тя не е предназначена да замести диагностиката, лечението или съветите на квалифициран доктор по медицина. Фактите, представени в следващите страници, се предлагат само като информация. Те не са медицински съвети и по никакъв начин читателят не трябва да мисли, че практикувам медицина.

Направил съм само съзнателно усилие да представя информация, която е едновременно точна и истинна. Обаче не поемам отговорност за неточностите в цитираните от мен източници, нито мога да бъда отговорен за това, как се използва този материал. Книгата не е справочно издание и затова не съм включил информация за всички видове алтернативни методи за лечение на рака. По-скоро съм описал методите, които смятам за най-важни и най-успешни.

Становището ми за алтернативните методи за лечение на рака не се оценява положително от Агенцията за контрол върху храните и лекарствата, която често наричам Агенция по смъртта”*.

На английски език съкращението на тази агенция е FDA, от чиито начални букви може да се получи названието “Федерална агенция по смъргта”.- Б. пр.

и

ПОСВЕЩЕНИЕ

Посвещавам тази книга на моята прекрасна съпруга Шарлийн, която е и моят най-добър приятел. Тя е момичето на мечти ми и сме заедно вече четиринадесет години. Майка е и на четирите ни деца: Бриана, Брайс, Табита и Черити. Шарлийн наистина е вдъхновение за мен, дар от Бога, най-блестящият пример на Божествената благодат в живота ми и мое най-пламенно насърчение. Тя е „вятър за крилете ми”. Както е записано в Библията, тя е моят „подходящ помощник”.

Без нейната подкрепа и без вярата й в мен никога нямаше да напиша тази книга. Тя не само ме подкрепяше и ме насърчаваше, но беше и точен „филтър”, когато обсъждахме кои идеи трябва да бъдат включени.

Благодаря ти, принцесо моя, за това, което си и което правиш! Благодаря ти и за нашите прекрасни деца!

На нашата сватба на 23 декември 1995 г

Бриана, Шарлийн, Табита и Брайс - снимка, направена на 23 декември 2006 г. (нашата 11-та годишнина от сватбата) в Хаят Риджънси в центъра на Далас, Тексас.

Табита, Бриана, Враис, Шарлийн и сладкото бебе Черити -снимнаправена във Веил Ескондидо (Букет, Панама) през юли 2010 г.

И

БЛАГОДАРНОСТИ

Искам специално да благодаря на Уебстър Кер, мой приятел и другар в откриването на истината за рака. Уебстър създаде най-всеобхватния уебсайт по въпросите за рака: www.cancertutor.com. Без неговите проучвания, опит и помощ тази книга би била само въздушна кула и никога нямаше да се осъществи.

Специални благодарности на моя добър приятел д-р Даръл Уолф за неговата изключителна работа в областта на детоксикирането на човешкия организъм и на правилната диета. Неговите брошури Увреден и изгнил, Гъбичките в нас и Възстановете вътрешната си територия ми бяха особено полезни в написването на тази книга. Посетете уебсайта на Даръл www.SourcetheSecret.com и неговото предстоящо радио и телевизионно шоу през 2011 година.

Специални благодарности на моя приятел д-р Рашид Бутар за неговата интелигентност и проницателност, с които представя фактите за токсичността, диетата и хранителните добавки. През последното десетилетие Д-р Бутар успешно е излекувал хиляди болни от рак и е наистина аутсайдер в медицината. Неговият уебсайт е www.drbuttar.com, а книгата му Девет стъпки, за да стоите далеч от лекаря стана бестселър.

Искам да благодаря и на своя приятел д-р Джим Хауънстайн за неговите отлични постижения в разбирането на същността на рака и детоксикирането. Д-р Джим, както любезно го наричам, е прекрасен християнин, който обучава пациенти според предписанията на метода „Лайфуан”, описан подробно по-на-татък в книгата. Неговият уебсайт е www.mynaturalhealthteam.com.

Благодарен съм на д-р Дейвид Грег за прозренията му за причините за рака и за биохимичните процеси, свързани с появата му, както и за неговите теории за DMSO и цезиев хлорид. Научих много от работата на д-р Грег. Освен това той е и човекът, който ме „светна” за това, което наистина се случва зад кулисите на световните събития.

Благодарен съм на Бил Хендерсън, автор на няколко книги за лечението на рака, за неговите изследвания, за подкрепата и насърчението, които получих от него, както и за искрената му загриженост и внимание към болните от рак. Бил е удивителен човек, който наистина обича да помага на хората. Уебсайтът му е ww'w.beating-cancer-gently.com.

Благодарен съм на Таня Хартър Пиърс за нейните удивителни изследвания по темата за рака и за книгата Надхитрете своя рак. Уебсайтът на Таня е www. outsmartyourcancer.com.

Благодарен съм на д-р Сол Пресмън (също познат като д-р Озон) за информацията, която ми предостави за озона, и за неговите прозрения в теорията за хипоксията при възникването на рака. Уебсайтът на д-р Пресмън е is www. plasmafire.com.

Благодарен съм на своя приятел Майк Врентас, автор на метода „Селект Будвиг”, за оригиналните му изследвания на един от най-успешните методи за лечение на рака. Уебсайтът на Майк е www.cellectbudwig.com.

Благодарности на Майк Адамс, „здравния рейнджър”. С негово разрешение съм осеял книгата с няколко от карикатурите „Контра мисъл”. Уебсайтът на Майк е www.naturalnews.com.

Искам също да благодаря на медицинските „аутсайдери”, които не се задоволяват с настоящата ситуация по отношение на лечението на рака. Смелостта, изобретателността и посвещението на тези лекари, изследователи и автори са спасили живота на хиляди болни от рак. Единствено благодарение на тяхната усилена работа е възможно съществуването на книга като тази (и то написана от неспециалист като мен).

На моя брат Рон и сестра ми Черит: искам и двамата да знаете, че ви обичам. Знам, че ни беше трудно да загубим мама и татко, но съм благодарен, че всички имаме скъпи спомени от тях.

На моите четири скъпоценни деца Бриана, Брайс, Табита и Черити: татко ви обича!

Брайс, Табита. и Бриана с новороденото бебе Черити -снимка, направена през юни 2010 г.

В ПАМЕТ НА...

Тази книга е написана в памет на моята майка Джери Джийн Болинджър Тейлър и баща ми Чарлс Греъм Болинджър. Това са най-добрите родители, които някога човек би могъл да желае. И двамата ме обичаха безусловно. Винаги ме подкрепяха и ме насочваха към духовността.

За мен и двамата са герои по свой начин. Когато си правя равносметка за живота дотук, искрено мога да кажа, че нямам лоши спомени от своите родители. Усмивките им бяха заразителни, а също и интересът им към живота.

Сега, когато и двамата не са живи, в сърцето ми има две празни места, които никога няма да се запълнят. Но аз отново ще се срещна с тях в Небето. Това е моята надежда.

Последната снимка на мама и татко, направена през 1995 г

ПРЕДГОВОР

Един ден, когато се прибрах от работа, жена ми беше в една от спалните. Влязох в стаята, тя ме погледна и каза:,,Днес ходих на лекар. Имам диабет”. Доколкото си спомням, точните думи, с които й отговорих, бяха: „И какво от това? В моя уебсайт съм публикувал лекарство за диабет от втори тип. Просто го виж”.

Излязох от стаята без да кажа друго. Няколко часа по-късно осъзнах, че съм говорил прибързано. Затова отидох до магазина за здравословни храни и купих нещата, от които тя се нуждаеше. Останалите поръчах по интернет. След два месеца жена ми вече нямаше нужда да следи нивото на кръвната си захар. Лечението на диабет се намира на www.cancertutor. com/Diabetes/Diabetes_Type_II.htm.

Ако жена ми беше казала, че лекарят й е открил рак на гърдата, на панкреаса или какъвто и да е друг вид рак, моят отговор би бил същият. Може би само щях да заменя израза „диабет от втори тип” с вида на рака. Моят уебсайт е сходен с книгата Ракът - да оцелееш извън матрицата, защото целта е да показва на хората правилната посока и да им спести месеци на упорито търсене. Лекуването на наскоро открит и диагностициран рак е лесно. Обаче има няколко вида рак (като плоскок-летъчен карцином), за които още от самото начало трябва да се прецени и избере подходящото лечение. Или няма да имате втора възможност.

Раковата клетка се определя като недиференцирана. Това означава, че няма полезна функция. Например група ракови клетки не могат да оформят мускулна тъкан, нито могат да бъдат функционални. Раковата клетка не може да функционира така, както могат здравите клетки на сърдечния мускул. Няма никакви функции, ако е част от черния дроб. Тя не може да извършва нищо градивно. Просто съществува. Раковата клетка е като капка бензин - не е полезна за работата на автомобила, докато е само капка бензин.

По подобен начин не може да стане част и от туморна тъкан, тъй като раковата клетка изглежда като здравата. В туморната тъкан раковите клетки просто съществуват. В нея те не правят нищо друго, освен да се размножават и да продължават да съществуват, без да умират. По същество при вземането на биопсия се търси наличие на ракови клетки. Тъй като по-голяма част от клетките в един тумор изглеждат като здравите (всички нормално функциониращи клетки са здрави клетки), вътре в тумора няма достатъчно ракови клетки, които да убият човека. Или, казано с други думи, никой не умира от раковите клетки, намиращи се в тумора.

Това се дължи на факта, че в тумора не могат да съществуват толкова ракови клетки, че да убият човек. По подобен начин никой мъж не е умрял от раковите клетки, намиращи се в простатата. Доброкачествените тумори могат да нараснат до няколко десетки килограма и никой човек не умира от това.

Това, което убива болните от рак, е разпространяването на раковите клетки. Тоест възникнали са достатъчно ракови клетки, които да причинят смъртта на човека. Огромният им брой буквално ще изсмуче живота от болния. Болните клетки ще вземат от здравите глюкоза и хранителни вещества и ще създадат токсини от рода на млечната киселина. Но за да убие човек, това размножаване на ракови клетки трябва да отиде отвъд който и да е тумор (има редки изключения от това правило, например, когато туморът блокира движението на жизненоважни телесни течности). Обаче, въпреки тези факти, онколозите продължават да поставят акцент върху туморите.

Цитатът от покойния д-р Филип Бинзел обяснява това, за което говоря:

„Когато открие тумор, единственото нещо, което лекарят обсъжда с пациента, е какво възнамерява да направи с тумора. Вариантите за действие са да се направи или лъчетерапия, или химиотерапия. Целта е да се въздейства върху тумора. Никой изобщо не пита какво преживява пациентът. При моето медицинско обучение имам спомени, че макар да се провежда лъчетерапия или химиотерапия и от тях туморът да става все по-малък, някои пациенти стават по-болни и се чувстват все no-зле. При аутопсията чуваме: „Какво чудо! Туморът е изчезна!!" Да, така е. но заедно с него е изчезнат и пациентът. Колко милиони пъги трябва да се повтарят тези сценарии, преди да осъзнаем, че лекуваме не това, което трябва?

При първичния рак туморът почти без изключение не заплашва нито здравето, нито живота на човека. Ще повторя това. При първичния рак туморът почти без изключение не заплашва нито здравето, нито живота на човека. Това, коего заплашва здравето и живота му, е разпространяването на болестта в останалата част от организма. Операцията изобщо не може да спре разпространението на рака. Облъчването също не може да го спре. Както и химиотерапията.

Откъде знам това? Само погледнете статистиката! Статистиката, позната като ,,време за оцеляване”. Става въпрос за интервала от време между първото диагностициране на рака и момента, когато пациентът умре от болестта.

В последните петдесет години ранното диагностициране на рака има ограмен напредък. През този период напредък отбелязва и хирургическото отстраняване на туморите. Има напредък и в използването на лъчетерапията и химиотерапията заради способността

им да смаляват ши унищожават туморите. Но времето на оцеляване на пациентите днес не е по-дълго, отколкото е било преди петдесет години. Какво означава това? Явно лекуваме нещо погрешно!” (Бинзел, Ф. Жив и здрав. Глава 14).

Накратко, д-р Бинзел казва, че от методите на съвременната медицина няма нещо, което може да спре разпространението на рака. Възможно е да си мислите, че химиотерапията е предназначена да спре разпространението му. Да, но тя не е предвидена само за раковите клетки. Тя убива бързо нарастващите клетки, независимо дали са ракови, или здрави. Някои ракови клетки се размножават бързо. Затова химиотерапията може и да не успее да ги убие. А някои стават резистентни на синтетични лекарства и химиотерапията не може да ги унищожи.

Най-важното е, че ако бъде подложен достатъчно време на химиотерапия, пациентът ще умре от токсичността на химиотерапията много преди всички ракови клетки да бъдат унищожени. Химиотерапията може само да забави развитието на рака, но не може да му попречи да се разпространява и да убива. Тя причинява ремисия. Но в почти всички случаи пациентът излиза от ремисия и умира. Много пациенти с рак не живеят достатъчно дълго, за да стигнат до ремисия, докато други стигат до ремисия по няколко пъти.

Хирургичната намеса определено не спира развитието на рака, който вече се е разпространил, защото в почти всички случаи ракът е отишъл далеч отвъд това, което хирургът може да отстрани. Облъчването е като пушка. Можете ли да угасите огън с пушка? Единственото нещо, което съвременната медицина може да направи, е да смалява формата на туморите и да забавя развитието на рака. Пациентите могат временно да стигнат до ремисия. Обаче съвременната медицина не може да спре разпространението на рака. Точка.

Това означава, че Агенцията за контрол върху храните и лекарствата никога не е одобрявала лекарство за химиотерапия, което може да се насочи към раковите клетки или да спре разпространението им. Всяко лекарство за химиотерапия, използвано досега, е буквално безполезно или причинява повече вреда, отколкото полза. Освен това Американската медицинска асоциация (АМА, която не е нищо повече от профсъюз) никога не е одобрявала процедура, която може да спре разпространяването на рака. Нито един лекар (който използва „великата тройка“ - режи, трови и гори) досега не е прилагал синтетично лекарство или медицинска процедура, която да спира разпространението на рака. Това не се е случвало. В най-добрия случай развитието на болестта може да се забави, но само понякога. Можете да попитате лекарите дали искат да спрат разпространението на рака и да излекуват пациента. Въпреки че някои от тях го искат, за индустрията този отговор ще бъде „не”. Тази книга

Ракът - да оцелееш извън матрицата ще ви представи много случаи на природолечение на рака (тоест алтернативен метод за лечение) и дори някои съвременни методи и лечение, забранени от властите (обикновено това са Американската медицинска асоциация, Агенцията за контрол върху храните и лекарствата и Федералната търговска комисия), защото имат силни позиции!

В медицината обичайна практика е успешното лечение на рака да не се споделя пред обществото. Вместо това от Агенцията за контрол върху храните и лекарствата се одобряват крайно неефективни синтетични лекарства (които носят печалба, защото могат да бъдат патентовани). Това е машинация, каквато светът никога преди не е виждал. Лекарите от бъдещето ще гледат на колегите си от това поколение с отвращение, защото са имали много възможности да излекуват рака, но вместо това са пренебрегвали ефективното лечение и често са го правели незаконно.

Единственото логично мото, което може да се припише на Биг фарма (събирателен образ на фармацевтичната индустрия) и медицинския монопол (Американската медицинска асоциация) е: далеч по-изгодно е да се забави разпространението на рака, а не да се излекува. Ако някоя терапия спира разпространението му, ТРЯБВА да бъде прекратена.

Дългосрочната цел на взаимноизгодния съюз, сключен в ада между Агенцията за контрол върху храните и лекарствата, Американската медицинска асоциация и Биг фарма (тоест сърцевината на онкоиндустри-ята), е ракът да се превърне в хронично заболяване като диабета. Така пациентът става дългосрочен източник за печалба. Само погледнете вестниците. Почти всяка седмица Агенцията за контрол върху храните и лекарствата одобрява ново лекарство, което трябва да удължи живота на болните от рак в сравнение с предишни безполезни лекарства. Точно това иска да направи този съюз. Никога няма да видите лекарство за рака освен ако това не е изключително рядко срещан вид рак. Например никога няма да видите лекарство за рак на гърдата. Рекламната пропаганда е по-доходна за онкоиндустрията, отколкото парите, похарчени за лекарството.

Плодът от този съюз, сключен в ада, е Американското дружество за борба с рака - машина за пропаганда, която има за задача да прави съвременните методи за лечение на рака да изглеждат далеч по-ефективни, отколкото всъщност са. Те са гримьорите на чудовището. Вероятно смятате, че истинският процент на излекуваните от рак от конвенционалната медицина е 40-50 процента и бързо се увеличава. Грешите. Той е 3 процента за последните 80 години и си стои на едно и също място!

Има ли някакви природни алтернативни средства за лечение на рак? Могат ли да се използват натурални химични съединения от природата, за които е доказано, че се насочват към раковите клетки, прекратяват

размножаването им и лекуват пациента? Вероятно смятате, че отговорът е „не”. Това е грешен отговор. Съществуват дузина алтернативни методи за лечение на рака, които могат да спрат разпространението му и дори да го излекуват напълно. В тази прекрасна книга Тай Болинджър представя най-доказаните от тях.

Обаче, както можете да предположите, Агенцията за контрол върху храните и лекарствата никога не е одобрявала тези методи на лечение, защото фармацевтичните компании никога не са й представяли някое от тях. Това отчасти се дължи на факта, че Биг фарма не може да патентова простите природни вещества (и с това да натрупа печалба), а отчасти и поради това, че Американската медицинска асоциация не желае ракът да бъде излекуван. Медицинската асоциация не позволява лекарите да използват успешно лечение на рака. Тъй като такъв вид лечение не е било представено от фармацевтичната индустрия, Агенцията за контрол върху храните и лекарствата го определя като „недоказано”, независимо колко научни доказателства има за лечението.

Затова счетоводителите, домакините, фермерите, инженерите и т.н. водят борба срещу онкоиндустрията. Но тези хора не могат да влияят на медиите. Между другото Агенцията за контрол върху храните и лекарствата (FDA), Националният институт за онкологични заболявания (NCI), Националният институт по здравеопазване (NIH), познати на всички до втръсване, не са ангелите в това уравнение. Те също са продали душите си и знаят съвсем точно какво се случва.

По принцип природните средства ВИНАГИ се насочват към раковата клетка и не увреждат здравата. Затова могат да бъдат използвани в много по-високи дози от химията на Биг фарма. Ето защо натуралният продукт е тридесет пъти по-успешен в лечението на диагностицирани пациенти от съвременната медицина.

Природата (или Бог) знае много повече за рака, отколкото знаят специалистите от фармацевтичната индустрия. Още по-важно е, че природата е далеч по-коректна от служителите на фармацевтичните компании. Денят на Страшния съд завинаги ще се погрижи за тях и за техните братя от тютюневата промишленост, федералното управление и т.н., но това вероятно не е наша грижа. Важно е да сме наясно, че Природата знае как да атакува раковите клетки и да спре разпространението им.

Тогава защо никой не ви е „промил мозъка”, за да повярвате в успеха на алтернативната медицина? Защо не сте чули за тези неща поне няколко пъти по телевизията или радиото? Защо не ги пише в сериозните списания? Защото, ако ви ги кажат, фармацевтичната промишленост ще изтегли всички свои пари за реклама и ще трябва да ги даде за реклама на конкурентна телевизия или списание.

Освен това до голяма степен същите хора, които печелят от конвенционалната медицина, притежават големите медии, радиопрограми и телевизионни канали. Например „Дженеръл Електрик”, която получава огромни печалби от това, че снабдява болниците със скъпо оборудване, от продажбите на лекарства и т.н., притежава медията „Ен Би Си” и поне 30 големи нейни филиала. ,Дженеръл Електрик” е член на онкоиндус-трията и притежава Ен Би Си!

Това, което знаете за рака, е старателно планирано и разработено от майсторите пропагандатори на фармацевтичната индустрия, за да ви държат в неведение относно предимствата на природолече-нието на рака.

За нещастие някои от специалистите по алтернативна медицина не са по-честни от тютюневите и фармацевтичните компании. Добрата вест е, че тази книга ще изясни ситуацията. Ще ви разкаже за алтернативните методи за лечение на рака, които наистина действат. Обаче тя е също толкова важна и за хората, които не са болни.

Помислете върху действителната статистика:

При лечението на рака лесно може да се постигне до 90 процента успех от пациентите, които избягват съвременната медицина, заемат се още от самото начало с алтернативна медицина и правят каквото трябва.

•    Реалният процент на излекуваните болни от съвременната медицина е 3 процента или по-малко.

95 процента от болните от рак, които се обръщат за помощ към алтернативен метод за лечение, преди това са преминали през всички видове съвременно лечение и са изпратени вкъщи, за да умрат там. Това означава, че алтернативната медицина се заема с голям брой пациенти с рак в критично състояние.

За тези, които отлагат алтернативното лечение, докато не ги изпратят вкъщи, за да умрат, има само една група от над триста вида алтернативни методи за лечение, които са достатъчно мощни, за да им дадат шанс за оцеляване.

•    Но дори тези хора, които наистина откриват някои от тези ефикасни методи за лечение (тоест читателите на тази книга), в най-добрия случай имат около 50 процента шанс за оцеляване.

С други думи, ако първо започнете лечение с алтернативна медицина, шансът ви за оцеляване е 90 или повече процента, стига да правите всичко, каквото трябва. Ако започнете лечение чрез конвенционалната медицина, а след това - чрез алтернативната, ще страдате години наред и ако имате късмет, ще получите 50 процента шанс за оцеляване. Както можете да предположите, книга като тази е жизненоваж-

на. Ракът - да оцелееш извън матрицата може да ви спести месеци на търсене и да ви насочи точно по кой път да вървите.

Р. Уебстър Кер,

наричан още „наставникът на болни от рак”

www.cancertutor.com

www.new-cancer-treatments.org

Джери Болинджър Тейлър, майка ми

Глен Маккои. мои братовчед

ВЪВЕДЕНИЕ

Казвам се Тай Болинджър. Изчислено е, че преди сто години само един от осемдесет американци е бил диагностициран с рак. Днес приблизително един от всеки трима американци ще бъде диагностициран с рак. Приема се, че до 2020 година всеки втори американец ще има същата диагноза. Всяка година смъртните случаи от рак представляват приблизително дванадесет процента от всички смъртни случаи по света.

Всяка година по цялото земно кълбо диагнозата „рак” получават над десет милиона човека, а почти седем милиона умират от тази болест. Според Световната здравна организация през следващите петнадесет години процентът на болните от рак в световен мащаб може да се увеличи с петдесет процента. САЩ е една от трите държави с най-висок процент на рак болни от рак сред населението на страната. Звучи като ракова епидемия,нали?

От рак са засегнати повечето семейства. Моето не прави изключение.

•    През юни 1996 г. баща ми Греъм Болинджър почина от рак.

•    През ноември 1996 г. дядо ми Конъл Болинджър почина от рак.

•    През май 1997 г. братовчед ми Глен Маккой почина от рак.

•    През юли 1997 г. чичо ми Джоел Болинджър почина от рак.

•    През февруари 1999 г. баба Хелън Кейд почина от рак.

•    През август 1999 г. дядо Д. Е. Маккой почина от рак.

•    През февруари 2004 г. майка ми Джери Болинджър Тейлър почина от рак.

Както се вижда, семейството ми е опустошено от рака.

Първата част от тази книга е в чест на моите родители. Ще ви разкажа за техните последни дни, за борбата им с тази болест и за начина, по който и двамата вдъхновяваха и трогваха всички, които ги посещаваха. През последните седмици точно преди баща ми да умре през 1996 г. започнах своето „пътуване” към истината за рака. Това, което научавах през цялото време, наистина ме изуми. Разбрах не само за невероятния положителен резултат на много алтернативни методи за лечение на рака и за удивителното възстановяване буквално на хиляди от предполага-

Гоеъм Болинджър., баща ми


Джоел Болинджър, мой чичо


емия смъртен изход. Научих също, че медицинската индустрия забранява друт вид лечение освен своето и преследва смелите и изобретателни аутсайдери, пристъпили „извън рамката“ и разработили успешни терапии. Научих за политиката на боледуване от рак и за алчността на фармацевтичните компании. Научих за войната между защитниците на съвременните и алтернативните средства за лечение. Натъжен съм, че и татко, и мама вероятно щяха да бъдат живи до днес, ако навреме бяхме получили информация за тези алтернативни методи. Научих, че това лечение изисква нещо повече от бързото прескачане до местния магазин за здравословни храни и от купуването на няколко опаковки с витамини и минерали. Натрупаните знания за алтернативните методи на лечение на рака са забележителни. Специфичните механизми, по които определени методи се справят с това заболяване, са удивителни. Всъщност няколко алтернативни методи за лечение на рака са разработени именно от носители на Нобелова награда.

По време на написване на петото издание на тази книга (2010 г.), ако напишете думата „рак” в търсачката „Гугъл”, ще получите около 180

000 000 резултата. Да кажем, че някъде има много информация, е като да кажем, че океанът е малко мокър. Огромният масив от информация може лесно да ви обезсърчи, ако тепърва започвате да изследвате истината за рака. Точно заради това хората бързо се губят в необятното пространство от информация. В такъв решаващ момент от живота си на кого можете да разчитате?

Много уебсайтове предлагат всякакви лекарства. Някои от тях като www.quackwatch.com не правят нищо повече от това, да критикуват алтернативните методи на лечение. Тяхната преднамерена и лицемерна небрежност към точността е позорна. Други сайтове са пълни със специални медицински термини и буквално не е възможно да разберете каквото и да е. Как да редуцирате целия този масив от информация? Кой е прав? Кой греши? Лесно е човек да се обърка и да си каже: „Няма да се справя. Отказвам се”.

Според легендата за битката при Сан Хасинто, когато през 30-те години на 19-ти век генерал Сам Хюстьн се борил с Антонио Лопес де Санта Ана - президента на Мексико - и всеки ден отстъпвал, казал: „Време е да начертаем граница в пясъка”. При тези думи един от неговите каубои отговорил: „Капитане, има доста пясък. Можете да избирате”. С изобилието от лесно достъпна информация за рака и за лечението му да избереш къде да сложиш границата в пясъка е по-трудно от всякога. Надявам се, че Ракът - да оцелееш извън матрицата ще бъде вашата „граница в пясъка”, тъй като в нея ясно и сбито са представени фактите и лъжите за рака и за неговото лечение.

Повечето хора нямат нито пари, нито време да купуват и четат безброй книги за медицинските, финансовите и политическите аспекти на рака. Тази книга е сбит и все пак достатъчно подробен източник на информация за сложните и осъдителни машинации, свързани с тази болест. След като я прочете, ще можете да вземе обосновано решение по отношение на диетата, профилактиката и алтернативните методи за лечение.

Аз съм правоспособен счетоводител. Докато учех в магистърската програма в университета „Бейлър”, едно от многото ценни умения, които придобих, беше способността подробно да изследвам изключително сложни казуси, да стигам до заключение, основано върху конкретни факти и обстоятелства, и след това да обобщавам откритията си в сбито резюме. Дефинирането на Закона за държавните приходи в разбираеми за неспециалиста думи не е лесна задача. Но мисля, че тази способност ми даде възможност да обобщя и подредя огромния брой изследвания върху рака и, в края на краищата, да напиша тази книга.

В счетоводната професия се подготвят доклади за финансовото състояние на клиента. Един от видовете отчети се нарича компилация, който по същество не е друго, а просто събиране на числата, предоставени от клиента. С други думи, взема се готова информация и се предоставя в достъпен и лесно разбираем формат. В същността си тази книга не е нищо повече от информация, събрана при четенето на десетки книги и хиляди сайтове.

Тази книга в никакъв случай не е научен труд. Реших да я напиша на популярен език. Рядко съм използвал медицинска терминология и не съм правил дълги списъци с препратки. Не ме разбирайте погрешно. Цитирам многобройни проучвания, давам много препратки и използвам мнението на експерти. Но се опитах да „разпръсна” тези препратки из цялата книга там, където са важни и уместни. За ваше улеснение в края на книгата има и речник.

Честно казано, десетки са ценните книги по темата за рака, диетата и методите за лечение, но твърде много от тях са изпъстрени с медицински клишета и технически подробности. Затова или са трудно разбираеми, или са досадни за четене. Много от тях ви предлагат повече въпроси, отколкото отговори. Започвате четенето и вече сте объркани. А когато ги прочетете, сте още по-объркани. Някои автори използват някакъв „таен код”, който може да бъде дешифриран само от лекари, учени и академици.

За разлика от Емерил Лагас, който обича да „разбунва духовете”, моята цел е да „успокоявам духовете” и да ви дам възможност действително да разберете сложната медицинска информация, посветена на рака, храненето и здравето. Въпреки старанията ми тази книга все пак няма как да не съдържа и терминология.

Затова горещо ви препоръчвам да я прочетете от начало до край, без да пропускате части от нея. Надявам се и се моля тази информация да ви бъде полезна в стремежа ви да се предпазвате или да се излекувате от рак. Дано Господ я използва като средство да възстановите здравето си и да го поддържате в добра форма. Ако сте отворени за нови идеи и можете да пристъпите „извън матрицата”, мисля, че тази книга ще ви бъде от полза.

Бог да ви благослови!

Тай М. Болинджър, автор ty@cancertruth.net

МАМА И ТАТКО

Мама и татко са най-добрите родители, които някога бих могъл да желая. И двамата ме обичаха безусловно. И двамата бяха герои за мен по свой начин. Сега, когато не са живи, в сърцето ми има две празни места, които никога и с нищо няма да се запълнят. Но аз отново ще се срещна с тях в Небето. Това е моята надежда.

Чарлс Греъм Болинджър

Около 5 часа вечерта на 1 юли 1996 г. съпругата ми Шарлийн и аз спряхме до метрото и си купихме няколко сандвича. След това се отправихме към къщата на родителите ми в Северозападно Сан Антонио. От няколко седмици баща ми имаше проблеми с корема. Лекарите смятаха, че има чревен паразит, вероятно циклоспора, която паразитира в човешкия организъм след ядене на развалени ягоди. Изобщо не подозирахме, че това ще бъде последния път, когато всички се храним заедно. След вечеря татко и аз обсъждахме каква би могла да бъде причината за стомашните му болки, когато като гръм от ясно небе той каза: „Надявам се да не е рак”. Отговорих: “Не се тревожи, татко, сигурен съм, че не е нещо сериозно. Та ти си само на 52 години”.

По-късно вечерта всички се бяхме събрали. Шарлийн и аз се приготвяхме да отидем до залата за фитнес. Изведнъж татко се преви от болка и се хвана за корема. Никога преди не го беше боляло така. Татко беше висок 188 см и тежеше около 100 килограма. Беше доста издръжлив. Но изведнъж болката го сломи и всички сериозно започнахме да се тревожим. Майка ми беше силно притеснена, когато каза на съпруга си, с когото живееше почти тридесет години, че вероятно ще се наложи да постъпи в болница. Той каза, че ще се оправи гг се опита да излезе от стаята. Трябваше да го подпирам, докато се опитваше да стигне до всекидневната. Щом слезе долу, стана ясно, че не се справя. Казах му, че трябва да отидем до болницата възможно най-бързо. Татко се съгласи.

Физически баща ми беше образец за здраве. Така си мислехме ние. Той не пиеше алкохол, не пушеше и редовно правеше физически упражнения. Притежаваше огромна духовна сила. Вярваше в Исус Христос

л

както малко хора го правят и имаше ясни приоритети: Бог, съпругата, децата, родителите си и всичко останало. Тъй като татко никога не правеше неща, които обикновено провокират сериозно заболяване, бяхме сигурни, че болката трябва да е предизвикана от нещо незначително.

По пътя към болницата стана ясно, че татко изпитва мъчителни болки. Единствените му думи бяха извинение за неудобството, което причинява на своето семейство. Постоянно повтаряше какви добри медицински сестри има, докато жена ми го галеше по главата, а мама слагаше на челото му мокри кърпи. Както винаги неговите мисли бяха съсредоточени върху другите, а не върху него самия.


Пристигнахме в болницата около 7 вечерта. Татко беше приет веднага. Лекарите започнаха да провеждат серия от изследвания, за да му поставят диагноза. Обадих се на брат си и му казах да дойде при нас. Решихме, че докато не научим подробности, няма да се обаждаме на сестра ми, която беше в колежа на университета „Хардинг-Симънс” в Абилийн.

Към 9 часа лекарите установиха проблема

- камъни в жлъчката. Операцията за премахването им беше определена за следващата сутрин. Тъй като всичко изглеждаше наред, Шарлийн и аз си тръгнахме, за да почистим няколко малки офис сгради. Имахме намерение да се върнем в болницата, когато свършим, за да проверим какво се случва.

Когато точно преди полунощ дойдохме в болницата, за голяма изненада мама ни каза, че са отвели татко в операционната. Може би имаше по-сериозен проблем, отколкото лекарите предполагаха. Обадих се на сестра си и й казах, че татко го оперират, но да не се тревожи. Всичко трябва да се оправи.

Стана един часа през нощта. После два часа. Все още нямаше информация от лекарите. След три часа операция стана очевидно, че проблемът е по-сериозен, отколкото предполагахме. В три часа сутринта вече бяхме наистина разтревожени. Накрая, около три и половина сутринта, хирургът дойде в чакалнята при нас - брат ми Шарлийн, мама и аз. Никога няма да забравя как изглеждаше, когато излезе от операционната. Беше едновременно шокиран и безпомощен. Поклащайки отчаяно глава, първите думи, които изрече, бяха: „Просто е в толкова напреднал стадии, а той е толкова млад. Рак е”. Мама почти припадна, а после започна да ридае неудържимо. Всички заплакахме. Как е възможно? Нали трябваше да бъде просто една рутинна операция! Брат ми се разплака и излезе от стаята, аз отново се обадих на сестра си, за да й кажа лошата новина. Беше четири часа сутринта.

Лекарите трябваше да отстранят около една трета от дебелото черво на татко, а също и голяма част от стомаха. Те бяха направили двадесет-сантиметров разрез вертикално през корема му. Ракът имаше метастази в лимфните възли и навсякъде в коремната област.

Прибрахме се вкъщи, за да поспим няколко часа, и се върнахме в болницата преди обяд на следващия ден. Лекарите ни казаха все още да не споменаваме на татко за състоянието му. Затова с ведрото настроение, което успяхме да покажем, влязохме в болничната стая. Татко изглеждаше уморен и объркан. Не знаеше какво му се е случило. От предишната вечер си спомняше само пристигането в болницата. Всички го насърчихме, че нещата ще се оправят и че трябва само да си почива.

Няколко християни от църквата, която посещаваме, дойдоха да видят татко. Около 1 часа следобед Шарлийн и аз си тръгнахме за следобедна почивка. Тогава видяхме пред болницата да паркира Джим Брайънт, познат от църквата. Когато го информирахме за състоянието на татко, всичко, което успя да каже, беше: „Татко ти има рак? Това е наистина ужасно!”. И всички заплакахме.

Онзи следобед се опитахме да поспим, но беше трудно. По онова време Шарлийн и аз още нямахме деца и аз си мислех само за това, дали татко ще поживее още, за да види своите внуци. Шарлийн и аз бяхме женени едва от шест месеца. Докато лежахме, можех единствено да плача тихо.

Когато се върнахме в болницата, бяхме смаяни от многото хора, дошли на свиждане. Той обичаше да говори. Винаги беше приятелски настроен и караше другите да се чувстват значими, защото отделяше време да ги изслушва. Той практикуваше истинско християнство и така се отнасяше с другите, както Исус Христос би се отнасял към тях. Фоайето в болницата беше пълно с познати. Бяха донесени плодови кексове и сладки, безалкохолни и сандвичи, ябълки и банани. Някои изглеждаха унили, докато други се радваха, че могат да помогнат на семейството ни.

Татко все още не знаеше, че е болен от рак, а и ние не искахме да му казваме. Но чувствах, че не е правилно да бъде в неведение. Затова поисках съгласието на лекаря да му кажа истината. Никога не съм попадал в такава ситуация и не бях сигурен как да подходя. Знаех, че думите ще дойдат точно когато имам нужда от ~ях. Знаех, че трябва да бъда силен заради семейството си и заради него. затова влязох в болничната стая и хванах ръката му: „Татко, знаеш ли какво се случи?” - попитах го аз. Татко поклати отрицателно главп. „Снощи откриха рак в стомаха ти и го извадиха.”

&

Очаквах да се шокира от новината, но татко не изглеждаше изненадан. Всъщност сякаш подозираше това, сякаш беше подготвен за тази истина. Тъй като беше умен човек, вероятно можеше да предположи, че нещо не е наред, след като толкова много близки го посетиха през деня. „Всичко ще се оправи, татко. Лекарите извадиха тумора и сега само трябва да си почиваш и да се възстановяваш.” Въпреки че лекарите не успяха да премахнат целия тумор, смятах, че тази дребна лъжа няма да му навреди. Така можеше да бъде спокоен.

Татко остана в интензивния сектор през целия ден, докато семейството ни едва сега започна да осъзнава какво се беше случило. Той беше претърпял четиричасова операция за отстраняване на рак в стомаха! Сякаш всички участвахме в телевизионен сериал, а не се случваше в действителност. Бяхме объркани от резкия обрат на събитията през последните 24 часа. Представете си как набързо преминахме от предположението, че татко просто има чревен паразит, до голата истина, че всъщност е разяден от рак. Сякаш някой просто се шегуваше. Искрено се надявахме нещата скоро да станат отново такива, каквито винаги са били. Но това не беше шега.

Защо се случваше? Просто не можехме да разберем. Татко беше здрав човек. Беше само на 52 години. Редовно правеше физически упражнения, внимаваше с какво се храни и нямаше никакви пороци. Никога не беше пушил и не беше пил алкохол. През целия си живот беше взел само няколко аспирина. Не беше справедливо. Хора като него не трябва да се разболяват от рак! От рак се очаква да се разболеят хората, които са небрежни към това, което предлагат на тялото си, а не хора като баща ми.

Лекарите изписаха татко от болницата в петък, 12 юли. Бях започнал да се информирам за алтернативните методи за лечение на рака и много исках да го заведа в Биомедицинския център (бившата клиника „Хокеи”) в Тихуана, Мексико. Бях прочел също и за лечебните свойства на пресния сок от моркови и цвекло, затова отидох до магазина за здравословни храни, за да купя екологично чисти зеленчуци.

Докато беше прикован на леглото вкъщи, татко беше написал писмо до църквата, в което споделяше, че той като апостол Павел не знае дали ще живее, или ще умре, но иска да се довери на Бога и да Му отдаде слава независимо какво ще се случи. Думите му бяха: „Да живея е Христос, а да умра - придобивка”.

Вторник следобед бяхме заедно с родителите ни в къщата им. Шарлийн и мама се занимаваха с маникюр и прически. Гледах е оптимизъм на пътуването ни до Тихуана, Мексико, за да може татко да започне лечение в Биомедицинския център. С използваните от центъра алтернативни методи за лечение на рака са постигнати феноменални успехи и бях сигурен, че са резултатни. Проведох няколко телефонни разговора е

И

лекарите от клиниката. Бяха направени предварителни уговорки за прием в средата на август и вече си мислех, че е възможно татко напълно да оздравее. Ако само можеше да се възстанови след операцията, би могъл да започне да приема билковите продукти, които предлагаха в този център. Но това беше голямо „ако”. Докато татко си почиваше, а аз през това време мислех, започнах да осъзнавам колко много означава той за мен. Заплаках тихо, когато ми мина мисълта, че всъщност има реална опасност да не може да се възстанови, но се съвзех, когато видях мама и Шарлийн да спират пред къщата.

И двете сияеха, докато излизаха от колата, смееха се и бъбреха. Беше хубаво да ги гледам как се усмихват, тъй като през изминалите две седмици преживяха толкова много тежки моменти. Докато татко спеше, обсъждахме как да го транспортираме до Мексико веднага щом се възстанови от операцията. Имаше превъзходна възможност ракът да бъде излекуван с природни средства. Това беше нашата единствена надежда. Това беше и нашата пламенна молитва.

Шарлийн и аз си тръгнахме около 5 часа вечерта, защото имахме служебни задължения. Когато се прибрахме вкъщи около 11 вечерта, на телефонния секретар имаше дванадесет съобщения. Стомахът ми веднага се сви. Помислихме си, че нещо се е случило с татко. Докато изслушвах съобщенията, сърцето ми биеше все по-бързо. Първото съобщение беше от брат ми, който ни съобщаваше, че около 7 вечерта татко е започнал да кърви и мама е повикала линейка. Приели са го отново в спешното отделение. Шевовете от първата операция не били издържали и от това възникнал вътрешен кръвоизлив.

На следващата сутрин в сряда, около 8 часа, успяхме да видим татко за първи път, откакто отново беше приет в болницата. Лицето му беше толкова подпухнало от преливането на кръв, че почти не приличаше на себе си. Никога няма да забравя мама и Шарлийн, когато след свиждането с него излязоха от болничната стая. Ако го беше видял за първи път човек, който не го познава, щеше да каже, че татко изглежда много зле. Изключително неприятна гледка. Дори гласът му не звучеше както обикновено. Когато Шарлийн и мама влязоха да го видят, жена ми каза, че трябва да му донесе кубчета лед.

Разбира се, татко любезно и с усмивка благодари за леда. Тогава Шарлийн за пореден път разбра какъв прекрасен човек е баща ми. Преди дори тя да може да го изрече, мама каза: „Той е прекрасен, нали?”. Шарлийн развълнувано и с широка усмивка каза „да”. И двете осъзнаваха каква душевна красота притежава татко. Когато влязох в болничната стая, първото нещо, за което той искаше да говорим, беше за неговата застраховка „Живот”. Каза ми да се грижа за майка си, а аз се разплаках.

Онзи петък останах в болничната стая. Тагко усещаше, че не му остава много време. През последните няколко дни му бяха прелели осем и половина литра кръв. Просто не можеха да спрат вътрешния кръвоизлив. Беше му включена система с морфин и той постоянно губеше съзнание. Когато някой приема толкова много успокоителни, може да се получи реална представа за характера му, тъй като всъщност няма никакъв контрол над думите си.

Спомням си, че по някое време татко се събуди, погледна към мен и тъй като имаше кислородна маска на лицето си и беше под действието на морфин, каза бавно: „Обичам те, Тай”. След това видя Джон Гордън, който беше дошъл на свиждане, и каза: „Здравей, Джон”. Тъй като не можеше да приема никаква вода, промълви: „Много съм жаден! Добре ще ми дойде една чаша студена вода. Но съм наистина благодарен, че съм пил от живата вода*. След това той пусна ръката ми, каза, че му се спи и веднага заспа.

По-късно онази вечер говорихме с лекаря, който ни съобщи, че трябва да вземем решение дали да го поставим на животоподдържащ апарат. Не се интересувах от тази възможност. Помня, че стоях буден през по-голямата част от нощта, изправен пред жестоката истина, че татко скоро ще умре.

На следващия ден баба и дядо дойдоха от Далас, за да видят татко за последно. В неделя сутринта Шарлийн и аз пътувахме с брат ми и чичо Тим до Инграм, Тексас, за да купим място за гроб и надгробна плоча. Взехме колата на татко и през едночасовото пътуване до Инграм слушахме една от неговите аудио касети. Спомням си, че докато слушах неговата любима песен, се разплаках, защото си спомних колко много той я харесваше и я пускаше отново и отново.

Онази вечер цялото ни семейство беше при татко. Той се обърна лич-но към всеки един, като казваше колко ни обича и че не съжалява за нищо. Излъчваше спокойствие. След тази среща лекарите казаха, че пулсът му се е ускорил и че е въпрос на време да почине.

Понеделник следобед татко изпадна в кома и не се възстанови от нея. В четвъртък, 25 юли 1996 г., в 7:10 часа сутринта пое последния си дъх.

Джери Джийн Болинджър Тейлър

Смъртта на татко съкруши мама. Бяха женени от 30 години и сега за първи път от толкова време беше сама. Без татко тя се чувстваше самот-на и нещастна. Плачеше постоянни. Шарлийн и аз прекарвахме безброй

Жива вода - библейска метафора. - Б. ред.

*

26


часове с мама, опитвайки се да я утешим и да я извадим от дълбоката й мъка.

Но пет години по-късно, през ноември 2001 г., мама се сгоди за Джак Тейлър. Мислехме, че никога няма да се омъжи отново. Джак Тейлър е протестантски проповедник, който беше извършил брачната церемония на родителите ми преди 30 години. Мама и Джак се ожениха през май 2002. Много се вълнувахме и за двамата.

През януари 2002 г. летях от Питсбърг до Сан Антонио, за да бъда с мама по време на нейна операция. Два месеца преди това, през октомври 2001 г., лекарите бяха открили малък тумор в стомаха й и трябваше да го махнат. Това беше рутинна операция и нямаше за какво да се тревожим. Така мислехме ние.


След тридесетминутна операция д-р Калдарола излезе от операционната с насълзени очи. Мама преподаваше в пети клас на Първо баптистко училище „Касъл Хил” в Сан Антонио и беше учила всички деца на д-р Калдарола. Съпругата му беше медицинска сестра в училището. Те всички обичаха мама. Д-р Калдарола каза, че целият й стомах е „прояден” от рака и че единствените две възможности са или да я зашие, или да махне целия й стомах (пълна гастректомия). Попитах го: „Ако става въпрос за живота на твоята майка, какво ще направиш?” Той каза, че би махнал стомаха. Тогава му казах да го направи. Такова беше моето решение.

Мама и Джак (снимка, направена през 2003 г.)


На следващата сутрин, след като й направиха пълна гастректомия и лекарите не знаеха дали ще оцелее още няколко месеца, мама реши твърдо да не се жени за Джак и да не му причинява всичко това отново, тъй като той наскоро беше загубил първата си съпруга Барбара, покосена също от рак. Но Джак й каза, че въпреки всичко възнамерява да се оженят и че ще се грижи за нея. Колко други мъже са така посветени на годениците си? Особено след като току-що са изгубили брачния си партньор по същата причина? Както казах, Джак Тейлър е необикновен!

Ами те наистина се ожениха през май 2002 г., както Джак обеща на мама. И понеже работата на Джак е свързана с много пътувания, мама много се забавляваше, докато пътуваха заедно по света.

Последните й няколко месеца бяха трудни. Постоянно имаше болки, докато ракът опустошаваше тялото й. Накрая получи масивен мозъчен удар. Но Джак Тейлър - Бог да го благослови - стоеше до нея през цялото време. Няма да намеря достатъчно думи, за да ви споделя всички добри неща за него. Мама и Джак преживяха почти две прекрасни години заедно, преди тя да почине на 15 февруари 2004 г.

Речта в памет на мама, написана от моята съпруга

На 15 февруари 2004 г., на 62-годишна възраст, Джери Джийн Болинджър Тейлър си отиде от нас, за да бъде с Господ Исус Христос. Родена на 5 юли 1941 г. в Артезия, Ню Мексико, с родители Хелън и Дейвид Ърнест Маккой, сега тя се присъединява към първия си съпруг Чарлс Греъм Болинджър, милата си майка Хелън Кейд и баща си Д. Е. Маккой. Много ще ни липсва, макар че всички сме много благодарни и щастливи, че сега е с нашия Спасител. Тя беше като светлина за всички. Даваше ни мъдрост, нежност, любов и приемане, доброта и внимание - това не може да се изрази с думи. Раздаваше себе си всеки миг от своя живот в служба на Бога, на своето семейство и на приятелите си.

Нейната красива и лъчезарна усмивка винаги осветяваше стаята, където и да влезеше. Всички, които я познаваха, бяха благословени и насърчени от нея. Преди всичко искаше да прослави Божието име, независимо какво й костваше това. Колкото повече отслабваше физически, толкова повече радост и сила й даваше Господ. Един от последните библейски стихове, които Господ внуши на сърцето й, беше: „Радостта в Господа е моята сила” (Библия, Книга на пророк Неемия 8:10). Неговата благодат отново се оказа напълно достатъчна. Тя умря така, както беше живяла - с благодарност към Бога.

Джери Джийн е станала християнка, когато е била едва седемгодишна. Учила е в Университета „Хардин Симънс”, където е била избрана за принцеса на абсолвентския бал. През последната си учебна година е била президент на „Каугълс сървис органайзейшън”. Била е красавица! В Първа баптистка църква в Далас е била и младежки ръководител. Там се запознава и се омъжва за любимия си Чарлс Греъм Болинджър. Заедно отгледали децата си и отдавали слава на Бога във всичко. Тя преподавала библейски уроци на много жени и помагала на хората да научат за спасението чрез Исус Христос и за християнската вяра. Преподавала също английски и история в различни християнски училища.

От 1987 до 2001 г. тя преподаваше в пети и шести клас на Първо бап-тистко училище „Касъл Хил”. През юли 1996 г. изгуби милия си съпруг. Това беше тежък период за всички. Мислехме, че никога няма да се ожени отново. Бракът й с Греъм беше много щастлив. Но всички бяхме изне-

М

надани, когато на 4 май 2002 г. се омъжи за Джак Тейлър. С него преживя почти две щастливи години. Пътуваха из страната и говореха на всеки за Исус Христос - тяхната голяма любов. Майка ми не само се гордееше, че е съпруга на Джак, но беше радостна да бъде до него като вицепрезидент на „Дименшънс Министрис”. Джак е негов основател и президент. Докато беше на пътешествие из Южен Пасифик, на 10 януари Джери преживя масивен мозъчен удар. Тя престоя две седмици в болница в Та-ити и на 5 февруари 2004 г. беше транспортирана до Сан Антонио.

След нея остават съпругът й Джак Тейлър, децата й Тай и Шарлийн Болинджър, Рон Болинджър, Черит и Дру Муър, Тим Тейлър и Мишел, Тами Шел и Бил; внуците й Биана и Брайс Болинджър, бебето Муър

- което очакваме да се роди през юли, Блейк и Брайс Тейлър, Кимбър Снел, Тим Снел, Крие Снел и Клейтън Снел; свекърва й Нюел Болинджър; братята и снахите й Тим Маккой и Сюзън, Рон Маккой и Кейти, Джон Кейд и Пати; сестра й Ърнестин Кларк и Лойд и много племеннич-ки, племенници, лели, чичовци и братовчеди.

Ако би могла да ви проговори днес, тя щеше да ви каже: „Към Исус погледнете и спасени бъдете, всички земни краища” (Библия, книга на пророк Исая 45:22). Щеше да бъде щастлива да види вашето покаяние, вяра и приемането на вечния живот чрез Исус, нашия единствен Спасител и Бог. „Ще Ме потърсите и ще Ме намерите, като Ме потърсите с цялото си сърце” (Библия, книга на пророк Еремия 29:19). “Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори” (Библия, Евангелие според Матей 7 гл.).


Надеждата на Джери не е основана на нещо по-различно от спасението и силата, които предлага Исус Христос. Освен на Него тя не разчита на нищо друго.

„Идете и научете всичките народи, като ги кръщавате в името на Отец, Сина и Светия Дух, като ги учите да спазват всичко, което съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас винаги, дори до свършека на века” (Библия, Евангелието според Матей 28:19, 20).

Шарлийн и мама на нашата сватба





ЧАСТ t

Медицинският монопол, биг фарма, големите печалби

и

великата тройка режи, трови и гори

Глава 1

ОНКОИНДУСТРИЯТА и МЕДИЦИНСКАТА МАФИЯ

Всеки лекар в Съединените щати, който лекува рак с помощта на алтернативни методи, ще бъде унищожен. Не можете да назовете нито един лекар, успешно лекуващ рак с помощта на алтернативна терапия, който да не е атакуван. А аз познавам тези хора; аз съм ги интервюирал.

Д-р Гари Нал

Пригответе се за шок

Това, което ще прочетете, вероятно ще постави под въпрос всичко, което някога сте чували. От раждането си сме учени сляпо да вярваме на всичко, което четем във вестниците и в интернет, каквото чуем по радиото и гледаме по телевизията. В резултат на това Америка е претъпкана с „овчедушници”, тоест с хора, които са покорни като овцете, лесно се убеждават, зависят от мнението на другите и са склонни да следват мнозинството.

В тази книга ще ви помоля да направите една стъпка извън матрицата и да мислите наистина самостоятелно. Ще ви помоля да подминете фактора „няма начин”, характерен за повечето хора. Таня Хартър Пиърс, автор на „Надхитрете своя рак”, нарича този фактор „неверие“. Когато преди почти десет години за първи път започнах да разбирам за успешни алтернативни методи на лечение на рака и споделях наученото с други, обичайният им отговор беше: НЯМА НАЧИН да е така!

Факторът „няма начин” се основава на фалшивата представа, че ако алтернативните методи за лечение на рака наистина действат, тогава “няма начин” онколозите навсякъдс по света все още неуспешно да използват съвременното лечение. Това, което повечето от нас не осъзнават, е, че повечето онколози също страдат от фактора „няма начин”, тъй като вярват, че ако алтернативните методи на лечение са успешни, тогава просто “няма начин” да завършат медицински университет, без да са чули за тях. За нещастие голяма част от медицинските университети са създадени от фармацевтични компании, които имат неотменим интерес спрямо конвенционалното лечение, тъй като основната цел на всички бизнес компании (включително и на фармацевтичните) е увеличаването на приходите на акционерите.

Информацията в тази книга вероятно ще ви шокира. Понякога естествената ви реакция от прочетеното ще бъде скептицизъм, съмнение и неверие. Напълно разбирам тези реакции, тъй като и аз съм ги преживял. Всички сме с промити мозъци и затова реагираме по този начин. Неотдавна бе проведено изследване на университета „Джон Хопкинс”, според което гледането на телевизия нарушава правилното функциониране на мозъка и човек става неспособен да проявява критично мислене. Всички ние, които сме израснали „залепени” за телевизора, трябва да преодолеем това промиване на мозъка, за да се освободим от мисловните схеми. Ако можете да пристъпите извън матрицата за няколко часа, докато четете тази книга, ще бъдете доволни, че сте го направили. Това в действителност може да спаси вашия живот или живота на ваш любим човек!

Конспирацията и онкоиндустрията

Поговорката гласи: „Това, че си параноик, не означава, че не те преследват”. Истината с, че има изобилие от теории за конспирацията и още толкова информация в интернет, която ги развенчава. Някои от тези теории са глупости, други са правдоподобни, а някои от тях вероятно са истина. Приятели, от това, което е ясно, мога да кажа, че конспирацията срещу здравето и особено свързаната с рака е процъфтяваща.

Но това не е нещо ново. В увода към книгата си „Лекуване на рака” Бари Лайне твърди, че конспирация има повече от половин век: „През 1953 г. разследване в САЩ докладва, че съществува конспирация за премълчаване на успешните методи за лечение на рака. Сенаторът, който оглавяваше разследването, умря и разследването беше прекратено. Това не беше нито първият, нито последният от странните смъртни случаи на хора на такъв пост, които могат да навредят на ръководителите на нацио-налната програма за борба с рака.

Дълги години Американската медицинска асоциация и Американското дружество за борба с рака унифицираха своите списъци с новатори и изследователи на рака, които трябва да бъдат отлъчени от обществото”. Той цитира разследващ журналист, който нарича Медицинската асоци-

ация и Дружеството за борба с рака „система от терористи, готови да атакуват всеки, който разработва метод за лекуване на рака, противопоставящ се на техните огромни предразсъдъци и желание за печалба”.

По-рано смятах, че конспирацията срещу здравето, свързана с рака, е резултат от алчността за пари и че всъщност в основата й няма никакви неетични намерения. Обаче от преживявания, подобни на следващите две, се убедих, че съм малко наивен в преценката си.

През 1931 г. Корнелий Роудс, патолог от Института за медицински изследвания „Рокфелер”, целенасочено заразява с ракови клетки участници в експеримент в Пуерто Рико. Тринадесет от тях умират. Целта на Роудс е всички пуерториканци да бъдат убити. Самият той изгражда американски военни лаборатории за биологична война в Мериленд, Юта и Панама. Избран е и в Американската комисия по атомна енергетика, където провежда серии от експерименти с радиоактивно въздействие върху американски войници и цивилни пациенти.

През 1963 г. Честър М. Судън (който единадесет години по-рано инжектирал с ракови клетки затворници от щатския затвор в Охайо) извършва същата процедура е двадесет и две сенилни афро-американки

- пациентки на Еврейската болница за хронични заболявания в Бруклин, за да наблюдава реакцията на имунната им система. Той им казва, че получават „някакви клетки”, но за удобство пропуска да спомене факта, чс са ракови. Парадоксалното е, че в края на краищата Судън става президент на Американската асоциация за онкологични изследвания!

Моля, забележете, че горните факти не са отделни случаи. През изминалия век има още стотици подобни истории. Означава ли това, че всички хора, които работят в областта на медицината и онкологичните изследвания, участват в експерименти с хора или съзнателно са част от конспирацията и от нечии стремежи да не се открие лекарство срещу рака? Разбира се, че не. Тази идея е очевидно абсурдна. Повечето лекари и специалисти по здравни грижи наистина се стремят да правят за хората това, което е добро за здравето им. Всъщност почти всички (включително и медицинските специалисти) са засегнати от това „заболяване”.

В своя аудиозапис ‘‘Политиката относно рака” от 1975 г. Г. Едуард Грифин обяснява: „Нека да изясним следното. Тези хора умират от рак както всеки друг. Явно е, че не пречат съзнателно на лечението на рака. Обаче това означава, че медицинският картел създава условия за неадекватна образователна система, в която научната истина често се жертва в името на корпоративни интереси. Ако парите идват от лекарствените компании, посоката на развитие ще е насочена към създаването на лекарства. Това не означава, че някой надува свирката и ви спира с думите: „Ей, да не се занимавате с изследвания, свързани с храненето!”. Означава просто, че никой не финансира изследвания на храните и диетата. Затова съществува тенденция научната истина често да се изопачава заради корпоративни интереси”.

От тази книга ще научите, че „кралете”, които се перчат като медицински „експерти” по лечение на рака, са голи! Ще ви покажа, че и през изминалия век е имало конспирация. И тогава са правени опити:

•    да бъдат възпрепятствани методите за алтернативно лечение на раковите заболявания и да се преследват тези, които се застъпват за него.

•    да бъдат „промивани мозъците” на хората - обществото трябва да вярва, че химиотерапията, лъчетерапия га и хирургията - „великата тройка” - са единствената потенциална възможност ракът да се излекува.

•    да се рекламира и продава „великата тройка”, тъй като целта на онкоиндустрията е да се печелят пари.

Преди всичко нека да дам определение на някои специални термини и изрази. Медицинският монопол се състои от Националния институт за онкологични заболявания (NCI), Американското дружество за борба с рака (ACS) и Американската медицинска асоциация (АМА). Международните фармацевтични концерни са наречени Биг фарма. Системата от корпоративни замърсители, медицинският монопол, Агенцията за контрол върху храните и лекарствата (FDA), Биг фарма, групи с финансови интереси и определени политически групи съставляват онкоиндустрията, чиято цел е да поддържа състоянието на нещата такова, каквото е, и обществото да се държи в неведение относно алтернативните методи за лечение на рака. По този начин се осигуряват приходи за акционерите на Биг фарма. Според мен жалката тактика на тези корумпирани бюрократи и бизнесмени има прилика с гангстерското поведение на мафиотската организация Коза Ностра. Затова често използвам израза „медицинска мафия” като жаргон (да, в отрицателен смисъл) като нарицание на тази престъпна група.

Началото на медицинската мафия

За да погледнем ситуацията в перспектива, нека ви разкажа малко за възникването на медицинската мафия. Нека да влезем в машината на времето и да се върнем назад до 1910 г., за да научим за Джон Д. Рокфелер и за доклада на Флекснер. Обзалагам се, че никога не сте чували за този доклад, нали? Целта на Рокфелер била да владее петролните, химическите и фармацевтичните пазари. Неговата компания („Стандарт


Ойл” от Ню Джърси) купува контролния пакет акции в огромната немска фармацевтична компания „ИГ Фарбен”.

„ИГ Фарбен” била единственият най-голям спонсор за изборната кампания на Адолф Хитлер. Година преди Хитлер да завземе властта „ИГ Фарбен” дарява 400 000 марки на неговата нацистка партия и на личната му Шеста SS бронетанкова армия. След като той завзема властта, „ИГ Фарбен” е най-големият спекулант по време на германското завладяване на света през Втората световна война. Докато милиони хора са изпращани в концлагери и там намират смъртта си, „ИГ Фарбен” печели пари.

„ИГ Аушвиц”, стопроцентов филиал на химическия картел „ИГ Фарбен”, е най-големият индустриален комплекс в света за производство на синтетичен бензин и каучук за завладяването на Европа. „ИГ Аушвиц” използва затворници от концентрационните лагери като „роби” в своя завод. Но за затворниците на „ИГ Аушвиц” няма спестявания за пенсия. Твърде слабите или твърде болните да работят са сортирани при главния портал на завода „Аушвиц” и след това са насочвани към газовите камери. Дори химическият газ „Циклон Б”, използван за унищожаването на милиони невинни хора, е осигуряван от заводите на „ИГ Фарбен”.

През 1941 г. Ото Армбръст (член на борда на „ИГ Фарбен” и отговорен за проекта „Аушвиц”) споделя на колегите си: „Нашето ново приятелство с SS' е за благословение. Определихме всички мерки концентрационните лагери да се включат в полза на нашата компания”. Картелът „ИГ Фарбен” използва жертвите от лагерите за опити, каквито се правят с морски свинчета. Десетки хиляди от тях умират по време на експерименти в изпробване на нови и недостатъчно изследвани ваксини.

Като цяло повече от 300 000 затворници преминават през съоръженията на „Аушвиц”. Над 25 000 умират от прекалена работа, докато безброй други са убити в газовите камери или по време на експерименти с хора.

Човек би помислил, че след края на войната поради участието си в убийството на милиони хора в „Аушвиц” членовете на борда на „ИГ Фарбен” ще бъдат отстранени от американските фармацевтични компании. Нищо от това не е по-далеч от истината. Чували ли сте за корпорацията „Байер”? Със сигурност. През 1956 г. за председател на борда на управляващите „Байер” е назначен Фриц дер Меер, член на борда на „ИГ Фарбен” и осъден военен престъпник от процесите в Нюрнберг (Боркин, Д. Престъплението и наказанието на „ИГ Фарбен”).

Плодът не пада по-далеч от дървото. През 80-те години на 20-ти век “Байер” представя лекарство, наречено „Фактор VIII”, което е за лечение

Факт: Масовото дрогиране със синтетични химикали се упражнява от

паиистите в Германия.

Контра мисъл



Благодарности на Майк Адамс и www.NaturalNews.com за карикатурата

на хемофилия. Обаче бързо се установява, че „Фактор VIII” (създаден предимно от човешка кръв) е заразен с вируса на СПИН. Независимо от факта, че според вътрешните документи се е знаело за това заразяване, „Байер” решава да го продава отвъд океана (конкретно във Франция, в Испания и в Япония). В резултат хиляди болни от хемофилия и техните семейства са заразени с вируса на СПИН. Това е масово убийство. И аз съм неописуемо ужасен!

Това беше отклонение. Нека се върнем отново към 1910 г. и да продължим с нашия урок по история за доклада на Флекснер. За да изгради този лекарствен картел, Рокфелер трябвало да „преобразова” медицинската професия да изписва повече синтетични лекарства. Затова наема

Абрахам Флекснер да пътува из страната и да оценява успеха на американските медицински университети. В действителност той не извършил „оценяване”; резултатите от неговото изследване били предопределени.

В края на краищата Флекснер предал доклад на фондация „Карнеги”, озаглавен „Медицинското образование в Съединените щати и Канада”. Не е изненадващо, че според същността на доклада е твърде лесно да се създаде медицински университет, защото повечето от тях не преподават чиста медицинска наука. С други думи - не пробутват достатъчно лекарства.

Флекснер докладвал, че е необходимо да се въведе критерий, който да определя кои медицински университети могат да минат през „медицинската врата” и кои трябва да останат отвън. Докладът бил представен пред Конгреса и конгресмените се „хванали на въдицата”. Както доста често се вижда, политиците са твърде склонни да гласуват закони, които ограбват свободата ни по право под егидата на „превенция за обществото”. Само погледнете какво се случи в САЩ след предполагаемите „терористични” нападения на 11 септември.

И ето че Американската медицинска асоциация е новият „портиер”, поел ангажимента да определя кои медицински училища правилно следват стандартите на конвенционалната медицина и кои - не. Американската медицинска асоциация е неправителствена организация. Тя е основана през 1847 г. и е частно обединение от лекари. Единствената разлика между тази асоциация и Профсъюза на работниците в стоманената промишленост е, че членовете на Американската медицинска асоциация носят бели якички, докато работниците носят сини якички. И както стоят нещата при много от профсъюзите, на върха на тази организация са босовете на мафията.

Разбирате ли, предопределената цел на доклада на Флекснер била да окачестви лекарите, които не предписват лекарства, като шарлатани и знахари. Училищата, които предлагали курсове по алтернативна медицина и хомеопатия, били предупредени да изключат тези курсове от програмата си, за да не изгубят акредитацията си. Чудно ли ви е тогава, че между 1910 и 1944 г. общият брой на акредитираните медицински училища в САЩ бил намален наполовина? В резултат от доклада на Флекснер всички акредитирани медицински училища станали силно ориентирани към лекарствата и изследванията на лекарства.

Планът на Рокфелер бил смайващо успешен, а конфликтът на интереси между Биг фарма и медицинския монопол продължава и до днес. В своята книга „Аферата рак: как да спечелим губещата война с рака” д-р

Самуел Епщайн показва, че през миналия век Американското дружество за борба с рака, Националният институт за онкологични заболявания и Американската медицинска асоциация са разяждани от големи институционални и лични конфликти на интереси с Биг фарма. Както искрено признава наскоро освободеният директор на Националния институт за онкологични заболявания, тази институция е станала „правителствена фармацевтична компания”.

Д-р Епщайн описва също и как - отново поради финансови интереси - онкоиндустрията възпира планини от информация за факторите от околната среда, които причиняват рак, вместо да даде тази информация на разположение на обществото. В своята книга „Политиката относно рака ревизирана” д-р Епщайн твърди, че „онкологичните институции са се провалили в предоставянето на информация пред обществото относно възможностите за превенция на раковите заболявания особено сред афро-американските групи и онеправданите малцинства и етноси с тях-ната непропорционално висока заболеваемост от рак.

По този начин ги лишават от правото да бъдат информирани и на практика им пречат да предприемат действия за профилактиката си -скандален отказ на правосъдие по отношение на околната среда“.

Това е просто икономическо уравнение, приятели. Когато държиш обществото в неведение относно причините за появата на рака, резултатът е увеличаване на броя на пациентите, болни от рак. Когато има повече пациенти, ще има повече продажби на лекарства за химиотерапия, повече лъчетерапия и повече операции. Разбирате ли, иарите- а не алтруиз-мът- са решаващият фактор за онкоиндустрията и медицинската мафия. Ако трябва да сме честни, целта е на болните да сс осигури временно облекчение, като симптомите на рака се потискат с лекарства. Обаче никой не се занимава е причините за възникването на болестта. Това осигурява редовни посещения в лекарския кабинет и изисква пациентът често да се връща в аптеката, за да изпълнят рецептите му. Ето за това е тази игра, хора! Всичко е просто и ясно. Биг фарма не е друго, освен конгломерат от компании, които могат най-добре да бъдат представени като успешни търговци на лекарства.

Такава е истината. Можете да я отречете или да я приемете. Можете дори да заровите главите си в пясъка, ако е необходимо. Можете да си мислите само за хубави неша. А можете да продължите да четете без предубеждения. Вие решавате.

Благодарности на Дейвид Дийс и www.Deeslllustration.com за снимката

Имам една молба: моля ви, не пренебрегвайте съдържащите се в тази книга факти само защото никога не сте ги чували от своя лекар или защото някои от тях са трудни за приемане. Или защото онкоиндустрията е окачествила алтернативните методи за лечение на рака като „шарлатан-ство” или „глупост”. Или защото много от тях са диаметрално противоположни на всекидневно провежданата пропаганда по вечерните новини. Моля ви, опитайте се да пристъпите извън матрицата и да приемете възможността, че са ви лъгали, защото има много по-ефективно лечение на рака от „великата тройка” (химиотерапия, лъчетерапия и хирургия). Покойният д-р Робърт Аткинс го казва най-добре: “На разположение имаме не едно, а много лекарства срещу рака. Но всички те системно се премълчават от Американското дружество за борба с рака, от Националния институт за онкологични заболявания, както и от много медицински учреждения по онкология. Те имат твърде голям интерес от това състояние на нещата”.


Оцеляването на медицинската мафия и на Биг фарма зависи от отричането им (с всякакви средства) на успешното природолечение. Като затрудняват достъпа до естествено възстановяване на здравето, тези „медицински гангстери” защитават своя монопол и едновременно с това подхранват собствената си мания за величие. Мога и да го кажа директно: по отношение на различните методи за лечение на рака медицинската мафия и нейните другарчета от Биг фарма участват в гигантска схема

за печелене на пари, а тяхната тактика кара Пол Пот1 да изглежда като хорист!

Независимо дали сте лекар или пациент, ако ядосате медицинската мафия, вероятно ще бъдете посетени от някой от нейните „биячи”, който ще се опита да ви сплаши и да ви застави да й се подчините. Д-р Хенри Джоунс споделя: „Скоро след създаването си медицинският монопол започна да разгръща своя план за унищожаване на всяка конкуренция. Беше предприет добре организиран и добре финансиран геноцид на всички, които не са доктори по медицина. През първата половина на 20-ти век медицинският монопол успя да затвори повече от 40 медицински университета. Идеята му е да останат малко лекари, за да могат таксите да бъдат високи. След Втората световна война медицинският монопол наложи строг контрол върху броя на обучаващите се във всяка медицинска специалност. Успя също да постави извън закона или да изтласка в периферията повече от 70 медицински професии. „Защита на здравния потребител” е, както винаги, оправдание за това присвояване на власт. Независимо дали обектът на унищожение са хомеопатите, акушерките, мануалните терапевти или даващите насоки за лечение по интернет, чистката се провежда по един и същи начин. Не се предлагат никакви научни доказателства или данни от изследвания, които да злепоставят тези специалисти. Целият подход се състои в сриване на репутацията” (виж www.thenhf.com/articles/articles_728/articles_728.htm).

Война срещу рака

През 1971 г. Федералното правителство официално обявява война срещу рака и ентусиазирано я ратифицира в закон от президента Ричард Никсън. През последните почти четири десетилетия тя всъщност се е превърнала в тресавище, в един „медицински Виетнам”, предопределена да е „без победител” война срещу рака, тъй като от нейното увеко-вечаване всяка година се изкарват милиони долари. От 1971 г. до днес са похарчени над 2 ТРИЛИОНА ДОЛАРА за изследвания на рака и за съвременното му лечение.

Вероятно заради тези безумни цифри онкоиндустрията остава като цяло затворена за новаторски идеи в областта на алтернативните методи за лечение на рака. Д-р Джон Бейлър, който двадесет години е част от екипа на Националния институт за онкологични заболявания и бивш редактор на нейно списание, през май 1985 г. на годишната среща на Американската асоциация за научен прогрес казва: „Националната програма за борба с рака трябва да бъде квалифицирана като провал. Това е моята обща оценка”.

Всъщност онкоиндустрията (ръководена от шефове на мафията) е обявила друга война - война срещу онези, които подкрепят използването на алтернативни методи за лечение. В основата й е всемогъщият долар. Вярвате ли в това? Кои са петте най-добри алтернативни методи за лечение на рака? Можете ли да назовете дори един от тях? Медицинската мафия и Биг фарма държат медиите в ръцете си. Затова единствените методи за лечение, познати на повечето от нас, са от „великата тройка”. Ако не сте пристрастени към интернет, вероятно не сте срещали подходяща информация за друг вид лечение. Истината е, че тъй като конвенционалните методи на лечение се заплащат най-добре, се натрапват и като най-успешни. Всичко е в името на финансовата изгода, а не да се намери ефикасно лекарство. В своята книга Гангстери в медицината Томас Смит е съвсем точен, когато заявява: „Медицинската система не е организирана да лекува и отстранява болестите. Тя е търговска фирма, организирана да изкарва пари”.

Тъй като съм правоспособен счетоводител, съм склонен да гледам на нещата от финансовата им страна. И трябва да ви кажа, че онкоиндустрията притежава най-добрия бизнес модел. Биг фарма и другите фармацевтични компании реализират огромни печалби от продаването на канцерогенни химикали, които се изхвърлят (често преднамерено) в храната ни, във водата и въздуха. След това трупат още по-голямо състояние от произвеждането и предлагането на скъпи, неефективни и токсични лекарства за лекуване на рак и други болести, причинени от техните собствсни фармацевтични продукти. После, на жаргона на бейзбола, завършват „тройното подаване”, като предлагат допълнителни лекарства, за да направят страничните ефекти от първоначалните лекарства по-леко поносими. За нещастие, отглеждането на тази ,дойна крава” е за сметка на болните.

Като не само напакостява, но и обижда, онкоиндустрията задължава Иванчо и Марийка Данъкоплаткови (тоест вие и аз) да финансират нейните скандални изследвания как ракът да не се леку ва, докато продължава да пробутва лекарствата си и да печели от това. За да е сигурна, че обществото остава в блажено невсжество относно истинските факти за рака, е основала „подгряваща група от мажоретки” (като Американското дружество за борба с рака), чрез която да разпространява лъжлива информация. През това време останалата част от медицинската мафия участва във вътрешна война, за да бъде сигурна, че алтернативните методи за лечение на раковите заболявания се блокират и че лекарите, които го използват, се преследват и депортират от страната.

Един от начините, по които се води тази вътрешна война, е чрез правене на реклама. Всяка година Биг фарма не само печели милиарди долари от продажба на лекарства, но инвестира и безумни суми за реклама на предписваните лекарства. И тъй като американците обикновено вземат ключови решения единствено въз основа на това, което виждат по телевизията и слушат по радиото, чудно ли е, че оставаме до голяма степен неинформирани за алтернативните методи на лечение на онкологичните заболявания? Медицинската мафия прави всичко по силите си, за да бъде сигурна, че не знаете истината за алтернативните методи за лечение. Телевизионните програми и другите медии не излъчват нещо, което би могло да навреди на един от техните най-големи рекламодатели

- Биг фарма.

Ако през 1996 г. знаехме за съществуващите успешни алтернативни методи за лечение, баща ми нямаше да умре от рак. Ядосан съм и съм отвратен, защото медицинската мафия премълчава информацията за при-родолечението, преследва лекарите, които го използват, и прави почти невъзможен достъпа до него. С това свое поведение не знаем на колко милиони жертви на болестта е причинила смъртта. Следващата истинска история със сигурност ще съкруши сърцата ви.

Историята на Александър Хоруин (по думите на майка му Рафаеле)

„На 10 август 1998 г., на двегодишна възраст, нашият син Александър Хоруин беше диагностициран с медулобластом - най-често срещания детски мозъчен тумор. След като детето издържа две мозъчни операции, съпругът ми и аз намерихме най-добрата нетоксична терапия, която се беше оказала успешна за лечението на такъв вид рак. Обаче на 21 септември 1998 г. Агенцията за контрол върху храните и лекарствата ни отказа достъп до това потенциално животоспасяващо лечение. Онколозите казаха, че без тяхната „ най-високо развита химиотерапия ракът скоро ще се възобнови.

Не знаехме нищо за историята, ефекта и действителните опасности от химиотерапията, но инстинктивно чувствахме, че не трябва да я правим. Обаче, след като Агенцията ни беше отказала най-добрата за детето ни възможност за оцеляване чрез нетоксична терапия, която беше спасила други деца, нямахме въз.можност да изберем друг вид лечение. На 7 октомври 1998 г. с неохота започнахме химиотерапия. Лечебният метод се състоеше в интравенозно прилагане на четири химически лекарства: винкристин, цисплатин, циклофосфамид (наричан също цитоксан) и VP 16 (наричан също етопозид). Синът ни завърши третия си месец на химиотерапия през декември 1998 г. и умря на 31 януари 1999 г. Беше само на две години и половина ” (виж www.ouralexander.org).

Да, определено има война между медицинската мафия и привържениците на алтернативните методи за лечение. Ако вярвате, че медицинската мафия действа в полза на обществото, може би трябва да прочетете книгата на д-р Харви Уайли, основател на Агенцията за контрол върху храните и лекарствата (1906 г.) и неин първи директор. В „История на престъплението срещу Закона за храните” той описва пълната корупция, която настъпва само няколко години след основаването на Агенцията.

Д-р Уайли бързо осъзнава, че първоначалната цел е покварена. Впоследствие подава оставката си и след това написва книгата.

В Агенцията същите проблеми продължават почти век. Историята на медицинската мафия е за корупция и конфликт на интереси с Биг фарма. Ето какво споделя д-р Хърбърт Лей - бивш комисар на Агенцията за контрол върху храните и лекарствата - в един всекидневник: „Хората смятат, че Агенцията за контрол върху храните и лекарствата мисли за тях. Но това не е вярно. Това, което прави, и това, което обществото мисли за нея, са различни неща, колкото са денят и нощта” (Сан Фран-сиско Кроникъл, 1 януари 1970 г.). През 1969 г. д-р Лей свидетелства пред Сенатската комисия за няколко случая на преднамерена измама при клиничните изпитания на лекарства. При един от случаите професор тества почти 100 лекарства на 28 различни лекарствени компании. Д-р Лей отбелязва: „Починалите пациенти, напусналите болницата или изключените от изследването са заместени с други пациенти, без това да бъде отбелязано в документите. Четиридесет и един пациенти, участващи в изследването, умират или не са в болницата, докато изследването се провежда” (Сенат на САЩ. Проблеми с конкуренцията във фармацевтичната индустрия. 1969 г.).

В началото на 70-те години на 20-ти век изследване на модела на вътрешната организация на Агенцията за контрол върху храните и лекарствата разкрива, че един от петима лекари, които провеждат тестване на ново лекарство, е измислил данните, които след това изпраща на лекарствените компании. За работата си е получил хонорар. С други думи 20 процента от лекарите просто са си измислили фактите! (Сайънс. 1973 г., т. 180, с. 1038). Според д-р Джудит Джоунс, бивш директор на Отдела за лекарствен опит при Агенцията за контрол върху храните и лекарствата, ако данните, получени от един лекар, се окажат неудовлет-воряващи за изследваното лекарство, стандартна процедура е фармацевтичната компания да продължи изпитанията на друго място, докато не

получи положителни резултати и препоръки, които желае. Неблагоприятните резултати почти никога не се публикуват и клиничните изследователи са принудени да мълчат (Мелвил А, Джонсън, К. Излекуван до смърт: влиянието на предписаните лекарства).

За Биг фарма лекарите са основните „изследователи на лекарства”. Помнете, че лекарите клиницисти имат силен стимул да представят неверни данни. В замяна на „благоприятните резултати от изследванията” тези лекари получават добър хонорар и щедри подаръци. Според д-р Джон Брейтуейт в книгата „Корпоративни престъпления във фармацевтичната индустрия” Биг фарма плаща до 1 000 долара за обект на изследване. По този начин дава възможност на лекарите да печелят над

1 милион долара на година само от изследвания на лекарства. И не се заблуждавайте - тези лекари знаят много добре, че ако резултатите не са благоприятни за Биг фарма, техният ангажимент скоро ще бъде прекратен. Разбирате ли, ТРЯБВА да се продават много лекарства. За да се постигне това, е позволено всичко: лъжи, измами и рушвети. Хора, в тази война картите са нагласени; те са за борба срещу успешните алтернативни методи за лечение.

Контра жкм ~ Ииюмдте щ та рои а

даъж т унищожим терористите и ще си осигурим безопасност!


Веднъж да унищожим хранителните добавки и ще си осигурим здеаве!

За да успеем във войната срещу рака, трябва да имаме на разположение хора с духовна сила, които да говорят без страх, да не се смущават от това, че ще ги окачествяват като политически изменници или конспи-ратори. Майк Адамс, здравният рейнджър, е такъв боец. Със своя винаги прям стил той твърди: “Западната медицина не оправдава надеждите на хората. Днес, въпреки че предписваните лекарства се приемат много по-често от всякога, хората имат неимоверно висок процент на затлъстяване и на хронични болести“.

Той продължава: „Западната медицина просто не действа. Това е остаряла система, окупирана от финансовите интереси на фармацевтичните компании, от алчните за власт служители на Агенцията за контрол върху храните и лекарствата и от лекарите от старата школа, чието късогледство им пречи да видят кое лечение е успешно. Съвременните медицински университети дори не преподават превенция или диетоло-гия. Нито един специалист от западната медицина никога не ме е научил дори на едно нещо, с което да подобря здравето си' (виж www. naturalnews.com/adamshealthstats.html).

Моят приятел Уебстър Кер описва войната срещу рака по следния начин: „Когато хората чуят думата „война”, си представят оръжия, танкове, реактивни самолети и войници. Веднага правят асоциация и с безумните тирани, размахващи юмруци по телевизията. Но войната в медицината е по-различна. Тираните в тази война прикриват истинските си намерения. Това е война, чието оръжие е информацията. Добре дошли в 21-ви век - векът, когато най-опасните и смъртоносни врагове на Америка идват отвътре и трудно се разпознават” (виж www.cancertutor.com/ WarBetween/WarBelieve.html).

Независимо от това колко хора бръснат главите си, тичат за здраве или карат велосипеди, докато медицинската мафия контролира ситуацията, войната срещу рака никога няма да бъде спечелена. Според д-р Лайнъс Полинг, двукратен Нобелов лауреат, „Повечето изследвания, свързани с това заболяване, са нагласени. Основните организации, заети с изучаването на рака, проявяват подлост спрямо хората, които ги издържат”.

Тази война е една от най-скъпо струващите измами (по отношение на парите и човешкото страдание), които някога са били извършвани срещу обществото. Баснословни суми са харчени за постигането й, но „кралят на рака е гол”. В Писмата на душевадеца К. С. Луис споделя: „Най-голямото зло не се извършва в долните „бърлоги на престъпността”, които Дикенс обича да рисува. Не се извършва дори в концентрационните и трудовите лагери. В тях се вижда неговият краен резултат. То е замислено и заповядано (придвижено, оразмерено, проведено и преценено) в чисти, постлани, затоплени и добре осветени офиси от спокойни мъже с бели престилки, с изрязани нокти и гладко обръснати бузи, които дори не повишават тон. Затова, разбира се, моята представа за ада прилича на нещо като офис в абсолютно отвратителен бизнес концерн”.

Гпава 2

ЛЪЖИ, ПРОПАГАНДА И АЛЧНОСТ

Всеки трябва да знае, че повечето изследвания на рака са измама. Основните организации, ангажирани с тези изследвания, са нехайни в задълженията си към хората, които ги издържат.

Д-р Лайнъс Полинг

Дим и огледала

По-рано се страхувах да не ми поставят диагнозата рак. Съвсем наскоро започнах да разбирам защо съм се страхувал толкова. Заедно с 99 процента от хората, и аз съм измамен и принуден да вярвам в лъжите, пускани от пропагандната машина на Биг фарма, която разпространява измами в училищата, чрез книгите, специализираните списания, радио и телевизионните предавания. Разбира се, прави това и чрез огромного мнозинство от лекари, медицински сестри и други здравни специалисти.

Преднамереното изопачаване на фактите отдавна е маниер на поведение на ръководителите на масовите медии. Те не могат да си позволят обективност, която да разяснява събитията така, както в действителност са се случили. Това би било твърде опасно. Разбирате ли, на нас ни налагат мнения още от деня на раждането ни. Ежедневните събития винаги се украсяват така, че да подкрепят позицията на определена страна. Тези, които не са съгласни с машинациите и наистина мислят самостоятелно, често са наричани „радикални” и „ексцентрици”. Действителността се превръща в измислица, а измислицата - в реалност. Всичко това е част от „дима и огледалата”, които са толкова известни в нашето поколение на американския идол - реалити телевизията. Според американския журналист Ръсел Уейн Бейкър „Образован човек е този, който е научил, че информацията почти винаги и в най-добрия случай се оказва непълна, а много често лъжа и заблуда, измислица, неистина - просто напълно погрешна”.

Но тези „дим и огледала” не са нищо ново. Преди почти един век поради своята необичайна способност да подправят нещата Едуард Бер-найс си спечелва прякора Бащата на преденето. От неговата хроника Пропаганда от 1928 г. научаваме как взима идеите на своя известен чичо (Зигмунд Фройд) и ги прилага в зараждащата се наука за масово убеждаване. Единствената разлика била, че вместо да използва тези принципи, както прави фройдистката психология (да открива несъзнателното), Бър-нис използва техниките за целите на маркетинга, за да създава илюзии, да мами, да прикрива планове и да промива мозъци. В един изразителен цитат Бърнис описва масите като „стадо, което трябва да бъде водено”. Той никога не се отклонява от основната си аксиома да „контролира масите, без те да знаят”.

Как постига това? Техниката му била елементарна: създаваш илюзията, че е направено някакво сериозно изследване и използваш фрази като „Многобройните изследвания показват...” или „Изследванията доказват...”, или „Учените изследователи откриха...”, но никога не цитираш нещо достоверно. Ако някой се съмнява в думите ти или те пита нещо конкретно, нападай неговото реноме или интелекта му. Според Адолф Хитлер, „Ако повтаряш една лъжа достатъчно дълго, в края на краищата хората ще повярват, че е истина. Колкото по-голяма е лъжата, толкова е по-вероятно хората да й повярват”. И днес тези техники все още се използват от повечето рекламодатели, включително и от Биг фарма.

Например Биг фарма редовно разработва по-нови и „по-добри” лекарства, като основната й цел е да се увеличават приходите на акционерите, независимо от факта, че много от тези лекарства са токсични или смъртоносни. Лекарствата постоянно се рекламират по телевизията, радиото, списанията, в медицинската литература и в специални флайъри. И понеже липсват научни доказателства в подкрепа на използването на тези лекарства, ние вярваме, че те са причината за нашите здравословни проблеми. Но ако някой посмее да изрази несъгласие, репутацията му се напада и интелектът му сс поставя под съмнение. Наскоро проведено изследване от Института „Германска нова медицина” открива, че 94 процента от информацията от брошурите, изпратени на лекарите от Биг фарма, няма абсолютно никаква научна основа.

Това е крайно възмутително, ако човек наистина се замисли. Майк Адамс не пипа никак леко: „Фармацевтичните компании масово се заемат с измама, за да изопачат научните изследвания и да получат одобрение за лекарствата въз основа на своята доста съмнителна дейност. Това, което ме изненадва за тези нови изследвания, е техният размер. 94 процента от маркетинговите претенции са необосновани и не са подкрепени с научни доказателства. Това е стряскаща цифра. Това означава, че 19 от 20 твърдения, изказани от лекарствените компании в специализираната литература, са лъжливи” (виж www.naturalnews. com/001895.html).

Благодарности на Майк Адамс и www.NaturalNews.com за карикатурата

Що се отнася до лечението на рака, промиването на мозъци и използването на измама са важни, тъй като целта на онкоиндустрията е по-стоянно да ни убеждава, че алтернативните методи за лечение на рака не действат (въпреки доказателствата, че действат). Едновременно с това ни казва, чс лечението с „великата тройка” наистина е резултатно (въпреки доказателствата, че не е така). „Димната завеса и огледалата”, използвани за осъществяването на тази монументална измама, правят Дейвид Копърфийлд да изглежда като пълен аматьор. За рака информация получаваме предимно чрез хиляди интервюта и реклами. Ето гова се нарича промиване на мозъци.

Контра мисьа



Убеждават ни да вярваме, че предписваните лекарства са отговорът за лечението на това заболяване (също и за всички други болести). Бо-

лни ли сте? Само гледайте телевизия половин час, запишете името на най-новото лекарство и се обадете на личния си лекар. Сигурен съм, че той ще бъде щастлив да ви го предпише. Повярвайте ми, мозъкът на вашия лекар вероятно също е промит. Биг фарма плаща за повече от 90 процента от рекламното място в медицинската литература. По-нататък в книгата ще цитирам някои статистически данни, отнасящи се до медицинската литература, от които може да ви се завие свят.

Кога за последно гледахте реклама за правилното хранене? Или за онези ентусиасти, които ви казват да ядете сурови, пресни и пълнозър-нести храни? Много от съвременните лекари ще ви кажат да не слушате тези глупости; че няма доказателства, подкрепящи връзката между храненето и дегенеративните болести. Ще ви кажат, че лекарите, според които ракът може да се излекува с промяна в диетата, са просто банда медицински „шарлатани”. Моля ви, осъзнайте, че това е още една характеристика на успешната пропагандна кампания: накарайте опонентите да изглеждат по-малко хуманни, като им поставите етикети и ги обиждате.

Научени сме да вярваме почти на всичко, стига информацията да идва от „достоверен източник”. В своята статия „Вратите на възприятията: защо американците вярват почти на всичко” д-р Тим Ошей разказва как оловният бензин е въведен в САЩ: „През 1922 г. „Дженеръл Мотърс” открива, че добавянето на олово към бензина дава на колите повече мощност. Когато се появяват някои опасения за това, че е вреден,,Дженеръл Мотърс” плаща на Бюрото на мините да извърши някои фалшиви „изпитания” и да публикува подправени изследвания, които „доказват”, че вдишването на олово е безвредно. Намесва се Чарлс Кетъринг, който освен основател на световно известния „Споун Кетъринг Мемориъл Ин-ститют”, се оказва и служител на висок пост в ,Дженеръл Мотърс”. По някакво странно съвпадение не след дълго „Слоун Кетъринг” публикува доклади, че в човешкия организъм има олово в естествено състояние и че организмът има начин да го изхвърля, когато е в малки излишни количества. В продължение на години чрез връзките си с Фондацията за индустриална хигиена и рекламния гигант “Хил и Ноултън” „Слоун Кетъринг” се обявява против всички отричащи оловото изследвания. През следващите 60 години без организирана научна опозиция все повече и повече бензин става оловен. Докато към 70-те години на 20-ти век 90 процента от бензина вече е оловен. Най-накрая става очевидно, за да бъде прикривано, че оловото е основен канцероген. А това се е знаело през цялото време. В края на 80-те години оловният бензин постепенно излиза от производство. Но през 60-те е изчислено, че по американските улици и шосета в газообразна форма са освободени поне 30 милиона тона олово. 30 милиона тона! Ето какво може да направи рекламата, приятели (виж vvww.thedoctorwithin.com).

Пропагандната машина за лекуването на рака и промиването на мозъци

По същество медицинската мафия и Биг фарма са придобили пълен контрол върху политиците и медиите. Разбирате ли, мозъците на хората не могат да бъдат промити без сериозна пропагандна кампания. А когато са осигурени „научни факти”, пропагандната машина (тоест телевизия, вестници, специализирани списания, радио и т.н.) е „жива и здрава”. Медийните администратори и издатели внимават да не публикуват нещо, което да засегне най-големите им рекламодатели. Те оформят съдържанието на публикациите си по такъв начин, че да им угаждат. Казано не толкова любезно, това се нарича „проституиране на медиите”.

Наскоро проведено изследване на новинарските предавания в телевизионните мрежи показва, че почти 25 процента от всички реклами са за лекарствата „Виагра”, „Кларитин”, „Целебрекс”, „Алегра”, „Левитра”, „Золофт”, „Циалас”, „Нексиум”. Списъкът продължава до безкрай. Всяка година Биг фарма харчи стотици милиони долари за телевизионни и печатни реклами на лекарства. Ето как се промиват мозъци. Посто-янно сме бомбардирани от идеята, че по-новите и подобрени лекарства са единственият отговор за пандемията от болести. В края на краищата повечето от хората просто вярват на това, което виждат по телевизията и което им казва лекарят.

Целта на пропагандата е да не бъдем учени как да мислим самостоятелно. Трябва да бъдем тренирани да се доверяваме на властимащите и да вярваме на казаното по телевизията и радиото. Така губим способността да мислим логично и самостоятелно. Ставаме „от глупави по-глупа-ви”. Интересно е, че когато гледаме телевизия, активността в по-висшите мозъчни области (като неокортекса) намалява, докато активността в по-нисшите мозъчни области (като лимбичната система) се увеличава. Това по същество означава, че когато гледаме телевизия, ставаме „зом-бита” и можем лесно да бъдем манипулирани.

Забелязвате ли, че постоянно ни предупреждават да не се доверяваме на информацията от интернет за профилактиката и лечението на рака? Твърди се, че сайтовете, посветени на алтернативни методи за лечение, представляват заплаха за здравето. Често чуваме мнения на лекари (много от които са продали душите си) подобни на това: „Няма убедителни доказателства, че с определен алтернативен метод ракът може да се излекува”. За да направи такова изказване, лекарят трябва или направо да излъже, или да няма никаква представа от най-новите резултати от изследванията на болестта.

Ясно е, че онкоиндустията провежда убедителна пропагандна кампания, основана на страха и невежеството, за да попречи на хората да

Благодарности на Дейвид Дийс и www.Deeslllustration.com за снимката

научат кои са алтернативните методи за лечение. Честно казано, тази индустрия би предпочела хората да останат в невежество. Целта е да не бъдат информирани за нещо друго, освен за лечението, което тя рекламира и контролира. Онкоиндустрията иска цензура. В края на краищата е нужно сайтовете да бъдат обозначени по някакъв начин, за да се знае кои от тях са „официално” посветени на рака. Разбира се, само информация, която на сто процента съответства на тази корумпирана индустрия, получава такава емблема.

Затова, имайки предвид фактите, помнете, че това, което научавате за конвенционалното лечение на рака от лекарите, от медицинските списания, от телевизията и от радиото, е цял лабиринт от лъжи и измами. Целта е да повярваме, че лекарствата за рака са по-новите и по-добрите средства за лечение и затова е нужно финансирането на повече техни изследвания. Винаги помнете, че дори и редакторите на медицинските списания „проституират” с Биг фарма. Както казва Алберт Айнщайн: „Управляващата класа държи училищата и медиите в джоба си. Това й позволява да владее чувствата на масите”.

Освен цензурата, друго използвано средство за промиване на мозъци и за заблуда е дегизирането. Виждали ли сте онези насекоми, които в гората могат да се маскират като клонки или листа, когато всъщност не са друго, освен хамелеони? Точно това прави онкоиндустрията. Преструва се, че действа в полза на болните, докато всъщност работи за себе си. Не се оставяйте да ви подмамят да вярвате, че тази индустрия се състои от алтруисти, които отчаяно искат да намерят лекарство за рака. Те се вълнуват само от едно единствено нещо: от ПАРИ.

Без съмнение най-любимият ми уебсайт за алтернативни методи за лечение на рака е този на Уебстър Кер (www.cancertutor.com). Цитирам го из цялата книга и това главно се дължи на факта, че Кер разбира този проблем и има повече проницателност от всеки, когото съм срещал. Той е много талантлив човек. Ето неговото мнение за медиите и тяхната връзка с Биг фарма: „Медиите използват различни техники, за да промиват мозъците на хората. Те всички могат да бъдат обобщени с нарицателното „варосани гробници”, защото лъжат, прикриват информация, мамят, говорят полуистини и така нататък. Медиите не са друго, освен безполезни „проститутки”. Продават се на този, който дава най-много, а винаги най-много предлага фармацевтичната индустрия. Всичко, което казват, има за цел да угоди на плащащите най-много”.

В своята книга Войната между конвенционалната и алтернативната медицина г-н Кер използва чудесен пример, за да илюстрира промиването на мозъци. Той споменава теорията на еволюцията, преподавана в държавните училища. В книгата му примерът е доста дълъг, затова ще го представя тук обобщено. За да опростим нещата, нека да приемем, че има само две групи хора. Едните вярват в еволюцията, а другите - в Сътворението. Еволюционистите представляват елитът, докато вярващите в Сътворението са ренегатите, които не са съгласни с елита.

Имате избор да бъдете или на страната на елита, или на ренегатите. В някои случаи този избор може да засегне бизнеса ви. Например

- ако сте християнин и преподавате биология. Ако в училище говорите за Сътворението, можете да изгубите работата си. Ако се стремите към повишение, тогава не остава съмнение коя теория ще преподавате. Привържениците на еволюционната теория имат буквално всички облаги. Но нека да предположим, че сте от онези рядко срещани хора, които се интересуват повече от истината, отколкото от печалбата.

Да предположим, че искате да разберете истината за това, коя от двете теории всъщност се основава на доказателства. Първо разпитвате еволюционистите, тъй като в училище сте учили, че за еволюцията има научни доказателства. Разбирате за Големия взрив, за микро- и макроеволюци-ята, защо има липсващи звена между видовете и т.н. Когато си тръгвате, еволюционистът ви спира и започва да ви говори защо Сътворението не е добре аргументирано. Според него християните не са друго, освен идиоти и смешници.

След този разговор смятате, че вече са ви ясни и двете страни по въпроса за произхода. Затова решавате, че не е необходимо да говорите с креационист. Смятате, че разбирате и двете позиции и имате възможност

добре да ги прецените. Ако вземете такова решение, допускате обичайна грешка: чули сте и двете мнения, но сте ги чули само от един човек.

Не сте чули аргументите на креационистите, нито сте разбрали тях-ната гледна точка.

Наистина ли познавате и двете различни мнения? Не! Докато не научите какво е мнението на креациониста за Сътворението и какво мисли за еволюцията, нямате основа за обективно становище. През целия си живот сме учени, че креационистите са банда религиозни луди, нали? Учени сме да не слушаме „ренегатите”. Свикнали сме да вярваме, че имаме всички отговори и че няма спорни въпроси за обсъждане.

Обаче един ден само заради тръпката решавате да поговорите с някой привърженик на теорията за Сътворението. Когато го срещате, веднага се изненадвате от факта, че той може да говори. Еволюционистите винаги са ви казвали, че креационистите* имат коефициент на интелигентност колкото на плъх. Той не само може да говори, но и се изказва красноречиво и аргументирано за ДНК, клетъчните мембрани, нуклео-тидните и белтъчните вериги. Твърди, че необятната Вселена говори за съществуването на Творец. Според него е абсурд да се смята, че случайно може да се образува верига от 300 000 нуклеотида. И дори ако беше така, статистическата вероятност първото ДНК да има такова изменение на нуклеотидите, че да могат да бъдат създадени 300 жизнеспособни белтъка от този ДНК геном, е далеч по-малка or 1030000.

Креационистът може да докаже съществуването на Творец, като се осмисли сложността на една нуклеотидна верига, която е съставна част от ДНК. Вие бързо правите няколко изчисления наум. От часовете по физика си спомняте, че във Вселената има 1080 атома. След това си представяте, че има 1029 920 вселени подобни на нашата на едно място (това е единица, последвана от 29 920 нули). Ако комбинираме всички тези вселени, те биха имали Ю30 000 атома. Охо! Най-накрая излизате от въздушните си кули и осъзнавате, че човекът продължава да говори, докато вие правите изчисления в главата си.

След това креационистът продължава да ви говори за смешната вероятност първата клетъчна мембрана да се е образувала случайно. Той изразява мнение за това, колко невероятно сложна е еукариотната клетка

*

**


- толкова сложна, че дори екзобиолозите’* признават, че не може да се образува случайно в пребиотичния басейн. Научавате, че първата ДНК и първата клетъчна мембрана не биха могли да се образуват в един и същи пребиотичен басейн и затова е фактически невъзможно те някога да се съберат. След това започва да ви разказва за гледната точка на еволюционистите.

Креационист - поддръжник на теорията за Сътворението. - Б. пр. Екзобиология - наука за извънземните форми на живот. - Б. ред.

Научавате за математическите абсурди, които трябва да приемете, за да повярвате в теорията на еволюцията. Разбирате, че теорията за пунктираното равновесие е наистина страхотна, неопростимо сложна белтъчна система и че е абсурд да се вярва в едновременното мутиране на сложните белтъчни системи. Това са противоречия в теорията за пунктираното равновесие2. Осъзнавате защо филогенетичното дърво е всъщност прикритие за липсите в преходните видове. Научавате за огромните предположения, които еволюционистите правят по отношение датирането на костите. Чувате също напълно недоказаните предположения и много плитката логика на еволюционистите във връзка с митохондрий-ната ДНК и ядрената ДНК. И така нататък.

Изминали са десет часа, а креационистът все още говори. Осъзнавате, че от няколко часа дори нямате представа за какво ви говори. Точно това не сте очаквали. Очаквате някакви диви и налудничави теории. Но сега разбирате, че поддръжниците на Сътворението не са глупави. Не са шутове и наистина имат силни аргументи. Осъзнавате, че еволюционистите нямат представа какво всъщност знаят креационистите. И накрая се прибирате вкъщи объркани.

Според г-н Кер „Този нагледен пример показва тъжното състояние на нещата в Америка и в целия свят. Нито училищата, нито корпорациите, нито правителствата искат някой да чуе двете страни по даден въпрос. Те по-скоро предпочитат студент с „промит мозък”, отколкото мислещ студент. Университетите се държат така, сякаш имат всички отговори, сякаш не е необходимо да учат възпитаниците си да мислят самостоятелно. А и студентите бързо осъзнават, че ще получат всички облаги, ако не мислят, и че трябва да прекарат живота си в трупане на облагите.

От раждането си хората са убеждавани да приемат за даденост идеята, че хората от елита (хората от учебните заведения и медиите) притежават съвършена интелигентност, че всички факти са им известни, че са напълно неутрални и без предразсъдъци, че са абсолютно честни, че мислят най-много за вашите интереси и че наистина са непредубсдени. И преди всичко, никога не ви се позволява да мислите, че парите или властта биха могли по някакъв начин да им повлияят. Продължавайте да сънувате. Ние говорим за истинския свят”.

Това е съвършен пример за пропагандата, която постоянно чуваме за алтернативните методи за лечение на рака. Много болни, чиято болест е определена от конвенционалните лекари в последен стадий, използват алтернативни методи, възстановяват се напълно и са живи и здрави 10, 15,20 или повече години след поставянето на фаталната диагноза. Обаче онкоиндустрията пренебрегва съществуването на тези оцелели от рака или ги отхвърля като „смехотворно доказателство”. Наскоро дадох интервю по радиото и един от обадилите се по телефона използва точно тази фраза. Когато му казах за четирима човека, които лично познавам и които са се възстановили от рак в последен стадий чрез използването на природолечение, той каза: „Не искам да слушам за вашите смехотворни доказателства”. Какъв смешник!

Един от триковете на служителите на онкоиндустрията е да твърдят, че хората, които се подобряват от лечение с алтернативни методи, са се възстановили някак по свръхестествен начин заради забавеното действие на лечението с „великата тройка”. Какъв абсурд! Друга популярна маневра е да твърдят, че болните, излекували се с алтернативна терапия, просто са преживели спонтанна ремисия. Това е медицински жаргон за „необяснимо възстановяване” - смокиново листо, което да прикрива незнанието на лекарите за това, коего всъщност се е случило. Най-всеобхватното изследване върху спонтанната ремисия на болни в напреднал стадий разкрива само 176 такива случаи в света от 1900 до 1965 г. Ако говорим на езика на статистиката, това никога не се случва. Затова, когато чуете лекарите от конвенционалната медицина да приписват на „спонтанната ремисия” чудотворното, внезапно възстановяване на болен от рак, лекуван с алтернативен метод, можете само да ги съжалите. Те просто халюцинират в матрицата на един измислен, създаден от онкоиндустрията свят.

Пари и алчност

Според Библията „алчността за пари е корен на всякакви злини” (Първо съборно послание на ап. Павел към Тимотей 6:10). Икономическият просперитет от лечението на рака е удивителен. През 2004 г. само в САЩ са похарчени над 72 милиарда долара!

Лесно е да се разбере защо медицинската мафия стига до такива крайности. за да унищожи „шарлатаните”. Печелещите от токсичните хими-отерании и лъчетерапии могат да отпаднат от бизнеса и да се наложи да търсят друг начин да изпращат децата си в „Харвард” или „Йейл”, ако се предложат ефективни природни и нетоксични алтернативни начини за лечение.

Продажбата на лекарства поддържа Биг фарма. Всяка година фармацевтичните компании не само печелят милиарди долари от лекарствата за химиотерапия, но имат и милиони долари приход от предлагането на лекарства за овладяване на проблемите, причинени от химиотерапията!

„В здравеопазването нищо друго не може да има такава печалба, каквато може да има едно добро лекарство. Това е бизнес, на който всички трябва да завиждат” (сп. Ню Йорк таймс, 28 юли 1989 г.).

В своята книга Историята на медицинската конспирация срещу Америка Юстъс Мълинс цитира Патрик Макгрейди, който повече от две десетилетия е научен редактор на спасанието на Американското дружество за борба с рака и негов основен пропагандатор в медиите. През 1978 г. Макгрейди прави интересно изказване: „Никой в научните и медицински отдели (в Американското дружество за борба с рака) не прави истински изследвания. В тях има необикновено добри професионалисти, които знаят как да печелят пари. Те не знаят какво да предложат за предпазване от рак или как да лекуват пациенти“.

Питали ли сте се някога защо въпреки милиардите долари, харчени за изследвания на рака в продължение на много десетилетия, и въпреки постоянните обещания за лекарство, което винаги е „точно зад ъгъла”, броят на болните от рак продължава да нараства експоненциално? Дали Биг фарма наистина иска някой да открие евтино, натурално, нетоксично, ефективно лекарство за рака? Смятате ли, че Биг фарма ще направи всичко необходимо, за да запази печалбите си? Наистина ли мислите, че онкоиндустрията търси „магическия куршум”, който да убие рака?

Такъв „магически куршум” ще доведе до прекратяване на изследователските програми и до край на разточителния живот на висшите служители на Биг фарма. Този „магически куршум” ще спре „златното кранче” на онкоиндустрията и средствата от „великата тройка”, които са съществени за поддържане движението на парите, няма да са актуални. Същественият въпрос се състои в това, че много от хората в медицинската общност нямат интерес да намерят този „магически куршум” за лечение на рака, тъй като от това Биг фарма би изгубила милиарди долари.

Интересно е да се отбележи, че в устава на Дружеството за борба с рака е записана клауза, според която, ако някога се открие лекарство за рака, в същия този ден организацията ще прекрати своята дейност. Помислете върху това. Има ли тази организация мотив да открие такова лекарство? Да искаме от това дружество да намери ефикасно лекарство е все едно да кажем: „Търси го и дано успееш. А след като постигнеш целта си, незабавно се самоунищожи”.

Истината е, че справянето с рака само по себе си противоречи на интересите на Биг фарма, тъй като то би унищожило голяма част от техните приходи. Според мен основната цел на Биг фарма е не да отстрани, а да увековечи болестта. Разбирате ли, ще се направи всичко възможно, за да се задържи „златното теле” живо и здраво. Тяхното оцеляване зависи от отстраняването на успешните алтернативни методи за лечение на рака по всякакъв начин. Едва ли доходен бизнес някога ще се опита да фалира просто ей така. Ето защо лекарство за рака никога няма да бъде открито от онкоиндустрията. Това е колосално действие на политически интереси и алчност, които са превърнали потенциално лесен медицински ребус в измамата, която сега се нарича онкоиндустрия.

Чували ли сте за Втория закон на Паркинсън? Според него разходите нарастват, за да съответстват на приходите. Всяка година индустрията, фондациите и отделните хора са задължени да финансират изследвания на рака. Апелът е:,Дайте ни своите пари, защото всеки ден напредваме и точно сега не бива да спираме. Твърде близо сме до решението!”. Доходите нарастват, следователно, за да се оправдаят, трябва да има разходи. Това е анатема за натуралните и евтини лекарства. Точно затова системата на онкоиндустрията е изградена така, че да неутрализира или цензурира всяка информация, която не подкрепя тяхната широко разпространена нужда от скъпи и получени по синтетичен път лекарства.

Контра насън

Какво никога nt 6а а случило Какао 6а « случило

Благодарности на Майк Адамс и www.NaturalNews.com за карикатурата

За да бъдат застраховани доходите на Биг фарма, всеки потенциално успешен алтернативен метод за лечение на рака на всяка цена трябва да бъде поставен под съмнение или да бъде отречен, пренебрегнат и забранен. Онкоиндустрията е готова на всичко, за да има цензура. Това включва и подкупи. Основната причина, поради която системата на здравеопазването е в такъв хаос днес, е, че медицината е купена от Биг фарма.

В книгата „Разкол в медицината - девет лекари проговарят” д-р Алан Левин пише: „На младите лекари от фармацевтичните компании се предлагат фондове за изследване. Медицинските университети щедро

се финансират за клинични изследвания и първични фармацевтични изследвания. Лекарствените компании редовно организират пищни вечери и коктейли за определена група лекари. Осигуряват се средства за изграждане на болнични сгради, на медицински университети и „независими” изследователски институти. Практикуващите лекари са принудени да използват различни видове терапии, за които знаят, че не действат. Крещящ пример за това е химиотерапията”.

Според Майк Адамс „не е преувеличено това да се нарече холокост в медицината3. Тези лекарствени компании сякаш са решили да изпишат на цялото население колкото е възможно повече рецепти, като това са сигурни доходи за акционерите им. Днес във фармацевтичната индустрия не може да се говори за бизнес етика: всичко се прави само за пари, доходи и контрол” (виж www.naturalnews.com/001298.html).

В книгата „Медицинската мафия” д-р Гуилейн Ланктот твърди: „Медицинският елит работи в тясно сътрудничество с международни фармацевтични компании, чиято основна цел е печалба и чийто най-ужасен кошмар би бил възникването на епидемия от добро здраве. Трябва да се продават много лекарства. За да се постигне това, е позволено всичко: лъжи, измами и рушвети. За лекарствените компании лекарите са дистрибутори. Те са награждавани за изследванията си с подаръци и щедри допълнителни приходи. Основните потребители са хората - от новородени до възрастни, които трябва да бъдат добре лекувани и ваксинирани. На всяка цена! Защо властите забраняват алтернативната медицина? Защото служат на индустрията и защото не могат да се изкарват пари от билки, витамини и хомеопатия. Натуралните лекарства не могат да се патентоват. Ето защо се пробутват синтетични. Фармацията контролира медицината и затова може да казва на медицинските университети какво могат и какво не могат да преподават”.

През юли 2004 г. д-р Марша Енджъл написа статията “Истината за лекарствените компании”. Повече от двадесет години д-р Енджъл е редактор на Ню Ингланд Джърнъл ъф Медисин - едно от най-ценените медицински списания в света. Тя заявява: „През изминалите две десетилетия фармацевтичната промишленост се отдалечи твърде много от своята първоначална възвишена цел да открива и произвежда полезни лекарства. Сега предимно като пазарна машина за продажба на лекарства със съмнителна полза, тази индустрия използва своето богатство и власт, за да репресира всяка институция, която застане на пътя й, включително

Конгреса на САЩ, Агенцията за контрол върху храните и лекарствата, академичните медицински центрове и дори лекарската професия. На тази индустрия би трябвало да бъдат поставени някакви „спирачки” и „противовеси”, за да не може стремежът и към печалба да изтласква всяко друго съображение. Но няма такива спирачки и противовеси. Според сп. Форчьн глобал 500 за 2002 г. най-стряскащ е фактът, че общият приход на десет лекарствени компании (35.9 милиарда долара) е повече от прихода на всичките останали 490 бизнеса, взети заедно (33.7 милиарда долара)” (виж www.nybooks.com/articles/17244).

Коя е сърцевината на конвенционалната медицина? Според Уебстър Кер „Намерете натурално вещество, което лекува нещо, и прикрийте този факт. След това фабрикувайте, синтезирайте и видоизменяйте основното вещество. После го патентовайте и спечелете богатство”. В книгата си Свят без рак - историята на витамин В17 Едуард Грифин пише: „При толкова милиарди долари, харчени всяка година за изследвания, при толкова допълнителни милиарди, получени от продажбите на свързаните с рака лекарства, и при толкова жадни за гласоподаватели политици, обещаващи постоянно увеличаващи се субсидии по правителствени програми, днес разбираме, че има повече хора, които изкарват прехраната си от тази болест, отколкото са умиращите от нея. Ако ребусът можеше да се реши с един обикновен витамин, тази гигантска търговска и политическа индустрия би се сринала за една нощ. Истината е, че науката за терапията на рака далеч не е така сложна, както политиката за терапията на рака”.

Онкоиндустрията оцелява и процъфтява, като постоянно търси „лекарството” и никога не го намира. Тази непреодолима финансова сила няма интерес да бъде открито лечение. Освен ако това лечение не се състои от патентовани лекарства, които могат да се продават на висока цена и трябва да бъдат приемани от пациента до края на живота му, като по този начин да се гарантира регулярен доход. Затова в действителност онкоиндустрията увековечава лъжите и измамата. Тази измама има неизразимо големи размери, съществува повече от един век и е причина за ненужната и преждевременна смърт на десетки милиони хора, включително и на двамата ми родители.

Д-р Матиас Рат улучва точно в десетката, когато казва: „Фармацевтичната индустрия е инвестиционна индустрия, движена от печалбите на своите акционери. Подобряването на човешкото здраве не е движещият й мотив. Никога в историята на човечеството не е извършвано по-голямо престъпление от геноцида, организиран от фармацевтичния лекарствен картел в интерес на струващия милиарди долари инвестиционен бизнес със смъртта” (виж www4.dr-rath-foundation.org).

Лекари, медицински списания, конфликти на интереси и рушвети

Преди да умре, майка ми беше лекувана от най-добрите лекари в Америка. Д-р Тим Шепърд е един от тях. Той и неговата съпруга Вирджиния Шепърд са двама от най-прекрасните християни, които някога съм срещал. Те отвориха своя дом за майка ми и се грижеха за нея, сякаш беше техен родител. Имат единадесет деца, но всички до едно приемаха мама като своя собствена баба. Вечно ще бъда благодарен на семейство Шепърд. Те винаги ще имат специално място в моето сърце.

Ако имам проблем със здравето, бих се доверил на лекарите да ми осигурят възможно най-доброто лечение. Ако преживея автомобилна катастрофа и имам нужда от хирургическа намеса, определено бих постъпил в болница. Някои от постиженията в медицината са поразяващи. Много заболявания, които преди 50 години са били смъртоносни, сега се лекуват с помощта на удивителния напредък на медицинските технологии. Постоянно се възхищавам на сложните медицински процедури, които днес успешно се извършват. Преди няколко години по телевизията гледах предаване, в което лекарите излекуваха малко момиче от синдрома на Турет4, като му поставиха електрод в мозъка. Наистина бях изумен. В друго специално предаване хирурзите възстановиха лицето на жена, чиято кожа беше разядена от паразити. Останах като сразен! Това са само два от безбройните примери за огромния напредък на медицинската технология и терапия през изминалия половин век.

Обаче, макар да са налице невероятни постижения в много области на медицината, мнението на повечето лекари за лечението на рака е замъглено от дезинформацията на антираковата пропагандна машина. Повечето лекари правят точно това, което медицинската мафия им казва, и не са се научили да мислят самостоятелно. Повечето от тях все още мислят ограничено, що се отнася до болестта. Проблемът е, че шаблон-ното мислене е до голяма степен продукт на Биг фарма, опитваща се да „пробутва” своите отрови (като химиотерапията например), за да увеличи приходите на своите акционери за сметка на болните от рак.

Онкоиндустрията е изградена успешно, защото се справя със симптомите на рака, а не прави буквално нищо, за да лекува действителната причина за това заболяване или да го предотвратява. Това ми напомня за старата китайска поговорка: ,Добрият лекар предотвратява болестта, посредственият я лекува, а лошият лекува усложненията й”. Обаче в случая проблемът не е в лекарите, а в системата.

Твърдо вярвам, че повечето лекари са борци алтруисти за своите пациенти, и искрено им желаят най-доброто. Не ме разбирайте погрешно, с цялото си сърце вярвам, че повечето лекари вземат решения въз основа на това, което смятат, че е най-добро за пациента. Смятат е ключова дума. За нещастие повечето онколози дори не се замислят за друг вид лечение на рака, което не им е преподавано в университета. Както споменах, лекарите също са болни от фактора „няма начин”. Те вярват, че ако алтернативните методи за лечение наистина действат, няма причина да не се изучават в университета.

С други думи, повечето лекари са склонни да вярват, че това, на което са ги учили, трябва да бъде вярно, и че това, на което не са ги учили, не е важно! Ето защо можете да бъдете спокойни, че вашият лекар вероятно е обучен да вярва, че единственият метод за лечение на рака е чрез химиотерапия, хирургия и облъчване. Трови, режи и гори - това е „великата тройка”. Също вероятно е вашият лекар да не знае почти нищо за диетата или за алтернативните методи за лечение на рака и напълно да вярва, че лечителите и немедицинските специалисти не са нищо друго освен шарлатани. Хайде, попитайте лекаря си за аминокиселинната терапия или за ензимната терапия, или за озонотерапията. Бъдете готови вместо отговор да получите упрек или да ви се изсмеят. Откъде вашият лекар получава информация, за да поддържа своята медицинска квалификация? От „престижните” медицински списания. Нали знаете - това са списанията, поставени на видно място в лекарските кабинети. „Би било хубаво да смятаме медицинските списания за бастиони на истината и светлината без никакво предубеждение. Но всъщност те са бизнес и в много случаи се издържат от рекламите на лекарствените компании, а също и от продажбите на „лъскави” угодни за фармацевтичната индустрия статии. Интересно е, че няколко бивши редактори и шефове на основни медицински списания Ричард Смит от Би Ем Джи (Британско медицинско списание), Ричард Хортън от Лансет, а също и двама бивши главни редактори на Ню Ингланд Джьрнъл ъф Медисин имат публикувани книги и дават сериозно мнение за влиянието на фармацевтичните компании върху медицинските издания. Списанията усилено се борят да публикуват положителни статии за фармацевтичните компании, за да могат да получат онези сто хиляди долара от продажби, а също и компаниите да са доволни, за да могат да продължават да рекламират чрез тях” (Д-р Беатрис Голомб в интервю с д-р Джоузеф Меркола. 6 декември 2010 г.).

Списанията са най-вероятно единственият източник на информация за вашия лекар, за да може да бъде запознат с новите тенденции в медицината. Те имат претенцията да бъдат обективни, научни и неподкупни, но в действителност не искат да се лишават от своя рекламодател - Биг фарма. Рекламата на лекарства, разположени на цяла страница в най-престижните медицински списания, струва милиони долари! През 2004 г. д-р Ричард Хортън, редактор на сп. Лансет, пише: „За фармацевтичната индустрия списанията са се превърнали в средства за „пране на информация”.

На сто процента съм съгласен с д-р Голъмб. Помислете върху това. Редакторите на списанията може да не са етични, но не са глупави. Те знаят кой слага маслото върху филията им. Според данните на д-р Голъмб всяка година Биг фарма харчи 18.5 милиарда долара за реклама на лекарства. Това възлиза на 30 000 долара на година за всеки лекар в САЩ, който чете специализираната литература!

Човек може да попита от кого се оценяват медицинските списания. Не правят ли това специалисти от същата област? Истината е, че измамата и заблудата в тези преценявани от специалисти списания е обичайна практика. Например през 1987 г. Ню Ингланд Джърнъл ъф Медисин пусна статия, която описва седемгодишното изследване на д-р Р. Слатски. До този момент Слатски е публикувал 137 статии в няколко оценявани от специалисти списания. Ню Ингланд Джърнъл ъф Медисин разкри доказателства, че в 60 от тези 137 статии (44 процента) е открито или „лъжливо представяне на фактите”, или са „чиста измама” (виж http://content. nejm.org/cgi/content/abstract/317/22/1383).

След това се получава „ефектът на доминото” - научната измама в преценяваните от специалисти списания се цитира от други изследователи, които също на свой ред я цитират. Първокачествен пример за това беше разкрит през 2010 г. с историята, наречена „Най-голямата измама от медицинско изследване”. Д-р Скот Рубен, бивш член на бюрото „Пфицърс спийкърз”, се признава за виновен, защото е фалшифицирал десетки изследователски проекти, публикувани в медицински списания. През 2005 г. Рубен приема субсидия от 75 000 долара от „Пфицърс”, за да изследва медикамента „Целебрекс”. След това публикува своето „изследване” в медицинско списание. Оттам тръгва ефектът на доминото

- стотици лекари и изследователи започват да цитират неговото „изследване” като „доказателство”, че целебрекс намалява болката при постопе-ративно възстановяване. Има само един проблем във всичко това: нито един пациент не е включен в това изследване! Точно така. Рубен е фалшифицирал цялото изследване и въпреки това го публикува.

Според Уолстрийт Джърнъл Рубен е фалшифицирал и данните за „Виокс” - лекарство, за което Агенцията за контрол върху храните и лекарствата признава, че е причина за повече от 50 000 смъртни случая! Рубен изцяло е фалшифицирал 10 „научни” доклада и 21 статии, публикувани в медицински списания. Оказва се, че е фалшифицирал изследователски данни в продължение на повече от 13 години. Преди 10 години щях да бъда шокиран от тази история, но сега не. Разбрах, че това е стандартна и ефективна процедура на медицинската мафия.

Знаете ли, че във всички медицински списания има формално изискване в статията да се разкриват дали авторът и производителят на продукта имат финансови отношения? Но ние живеем в реалния свят, където това почти никога не се случва. Например през 1998 г. д-р Хенри Т. Стелфокс разкрива, че двадесет и трима от двадесет и четирима автора (96 процента), защитаващи безопасността на калциевите антагонисти, имат финансови отношения с производителите на същите тези лекарства (виж www.pubmedcentral.nih.gov/articlerender.fcgi?artid=35347)!

Заключението на силно въздействаща статия в изданието на PLoS Medicine от 2 май 2006 г. (свързана с рекламирането на лекарства в медицинските списания) е: „Научното естество на списанията удостоява с правдоподобност както статиите, така и рекламите на техните страници. Като показват реклами за лекарства и медицинска техника, списанията мълчаливо подкрепят корпоративната реклама на най-доходните продукти. Рекламите и другите финансови отношения с фармацевтичните компании компрометират обективността на списанията. Първостепенно задължение на индустрията е да печели пари за своите акционери. Първостепенно задължение на списанията трябва да бъде коректност към лекарите и техните пациенти, които зависят от точността на информацията в публикациите. Медицинските списания не трябва да приемат реклами от фармацевтични компании, компании за медицинска техника или други сфери, свързани с медицината” (виж www.plosmedicine.org/ article/info:doi/10.1371/joumal.pmed.0030130).

Шокиращ доклад, публикуван през юни 2010 г. в Бритиш Медикьл Джърнъл, разкрива, че известни учени убедили Световната здравна организация да обяви H1N1 (така наречения „свински грип”) за световна пандемия. Тези учени имали тесни финансови отношения с компании от Биг фарма, които печелят от продажбите на съответните ваксини. Този доклад, написан от Дебора Коен (редактор на Бритиш Медикъл Джърнъл) и Филип Картър (журналист към Бюрото за разследваща журналистика в Лондон), разкрива скритите връзки, които правят Световната здравна организация да обяви пандемия, а това води до милиарди долари печалба за производителите на ваксини от Биг фарма. Докато върви цялата „рекламна кампания” за H1N1, Световната здравна организация отказва да разкрие конфликт на интереси между своите най-висши съветници и компаниите от Биг фарма, които ще получат милиарди въз основа на нейните решения. С други думи, всички рушвети са „дадени под масата”. Не е за вярване, че в отговор на доклада на Бритиш Меди-къл Джърнъл генералният секретар на Световната здравна организация (д-р Маргарет Чан) има безочието да защити мълчанието с твърдението си, че Световната здравна организация преднамерено е пазила в тайна финансовите връзки, за да „защити честността и независимостта на членовете, докато вършат тази спешна работа, [и] за да осигури прозрачност”. Позволете ми да изясня това - те „пазят информацията в тайна”, за да „осигурят прозрачност”. Това не е ли противоречие? Мисля, че Джордж Оруел щеше да нарече това „двойна игра”.

Спомнете си за изследването, според което рекламната литература, изпращана на лекарите от фармацевтичните компании, изобщо не е основана на научни факти. Всъщност всички данни в рекламните брошури на Биг фарма или не са точни, или са преувеличени. С други думи, те всички съдържат ЛЪЖИ. Ето това звучи зловещо: повечето лекари разчитат на информацията в тези брошури, за да вземат решение кое лекарство да предпишат на своите пациенти. Те имат сляпа, необоснована вяра, че Биг фарма провежда щателни изследвания и клинични изпитания. Лекарите четат брошурите, вярват в лъжите и после предписват лекарства на своите пациенти. През февруари 2002 г. списанието на Американската медицинска асоциация докладва, че 87 процента от лекарите, включени в установяването на Национални насоки за справяне с болестите, имат финансови връзки с Биг фарма. А говорим за конфликт на интереси!

Знаете ли, че действията на лекарите са третата водеща причина за смъртността в Америка? В списанието на Американската медицинска асоциация от 26 юли 2000 г. д-р Барбара Старфийлд доказва с факти, че всяка година над 225 000 смъртни случая се дължат на ятрогенни причини. Какво означава ятрогенен? Този термин се определя като „състояние, причинено на пациент от лекарска дейност, метод или терапия”. Истината е, че всяка година в резултат на предписването на токсични лекарства и за извършването на излишни хирургични интервенции лекарите причиняват смъртта на стотици хиляди пациенти.

В Бюлетина по вътрешни болести от 1966 г. д-р Бийти и д-р Пи-търедорф пишат: „Ятрогенните проблеми се задълбочават и в усилието си да се измъкне от усложненията от диагнозата и терапията, лекарят прилага маневри, които сами по себе си са рисковани”. Това означава, че лекарите често извършват рисковани процедури или изписват токсични лекарства, за да прикрият следите си за проблеми, причинени от предписани преди това токсични лекарства и рисковани процедури. Например само в САЩ е изчислено, че през последното десетилетие в болниците са починали 7.8 милиона американци в резултат на медицински грешки. Броят им е повече от всички жертви от всички войни, които САЩ са водили в цялата си история (Нал, Г и др. Смърт, причинена от медицина-

та). Като имаме предвид горните факти, не е учудващо, че през 1973 г. по време на едномесечна стачка на лекарите в Израел процентът на смъртността за нацията достига своето най-ниско ниво. Според статистиката от Ерусалимското погребално общество броят на погребенията по това време намалява почти с 50 процента (Руеш, X. Голият крал на голямата медицинска измама).

Нека отново да повторя: не казвам, че проблемът е в поведението на отделни лекари. Повечето лекари, които познавам, са доброжелателни и наистина искат да помогнат на своите пациенти. Проблемът е в системата. Повечето студенти по медицина нямат причина да се съмняват в информацията, която им преподават, и не задават неудобни въпроси. Младите лекари, които искат да успеят, знаят, че трябва да останат безрезервно верни на „установените истини”. Лекар, който клати лодката, скоро открива, че е нагазил в дълбоки води и вероятно трябва да се бори за оцеляването си! Затова, за да успее, лекарят трябва да уважава грешките на по-опитните, да се придържа към догмите на своите учители и да отхвърля теории, които са извън очертанията на рамката.

Иронично е, че медицината изисква подчинение и почти няма търпимост към мненията извън установеното статукво. Лекарите не могат да ви предупредят за това, което самите те не знаят. И щом веднъж започнат да „практикуват” медицина, вече имат твърде малко време за по-нататъшно обучение. В известен смисъл се държат като пленници на система, която не одобрява информираността от независим източник и изграждането на собствено мнение. Казано без заобикалки, повечето лекари са обучени да мислят „според матрицата“ и натискът на колегите им ги държи там.

За разлика от много други страни САЩ подкрепя само един вид медицина - конвенционалната. Поради това на много американци, включително и на двамата ми родители, се отказват много жизненоважни възможности за здравето им. Според д-р Алън Левин „Личният лекар вече не е свободен да избира най-подходящото за вас лечение. Той трябва да следва предписанията, установени от лекарите, чиито мотиви и връзки са такива, че решенията им могат да не са във ваша полза”.

Онези малцина лекари, които дръзват да поставят под съмнение състоянието на нещата, често са отлъчвани и отстранявани. Трябва да знаете, че един лекар рискува да попадне в затвора и да му се отнеме разрешителното за практикуване на медицина, ако препоръчва или използва алтернативни методи за лечение на рака, въпреки факта, че има научни доказателства в подкрепа на тяхната ефективност. Лекарите, които дръзват да предложат на пациентите нова надежда и нов метод за лечение, се презират, оскърбяват, преследват, оклеветяват, принудени са да се крият или са заплашвани със затвор.

Д-р Станислав Бурзински от Хюстън, Тексас, използва с успех нетоксичните антинеопластони при рак на мозъка, неходжкинов лимфом и при други често срещани видове рак. Адвокатите на Агенцията за контрол върху храните и лекарствата са похарчили десетки милиони долари и са изгубили почти две десетилетия в опитите си да вкарат д-р Бурзински в затвора. Агенцията безброй пъти нахлува с взлом в офисите на специалисти, занимаващи се с алтернативни методи за лечение, унищожавайки техните медицински досиета и дори вкарвайки ги в затвора. Освен това много лекари се страхуват от скъпите и отнемащи време съдебни процеси. Застрахователните компании могат да ги изоставят, ако използват алтернативни методи за лекуване. Щатските медицински комисии могат да ги глобят и да им отнемат разрешителните. И помнете, лекарите са хора. Поради факта, че колегите им публично ще ги злепоставят, ако използват алтернативни методи за лечение, много лекари отстъпват и предписват „великата тройка”.

Тревожен е фактът, че бюрократичен конгломерат от политици, адвокати, висши служители и огромни международни корпорации е поел контрола над нашето здравеопазване. Всички те диктуват кое лечение на рака е позволено и кое - не. Лекарите като цяло са оставени на тъмно по отношение на политиката за вземане на решения за лечението на рака. Тъжно е, че нашите искрени и посветени лекари и медицински сестри, които са действително загрижени за своите пациенти, имат малко информация по отношение на методите за лечение на рака, които могат да прилагат.

И най-важното: не очаквайте от един лекар, който има мислене „според матрицата“, да застане срещу системата. Рисковете са твърде големи.

Предписваните лекарства

Знаете ли, че всяка година предписваните лекарства убиват около 100 000 американци? И че същите тези лекарства причиняват усложнения при около 2 милиона американци? Тези цифри са взети от списанието на Американската медицинска асоциация. Това е забележително! Когато отидете на лекар и получите дори само една рецепта, всъщност играете на „фармацевтична рулетка” и влизате в „капана” на Биг фарма.

Единственият начин да спечелите тази хазартна игра и наистина да възстановите здравето си е да се откажете от всички предписвани лекарства и да осъществите крайно необходимите промени в диетата си и в начина си на живот.

Контра nucvd

Благодарности на Майк Адам и www.NaturalNews.com за карикатурата

Нима предписваните лекарства не вършат чудеса за здравето ни? Нима не ни правят по-здрави? Ако гледате телевизия в продължение на тридесет минути през най-гледаното време, вероятно ще видите няколко реклами, които проповядват „евангелието” на предписваните лекарства. На висок глас се тръби, че тези лекарства правят чудеса за хората - помагат при депресия, понижават холестерола, увеличават либидото, справят се с алергии, успокояват децата и лекуват остеопороза. Това са само няколко от тях. Но ако предписваните лекарства са толкова добри, нека да ви задам един въпрос: къде са всички тези здрави хора, които са ги вземали и са се излекували?

Всъщност няма такива, нали? Ако предписваните лекарства са добри за нас, тогава не трябва ли стотиците милиони американци, които вземат лекарства, да са в отлично психическо състояние, да имат тонус, да бликат от енергия и чувствата им да са уравновесени? Е, къде са тези хора? Обикновено хората, които постоянно вземат лекарства, нямат ясна мисъл, имат болнав вид, чувстват умора и са емоционално нестабилни и депресирани. Защо нс влезете в местния магазин за здравословни храни и не попитате някой добре изглеждащ човек кои лекарства са повлияли за доброто му здраве? След леко смайване и нескрито смущение вероятно ще ви отговори, че не взима никакви лекарства. Основната идея е, че лекарствата правят хората по-болни.

чат повече за реклама, отколкото по предназначение. В изследване на университета в Ню Йорк, публикувано в изданието на PLoS Medicine от 3 януари 2008 г., се разкрива, че Биг фарма харчи два пъти повече за реклама, отколкото за изследвания и разработки.

Според Адамс „Системата на конвенционалната медицина е фалшификация, хора. Тя е легализирано пробутване на лекарства, контролирано от Биг фарма. Науката е до голяма степен изкривена (а често направо подправена). Етиката никаква я няма, а дългосрочната цена на всичко това ще бъде баснословна. Имаме безпрецедентен проблем пред себе си, който уврежда цяло едно поколение и създава страшно високи дългосрочни цени на здравеопазването за следващата серия работещи данъкоплатци, които ще имат нещастието да се сблъскат с всичко това” (виж www.naturalnews.com/001352.html).

Добре дошли в град Алопат

(алегория)

Имало едно време град, наречен Алопат. В него имало много хора, улици и коли, но поради ограничения в бюджета нямало знаци „Стоп”, нито светофари. Не е чудно, че катастрофите били обичайно явление. Колите се блъскали една в друга почти на всяко кръстовище. Бизнесът на автомонтьорите и местните болници, които движели икономиката на Алопат, процъфтявал. С увеличаването на населението на Алопат катастрофите по пътищата нараснали обезпокоително много. Отчаяният градски съвет наел д-р Уест, лекар от Моторната дивизия (МД’), да намери решение на проблема.

Д-р Уест прекарал дълги дни в наблюдаване на катастрофите по пътищата. Носел със себе си разнообразни технически средства - микроскопи, оборудване за химически анализи, лабораторни уреди - и ги използвал в анализите си. Хората от града наблюдавали с огромно любопитство как д-р Уест вършел своята работа, как педантично документирал и анализирал всеки нещастен случай на пътя. Всички с голям интерес очаквали неговия окончателен доклад.

След седмици на разследване д-р Уест повикал хората от Алопат на градско събрание, за да оповести доклада си. Там, пред градския съвет и пред повечето от жителите на Алопат, той споделил своето заключение: катастрофите се причиняват ог следите, оставени от гумите след натискането на спирачките.

Д-р Уест открил и документирал почти стопроцентова връзка между катастрофите и следите от гумите след натискането на спирачките. „Винаги, когато имаме сблъсък на коли, намираме и следи от гуми. Градът е болен от болестта на следите от гуми”, обяснил лекарят. Решено било градската епидемия от катастрофи да се лекува чрез подобряване на устойчивостта на улиците против плъзгане. С това предложение д-р Уест получил бурните овации на жителите.

Хората от града платили на д-р Уест хонорара за консултацията, след това го помолили да предложи метод за лечение на болестта на следите от гуми. Съвсем случайно наскоро д-р Уест бил на пътуване до Хавай, платено от химическа компания, която произвеждала пътотерапевтици: специални химически вещества, използвани за третиране на пътищата в подобни ситуации като тази. Той препоръчал на градския съвет конкретно химическо покритие: тефлон. „Можем да излекуваме тази болест, като покрием пътищата с тефлон - обяснил д-р Уест. - Тогава пътищата ще бъдат устойчиви на плъзгане и всички катастрофи ще спрат!”

Той продължил да описва физическите свойства на тефлона и обяснил как покритието от него, което почти не създава триене, ще възпре всяко плъзгане на превозните средства.

Градският съвет се съгласил с д-р Уест и пуснал нови държавни ценни книжа, чрез които да се съберат парите, нужни за закупуването на достатъчно тефлон, за да се покрият всички улици на града. След няколко седмици улиците били покрити и следите от гуми след натискането на спирачките изчезнали. Градският съвет платил на д-р Уест още един хонорар за консултацията и му благодарил за уменията. Проблемът с пътните злополуки бил разрешен, мислели си те. Въпреки че средството било скъпо, те били убедени, че си е струвало.

Но нещата в Алопат не потръгнали. Катастрофите по пътя се умножили. Болниците били пълни с ранени граждани. Сервизният бизнес процъфтявал толкова много, че повечето от членовете на градския съвет решили и те да се занимават с тази дейност или да инвестират в някой вече работещ сервиз.

Седмица след седмица все повече жители на Алопат катастрофирали, а колите им постоянно се повреждали. Банковите сметки на сервизите, болниците, компаниите с аварийна помощ и магазините за авточасти били претъпкани с пари. Икономическият съветник на града, забелязвайки това рязко повишение на пазарната активност, обявил, че Алопат процъфтява. Икономиката му била по-стабилна от всякога. На Алопат му предстояла страхотна година на икономически просперитет!

Имало работни места в сервизите за коли. Болниците се нуждаели от повече персонал. Навсякъде из града се появили табели „Свободни работни места”: в отделенията за Бърза помощ, в аварийните служби и в бизнеса с автостъкла. Безработицата изчезнала. Пътните произшествия обаче продължили да се увеличават, макар да нямало следи от гуми, оставяни след натискането на спирачките.

Градският съвет бил объркан. Нали проблемът е решен? Нали болестта на следите от гуми е унищожена чрез лечението с тефлон? Защо все още се случвали произшествия по пътищата? Те свикали събрание на градските жители, за да обсъдят проблема. След кратка дискусия възрастен отшелник, който живеел в гората точно до Алопат, се обърнал към хората от града: „Не съществува нищо такова като болест на следите от гуми - обяснил той. - Тази болест е измислена от химическата компания, произвеждаща пътотерапевтиците, за да си пласира тефлоновото покритие”. Хората от града били ужасени, когато чули това твърдение. Те знаели, че болестта на следите от гуми съществува. Лекарят им бил казал това. Как може този отшелник, който няма никаква научна степен, да се осмелява да им говори за нещо друго? Как може да оспорва мъдростта на целия град по такъв начин?

„Това е лесен проблем - продължил отшелникът. - Всичко, което трябва да направим, е на всяко кръстовище да поставим знак „Стоп” и светофари. Тогава произшествията ще престанат.” Без да чака, един от градския съвет отбелязал: “Но как можем да си позволим знаци „Стоп”? Похарчихме всичките си средства за тефлоново лечение!”.


Хората от града изразили съгласие. Те нямали пари да купят знаци „Стоп”. Друг член на съвета добавил: „А как можем да спираме въобще? Всички улици са покрити с тефлон. Ако поставим знаци „Стоп”, ще изгубим всички средства, които инвестирахме в тефлона!” Градските жители отново се съгласили. Каква полза от знаци „Стоп”, ако така или иначе те не могат да спират колите си?

Отшелникът обяснил: „Всеки знак „Стоп” ще премахне нуждата от тефлон. Хората ще могат да спират колите си и произшествията ще престанат. Ситуацията е много проста”. Но какво ще стане, ако знаците “Стоп” наистина проработят, питали се хората от града. Как това ще се отрази на процъфтяващата икономика на Алопат? Осъзнавайки последиците, един широкоплещест възрастен човек, който притежавал автосервиз, скочил на крака и казал: „Ако поставим тези знаци „Стои” и ако от това произшествията намалеят, ще трябва да уволня повечето си работници!”.

Точно в този момент повечето хора от града осъзнали, че работните им места са застрашени. Ако бъдат поставени знаци „Стоп”, почти

всички ще останат без работа. Те всички работят в службите за спешна помощ, автосервизите, болниците и по поддръжката на тефлона. Някои сега са търговски представители на произвеждащата пътотерапевтици компания. Други са вносители на стъкло, гуми, стомана и автомобилни части. Няколко предприемчиви бизнесмени правели цяло състояние от продажбата на инвалидни колички и патерици на жертвите от катастрофите. Предприемчив млад човек публикувал научно списание, за да се отразяват резултатите от изследванията, описващи всичките разновидности на болестта на следите от гуми, които са наблюдавани и документирани. Друг човек, любител на фитнеса, организирал годишен маратон, за да събира пари за лечението на тази болест. Това било популярно събитие и всички хора от града участвали с каквото могат: тичане, ходене или просто бутане на инвалидни колички. По един или друг начин почти всички в Алопат били икономически свързани с болестта. Заради страха, че ще изгубят това икономическо благоденствие, хората гласували да се създаде нова агенция за държавна сигурност: Асоциацията на обикновените шофьори (FDA5). Тази асоциация щяла да бъде отговорна за одобряването или отхвърлянето на всички знаци, технологии и химически покрития, свързани с градските пътища.

За членовете на борда на Асоциацията били избрани собственикът на автосервиза, собственикът на компанията за линейки и, разбира се, д-р Уест. Скоро след своето учредяване Асоциацията оповестила, че болестта на следите от гуми е реално съществуваща, тъй като е старателно документирана от лекар и наскоро публикувана в градското списание. Тъй като няма никакви изследвания, показващи, че знаците „Стоп” са ефективни за намаляването на произшествията по пътя, Асоциацията оповестила, че знаците „Стоп” трябва да се смятат за закононарушение и че всеки човек, който се опитва да ги продава, ще бъде обвинен в измама и затворен в градския затвор. Това се харесало на жителите на Алопат. Те знаели, че е новата асоциация ще запазят работните си места. Така биха могли да продължават да живеят в икономическо благоденствие, със сигурна работа и с убеждението, че Асоциацията ще постави извън закона всеки опит да се отнеме препитанието им. Те все още имали много пътни произшествия, но поне работата им била сигурна.

Така продължавал животът в Алопат. Поне за известно време. Процентът на пътните произшествия продължавал да бъде смъртоносно висок и все повече и повече жители на Алопат били ранени или убити. Мнозина били приковани на легло, неспособни да работят вследствие на травмите си.

След време населението се стопило. Някога процъфтяващият град Алопат в края на краищата почти се превърнал в град на сенките. Болницата затворила врати, Асоциацията била разпусната, а списанието за болестта на следите от гуми престанало да се издава. Няколкото останали жители най-накрая осъзнали, че нищо добро не е произлязло от болестта на следите от гуми, от тефлоновите покрития и от Асоциацията на обикновените шофьори. Никой не бил по-добре, тъй като всички пари на града били похарчени за болестта: тефлоновите покрития, автомобилните части и спешните служби. Никой не бил в по-добро здраве, по-щастлив или с по-дълъг живот. Заради болестта повечето хора всъщност били изгубили семействата си.

А отшелникът? Той продължавал да живее съвсем близо до града, в края на криволичещия черен път, където препитавал скромно - без коли, без пътища, без тефлонови покрития и без никаква асоциация. Той надживял гражданите на Алопат. Работел в градината, разхождал се дълго из гората, изработвал знаци „Стоп”, чакал да се появи следващото поколение и се надявал те да послушат налудничавата идея на един стар отшелник:

РЕШЕНИЕТО Е В ПРОФИЛАКТИКАТА, А НЕ ДА СЕ ЛЕКУВАТ СИПМТОМИТЕ!

Благодарности на Майк Адамс, здравния рейнджър, който е автор на тази алегория. Тя може да бъде намерена тук: www.naturalnews. com/008674, html.

Видео за тази алегория може да бъде видяно на уебсайта на д-р Мър-кола (виж www.mercola.com/townofallopath/index.htm).

Гпава 3

ПРЕСЛЕДВАНЕ И ОТХВЪРЛЯНЕ

Природолечението на раковите заболявания се забранява, а успешните терапевти се преследват. Неоспорим лидер в това начинание е САЩ.

Уолтър Паст

Това е факт, хора!

Това широко разпространено неприемане и атакуване на природната медицина наистина съществува в продължение на почти един век. Всеки, който оспорва това, или не обръща внимание на фактите, или преднамерено лъже. Историята е пълна с примери на оригинални мислители, които са презирани, подигравани, разорени или изпратени в затвора за това, че са дръзнали да не мислят според матрицата и че са проявили смелостта да застрашат положението и властта на медицинската мафия.

Даниъл Хейли е написал страхотната книга Политиката на лекуването: унищожаването и манипулирането на американската медицина. В нея недвусмислено показва, че правителствените агенции - включително Агенцията за контрол върху храните и лекарствата, Националният институт за онкологични заболявания и Федералната търговска комисия - системно са възпрепятствали ефективни методи за лечение на рака и продължават да го правят и до днес.

Г-н Хейли е бивш депутат от щата Ню Йорк. Той е прекарал целия си живот в изучаване на здравето и лечението на американския народ и е подходящият човек, който да разкаже историята за вредата, нанесена върху алтернативите в здравеопазването. Дванадесетте документирани случаи, които г-н Хейли описва, не са единствени. Обаче са специални, защото съществуват публични досиета, които показват едновременно ефикасността от лечението на рака и активното им премълчаване. Това затруднява пациентите да открият и използват тези възможности.

През изминалия век стотици загрижени, заинтересовани и съвестни лекари натуропати и билкари са третирани като престъпници и в кабинетите им са нахлували с картечници и бронирани жилетки за това, че са лекували хора от смъртоносни болести по неодобрени от деспотични правителствени организации начини. През цялото време тези агенции позират пред телевизионните камери с нелепата претенция, че служат на хората и защитават общото добруване.

Според покойния д-р Робърт Аткинс „Има много начини раковите заболявания да се лекуват, но всички те са безмилостно и системно стопи-рани с гестаповско усърдие от елита на онкоиндустрията. Този елит е не чак толкова „сенчестото” обединение на Американското дружество за борба с рака, водещите онкологични болници, Националният институт за онкологични заболявания и Агенцията за контрол върху храните и лекарствата. Сенчестата част е фактът, че тези уважавани институции са до голяма степен свързани с фармацевтичната индустрия, която печели невероятно много от вманиачеността на медицинската професия по химиотерапията“.

Вече споменах една книга, която горещо ви препоръчвам. Тя е от известния медицински историк Ханс Руеш „Голият крал на голямата медицинска измама”. В нея Руеш разкрива масовата корупция и измами в медицината, медиите, науката, правителството и индустрията. Руеш цитира д-р Дж. У. Ходж: „Медицинският монопол или медицинският тръст, смекчено наричан Американска медицинска асоциация, не е най-безчестният монопол, организиран някога, но е най-надменната, опасна и деспотична организация, която някога е успявала да управлява свободен народ в тази или в някоя друга епоха. Всички методи за лечение на болните чрез безопасни, прости и природни лекарства със сигурност ще бъдат атакувани и осъждани от арогантните лидери на лекарския тръст на Американската медицинска асоциация като „фалшификации, измами и шарлатанство”.

Историкът продължава: „Всеки специалист по изкуството на лекуването, който не се съюзява с хищния медицински тръст, е осъден като „опасен шарлатанин” и самозванец. Всеки санаториум, който се опитва да възстанови здравето на болните с природни средства, без да прибягва до скалпел, отровни лекарства или до причиняващите болести серуми, смъртоносни токсини или ваксини, веднага се атакува от тези медицински тирани и фанатици, жестоко се осъжда, клевети и преслсдва до последно”.

Медицинските аутсайдери с новаторски идеи за лечение на рака са злепоставяни, класифицирани като „знахари” или „шарлатани” и са преследвани, а методите им са обявявани за незаконни.

Защо? Медицинският монопол ни казва, че ни предпазва от алтернативните методи за лечение на рака, тъй като не е научно доказано, че действат успешно и че могат дори да попречат на по-ефективните съвременни методи да свършат работата си. По-ефективни съвременни методи за лечение на рака? Вие май се шегувате! Така ли наричат трипро-центния успех при лечението на рака с химиотерапия? Този аргумент би бил смехотворен, ако не беше толкова фрапантен на фона на милионите жертви на рака. Медицинският монопол не действа за здравето на хората. Защитава само своето собствено „златно теле”!

А какво точно означава лекарството да бъде е „научно доказан ефект” от Агенцията за контрол върху храните и лекарствата? „Сникърс”, „Ту-инкис” (кексчета), „Капкейкс” (единични кексчета с украса), „Кока-ко-ла” и хиляди други храни боклуци са “одобрени” от тази Агенция, но ако предложите алтернативен метод за лечение на рака, вероятно ще стигнете до затвора. Смятате, че си измислям това? Четете нататък...

Хари Хокеи

Хари Хокеи е роден през 1901 г. През 1840 г. дядо му Джон Хокеи, консвъдец, имал жребец, болен от рак. Когато извеждали коня да пасе, Джон забелязал, че той хрупа предимно определен вид храстовидни и цъфтящи растения. В продължение на няколко месеца конят в края на краищата се излекувал от болестта. По-късно Джон разработва билков тоник, извлечен от тези „чудни растения”, и започва да лекува други болни коне. После предава билковата комбинация на своя син, бащата на Хари, който незабелязано започва да използва тоника, за да помага на хора, болни от рак.

Когато бил само на 10 години, Хари започва да помага на баща си в приготвянето на тоника за болни от рак в последен стадий. Имат огромен успех и в края на краищата, когато баща му умира, Хари продължава лечебната традиция на семейство Хокеи.

През 1924 г., когато е само на двадесет и три години, Хари открива Клиника за лечение на рак „Хокеи” в Далас. В продължение на повече от тридесет години той лекува (и излекува) много пациенти е рак, като използва тоника на Хокеи. Към 1950 г. клиниката за лечение на рак „Хокеи” в Далас е най-големият световен център за лечение на рак с филиали в седемнадесет щата. По онова време председател на Американската медицинска асоциация е Морис Фишбейн, който също е и редактор на списанието на Асоциацията. Фишбейн се опитва да откупи правата на тоника от Хокеи, но когато му е отказано, предприема лична вендета срещу него, използвайки списанието като авторитетно средство, за да го злепостави.

В продължение на няколко години Фишбейн публикува статии в списанието, според които тоникът на Хокеи не е нищо повече от безполезна бутилка с оцветена вода, направена от бурени от задния двор. И поради факта, че дава тези бурени на пациенти, болни от рак, Хокеи, който не е лекар, е арестуван повече от 200 пъти за практикуване на медицина без разрешително! Може би неговият най-голям противник е районният прокурор Ал Темпълтън, който нарежда да бъде арестуван над 100 пъти. Братът на Ал - Майк - заболява от рак, установен в последен стадий, и преминава през съвременното лечение с „великата тройка”. След като лекарите го изпращат вкъщи, за да умре, Майк посещава Клиниката за лечение на рак „Хокеи” и в края на краищата се излекува. Когато Ал научава за чудотворното възстановяване на своя брат от рак в последен стадий, напуска работата си и става официален защитник на Хокеи.

За нещастие това се случва през периода, когато конвенционалната терапия на рака, така наречената „велика тройка”, главно поради своята доходност за цялата онкоиндустрия има законен статут. Евтиният то-ник на Хокеи представлява истинска заплаха за приходите от „великата тройка”. Затова не е трудно да се отгатне какво се случва след това: проведена е мощна кампания за оклеветяване. Чрез своята подмолна мрежа от близки приятели и чрез серии от клеветнически статии онкоиндустрия успешно набеждава Хокеи като „най-лошия шарлатанин на века”. Обаче, ако Хокеи е шарлатанин, тогава едва ли е добър в това, тъй като шарлатаните са пълни с пари, а Клиниката за лечение на рак „Хокеи” винаги лекувала пациенти дори без финансови възможности.

Но медицинската мафия не се задоволява с клевети. Служителите на Агенцията за контрол върху храните и лекарствата буквално влизат с взлом в домовете на пациентите, заплашват ги, казват им, че са мамени от шарлатанин, и конфискуват лекарствата им.

През 1954 г. независим екип от десетима лекари от Съединените щати прави двудневна инспекция на Клиниката за лечение на рак „Хокеи”. Този екип щателно разглежда досиетата и провежда разговори е пациентите. След това публикува забележително изявление. Докторите обявяват, че клиниката „успешно лекува доказано патологични случаи на рак без използване на операции, лечение с радий или с рентгенови лъчи”. Разбира се, резултатите от това изследване са пренебрегнати от онкоиндустрията. През 1953 г. Докладът на Фитцджералд, който е упълномощен от комисия при Сената на Съединените щати, заключава, че организираната медицина е „направила конспирация, за да спре” терапията на Хокеи.

Заради клеветническа статия, публикувана от Фишбейн, Хокеи го осъжда за дискредитиране и клевета и спечелва делото. Фишбейн е принуден да подаде оставка от Американската медицинска асоциация. Но това е твърде малко и твърде късно. Името на Хокеи, заедно с неговия тоник, вече са компрометирани и никога няма да бъдат възстановени. Всички клиники на Хокеи в края на краищата са затворени. Клиниката

в Далас е затворена през 1960 г., а три юдини по-късно, за да избегне нарастващия натиск, Милдред Нелсън, медицинска сестра (дългогодишна глав-на медицинска сестра на Хокеи, чиято майка е излекувана от рак в последен стадий), премества управлението в Тихуана, Мексико. Хари Хокеи умира през 1974 г., но Биомедицинският център, както сега клиниката се нарича, продължава и до днес да лекува всички видове рак. Преди да умре, Нелсън назначава своята по-малка сестра Лиз Джонъс за ръководител на този център.

Хари Хокеи


Както споменах по-рано в книгата, бяхме планирали да заведем татко в тази клиника, но за нещастие той не се възстанови от операцията. Медицинските архиви на клиниката показват, че много пациенти (някои от тях в напреднал стадий на рак) получават подобрение и дори напълно се излекуват чрез билковата комбинация на Хокеи. Лично познавам няколко човека, излекувани чрез тази терапия, което е още един пример на успешен алтернативен метод за лечение, отхвърлен като „шарлатанство” от онкоиндустрията.

Роял Реймънд Райф

Роял Реймънд Райф е блестящ учен, роден през 1888 г. Той разработва технология, която широко се използва и днес в оптиката, електрониката, радиохимията и биохимията. През 20-те години на миналия век изобретява първия в света оптичен микроскоп. На 3 ноември 1929 г. в-к Сан Диего Юниън пуска статия на първа страница за неговия микроскоп. Последват я и други статии. През 1931 г. той обявява резултатите си пред лекарите и университетските медицински отдели. Известни лекари и из

следователи пламенно одобряват работата му. Сред тях е д-р Милбанк Джонсън, президент на Южнокалифорнийския филиал на Американската медицинска асоциация и член на борда на директорите на болница „Пасадена”.

До 1933 г. Райф усъвършенства технологията и конструира проекцио-нен плазматичен ултрамикроскоп, който може да уголемява обектите 60 000 пъти повече от нормалната им големина. За разлика от електронните микроскопи, с които могат да се наблюдават само мъртви образци заради смъртоносните химически бои, използвани при тях, микроскопът на Райф дава възможност да се наблюдават живи организми чрез процеса, наречен „самооцветяване чрез флоуресценция”.

Както толкова много други важни открития в науката, принципът на действие на ултрамикроскопа на Райф е прост, но ефективен. Например, микроскопите никога не пресичат светлинните лъчи, тъй като според Райф дифракцията на светлината е причина за по-ниската резолюция, наблюдавана в стандартните изследователски микроскопи. Чрез своите усъвършенствани микроскопи Райф може да показва плеоморфизъм. Това означава, че отглеждането на един организъм в различен вид култура може да произведе съвършено различен организъм.

Райф може да наблюдава миниатюрни микроорганизми, живеещи в човешкия организъм, които според него причиняват рак. Той наблюдава поведението на различни микроби, когато ги атакува с всякакви съчетания на радио и звукови честоти. Скоро открива, че определени честоти, които нарича „смъртоносни честоти на вибрация”, унищожават плео-морфните микроби, активни при рака.

В началото на 1934 г. д-р Милбанк Джонсън, приятел и съмишленик на Райф, урежда официални клинични изпитания на новото оптично устройство на Райф. Медицинският екип включва най-известните лекари и патолози. Шестнадесет пациенти в последен стадий на рак от „Пасадена Каунти Хоспитъл” стават доброволци за лечение с уреда на Райф, който унищожава плеоморфните микроби вътре в раковите клетки. След три месеца всичките шестнадесет пациенти все още са живи. Лекарите са смаяни, че при четиринадесет от тях няма никакви признаци на рак и са обявени за клинично излекувани. Месец ио-късно другите двама пациенти също са обявени за излекувани. Всичките шестнадесет пациенти с рак в последен стадий са излекувани от Райф. Това е огромен успех! На следващата страница се намира статия (в оригинал от английски език) от изданието на Сан Диего Ивнинг Трибюн от 6 май 1938 г.

Намесва се медицинската мафия. Досещате ли се от кого по това време се оглавява Американската медицинска асоциация? Познахте, от скандалния Морис Фишбейн. Точно както при Хокеи, Фишбейн иска да участва в продажбата на това устройство. Затова прелага план, чрез който той (и Медицинската асоциация) ще даде на Райф своето официално благословение, а след това ще накара своите приятелчета от Агенцията за контрол върху храните и лекарствата да одобрят устройството по бързата процедура. В замяна Фишбейн ще получи огромен дял от печалбата при продажбите. Райф отказва.


__*гп отгъ гъ "м тлт/гч


««

шкм


House Forces Vote on Wage-Hour Bill


HOME


BY m CLAIM or S. D. ШВ

f* MffionQ.к/d«\мьцмья**шъмм Cancer Blow Seen I* SumMc L^L HK\ ■■■ Aft< I 18-Year

'T    Toil by Rife

'    lr

1    •**<■». ч» »«fc4r 4 йм» 9*    1


'<■* iMPft    «м« W

•»«    1#S> |» •    t»n «М *Л I ■*«?

КМ    «I    «t_____

w *•* * ш*    *я Am i » (N «м «м» 4'

*    * М*|Ьи|    цм


Подобно на ситуацията с Хари Хокеи, Фишбейн и неговите приятелчета се заемат да унищожат Райф. Лабораторията му е разрушена. Откраднати са снимки, филмови ленти и записки. Микроскопът му е откраднат, лабораторията му - изгорена, а някои от неговите сътрудници загиват при съмнителни обстоятелства. През 1940 г. двама лекари, които подкрепят Райф, внезапно са нападнати от федерални служители, които конфискуват и тяхно оборудване и записки. По-късно и двамата са намерени мъртви, като по общо мнение се били отровили.

Преминаваме бързо към 1944 г. Д-р Милбанк Джонсън урежда пресконференция, за да представи уреда на Райф при лечението на рак. Според някои слухове д-р Джоунс се е свързал с представители на Биг фарма, които имали за него специални финансови предложения, за да премълчи информацията за работата на Райф. В нощта преди пресконференцията д-р Джонсън неочаквано умира и всичките му записки са обявени за „изгубени” от служителите, занимаващи се е неговата собственост. Макар

отначало да се смята, че това е нещастен случай, години ио-късно следователите ексхумират тялото на Джонсън и откриват отрова.

След това настъпва фаталният удар - полицията незаконно конфискува останалото от неговите петдесетгодишни наблюдения. За да довършат работата, медицинските списания отказват да публикуват каквото и да е за лечението на Райф. През 1971 г., на 83-годишна възраст, Райф умира от свръхдоза валиум и алкохол. За повече информация относно Роял Реймънд Райф ви препоръчвам да прочетете „Лекарството за рак, което подейства” от Бари Лайне.

Историята на Ралф Мое

(откъс от www.cancerdecisions.com)

„През 1974 г. започнах работа в „Мемориъл Слоун Кетъринг” - водеща световна болница за лечение на рак. Бях идеалист и нетърпелив учен, искрено горд от това, че съм част от „Слоун Кетьринг” и че участвам във войната срещу рака на Никсън. Работата за мен беше като осъществена мечта. Исках да бъда част от побеждаващия отбор, който в края щеше да унищожи рака.

За три години се издигнах до поста помощник-директор по обществените въпроси в болницата. По това време бях на 34 години и женен за жената на мечтите си. Имахме дъщеря и син, тогава на девет и седем години. Мечтаехме да си купим къща и да спестяваме за образованието на децата. Затова можете да си представите колко развълнувани бяхме, когато ме повишиха. Получих огромно увеличение на заплатата и възторжени отзиви от шефовете. Казаха ми, че част от привилегиите на работата включват намалена такса за образоването на децата в Нюйоркския университет. Няма нужда да казвам, че всички разчитахме на моето „светло бъдеще” в „Мемориъл Слоун Кетъринг”. Но скоро се случи нещо, което промени хода на живота ми завинаги.

Голяма част от работата ми като помощник-директор по обществените въпроси беше да пиша статии за медиите във връзка е новините за рака и да подготвям брошурата, издавана от болницата. Отговарях също на обажданията на пресата по същите въпроси.

Един ден интервюирах изтъкнат учен в болницата за статия, върху която работех. Оказа се, че ученият д-р Канемацу Сугиура постоянно получава положителни резултати при смаляването на туморите с помощта на натуралното вещество амигдалин (може да сте го чували като лаетрил). Развълнувано (и наивно!) казах за откритието на Сугиура на директора по обществените въпроси и на другите висши служители и им споделих плановете си да напиша статия по този въпрос. Тогава преживях най-големия шок в живота си.

Всички настояха да спра да работя по тази статия веднага и да забравя за нея. Защо? Казаха, че работата на д-р Сугиура е необоснована и напълно безсмислена. Но аз бях видял резултатите със собствените си очи. И знаех, че д-р Сугиура е истински учен и етичен човек. След това моите шефове ми наредиха заповед, която никога няма да забравя. Казаха ми да излъжа. Вместо историята, която бях планирал да напиша, ми наредиха да напиша статия и официално изявление за всички основни телевизионни програми, като в тях убедително трябваше да обявя, че всички наблюдения, свързани с амигдалина, нямат положителен резултат и че веществото не може да лекува рак. Протестирах и се опитах да ги убедя, но сякаш говорех на въздуха.

Никога няма да забравя как се чувствах този ден в метрото по пътя към вкъщи. Главата ми бучеше от смесицата от силни чувства: объркване, шок, разочарование, опасения за прехраната и бъдещето на моето семейство. Над всичко това изпитвах силна потребност да науча защо се прави това прикриване. След дълги разговори е моята съпруга и с родителите ми (които бяха шокирани, както можете да си представите) реших, докато мога, да отлагам писането на каквито и да е официални изявления за амигдалина, като междувременно предпазливо да разбера всичко. Всички в службата останаха доволни, че съм се отказал от статията, и се заехме е други по-малко спорни проекти.

Затова през следващите няколко месеца успях да проведа собствено разследване, за да отговоря на големия въпрос, който не ми даваше спокойствие: кои са хората, за които работя, и защо забраняват да се разгласяват положителните резултати от лечението на рака? Записките ми ставаха все по-обемисти, докато разкривах все повече и повече интересни и тревожни факти. Никога преди не се бях замислял за политическите и финансовите аспекти на болестта. Сега подреждах пъзела. Научих, че:

►    Хората от борда на директорите на „Слоун Кетъринг” са най-известните инвеститори от петролно-химическата и други замърсяващи околната среда индустрии. С други думи, болницата се ръководи от хора, които трупат богатство чрез инвестиции в най-токсичните и канцерогенни продукти на планетата.

►    Ръководните служители на най-големите фармацевтични компании, които произвеждат лекарства за лечение на рак, също са част от борда. Те имат очевиден корпоративен интерес химиотерапията да се рекламира и успехът на природолечението да се премълчава.

►    Председателят и президентът на „Бристъл Майърс Скуиб”, водещите световни производители на лекарства за химиотерапия, имат висок пост в борда на „Мемориъл Слоун Кетъринг”.

►    Седем от деветимата членове на Комисията по институцио-нална политика на болницата имаха връзки е фармацевтичната индустрия.

►    Самата болница инвестира в акции на същите лекарствени компании.

►    Директорите на най-големите тютюневи компании в САЩ “Филип Морис” и “Ар Джей Ар Набиско” заемат почетни места в борда.

►    Шестима от борда на директорите са част и от бордовете на

v>    ___

„Ню Йорк Таймс”, „Си Би Ес”, „Уорнър Къмюникейшънс”, „Рий-дърс Дайджест” и други медийни гиганти.

Не е чудно, че печалбите от лекарствата за химиотерапия изчезват в облаците, а медиите възторжено рекламират всяко ново лекарство като „пробив” в справянето с рака. Пазех всичките си бележки в шкаф в кабинета си. Нямах представа какво ще правя с тях. Просто знаех, че трябва да стигна до дъното на всичко това заради себе си.

Междувременно общественият интерес към лаетрила не намаля. Много хора пресичаха границата и отиваха в мексикански клиники, за да си го набавят. Телефонът на моята секретарка прегряваше от обаждания на хора, които искаха да знаят какво мисли „Слоун Кетъринг” за неговата стойност. Още веднъж ми беше казано да разпространявам новината, че всички резултати от изследвания са отрицателни.

У дома събрах семейството си за дискусия. С тяхна подкрепа реших, че не мога да лъжа. През ноември 1977 г. участвах в пресконференция и „изплюх камъчето” за мълчанието на „Мемориъл Слоун Кетъринг” по отношение на положителните резултати от амигдалин. Чувствах, че сякаш скачам от най-високия трамплин за гмуркане, но нямах съмнения, че правя точно това, което трябва. На следващия ден бях уволнен заради това, че „не мога да извършвам основните си задължения”. Такова беше основанието на болницата за пред „Ню Йорк Таймс”. С други думи, бях уволнен, защото не успях съзнателно да излъжа американския народ.

Когато се опитах да прибера нещата си от офиса, открих, че папките ми са заключени е катинар. Двама въоръжени от болницата ме придружиха извън сградата. За щастие, имам умна жена, която през цялото време беше правила копия на моите записки и беше сложила пълен комплект от тях на сигурно място. Тези бележки са съдържанието на моята първа книга „Онкоиндустрията”, която все още се преиздава, актуализира се и е достъпна на книжния пазар. Онзи драматичен ден, когато се изправих на пресконференцията и казах истината, беше поставено началото на пътуване, което никой не може да предскаже. Включих се в приключение, което продължава и до днес - да помагам на болните от рак да разкрият истината за най-доброто лечение на тази болест.

Е, няколко години по-късно успяхме да си купим и къща. Получихме заем и децата ни отидоха в колеж, а съпругата ми започна работа. Но когато погледна назад, случилото ми се като на вътрешен човек от онкоиндустрията беше сред най-хубавите неща в живота ми. Моята ценностна система беше подложена на изпит. Трябваше да преосмисля кои са стойностните неща в живота ми. Точно заради това трудно преживяване в „Слоун Кетъринг” стрих истински значимата посока за моя професионален живот, вместо само да изкачвам стълбата на кариерата и по пътя да изгубя душата си.”

Още преследвания и забрани

Д-р Джонатан Райт бил високо уважаван специалист по хранене. Основният му „грях” бил, че рекламира природолечението без благословията на Агенцията за контрол върху храните и лекарствата. През лятото на 1992 г. Дъ Сивил Аболишънист публикува статия със заглавие „Агенцията за контрол върху храните и лекарствата: американски гестаповски обвинител или гонител?”. В нея се разказвала историята му. На 6 май 1992 г., подобно на военно нашествие, клиниката на д-р Райт е нападната от над 20 въоръжени мъже. Те разбиват вратата е ритници, насочват оръжие към персонала и пациентите и конфискуват бизнес докладите, досиетата на пациентите, запасите и оборудването. „Гестаповските” агенти на Агенцията остават 14 часа в клиниката и претърсват всичко. До този момент д-р Райт дори не бил обвиняван в престъпление! Защо се наложило да разбиват вратата и да го заплашват е оръжията си? Ами полицейският представител Роб Барнет обяснява, че служителите „трябва да бъдат готови за най-лошото”. Д-р Райт обаче едва ли отговарял на описание на опасен престъпник.

Възпитаник на „Харвард” и Медицинския институт към Мичиган-ския университет, д-р Райт над десетилетие бил редактор на списание Профилактика. Но извършил непростим „грях” - не искал да предписва лекарства, за да лекува. По-скоро избрал да използва диетична и витаминна терапия. Интересно е да се отбележи, че един от любимите му методи за лечение на депресия бил използването на ел-триптофан6.

Но Агенцията за контрол върху храните и лекарствата обявила този вид лечение за незаконно. Любопитно е, че това се случило няколко месеца преди Агенцията да започне силна пропаганда за въвеждане на прозак като лекарство срещу депресия.

Контра насъа

Благодарности на Майк Адамс и www.NaturalNews.com за карикатурата

В средата на 90-те години на миналия век на моя приятел Джейсън Вейл е връчена смъртна присъда от лекарите. Казват му, че има рак в последен стадий. Чрез упорито търсене той разбира, че хората, които някога са боледували от рак, са открили целебни свойства в нещо толкова просто, като семките на ябълките и ядките на кайсиите. Оказва се, че те съдържат вещества, които убиват раковите клетки (витамин В|7). Джейсън се чувства по-добре, защото започва ежедневно да яде семки от ябълки. За кратко ракът на Джейсън буквално изчезва. Когато популяризират историята на Джейсън по националната телевизия, се оказва, че това шоу е с най-висок рейтинг в програмата. Затова решават да го повторят и следващата седмица. Реакцията на зрителите е толкова силна, че Джейсън е залят от хиляди телефонни обаждания от хора от цялата страна.

Оттогава Джейсън вдъхновява и помага на хиляди да лекуват своята болест с природни средства. С подходяща диета и с ежедневна употреба на ябълкови семки и кайсиеви ядки те един по един създават свои собствени истории на успех и, за щастие, всички са живи, за да ги разказват. През ноември 2001 г. Агенцията за контрол върху храните и лекарствата принуждава Джейсън да подпише договор за съгласие да не разказва историята си. Въпреки факта, че не е нарушил нито един закон, Агенцията повдига обвинения срещу него за разпространяване на кайсиеви ядки.

На 18 юни 2004 г. Джейсън е осъден на шестдесет и три месеца затвор и три години наблюдение от Районния съд на САЩ в Източния район на Ню Йорк. След като прекарва почти четири години в затвора в началото на 2008 г. го освобождава! (За повече информация виж Приложение 4.)

Д-р Макс Герсон разработва успешен метод за лечение на болни от рак, като използва строг режим на хранене, пресни сокове и панкреатични ензими. Медицинската общност има изключителната възможност по подходящ начин да изследва алтернативните методи за лечение на рака. Комисия на Сената на САЩ предлага да се отпуснат значителни средства за изследване на неговото лечение, а сенаторите са впечатлени от неговите резултати.

Обаче Американската медицинска асоциация лобира толкова силно срещу изследването на алтернативните методи за лечение на рак, че предложението е почти осуетено. След това медицинската мафия използва своето влияние да намали успеха на Герсон и го определя като шарлатанин. Използвайки техниките на Едуин Бърнис и Адолф Хитлер, достатъчно гръмко и продължително говори, че Герсон е шарлатанин, независимо от факта, че чрез неговия метод пациенти в последен стадий на рак се възстановяват напълно.

Медицинската мафия и онкоиндустрията бързо възпират всеки новооткрит метод за алтернативно лечение и създават отрицателна обществена нагласа към всеки лекар, който открие успешно лечение - че е некомпетентен или че е шарлатанин. Това е стандартна процедура на действие, и то доста успешна. Дори има уебсайтове (като quackwatch), изградени точно за тази цел. Истината е, че лечението е много ефективно. Мнението на д-р Алберт Швайцер за д-р Герсон е: „Виждам в него гений, който живее сред нас”.

През 90-те години на 20-ти век Нийл Деул финансира изследване на метод за алтернативно лечение на рак. През 1998 г. министърът на правосъдието на Мериленд - Джоузеф Карън - го обвинява в разпространяване на лъжлива рекламна литература. Деул финансира „Т-Up Inc.”, която разпространява цезий и T-Up (концентрат на алое вера), за да се бори с рак и със СПИН. Няма нито едно оплакване от потребители, а само стотици свидетелства от болни, които потвърждават настъпилата

промяна в живота им. Парадоксално е, че докато делото срещу Деул се разглежда в съда, Деул е диагностициран със сериозна форма на рак на простатата. Той уверено изпробва цезий и T-Up за собственото си лечение.

Разбира се, лекарите от медицинската мафия протестират и предсказват най-лошото, ако продължава да отказва лъче- и химиотерапията. Но състоянието му се подобрява в резултат от приемането на собствените му лекарства. Други терапии не са използвани. За жалост успешното лечение не е отразено в съдебната зала. Един съдия от Мериленд обявява Деул и „Т-Up Inc.” за виновни в нарушаване на законите за защита на потребителя. Решаващият въпрос за това, дали продуктите всъщност лекуват рака, не е засегнат в заключенията на съдията.

Джими Келър ръководи Клиника за алтернативно лечение на рак в Бейтън Руж, но е изгонен насила от страната в Тихуана, Мексико. Келър основава клиниката, след като използва природосъобразни средства, за да се излекува от смъртоносен рак. Заболяването му е лекувано без успех около две десетилетия по-рано от онколози, които ампутират ухото му и обезобразяват лицето му. Както е обичайно да се случи при конвенционалното лечение с „великата тройка”, ракът на Келър се появява отново, но по-агресивен отпреди. Джими изследва природни лечебни средства, излекува се и започва да помага и на други. Мисли, че в Мексико се намира в безопасност от медицинската мафия. Но греши.

През март 1991 г. Келър е похитен от четирима ,ловци на глави”, работещи за Министерството на правосъдието на САЩ, по заповед на Агенцията за контрол върху храните и лекарствата. Принуждават го да пресече американската граница. Там го арестуват от ФБР по дванадесет причини за телефонна измама. Какво е неговото престъпление? Келър се обаждал по телефона, за да представя клиниката си в Мексико. След незаконното му отвличане от мексиканска земя, без екстрадиция, Келър е пратен в затвора в Тексас. Не е за вярване, че за гаранция му е определена сумата от пет милиона долара. По-късно е осъден и изпратен в затвора за две години. Случаят на Келър е част от тенденция на правителството на Съединените щати да депортира набедени хора в чужбина при абсолютно нарушаване на международните закони.

Д-р Джоу ди Стефано (специалист по хранене) и д-р Даниъл Майер (остеопат*) притежават две клиники във Флорида, в които предлагат на онкоболните продукта, наречен „Албарин” - екстракт от алое вера. Албарин е разработен от д-р Иван Данхоф, пенсиониран професор по

Остеопат - специалист, който прави диагностика и лекува болния с леко докосване на ръцете, без да използва лекарства, инструменти и апаратура. Той преглежда гърба и други части на тялото - стави, сухожилия и мускули - за болка и ограничено движение, които могат да означават наличие на травма или нарушена функция. 100 медицина, известен като „бащата на алое вера”. Д-р Ди Стефано и д-р Майер използват албарин при сто болни от рак, лекуващи се в болница. Удивително е, че 94 от тях оцеляват без странични ефекти от лечението. Като цяло 80 процента от болните в клиниката се възстановяват. В началото на октомври 2001 г. в полунощ след дълъг работен ден д-р Ди Стефано си тръгва от клиниката. Стряска се от необичайни звуци зад него, идващи от кофата за боклук. Навсякъде има разпръснат боклук. Той надзърта под капака на коша и вижда двама непознати да ровят в боклука. Оказва се, че тези „клошари” всъщност са агенти на Агенцията за контрол върху храните и лекарствата.

След една седмица, точно месец след така наречената „терористична атака” на 11 септември, е извършена друга терористична атака. Както и при първата, истинският терорист е американското правителство. На 11 октомври 2001 г. сто и двадесет агенти от Агенцията за контрол върху храните и лекарствата, Агенцията за борба с наркотиците, митнически служители и различни щатски и изпълнителни агенции нахлуват и конфискуват оборудване от клиниките в Тампа и Сейнт Питърсбърг. По време на акцията агентите питат пациентите дали искат да бъдат свалени техните включени системи, но нито един от тях не се съгласява. Един от пациентите се оплаква: „Всички сме възрастни и сме тук по своя собствена воля. Защо не се махнете и не ни оставите на мира?”. Един or агентите от Агенцията отговаря: “Това ще бъде последното ви лечение!”.

Акции се провеждат едновременно и срещу д-р Данхоф в Гранд Преъ-ри, Тексас, и Джери У. Джексън от Обединени фармацевтични услуги в Арлингтън, Тексас. Джексън е фармацевтът, приготвящ екстракта от алое вера. В тази варварщина на медицинската мафия Агенцията стига дотам само да затвори клиниките и да забрани употребата на екстракта. Никой не отива в затвора. Но възникват усложнения при пациенти, които не могат да бъдат долекувани и осем от тях умират в рамките на една година.

Защо правителството атакува медицинските специалисти, предлагащи екстракт от алое вера? Това се случва в отговор на оплакванията от местни онколози, които губят бизнеса си! Осъзнавайки, че тези лекари са солидарни с монолитнага медицинска мафия, Агенцията за контрол върху храните и лекарствата действа със светлинна скорост в това гестаповско нахлуване, за да анулира конкурентната заплаха. Все пак, ако ефектът от екстракта от алое вера стане широко известен, това ще намали продажбите на високо доходните лекарства за химиотерапия. Може ли да бъде по-очевидно, че войната срещу рака всъщност е война срещу ефективните, природосъобразни лекарства при рак (виж www.lef. org/magazine/mag2002/apr2002_report_clinic_01 .html)?

В своята книга „Политиката в лекуването: потискане и манипулиране на американската медицина” Даниъл Хейли документира единадесет случая на системно отхвърляне на доказани методи за лечение на рака с вещества като хидразин сулфат, DMSO, цезиев хлорид и алое вера. Заключението на Хейли е: „В свободен пазар, където нетоксичната терапия може открито да се конкурира с токсичната, и информацията не се премълчава, пациентите ще могат да вземат обосновани решения. Точно това не искат фармацевтичните компании. Танцувайки по нейния такт, Агенцията за контрол върху храните и лекарствата свирепо спира от продажба ефективните нетоксични средства, които могат да се окажат сериозен конкурент на патентованите и често токсични фармацевтични продукти. Като казва какво да се продава, Агенцията не предпазва обществото от вреди, а сътрудничи на фармацевтичните компании да останат без ефективни конкуренти”.

Истината е, че през миналия век се създават успешни алтернативни средства за лечение на рак, изгубени заради непрекъснатите опити да бъдат игнорирани. Бариерата на научния фанатизъм, която отделя съвременните наблюдения върху рака от действителността, остава непокътната. Безброй са истинските житейски драми на преследване. Ако трябва да изброя всичките, няма да ми стигнат още десет книги. Ще ви оставя сами да ги проучите. Просто напишете следните имена в която и да е интернет търсачка: Dr. Sam Chachoua, Dr. Hulda Clark, Dr. A. Keith Brewer, Dr. William Kelley, Dr. Gaston Naessens, Dr. Patrick Flanagan, Dr. Hans Nieper, J.H. Tilden, Dr. Kurt Donsbach, Dr. Stanislaw Burzynski, Dr. William Koch, Dr. F.M. Eugene Blass, Dr. Otto Warburg, Dr. Virginia Livingston, Dr. Gunther Enderlein, Dr. Ernest Krebs, Dr. Philip E. Binzel. Списъкът продължава до безкрай. Много имена са изгубени, а други са напълно заличени.

Какво е общото между тези почтени лекари? Те всички разработват успешни алтернативни методи за лечение на рак за хиляди пациенти. И всички са преследвани от онкоиндустрията, тъй като са използвали неодобрени методи за лечение. Тези примери са само върхът на един огромен айсберг. Медицинската мафия има почти стогодишна история на широка корупция, некомпетентност, преследване и организирано потъпкване на успешното лечение на рака. Милиони са пострадали ужасно и са умирали, защото отговорните лица са подкупни, не възприемат иновациите и отказват да извършат това, което е етично и правилно.

Това, което днес се случва в медицината, не трябва да ни изненадва. Достатъчно е да хвърлим бърз поглед към историята. Знаете ли, че много от най-великите световни открития първо са били отхвърляни от научната общност? Техните автори често са осмивани и осъждани като измамници или шарлатани.

Според Артър Шопенхауер, философ от 19-ти век, „всяка истина, преди да бъде приета, минава през три етапа. В първия се осмива, във втория претърпява противопоставяне, а в третия се приема за очевидна”.

Ето само още няколко примера:

Игнац Земелвайс е изгонен от медицинското общество и напуска Виена заради това, че предлага преди операция хирурзите да мият ръцете си.

•    Галилео Галилей е осмиван заради убеждението си, че Слънцето е център на Вселената.

Братята Уилбър и Орвил Райт, създателите на първия летателен апарат, са отхвърлени като „измамници” от „Сайънти-фик Америкън”, от американската армия и от много учени.

Уилям Харви е осмиван заради твърдението си, че кръвта се изпомпва от сърцето и се движи по артериите.

•    Жак Картие открива лекарство за скорбут: кора от дърво и иглички от бял бор (и двете богати на витамин С), разбъркани в течност. Когато се върнал в Европа, докладвал това на лекарите, но те му се присмиват. Изминават повече от 200 години преди медицинските експерти да „открият”, че скорбутът се причинява поради липсата на витамин С.

Откривателите на турбиновата сила, телеграфа, електричеството, телевизията и космическите пътувания са осмивани или пренебрегвани от научния елит от конкретното историческо време.

Ирония по отношение на науката (която се предполага, че представлява търсене на нови истини) е, че повечето хора от научния елит сякаш са посветени да се противопоставят на истинския прогрес и да пренебрегват оригиналната мисъл. Парадоксално е, че повечето учени сякаш са сс посветили да се противопоставят на истинския прогрес и на новите открития и да забавят развитието на истинската наука, чиято същност е разкриване на действителностга такава, каквато е.

Това включва и областта на медицинската наука. Човек може да атакува политическите и икономическите теории с известна свобода, въпреки че тази свобода е силно ограничена с навлизането на „патриотичния акт” и последвалите от него неконституционни „заграбвания на власт” от правителството на САЩ. Има дори още по-малко свобода в областите на науката и медицината. Всеки учен или лекар с нова и оригинална идея се приема за опасен измамник или шарлатанин, за рушител на установеното вместо за новатор, чиито идеи си струва да бъдат оценени.

Най-репресивният, най-предубеденият и най-противно нетолерант-ният дял от медицината е несъмнено тази част от нея, която се занимава с рака. Всъщност онкоиндустрията има списък с шарлатани, лекуващи рак, публикуван в интернет. Какво е общото между тези шарлатани? Те използват „неефективни” методи за лечение. Нека да разгледаме това. Неефективни методи - какво точно означава това? Наистина ли не са доказани или доказателствата за техния успех се прикриват?

Трябва да знаете, че онкоиндустрията стига до големи крайности, за да елиминира успешните алтернативни методи за лечение на рака. Премълчава и неуспешните. По този начин изглежда, че метод, който премълчават, не действа и че по този начин просто си вършат работата, за да ни предпазват. Обаче в действителност стотици алтернативни методи за лечение на рака наистина помагат. Жалко е, че неколцина измамници предоставят на онкоиндустрията оръжията, от които се нуждае, за да направят всеки метод за алтернативно лечение (включително и всички ефективни) да изглежда, че е шарлатанство.

Ако трябва да си кажем истината, повечето от методите на конвенционалната медицина не са доказани от правителствените стандарти. През 1978 г. Офисът за технологично оценяване (дясната ръка на Конгреса) изнася доклад, според който „само 20 процента от всички процедури, използвани понастоящем в медицинската практика, са ефективни. И това е доказано чрез контролирани изпитания”. Това означава, че между 80 и 90 процента от това, което лекарите правят, е налучкване. По думите на самото правителство голяма част от съвременната медицина е „шарлатанство” (Оценяване на ефикасността и безопасността на медицинските технологии.// Конгрес на САЩ. 1978, с. 286-929).

Според Уебстър Кер “Научните доказателства за алтернативните методи за лечение могат да бъдат сравнени с кораб с размерите на „Куин Мери II”. В сравнение с тях научните доказателства за конвенционалното лечение могат да се сравнят с кораб, който може да се събере в една вана. Не преувеличавам. Обаче Агенцията за контрол върху храните и лекарствата казва, че химиотерапията и съвременната медицина са подкрепени от научни доказателства и че доказателства за алтернативните методи за лечение не съществуват. Това не е нищо друго, освен чиста корупция; нищо друго, освен лъжи. Така че по какъв начин Агенцията за контрол върху храните и лекарствата, Националният институт по здравеопазване, Националният институт за онкологични заболявания, Американската медицинска асоциация, Американското дружество за борба с рака и много други институции прикриват очевидните статистически доказателства за алтернативните методи за лечение? Като ги пренебрегват (тоест като ги включват в черния списък), те определят

случващото се като спонтанна ремисия и като това, което аз наричам „психологическа ремисия”.

Интересно е, че всички методи за алтернативно лечение в „шарлатанските” списъци на медицинския монопол имат следните общи черти: всички са натурални, не са фармацевтични, не са токсични и не могат да се патентоват. Но още по-важно е, че всички успешно лекуват рака! А защо химиотерапията и лъчетерапията не са в този списък, въпреки че са недоказани и често убиват пациентите? Защото и двете са много скъпи и могат да се патентоват. Нека да обясня.

Да предположим, че открия витамин, с който се лекува рак. Нека просто да го нарека Витамин Z. За да мога да ви кажа какво е действието на витамин Z и да ви го продам, трябва да получа одобрение за него като лекарство от Агенцията за контрол върху храните и лекарствата. Това ще ми струва между 200 и 500 милиона долара. Ще трябва да чакам и няколко години, за да получа разрешение. Обаче тъй като витамин Z е природен продукт и се намира предимно в зеленчуците, не мога да го патентовам. Затова дори след като похарча половин милиард долара, за да класифицирам витамин Z като лекарство, няма да е възможно да се патентова и всеки ще може да го продава без мое разрешение. Чисто и просто съм изгубил половин милиард долара и няколко години. Като счетоводител мога да ви кажа, че няма смисъл да се опитвам да получа одобрение за витамин Z от Агенцията за контрол върху храните и лекарствата, за да го продавам като лекарство.

Така че, макар витамин Z да е естествен продукт, да лекува рак и да няма вредни странични ефекти, не мога да ви кажа, че успешно лекува рак, защото не е преминал през лабораторните изследвания на Агенцията. Но защо медицинският монопол задържа информация за нещо толкова важно, каквото е лекарството за рака? Не е ли загрижен за общото благосъстояние на хората? Не иска ли най-доброто за нас? Тъжно е, но отговорът на всеки от тези въпроси е ясно и просто „не”. Тъй като медицинският монопол е задължен на Биг фарма, неговите методи за лечение винаги ще включват най-скъпите, най-доходните лекарства, независимо от това какво се случва с пациента.

„Гестапото” на Агенцията за контрол върху храните и лекарствата отново полудява

Ако все още сте убедени, че Агенцията за контрол върху храните и лекарствата защитава свободата на словото, помислете отново. В още един абсурден пример на съвременната гестаповска заплашителна тактика, в началото на 2010 г. Агенцията изпраща предупредително писмо на счетоводителя на „Дайъмънд Фудс” с информация, че пакетчетата е орехи на компанията са „нарушение на федералния акт за храни, лекарства и козметика”.

Можете да попитате какво точно е нарушението на „Дайъмънд Фудс”. Ами в своя уебсайт дръзко популяризират истината за някои от здравословните предимства на орехите, като например факта, че орехите предпазват от сърдечносъдови болести и облекчават ставните болки. Как смеят! Сега за тези от вас, които не вярват в чудеса, моля, продължавайте да четете. Според Агенцията за контрол върху храните и лекарствата точно в момента, в който „Даймънд Фудс” представят предимствата на орехите, точно тези ядки (които всички ние „глупаво” смятаме за храна) чудотворно са приети за „лекарство”. По този начин “Даймънд Фудс” стават виновни за продажбата на неодобрени от Агенцията лекарства!

Здравословните предимства на орехите са научно документирани от десетилетия. Над 30 са оценените от специалисти разработки, според които орехите намаляват риска от инфаркт на сърцето и подобряват здравето на сърдечносъдовата система. Въпреки това Федералната смъртна администрация (FDA) твърди, че орехите магически са се превърнали от храна в лекарство и затова са с грешен етикет. Ето в гова „Дайъмънд Фудс” са виновни.

Е, сега наистина вярвам, че живеем в матрицата! Нека да го кажа направо. Агенцията за контрол върху храните и лекарствата одобри ви-окс, който уби над 50 000 човека, а прави проблем за орехите. Стига глупости! Кристално ясно е, че тази агенция е загрижена да защитава приходите на Биг фарма, а не здравето на обществото.

Този абсурден случай ме връща десетина години назад, когато „геста-пото” на Агенцията и медицинската мафия насочиха вниманието си към „опасната” индустрия да се отглеждат череши. Разбирате ли, на своите уебсайтове производителите на череши имат линкове към някои научни разработки (например от университета „Харвард”), показващи, че черешите облекчават възпалението и намаляват болката. Агенцията незабавно им изпрати съдебни призовки с обичайните заплахи (включително от затвор), ако не махнат веднага препратките от своите уебсайтове. Какво си мислят тези производители на череши? Не знаят ли, че не трябва да се слагат линкове, нито да говорят за здраве? Ако НЕ сте фармацевтична компания, НЕ можете да казвате, че вашият продукт е здравословен дори ако тези твърдения са подкрепени със стотици изследвания от специалисти. Обаче, ако СТЕ фармацевтична компания, е достатъчно да платите на изследователите да измислят данните, както се случи с д-р Скот Рубен. Разберете добре. Агенцията за контрол върху храните и лекарствата не е нищо повече от „трошач на крака” и НЕ се интересува от истината, НИТО е загрижена за здравето. Този съвременен „атакуващ отряд” се грижи само за приходите на фармацевтичните компании.

Благодарности на Майк Адамс и www.NaturalNews.com за карикатурата

Нека да си представим, че има билка, която облекчава хроничните страдания на болни в последен стадий на рак. Ще я наречем просто мери джейн. В резултат на тази чудна билка пациентите с рак живеят без болки, без повръщане, имат апетит и не страдат от кахексия. Смятате, че мери джейн ще бъде дадена на всеки болен от рак, нали? Е, за съжаление не сте прави. Най-вероятно мери джейн не може да бъде патентована. Ще бъде обявена за незаконно лекарство и онези, които я използват, за да се лекуват и да облекчават болките си, ще бъдат обявени за престъпници. Разбирате ли, позволени са единствено узаконените лекарства въпреки факта, че много от тях са смъртоносни. Много от „нелегалните лекарства” (тоест природните растения и билки) са напълно безвредни и всъщност са от голяма полза за здравето.

Контрл /имсь/1


ФАКТ: FDA контролира многобройните набези спрямо здравословните магазини и успешни клиники.


Медицинската мафия безмилостно преследва онези лекари, които провеждат нови, ефективни, нетоксични терапии, и пренебрегва желанието на пациентите, които искат да се лекуват именно по този начин. Междувременно тя гледа сериозно на „великата тройка”, подкрепя я и я защитава чрез закона, въпреки че е доказано неефективна и токсична. Решаващият въпрос не е дали алтернативните методи за лечение са по-ефективни от „великата тройка”. Този факт е очевиден. Решаващият въпрос, за съжаление, е кой метод ще донесе най-големи приходи за дилърите на лекарства.

Победители са медицинската мафия и Биг фарма.

А губещи са болните от рак.

Глава 4

ТОКСИЧНО ЛЕЧЕНИЕ

Успехът на повечето видове химиотерапия е ужасяващ. Няма научни доказателства за тяхната способност да удължават по осезаем начин живота на пациентите, страдащи от най-широко разпространения органичен рак. Химиотерапията е научна пустиня.

Д-р Улрих Ейбъл

„Великата тройка“

Ако сте болни от рак, твърде вероятно е вашият лекар вече да ви е посъветвал или скоро ще ви посъветва да използвате единственото „адекватно“ лечение: операция, химиотерапия или лъчетерапия. Ако имате тумор, лекарят ще се опита да го изреже или „разсече” чрез операция. След като ви нарежат, обикновено ви препоръчват химиотерапия, за да се опитат да унищожат останалите ракови клетки с токсични отрови. И ще завършат с лъчетерапия, за да изгорят, ако нещо от рака все още е останало. Ето защо аз и много други наричаме това метода на „великата тройка“ - режи, трови и гори. Това е токсичният метод, в който сме убеждавани да вярваме, че е най-добрият начин за лечение на рака.

Сега при съвременния напредък в медицината човек би помислил, че „великата тройка” е подобрила прогнозата за лечение на рака, нали така? Не лекуваме ли по-голям процент от хората с рак сега в сравнение с 1950 г.? Отговорът е категорично „не”! Всъщност статистиката за „великата тройка” е толкова жалка, че онкоиндустрията смята, че има успех, ако процентът на оцелели пациенти след терапия достигне процента на онези, които изобщо не правят нищо! Всеки от тези методи за лечение е агресивен, има сериозни странични ефекти и лекува само симптомите, но не и причините за рака.

Истината е, че „великата тройка” е причина за развитието на рака и последвалите от това усложнения! Според Ню Ингланд Джърнъл ъф Медисин от 21 септември 1989 г. „вторичният рак е познато усложнение след химиотерапията и лъчевата терапия, използвани за лечение на лимфом на Ходжкин и други форми на лимфом, както и на различни първични видове рак”. Известният онколог д-р Лучиън Израел в своята книга Да победим рака отбелязва, че според няколко изследвания пациенти с рак, подложени на облъчване, вероятно ще получат метастази в други здрави органи. Радиоактивността, използвана за убиване на раковите клетки, отключва процес на мутации на ДНК, който създава нови ракови клетки от друг тип.

В своята книга Онкоиндустрията д-р Ралф Мое твърди: „През 1902 г. немски лекар записва първия случай на рак при хората, причинен от радиация: туморът се появява на мястото на хронична язва, облъчвана с рентген. Експерименталните наблюдения, проведени през 1906 г., подсказват, че левкемията може да бъде причинена от излагане на радиоактивния елемент радий. Към 1911 г. са докладвани 94 случая на причинен от радиация рак. Повече от половината от тях (54) са при лекари или технически специалисти. До 1922 г. над 100 рентгенолози са починали от рак. Във всекидневната ми седеше специалист по мозъчни тумори. Каза ми, че никога няма да се подложи на лъчетерапия, ако има рак на мозъка. Попитах го защо тогава насочва пациентите си към тази процедура. Отговорът му беше: „Разбира се, че ще го правя. В противен случай ще бъда позорно изгонен от болницата”.

„Усложненията след висока доза облъчване при рак на гърдата са: окосмени и смалени гърди, фрактури на ребрата, белези по плеврата и белите дробове, увреждане на нерви, белези около сърцето, потискане на всички кръвни клетки, потискане на имунната система.” Това са думи на д-р Робърт Ф. Джоунс, публикувани в Сиатъл Таймс на 27 юли 1980 г. Докторът продължава: „Много усложнения от лъчетерапията се появяват едва няколко години след лечението. Това дава на лекаря и на пациента лъжливо усещане за сигурност в продължение на година или две след терапията. Костният мозък, в който се създават кръвните клетки, е до голяма степен унищожен в областта на облъчването. Това има необратим ефект”. В книгата „Разбиране на рака” д-р Джон Лазло (бивш вицепрезидент по изследванията за Американското дружество за борба с рака) доказва, че когато химиотерапията и лъчетерапията се прилагат заедно, вероятността след тях да се появят вторични тумори е 25 пъти по-голяма, отколкото се случва в останалите случаи.

Според изследване, публикувано в Архиви на вътрешната медицина (2009 г.), всяка година в САЩ диагностицирането чрез компютърна томография е причина за поне 29 000 случаи на рак и 14 500 смъртни случаи. Изследователите откриват, че хората се подлагат на четири пъти повече радиация, отколкото е изчислено при по-ранни изследвания, че могат да понесат. Въз основа на тези по-високи дози облъчване от едно такова диагностициране пациентът може да получи толкова радиация, колкото може да получи от 74 мамографии или от 442 рентгенови снимки!

Буквално всяка операция на рак е излишна. Според д-р Патрик Макгрейди „Въпреки че е доказано, че изрязването на лимфни възли след облъчване не предотвратява разпространяването на рака на шията, все още редовно се извършват лимфаденектомии. Това се прави въпреки факта, че от лимфаденектомиите жените се чувстват толкова зле, че искат да умрат. Това е доказано безсмислена процедура” (Таунсенд Летър фор Доктърс.1984, с. 99).

Операцията често води до разпространение на рака, тъй като и най-малкият пропуск или небрежно боравене с туморната тъкан от хирурга може буквално да разпилее милиони ракови клетки в кръвотока на болния. Биопсиите също провокират болестта. В „Отговор за рака” д-р Донълд Кели твърди: ,Несто, докато се прави операция, злокачественият тумор се разрязва. Това води до разпространението и нарастването му. Биопсията, както се прави с игла, също може да доведе до трагични резултати”.

Доклад от 1986 г. в Ню Ингланд Джърнъл ъф Медисин оценява напредъка на медицината в борбата е рака в Съединените щати от 1950 г. до 1982 г. Въпреки забележителния напредък при лечението на някои редки форми на рак, които причиняват един или два процента от общите смъртни случаи от болестта, докладът установява, че от 1950 г. общият процент на смъртност се е увеличил значително. „Основното заключение е, че 35-те години на усилия, съсредоточени главно върху подобряване на лечението, трябва да бъдат оценени като квалифициран провал”. По-нататък докладът обобщава: Губим войната срещу рака.

Разбирате ли, в момента, в който президентът Никсън обявява война срсщу рака, изследователите са субсидирани с милиарди долари за изследване на лекарства. Затова, ако сте лекар, който печели от публикуването на такъв вид изследвания, по-добре е да не предизвиквате статуквото (тоест да лекувате с „великата тройка”). Защото, ако го направите, е твърде вероятно да спрат да ви финансират. През 1966 г. д-р Ървин Д. Брос с четирима свои колеги публикува серия от статии, озаглавени „Наистина ли токсичността е необходима”. Целта била да се установи дали е възможно да се намерят алтернативи на химиотерапията и лъчетерапията, тъй като и двете са токсични. В резултат на това незабавно изгубили държавните субсидии.

Химиотерапията е токсична, канцерогенна, унищожава червените кръвни клетки, срива имунната система и поразява жизненоважни органи. Колко е токсична ли? Помислете върху това: косата на болния опада, имунната му система е унищожена, постоянно му се гади, прилошава му и повръща, често е замаян и има ужасно главоболие. Това вероятно показва, че вливаните в кръвта на болния вещества са отровни и затова организмът ги отхвърля. Не съм лекар, но това наистина изглежда странен начин да „лекуваш” някого. Един от проблемите е, че постоянно сме лъгани от медицинската мафия и онкоиндустрията с фалшиви статистики, неточна наука и подправени изследвания. Според Уебстър Кер „безполезността на хирургията, химиотерапията и лъчетерапията се прикрива зад лабиринт от фина, лъжлива и подвеждаща статистика, неясни определения, безсмислени идеи и много други техники” (www. cancertutor.com).

Веднъж щом направите дисекция на фалшивата статистика, предлагана от онкоиндустрията, ще установите, че истинският процент на излекуване (тоест на болни, които живеят повече от 5 години) с химиотерапия е едва около 2 процента. Всъщност според изследване, проведено от Отдела по лъчетерапия при „Нордърн Сидни Кенсър Сентър” и публикувано в изданието на „Клинична онкология” от декември 2004 г., действителният ефект от химиотерапията за 5-годишен период на преживяване на възрастните са незначителните 2.1 процента (виж www. ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/15630849). Вижте таблицата по-долу.

iJToma*exrrwetv>

глава х шкя

ЗфО* на

140-149, 160, 161

АСССЛ-ЩТ*»» сее*

5139

пр*« ксра . омлети «д 5гая*пи 97

>20 годите слел аш«

м

150

1521

62

4,9

Стомах

151

3001

20

в,7

Дебело ч^вс

153

13 936

146

м

Р*«<ту«

154

5533

169

5.6

панкреас

157

3567

Бел* дробове

162

20741

410

2,0

СзркоА*. ма тъкани

171

959

мелаиом

172

*646

гърда

174

31133

446

м

мюа

179-1X2

4411

илика на мапета

U0

1*25

219

12

ЯЙ^ИЦИ

ш

3032

269

м

простата

115

23 243

тестис*

Ш

999

373

57,7

гижочеи мехур

116

5667

5ъ6рец«

tm

Y42

MB9W

191

1124

56

V

неизвестно оързкчно масто

195-199

620С

неюджшк*» лимфом

206-262

6217

®3

Болест на ходияии

201

846

341

40,1

Мнсжестм* м»дом

203

1721

06(1(0

154 971

3313

1 f

1

ICD-9 - международни кодове за класификация на болестите. - Бел. пр. ,

Тъжната истина е, че много хора, които умират от рак, в действителност умират от лечението дълго преди да умрат от болестта. Казано по-друг начин, лечението убива болния преди да го убие болестта.

Всъщност лекарството за химиотерапия 5FU понякога се нарича от лекарите „5 стъпки под земята” (5 Feet Under) заради неговите смъртоносни странични ефекти. За повечето възрастни пациенти типичният сценарий, развиващ се в най-добрия случай, е че „великата тройка” им продава малко време. Сценарият в най-лошия случай е, че ще умрете от лечението, а не от болестта.

КоишрА с-ъ/1

Факт: Лекарствата и химиотерапия са фаталхо вредни за сърцето, чермия дроб и бъбреците.

Благодарности на Майк Адамс и www.NaturalNews.com за карикатурата

Не аз казвам това. Ето какво твърди д-р Алън Левин по тази тема: „В нашата страна повечето болни от рак умират след проведена химиотерапия. Химиотерапията не се справя с рака на гърдата, на дебелото черво или на белия дроб. Този факт е документиран от повече от десетилетие, обаче лекарите все още използват химиотерапията за лечение на тези тумори”. Точно така, за „великата тройка” е доказано, че в много случаи скъсява живота. В книгата си „Темата за рака: когато убийство-

то трябва да спре” Дик Ричърдс цитира направени аутопсии, доказали, че пациентите от рак всъщност умират от съвременното лечение, преди туморът да има възможността да ги убие. Помислете върху това. Химиотерапията винаги се провежда с токсични отровни химикали, нали? Затова винаги има фина граница между прилагането на „терапевтичната доза” и отравянето на болния. Много лекари са престъпвали тази граница. В своята книга „Когато лекуването се превръща в престъпление” Кени Осубел отбелязва, че при някакво изпитване на лекарство за химиотерапия при левкемия огромен брой от пациентите (42 процента) починали от токсичността му!

Важно е да се отбележи, че лекарствата за химиотерапия първона-чално са получени при експерименти с азотно-горчичен газ по време на Първата и Втората световни войни. Било забелязано, че излагането на горчичен газ (иприт) унищожава бързо разрастващи се тъкани. Затова предположили, че тези отрови могат да убият раковата тъкан, тъй като ракът се развива бързо. Е, оказали се прави. Излагането на тези газове наистина убива раковата тъкан. Не се заблуждавайте, химиотерапията и лъчетерапията наистина намаляват големината на повечето тумори и убиват раковите клетки. Но дали това е равносилно на излекуване? Съществува ли пряка връзка между тях? Отговорът е „не”. Според д-р Ралф Мое, „Ако можете да намалите тумора с 50 или повече процента за 28 дни, значи от Агенцията за контрол върху храните и лекарствата можете да получите адмирации, че притежавате ефикасно лекарство. Това се нарича „процент на реакция”, вие сте реагирали положително. Но когато се опитвате да разберете дали има удължаване на живота след предприемането на това лечение, ще откриете всякакви фокуси. Няма доказателство, че химиотерапията в мнозинството от случаите наистина удължава живота. Това е ГОЛЯМАТА ЛЪЖА за химиотерапията - че се прави връзка между смаляването на тумора и удължаването на живота на пациента”.

Ето фактите. През 1942 г. медицинският център „Мемориъл Слоун Кетъринг” безшумно започва да лекува рак на 1ърдата с производни на горчичния газ. Никой не е излекуван. Около 1943 г. изпитанията на химиотерапията се провеждат също и в Йейл, където са лекувани 160 пациенти. Отноео никой не е излеку ван. Но тъй като химиотерапията наистина смалява туморите, изследователите толкова се въодушевяват, че обявяват изпитанията на химиотерапията за успешни. Предполагам, че трябва да определим какво точно означава успех, нали? В смело писмо до д-р Франк Роше, негов шеф, д-р Дийн Бърк осъжда политиката на Института за одобряване на лекарствата за химиотерапия, когато всеки знаел, че причиняват рак. Той твърди: „Иронично е, че буквално всички химиотерапевтични агенти против рак, одобрени от Агенцията за контрол върху храните и лекарствата за употреба или за тестване върху хора с рак, са: много или до различна степен токсични за прилаганите дози; определено потискат имунната система, тоест унищожават естествения имунитет на пациента към различни болести, включително и към рака; и обикновено са канцерогенни. Тези добре установени факти са докладвани в много публикации от Националния институт за онкологични заболявания, както и навсякъде в САЩ и по света” (Писмо на Франк Роше. Лични документи. 20 април 1973 г.).

В своята книга „Да поставим химиотерапията под въпрос” д-р Ралф Мое пише: „Установено е, че количеството токсични химични вещества, нужно, за да се унищожи всяка ракова клетка, убива пациента много преди да унищожи тумора. Спомних си историята на прочут химиоте-рапевт от „Слоун Кетъринг”, който, когато открил, че има напреднала форма на рак, казал на колегите си: „Правете всичко, каквото искате, но не и химиотерапия”. Било общоизвестна тайна, че служител от „Слоун Кетъринг” изпратил майка си в Германия, за да й се приложи алтернативен метод за лечение. Вероятно най-зловещата истина за химиотерапията е, че много от лекарствата сами по себе си са канцерогени. За обикновения читател това може да изглежда възмутително - че самите лекарства, които се борят с рака, причиняват рак. Обаче това е неоспорим факт”.

Според д-р Джон Дайъмънд „Изследване на повече от 10 000 пациенти ясно показва, че предполагаемите положителни резултати на химиотерапията при лимфом на Ходжкин всъщност са лъжа. Пациентите, преминаващи през химиотерапия, са 14 пъти по-склонни да получат рак на костите, ставите и меките тъкани, отколкото пациентите, които не са подложени на такива” (Списание на Националния институт за онкологични заболявания. Бр. 87, 2010). Изданието на Ню Инглънд Джърнъл ъф Медисин от 21 март 1996 г. докладва, че „при децата, които успешно се лекуват от лимфом на Ходжкин, вероятността да развият вторични злокачествени тумори е 18 пъти по-голяма. Момичетата се изправят пред 35 процента вероятност да развият рак на гърдата, докато навършат 40 години. Това е 75 пъти повече от очакваното. Рискът от левкемия се увеличава забележимо четири години след края на успешното лечение и достига върха си след 14 години. Но рискът от развиване на твърди тумори остава висок и доближава 30 процента на 30-годишна възраст”.

Познавате ли някой онколог? Смятате ли, че ще се подложи на химиотерапия, ако му открият рак? Медицинският центьр „Макгил” в Монреал, един от най-големите и реномирани центрове в света за лечение на рак, анкетира 64 онколози, за да разбере как биха реагирали на диагнозата рак. Резултатите ще ви смаят. Седнали ли сте? Петдесет и осем (58) от тях заявяват, че химиотерапията е неприемлива за тях и за близките им поради факта, че лекарствата не действат и са токсични за организма (Дей, Ф. Ракът: да научим истината защо все още умираме). Това означава, че 91 процента от онколозите НЕ биха предприели химиотерапия! Мислите ли, че знаят нещо, което ние не знаем?

В приложението към второто издание на своята книга „Преследването и съдебният процес на Гастон Несънс” Кристофър Бърд описва своите лични срещи с няколко лекари, които били изцяло наясно, че лекуват пациенти с неефикасни методи. „Тринадесет ог лекарите, които ми се обадиха, бяха нетърпеливи да узнаят как биха могли да получат достъп до лечение, подобно на откритото от Гастон Несънс. Питаха за себе си, за своите съпруги или роднини, за да лекуват сериозните случаи на рак, от които са засегнати. При всеки случай им задавах въпрос: ,Докторе, как става така, че не съветвате нито себе си, нито близките си да преминат по същия маршрут, който толкова дълго време препоръчвате на своите пациенти: химиотерапия, лъчетерапия или подобните на тях?” И всеки път, макар и формулиран по различен начин, получавах един и същи отговор: „Защото знам, че не действа!” Когато чувах този отговор, понякога късно вечерта се питах дали не живея в полудял свят” (виж www.hbci.com/~wenonah/new/naessens.htm)

Ракът е болест, която винаги възниква след увреждане на имунната система. Известно е, че химиотерапията разрушава имунната система. В това се състои главоблъсканицата: как можеш да излекуваш болест, която възниква след имунен срив, с лекарство, което още повече уврежда имунната система? Помислете, няма резон в това!

Коитрд /мисъл яХи/тютерлпиен обир"

Благодарности на Майк Адамс и www. NaturalNews.com за карикатурата

През 80-те години на миналия век немският епидемиолог д-р Улрих Ейбъл прави задълбочен анализ на всяко голямо изследване и клинич-но изпитание на химиотерапията. За да е сигурен, че няма да пропусне нито една подробност, той се свързва с над 350 медицински центъра по целия свят с молба да го снабдят с всяка своя публикация по темата за рака. До момента, в който публикува своя доклад, вероятно той е знаел за химиотерапията повече от всеки човек на света. Резултатите са поразителни! В своя доклад, публикуван в Лансет през август 1991 г., д-р Ейбъл заявява: „Успехът” на повечето химиотерапии е ужасяващ. Няма научни доказателства, че химиотерапията удължава живота на пациентите, страдащи от най-разпространения органичен рак. Темата за химиотерапията при злокачествените образувания в напреднал стадий, без възможност пациентът да бъде опериран - а това са 80 процента от всички случаи на рак - е научна пустиня”. Разбира се, медицинската мафия веднага атакува репутацията на д-р Ейбъл, тъй като не може да атакува анализа на фактите. Това е стандартна процедура. Не е изненадващо, че нито една сериозна медия не споменава за сериозния анализ: той сякаш е напълно погребан.

Д-р Гелн Уорнър, който почина през 2000 г., беше един от най-високо квалифицираните онколози в Съединените щати. Той използва алтернативни методи за лечение на рака с голям успех. За медицинската практика в своята страна той казва: „Имаме многомилиардна индустрия, която убива хората в името на финансови интереси. Представата на учените за успешна терапия е да видят дали две дози от дадена отрова са по-добри от три дози от нея”. Д-р Алън К. Никсън, бивш президент на Американското химическо общество, твърди: „Като химик, подготвен да работи с данни, за мен е непонятно как лекарите могат да пренебрегват ясните доказателства, че химиотерапията причинява много, много повече вреда, отколкото полза”. Д-р Чарлс Мате, френски онколог, твърди: „Ако се разболея от рак, никога не бих отишъл в център за съвременно лечение. Само онкоболните, които живеят далеч от такива центрове, имат шанс да оцелеят”.

Въпреки това ден след ден, година след година онкоиндустрията продължава да влива токсични химикали на болните от рак. А пациентите позволяват да им се прави това. Дори стават доброволци за нови изследвания просто защото някой с диплома от медицински университет им казва, че това е тяхната „единствена възможност”. Тези опити струват много пари, а пациентите с радост си плащат, за да ги тровят. Жалко е, че някои хора харчат шестцифрени суми на година за химиотерапия, защото техният „лекар им е казал да направят това”.

Не се изненадах, като научих за резултатите от наскоро проведени изследвания. Те показват, че фармацевтите, приготвящи химиотерапията, са застрашени от „вторична химиотерапия”. Според изданието на Сиатъл Тайшс от 10 юли 2010 г. „Датски епидемиолози използват данни от регистри на болни от рак от 40-те до 80-те години на миналия век, за да докладват за значително увеличения риск от левкемия сред медицинските сестри от онкологията, а по-късно и сред лекарите. Миналата година датско изследване на повече от 92 000 медицински сестри установява повишен риск от здравословни проблеми, свързани с млечните жлези, щитовидната жлеза, нервната система и мозъка. Току-що приключило изследване от Центъра за превенция и контрол над заболяванията, продължило десет години и събрало най-много данни, потвърждава, че химиотерапията продължава да заразява работната среда, където се използва, а в някои случаи се откриват следи от нея в урината на работещите с нея”. Казват, че живеещите в стъклени къщи никога не трябва да хвърлят камъни. Може да се каже също, че фармацевти, които се занимават с химически отрови, не трябва да се изненадват, ако един ден открият, че с нея убиват и себе си.

По думите на Майк Адамс „Лекуването на рака с химиотерапия е като да лекуваш алкохолизма с водка. Това е като да лекуваш сърдечносъдови болести със сирене или диабет - с царевичен сироп с високо съдържание на фруктоза. Ракът не може да бъде излекуван с това, което го причинява. Не позволявайте на никой онколог да ви убеди със заплахи, че е необходимо да проведете лечение с химиотерапия! Докторите добре се справят с това. Затова следващия път, когато настояват, че трябва да започнете химиотерапия, помолете първо ге да вземат няколко дози от конкретното лекарство. Ако вашият онколог не е склонен да вземе от лекарствата за химиотерапия пред вас, за да докаже, че са безопасни, защо вие трябва да се съгласявате да ви ги вливат?” (виж www. naturalnews.com/02919 l_secondhand_chemotherapy_cancer.html).

Манипулиране на данните

Лъжат ли медиите, когато казват, че печелим войната срещу рака? С една дума „да”, но само защото онкоиндустрията лъже медиите. Лъжа е, че поради напредъка на химиотерапията хората живеят по-дълго. Този мит е увековечен чрез манипулиране на данните и резултатите от наблюденията.

Д-р Джон Бейлър, който прекарва 20 години в екипа на Националния институт за онкологични заболявания и е редактор на неговото списание, хвърля малко светлина по тази тема: „Статистиката на Американското дружество за борба с рака за петгодишното оцеляване след първото диагностициране на болестта е заблуждаваща. Отчитат се заболявания,

които не са уточнени като рак, и тъй като днес болестта може да се диагностицира в по-ранен стадий, пациентите, изглежда, живеят по-дълго. Всичките изследвания през последните 20 години се оказват пълен провал. От рак умират хора над 30-годишна възраст както никога досега. Все повече жени с леки форми на рак или с доброкачествени тумори се включват в статистиките и в докладите се зачисляват като „излекувани”. Когато посочват броя на оцелелите и твърдят, че печелят войната срещу рака, правителствените служители използват статистиката некоректно” (виж www.ghchealth.com/chemotherapy-quotes.html).

Ето как в своята книга „Свят без рак” Г. Едуард Грифин изразява това: ,,Ясно е, че Американското дружество за борба с рака - или поне някой високостоящ в неговата йерархия - се опитва да измами американския народ по онзи стар начин. Истината за същността на нещата - въпреки статистиките на Дружеството за борба с рака - е следната: конвенционалната медицина не разполага с доказани ефикасни лекарства за рака. Това, което всъщност притежава, е напълно незадоволително, като се има предвид престижа, на който се осланя, парите, които събира, и снобското презрение, което хвърля върху онези, които не искат да я подкрепят”.

Онкоиндустрията използва пълен арсенал от снобизъм, фанатизъм, заплахи и манипулации, за да държи болните от рак в неведение относно истината за токсичността на „великата тройка” и нетоксичните алтернативни методи за лечение. Както се казва в старата поговорка: „Спорът се печели от този, който определя условията”.

Ето как онкоиндустрията манипулира данните и по свой начин тълкува понятията (тоест лъже) за ефекта от лечението с „великата тройка”:

►    Онкоиндустрията е формулирала понятието „излекуван” да се отнася за болен от рак, оцелял повече от пет години след датата на установяване на диагнозата. Това не означава „излекуван”, нито „освободен от болестта”. С напредъка в диагностицирането днес чрез сложни лабораторни тестове и образна диагностика туморът може да се открие месеци, дори години по-рано, отколкото е било възможно преди. В резултат на това пациентите сега живеят по-дълго от момента на поставяне на диагнозата, тъй като това се е случило по-рано. Обаче, ако слсд този период отново развие същия вид рак или ако е обезобразен от болестта, или дори ако в резултат на лечението падне мъртъв два дни след края на периода, пациентът въпреки всичко ще се смята за излекуван.

►    Обикновено онкоиндустрията изключва и включва определени групи от хора, за да може статистиката да изглежда по-надеждна за „великата тройка”. Точно така. Тя избира извадката. Например пациентите с рак на белите дробове обикновено се изключват от статистиката въпреки факта, че ракът на белите дробове е водеща причина за смърт. А други видове, като рак на кожата (не ме-ланом), винаги се включват в извадките за статистиката, тъй като

99 процента от пациентите живеят повече от пет години. Така процентът на “излекуваните” се увеличава. Подозрително, а?

►    Онкоиндустрията обикновено изключва от извадката пациент, починал по време на лечение с „великата тройка”. Какво означава това? Ако има десетима пациента, подложени на лечение с химиотерапия, която ще продължи шестдесет дни, и деветима от тях починат преди шестдесетия ден, а само един оцелее до края на лечението, тогава деветимата се изключват от терапията и за лечението се казва, че има сто процента успех!

►    Друг трик на онкоиндустрията е да се пренебрегва броят на хората, които умират от ефекта на „великата тройка”. С други думи, нека да кажем, че някой е избрал лечение с химиотерапия и в резултат на слабата си имунна система се разболява от пневмония и умира. Е, знаете ли, че неговата смърт вероятно няма да се приема за причинена от рака? Точно това се случи с майка ми. „Лечението” й доведе до масивен мозъчен инсулт. И в смъртния й акт е записано точно това. Затова в изкривената действителност на онкоиндустрията лечението на болестта на майка ми е успешно, въпреки че сега тя е мъртва. Колко подло е това!

►    Според онкоиндустрията, ако химиотерапевтичното средство намалява размера на тумора, би трябвало да се приема за успешно. Но какво означава успешен? Означава ли това, че пациентът ще живее по-дълго? Не. Има достатъчно документирани доказателства, че смаляването на тумора няма нищо общо с продължителността на живота.

Паническо отношение към туморите

Онкоиндустрията се вглежда в тумора. Повечето онколози са толкова вманиачени в опитите си да намаляват размера му, че напълно пропускат целта. Химиотерапията наистина смалява туморите. Това е вярно. Обаче въпреки факта, че онколозите успяват да смалят туморите, често пациентът умира. Защо? Причината е в това, че размерът на тумора няма нищо общо с лекуването на рака. Туморът е като контролен сигнал в организма, както има такива сигнали в автомобила. Сигналът светва само след като е възникнал проблем. Но самата светлина не е проблем. В такъв случай индикаторът ли се премахва, или се прави опит да се разреши скритият проблем? Туморът е само знак, че нещо ужасно се е разстроило в организма. Той е само върхът на айсберга.

Според Уебстър Кер „конвенционалната медицина с нейния фокус върху високо доходния тумор учи хората да вярват, че туморът е самият рак. Виждал съм уебсайтове, според които туморите са изградени изключително от ракови клетки. Това са глупости, измислени от съвременната медицина. Туморът не може да бъде изграден предимно и само от ракови клетки, както една къща не може да бъде изградена изключително от нерафиниран петрол. Раковите клетки не могат да образуват тъкани. Няма начин туморът да бъде изграден изключително от ракуви клетки. Раковите клетки живеят вътре в тъканта на тумора. Ето защЬ се извършват биопсии. Затова, ако убиете раковите клетки, туморът няма да е нещо повече от безвредно парче тъкан! При алтернативните методи за лечение на рака се обръща малко - ако не и никакво - внимание на размера на тумора. Ако туморът се разрасне малко, това също не е особено важно. Важни са само раковите клетки вътре в тъканта на тумора, не самата тъкан. Но дори и раковите клетки в тъканта на тумора не застрашават живота на пациента. РАЗПРОСТРАНЯВАНЕТО на рака е това, което убива пациентите. Никой в съвременната медицина не се занимава с разпространяването на рака”.

В своята книга „Жив и здрав” д-р Бинцел твърди, че при първичния рак (само с няколко изключения) туморът нито заплашва здравето на болния, нито застрашава живота му. Риск за здравето и живота на болния е разпространяването на рака в останалите органи и системи. В съвременната хирургична намеса нищо не предотвратява разпространяването на рака. Нищо - нито химиотерапията, нито лъчетерапията - не предотвратяват разпространяването на рака. Откъде знаем това ли? Само погледнете статистиките. Времето, през което днес болният от рак остава жив, не е по-различно от това преди половин век. Единственият напредък за последните 50 години са подобрените средства туморите да се унищожават с помощта на химиотерапия и лъчетерапия. Какво означава всичко това? Че се лекува не това, което трябва! Като се съсредоточават само върху тумора, а не върху истинската причина за рака - тоест слабата имунна система - преобладаващите методи за терапия оставят ,лисицата в курника”, а тя със сигурност ще нападне отново!

Според д-р Филип Бинцел „В днешното общество проблемът с много (не всички) лекари и онколози е, че са се научили да се вглеждат в тумора. Когато открие тумор, единственото нещо, което лекарят обсъжда с пациента, е какво възнамерява да прави с тумора. Никой не пита как се чувства пациентът. Виждал съм пациенти, които преминават през лъчетерапия или химиотерапия. Туморът се смалява, но здравето на пациента се влошава. Едва при аутопсията се констатира: „Не е ли странно: ту-

морът е изчезнал!”. Да, но е изчезнал заедно е пациента. Колко милиони пъти ще трябва да повтаряме един и същи сценарий, преди да осъзнаем, че лекуваме не това, което трябва?”.

Гори ли къщата ви

Представете си, че имате уютна и удобна къща за 300 000 долара в провинцията близо до малък град. Докато отивате до магазина, домът ви се подпалва. Връщате се и виждате как две от стаите са в пламъци. Огънят се разпространява. Веднага се обаждате на пожарната. Двадесет минути по-късно се появяват три пожарни автомобила. Пожарникарите от първия камион са облечени в специални огнеупорни костюми и разполагат с подходящи инструменти. Втурват се в къщата и започват да секат частите от нея, които вече горят. Секат яростно. Когато са изсекли около 10 процента от къщата, която вече гори, спират и се прибират в колата.

Забелязвате, че никой не е направил нищо, за да се спре разпространяването на огъня. Това, което е изсечено, не е сигурно дали е горяло, но със сигурност не е спряло бушуващия огън. Наблюдавате как огне-борците от другия пожарен автомобил теглят противопожарен маркуч и започват да пръскат прах върху огъня. Не смятате, че с това огънят ще се потуши. Но забелязвате, че макар да е безполезен, прахът в същото време силно уврежда незасегнатите от огъня стаи и мебели.

Вече сте напълно объркани. Питате пожарникарите какъв е този прах. В отговор огнеборците ви обясняват, че това е много токсична киселина, която може да спре огъня, но не могат да пръскат много от него върху огъня, защото, ако го направят, от киселината цялата къща ще се превърне в купчина отломки. Затова всичко, което могат да направят, е да намалят разпространяването на огъня, но не могат да го спрат. Вече още по-объркани ги питате защо не гасят пожара с вода. Оправданието е, че използването на вода при пожар са „бабини деветини”. Водата не е ефективна. Твърдят, че правителственият регулатор на Агенцията по развитие на пожарите* е изследвала водата и я е обявила за „недоказан” метод за потушаване на пожар.

Замисляте се дали няма сериозна връзка между Агенцията по развитие на пожарите и някоя химическа компания. Докато говорите с огнеборците от втората пожарна кола, петима мъже изскачат от третата пожарна. Питат ви къде точно се намира диванът. Посочвате долу-горе мястото му във всекидневната, която вече гори. Всеки от тях незабавно изважда пушка с патрони, калибър 30-06, и започва да стреля към дивана

*    (FDA - от английски: Fire Development Administration. - Бел. пр.)

122

от мястото, където стоите - точно до пожарния автомобил. Вие им из-крещявате и ги питате какво правят. Те отговарят, че по време на пожар в къща е лошо да има диван. Затова се опитват да го разкъсат на парчета, като стрелят в него. Коментират, че според тях това е редно. Започвате да спорите с тях, защото дори диванът по някакъв начин да помага за разпространяването на огъня, като го обстрелват, правят дупки в предната и задната част на къщата. Представяте ли си, опитват се да разкъсат дивана с куршуми, като се прицелват в него от двора директно през стената!

Макар че разпространяването на огъня намалява от токсичните киселини, след два часа вече нямате къща. Пожарникарите са твърде горди, че са забавили огъня. Казват ви, че къщата ви е оцеляла още един час заради свършената от тях работа. Пляскат с ръце одобрително, влизат в колите си и си тръгват.

От огъня, киселината и обстрела къщата ви се е превърнала в отломки. Изсичането на дървото, което вече е изгоряло, не е имало абсолютно никакъв ефект върху спирането на пожара. Всъщност нищо от направеното не е спряло разпространението на огъня, а само го е забавило. Поразени сте от гледката. Питате се защо журналистите ги няма с техните провокиращи въпроси. След това си спомняте колко много са рекламирани химическите компании в медиите и осъзнавате защо журналистите стоят безучастно.

Седмица по-късно, докато минавате покрай пожарната сграда, забелязвате, че всички коли на паркинга са много скъпи. Месец по-късно разбирате защо колите са скъпи. Изпратили са ви сметката за услугата:

100 000 долара. Отбелязано е, че застрахователната компания ще плати по-голямата част от сметката. Смаяни сте, докато преглеждате застрахователната полица на къщата си. И разбирате, че застрахователната компания няма да изплати застрахователната сума, ако пожарната използва вода.

Гори ли къщата ви е от Уебстър Кер и блестящо илюстрира пълната неадекватност на „великата тройка”. Разбира се, първият пожарен автомобил представлява операцията, вторият - химиотерапията, а третият

- лъчетерапията. Режи, трови и гори.

Въпреки факта, че конвенционалното лечение на рака - така наречената „велика тройка” - е токсично, потиска имунната система и е канцерогенно, онколозите продължават да го предпочитат и предписват. Защо? Помислете за финансовата страна на нещата. „Великата тройка” е основа на бизнес за милиарди. Тъжно е, че ако някой е болен от рак и избере „великата тройка”, шансовете му за живот показват, че ще умре от токсичността на лечението си, преди да дойде време да умре от болестта. Парадоксално е, но е факт!

Историята на Кейти Уернек

През януари 2005 г. Кейти Уернек е диагностицирана с лимфом на Ходжкин (рак на лимфните възли). Тогава е само на 12 години. Родителите й я водят в спешното отделение с предположението, че има пневмония, но се оказва, че е много по-лошо. Лекарите ги убеждават, че Кейти има нужда от химиотерапия, и те се съгласяват. Обаче препоръчват и лъчетерапия. Тогава семейство Уернек не се съгласява. Цитират Кейти, която казва: „Нямам нужда от облъчване. А никой не ме пита какво искам. Това си е моето тяло!”.

В опит да накарат семейство Уернек да подложи Кейти на съвременна терапия, през 2005 г. гражданското „правителствено Гестапо” (Службата за закрила на детето) я отнема от родителите й. Това става след получена информация, че Кейти и майка й се крият в семейно ранчо, за да избегнат лъчетерапията, която според лекарите й е нужна, за да оцелее. Властите незабавно поставят Кейти под попечителство и арестуват майка й по обвинение, че пречи на детското попечителство. Точно така, правителството на Тексас отвлича дете от семейството му, за да го отрови. А след това арестува майка му за това, че се опитва да попречи детето й да бъде отровено.

За да излезе от затвора, майката трябва да плати 50 000 долара гаранция. Представете си само: плащаш 50 000 долара, защото искаш да се грижиш за собственото си дете! Това е абсурд! Чувал съм за убийци, пуснати под гаранция за по-малко от 50 000 долара! Освен че отвлича дъщеря й, Службата за закрила на детето изпраща тримата й синове в приемно семейство. Адвокатите на Отдела за семейството и Центъра за превенция и контрол над заболяванията на Тексас твърдят в съда, че Уернек не „се грижат за здравето на детето”, гьй като отказват лъчетерапия. Очевидно тези адвокати са невежи и не осъзнават иронията в това свое изказване. В края на 2005 г. съдия от Тексас постановява да бъде позволено на семейство Уернек да изведат Кейти извън щата, за да се консултират с лекари за алтернативен метод за лечение, но не и преди да й влеят още пет дни химиоотрова.

В края на краищата Кейти е освободена и се връща при семейството си. За щастие, химиотерапията не я убива и тя оцелява въпреки ужасно-то си лечение. Тази история е върховен пример за това, как медицинската мафия действа безскрупулно и без никакъв контрол.

Ако смятате, че живеем в свободно общество, помислете отново. Точно сега, под прякото ръководство на зле съветващи специалисти по онкологични заболявания, всеки съдия би могъл да заповяда на Службата за закрила на детето да отвлече собствените ви деца от вашия дом, да ги затвори в болница и да влива в тях химически отрови! Според Майк

Адамс „Това изобщо не е здравеопазване, хора. Това е система за контрол! Как се контролират хората? Като ги упояват от люлката до гроба. Държат ги в умствено затъмнение. Омайват ги с телевизионни репортажи. Разоряват ги с плащане на сметки за медицински услуги. И ако не отстъпят, ги арестуват като престъпници. Тероризират семействата им, за да им е за урок.

Наричам това финансиран от държавата медицински тероризъм. В този случай щатът е Тексас. Смятам, че в едно справедливо и гражданско общество служителите от Службата за закрила на детето би трябвало да бъдат арестувани и обвинени в отвличане, а онколозите, взели участие в тази медицинска конспирация, щяха да бъдат съдени в международен съд за престъпления срещу човечеството. Не е ли престъпление да инжектираш едно дете със смъртоносни химикали против собствената му воля и против волята на родителите му? Ако напълня спринцовка със същите химикали, използвани за лекуването на това дете, и ви ги инжектирам без ваше съгласие, щях да бъда обвинен за преднамерено убийство, и то с основание” (виж www.naturalnews.com/016387.html).

на на религията


Свободата на еловото

Благодарности на Майк Адамс и www.NaturalNews.com за карикатурите

т





ЧЛСТ2

Основи на биологията, нетоксично лечение често срещани видове рак

и кахексия

Глава 5

КУРС ПО ОСНОВИ НА БИОЛОГИЯТА И КАНЦЕРОЛОГИЯ

Не ракът кара клетките да стават анаеробни. По-скоро стабилизираното анаеробно дишане е единствената причина нормалните клетки, зависещи от аеробно дишане, да станат ракови.

Д-р Дейвид Грег

Клетъчна биология

Преди да потърсим причините за рака е важно да схванем някои основни идеи от биологията, както и да дадем определение на термините, които ще бъдат използвани в останалата част от книгата.

Бог е създал човешкия организъм по чуден начин. Сърцето изпомпва кръв през артериите, вените и капилярите до всяка клетка. Представете си, че организмът е държава, а клетките са нейни граждани. За да бъде силна тази страна, нейните граждани трябва да имат различни професии, както и подходящи инструменти, за да работят. Освен това трябва да се хранят с питателна храна, за да бъдат здрави, да имат добре развита транспортна система, качествени комуникационни технологии, действаща система за изхвърляне на боклука, безопасно място за отдих и защита от вредни влияния. Целта е на клетките да бъдат осигурени всички тези изисквания.

Клетките имат различни форми и размери, различни способности и ангажименти. Но всички те са съществено важни за здравето. Клетките, които „събират боклука”, са точно толкова важни, колкото и клетките, които „сервират храната” и клетките за комуникация. Всички те имат сложна структура. В центъра си клетката има ядро, което по същество има функциите на контролен център. Ядрото е покрито с ядрена мем-

брана. Интересно е, че с изключение на червените кръвни клетки всички останали клетки в човешкия организъм имат ядро.

Клетъчните нишки, които по същество са скелетът на клетката (т.нар. цитоскелет), се простират от ядрото до клетъчната мембрана. Те служат също и като „мускули” на клетките. Чрез тях клетката се свива и разпъва в различни форми. Тази нейна способност се нарича плеоморфизъм. В клетъчните нишки са вложени органели, които са като „малки органи”, тъй като всеки от тях има особена функция. Както споменах, „кожата” на клетката се нарича мембрана. Изградена е от белтъци. Някои от тях действат като „табелка с име”, определяща вида на клетката, докато други белтъци действат като „вход” на клетката.

Здравите клетки са аеробни. Това означава, че функционират добре при наличието на кислород. Здравите клетки преработват кислород и глюкоза (кръвна захар), за да произвеждат аденозин трифосфат (АТФ)

- енергийната „валута” на клетката. Този процес се нарича аеробно дишане (или аеробен метаболизъм). Цикълът на създаване на енергия, наречен цикъл на Кребс, протича в митохондриите. Това са органели, съставени от външна и вътрешна мембрана. Ензимите, използвани за произвеждането на енергия, се намират в най-горната част на вътрешната мембрана.

АТФ се състои от три фосфата. Прекъсването на връзката между втория и третия фосфат освобождава енергията за задвижване буквално на всички клетъчни процеси. Удивително е, че организмът всеки ден произвежда достатъчно метаболитна енергия, за да създаде толкова количество АТФ, колкото е собственото му тегло! Всяка секунда всяка от приблизително 60-те трилиона клетки в човешкия организъм поглъща и създава 12 милиона молекули АТФ.

Произвеждането на АТФ е съществена функция за всяка човешка клетка. Без него основните дейности, като възстановяване на клетката и синтез на белтъци, ензими, хормони и невротрансмитери, не биха могли да се осъществят. Възстановяването на ДНК и клетъчното възпроизвеждане също ще спре. Много фактори като стареенето, неподходящата диета и токсините от околната среда могат да попречат на това жизнено важно произвеждане на енергия. Отрицателно заредените електрони от водорода са необходимият източник на енергия, за да се произвежда това изумително количество АТФ.

Щом веднъж се произведе, АТФ се съхранява в апарата на Голджи на митихондриите, докато възникне необходимост от него в клетките за техните дейности. Въглеродният диоксид е отпадният продукт от този процес на създаване на енергия. Той на свой ред отговаря за освобождаването на кислород от хемоглобина (белтъчния пигмент в червените кръвни клетки). След това кислородът се изгаря, за да се произведе още

АТФ с още повече въглероден диоксид като страничен продукт, който после се използва за извличане на кислорода от хемоглобина. Това е удивително състояние на непрекъснато преобразуване.

Имунната система е сбор от клетки, химически „куриери” и белтъци, които действат заедно, за да предпазват организма от потенциално вредни и заразни микроорганизми - бактерии, вируси и гъбички. По този начин участва в контрола върху развитието на болести в организма. Забележителната имунна система се състои от левкоцити (бели кръвни клетки), антитела (белтъци в кръвта), тимус, далак и черен дроб. Тя дори има своя собствена мрежа от съдове (лимфната система), която отвежда отпадните продукти от тъканите и ги пренася от лимфен възел до лимфен възел, където макрофагите филтрират отпадъците.

Левкоцитите са на фронтовата линия за защита. Когато чужди „нашественици” навлязат в организма, имунната система се активира по два начина:

Левкоцитите директно нападат нашественика.

Антителата разрушават нашествениците пряко или „вдитат на крак” левкоцитите, за да атакуват.

Съществуват две основни подгрупи левкоцити. Първата се нарича полиморфоядрени левкоцити (известни като гранулоцити). Тези левкоцити са изпълнени с гранули от различни вещества, което им дава възможност да асимилират микробите чрез процеса фагоцитоза (буквално означава „изяждане на клетка”). Трите вида гранулоцити са неутрофили (унищожават бактериите и гъбите), еозинофили (унищожават паразитите) и базофили (отделят хистамин).

Втората подгрупа левкоцити се нарича моноядрени левкоцити. В нея се включват едновременно моноцитите и лимфоцитите. Моноцитите поглъщат мъртви или увредени клетки (чрез фагоцитоза) и осигуряват имунната защита срещу много заразни микроорганизми. Моноцитите мигрират в тъканите и се превръщат в макрофаги. А макрофагите съдържат гранули от химически вещества и ензими, които служат за поглъщане и унищожаване на микроби, антигени и други чужди за организма вещества.

Лимфоцитите, намиращи се в лимфната система, са моноядрени левкоцити, които разпознават чуждите вещества и микроби (бактерии или вируси) в организма и произвеждат антитела и клетки, специално насочени към тях. На лимфоцитите са нужни от няколко дни до няколко седмици, за да разпознаят и атакуват новото чуждо вещество. Основните подвидове лимфоцити са В-клетки, Т-клетки и NK-клетки (т.нар. клетки „естествен убиец”).

Аеробно и анаеробно дишане

Цикълът на създаването на енергия се нарича цикъл на Кребс и се извършва в митохондриите. Клетките създават енергия чрез процеса, познат като аеробно дишане (тоест дишане с кислород). Обаче, ако се случи нещо, което ще попречи на способността на кръвта да пренася кислород, ще понижи количеството кислород в кръвта, ще намали въглеродния диоксид, ще възпрепятства внасянето на кислород в клетките или увреди способността на митохондриите да произвеждат АТФ, тогава цикълът на Кребс се нарушава, клетките остават без енергия и човекът получава сериозен здравословен проблем.

Тъй като няма достатъчно кислород, за да функционира, клетката преминава към анаеробно дишане (тоест дишане без кислород), за да оцелее. Според д-р Дейвид Крег „не ракът кара клетките да станат анаеробни. По-скоро стабилизираното анаеробно дишане е единствената причина нормалните клетки, зависещи от аеробно дишане, да станат ракови” (виж www.krysalis.net).

Клетката спира да поема кислород и започва да разгражда глюкозата анаеробно (чрез ферментация), за да генерира енергия. Непотребният страничен продукт от процеса ферментация е океан от млечна киселина, която още повече възпрепятства клетките да получават кислород. В опита да се блокира тази киселина се изразходват още повече калций и кислород. Ето това дава възможност на раковата клетка да се стабилизира.

Анаеробното дишане е изключително неефективно. То представлява тежко „пресушаване” на организма, тъй като анаеробните клетки трябва да работят доста по-усилено, за да произвеждат АТФ от глюкозата, която метаболизират. Всъщност от всяка молекула глюкоза аеробното дишане създава 36 молекули АТФ, докато анаеробното дишане създава само две молекули АТФ. По този начин анаеробното дишане освобождава само една осемнадесета от наличната енергия. След като направим изчисления, разбираме, че за да може да получи същата енергия като нормална-та клетка, раковата трябва да метаболизира поне 18 пъти повече глюкоза. Разбирате ли защо се говори, че „ракът обича захар”? Честно казано, раковите клетки нямат възможност да използва! 18 пъти повече захар, за да достигнат енергийното ниво на една нормална клетка. Следователно раковата клетка е хронично слаба. Тази слабост й пречи да изгради защитните антиоксидантни ензими (супероксид дисмутаза (SOD), глу-татионпероксидаза (GPx), глутатионредуктаза (GR) и каталаза), като по този начин клетката остава открита за окислителните атаки на озона.

Както вече споменах, здравите клетки метаболизират кислород и глюкоза, за да произвеждат АТФ, като освобождават въглероден диоксид. Въглеродният диоксид на свой ред отговаря за освобождаването на кис-

лорода от хемоглобина. А хемоглобин има в червените кръвни клетки, пренасящи кислород от белите дробове до клетките. Обаче раковите клетки не могат да извлекат кислород от хемоглобина, тъй като тяхното анаеробно дишане не произвежда въглероден диоксид.

Различните видове клетки имат различна продължителност на съществуване. Бог е направил така, че нервните клетки да функционират през целия човешки живот, а левкоцитите - да живеят само два-три дни. Когато се увредят, клетките могат да умрат преждевременно. Мъртвите клетки постоянно се подменят, за да се осигурява добра функционалност на тъканите. Тази подмяна се извършва постоянно чрез процсса, известен като митоза. По същество този процес представлява делене на клетката - една клетка се разделя на две по-малки дъщерни клетки. Новите клетки са структурно и функционално подобни една на друга. Казвам подобни, защото двете дъщерни клетки получават около половината, а не точно половината, от органелите на своята родителска клетка. По-важното е обаче, че всяка дъщерна клетка наследява точно копие на ДНК (наследствена информация) от родителската клетка.

Въпреки че процесът митоза се извършва непрекъснато, няма съществена промяна в общия брой клетки в организма. Как става това? Ами, на езика на счетоводителите, човешкият организъм трябва „да изравнява баланса си”. Казано с прости думи, за да може организмът да бъде в равновесие, една клетка трябва да умре и да се подмени с нова, която се образува чрез процеса митоза. Програмираната клетъчна смърт е процесът, наричан апоптоза. Удивително е, че всяка година обикновеният човек губи половината от своето телесно тегло в клетки чрез апоптоза!

Нарушенията в апоптозата се свързват с няколко болести и синдрома, включително рак и СПИН. При рак възпрепятстването на нормалния процес на апоптозата може да доведе до развиването на тумори, тъй като клетки, които обикновено се подменят от други, живеят безкрайно. Обаче не е задължително ракът да възниква в резултат на проблем с ген р53 (управляващ апоптозата). В центъра на твърдия тумор има мъртви клетки - там няма проблем с апоптозата. Активни са краищата на растящите тумори, които могат да получават запаси от захар и не се удавят в собствената си млечна киселина.

Раковата клетка се определя като недиференцирана, тоест няма полезна функция. Затова не може да стане част от тъканта на самия тумор, тъй като туморната тъкан трябва да бъде съставена изцяло от здрави клетки. Раковите клетки просто си стоят вътре в туморната тъкан, като не правят друго, освен да се размножават и да отказват да умрат. Това, което убива пациента, е разпространяването на раковите клетки. Точно затова биопсията е толкова опасна! Разрязването на тъканта може да освободи раковите клетки в кръвообращението, като по този начин им дава въз

можност да се движат по всички органи и системи! Когато ракът се разпространи из целия организъм, раковите клетки стават толкова много, че убиват човека.

Разбира се, раковите клетки се разпространяват и без биопсия. Друг начин за тяхното колонизиране е чрез разпространяване на „дъщерни” клетки от тумора „майка”. Дъщерните клетки се задържат предимно от статините, отделяни от „майката”, докато туморът се премахне чрез операция или се унищожи с облъчване. От този момент дъщерните клетки вече не се задържат от нищо и затова започват да растат.

Доказано е, че туморите стават автономни, като си създават собствен кръвен запас. Ангиогенезата е процес, чрез който се образуват нови кръвоносни съдове. Това е нормален, крайно необходим процес за био-логичното развитие. Обаче ангиогенезата е необходима също и за раковите тумори. Първичното обстоятелство за отключване на ангиогенезата е липсата на кислород. Растежът на кръвоносните съдове е условие, за да може да се доставя повече захар в крайните части на тумора, където клетките са активни. За да се спре ангиогенезата, могат да се направят много неща, включително да се приемат големи количества панкреатични ензими. „Клетките, лишени от кислород, излъчват ангиогенни сигнали” (Писмо от Таунсенд. Юни 2002, с. 97).

Според д-р Дейвид Крег „Такъв е сложният процес на образуване на нови кръвоносни съдове. Очаква се всяка нормална клетка да реагира по подобен начин, не само туморната. Всъщност възможно е точно това да се случва. Възможно е не раковите, а туморните клетки в лишената от кислород среда да създават нови кръвоносни съдове. Винаги съм се питал защо всички видове рак имат анаеробен метаболизъм. Изглежда сякаш това е задължително. Мисля, че сега разбирам отговора. Добре известно е, че за да могат да растат, туморите трябва да изграждат нови кръвоносни съдове, за да увеличават размера си. Ако не правят това, няма да могат да растат. Това е основно изискване за всички видове рак. Ако теорията на ангиогенезата е правилна, туморите трябва да създават лишена от кислород среда, за да стимулират изграждането на нови кръвоносни съдове. Това се осъществява от анаеробния метаболизъм. Затова този метаболизъм не е просто вторично следствие от развитието на рака. Той е задължително изискване, за да може ракът да расте. Аеробните клетки нямат никаква възможност да стимулират образуването на нови кръвоносни съдове и затова не могат да поддържат растежа на тумора. При липсата на тази способност в края на краищата ще умрат” (виж www. krysalis.net/cancer4.htm).

Един от учените, допрцнесъл много за разбирането на рака, е П. Г. Сийгър. Той публикува почти 300 научни разработки и два пъти е номи

ниран за Нобелова награда. През 30-те години на миналия век доказва, че ракът започва в цитоплазмата на клетката, не в ядрото. Цитоплазмата е подобна на желе течност вътре в клетката. Тя осигурява платформата, върху която органелите в клетката могат да действат. Всички функции на растеж и възпроизвеждане на клетката се извършват в цитоплазмата. Тя съдържа митохондриите, които понякога се описват като „клетъчни електрически централи”, защото произвеждат АТФ чрез процес, който той нарича „дихателна верига”.

Сийгър показва, че в раковите клетки дихателната верига е блокирана от унищожаването на важни ензими. По този начин раковата клетка може да произвежда енергия само анаеробно чрез превръщането на глюкозата в млечна киселина. През 1957 г. Сийгър успешно превръща нормални клетки в ракови за няколко дни чрез вкарването на химически вещества, блокиращи дихателния механизъм. Може би най-важното му откритие е, че определени хранителни вещества имат способността да възстановят клетъчното дишане в ракови клетки, като отново ги правят нормални. С други думи Сийгър вярва, че ракът е обратим. Едно от тези хранителни вещества е инозитол - витамин от В група, способен да превръща раковите клетки в нормални и успешно използван (в съединение с IP6) от д-р Абулкалам М. Шамсудин, професор по патология от университета в Мериленд.

Роденият в Германия д-р Ото Варбург, специалист по биохимия и Нобелов лауреат за медицина за 1931 г., първи открива, че по същество раковите клетки имат различна енергия за дишане от здравите. Той открива, че раковите клетки са анаеробни. Следователно причината за анаеробното дишане е причина и за всички видове рак. Д-р Варбург смята, че рак се развива всеки път, когато някоя клетка е лишена от 60 процента от нужния й кислород, и доказва, че раковите клетки проявяват анаеробно дишане. Неговата теза е, че ракът е „ферментационна болест”. Причинява се от мутирали клетки, преминали от аеробно към анаеробно дишане, водещо до глюкозна ферментация и неконтролируем клетъчен растеж. Той създава теорията, че туморите не са нищо друго, освен оградени със стени сметища от токсични отпадъци вътре в организма, подхранвани от ферментиращата захар. Според Варбург повечето, ако не и всички, дегенеративни болести са следствие от липсата на кислород на клетъчно ниво.

Някои изследователи твърдят, че теорията на Варбург не е основателна, след като изследват особено бавно растящ вид рак и не откриват ферментация. Но Дийн Бърн и Марк Удс, двама изследователи от Националния институт за онкологични заболявания, проверяват тези резултати. Използвайки усъвършенствана техника, установяват, че уредите за измерване нивото на ферментацията не са достатъчно прецизни, за да засекат ферментация на ниско ниво. Използвайки по-нови и по-точни уреди, Бърн и Удс доказват, че дори в тези бавно растящи ракови клетки се извършва ферментация, макар и на много ниски нива.

Неутрални стойности на pH баланса

„Всъщност целият метаболизъм зависи от баланса на pH” (Янг, Р. Болен и уморен, с. 59).

След години на изследвания установих, че повечето успешни нетоксични алтернативни методи за лечение на рака имат две общи черти:

►    Поддържат киселинно-алкалния баланс в организма;

►    Увеличават количеството кислород на клетъчно ниво.

Нека да хвърлим бърз поглед върху тези две идеи. Още от химията в училище знаем за киселинно-алкалния баланс, познат като pH на организма. Това е водороден показател, измерител за киселинността или алкалността на даден воден разтвор. Стойността на pH се измерва по скалата от 0 до 14, като около 7.35 е неутрална и нормална. Стойностите на pH под 7.35 са киселинни (като 0 е най-киселинната), а стойностите над 7.35 са алкални (като 14 е най-алкалната).

Водородът съдържа едновременно протон и електрон. Ако електронът се „съблече”, полученият положителен йон е протон. Без да на-

НЕУТРАЛНО pH

0    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14

_1_I_I_I_I_I_I_I_I_I_I_I_I_I_I

влизаме във всички подробности за протоните с положителен заряд и електроните с отрицателен заряд е важно да отбележим, че алкалните вещества (наричани също „основи”) са протон акцептори, докато киселините са протон донори. Какво означава това за този, който няма медицинско образование? Нека да го кажа по друг начин. Тъй като основата е с по-високо pH, има по-голям потенциал да приема водородни йони. За киселините е валидно обратното.

Защо водородът е толкова важен? Вселената се състои от милиони вещества, всички произлизащи само от 106 атома. От тези елементи водородът е първи и най-основен. Той е също и най-разпространеният

елемент, влизащ в състава на 90 процента от всички атоми в Космоса. В Слънцето и звездите ядра водород се сливат, за да произведат хелий, втория елемент. Това създава огромната енергия, която подхранва живота на Земята. И точно както зарежда Слънцето с гориво, така и в човешкия организъм водородът е решаващият фактор в електрохимическия процес, произвеждащ АТФ, който току-що обсъждахме.

От часовете по химия знаем, че водата (Н20) се разлага на водородни (Н+) и хидроксилни йони (ОН). Когато даден разтвор съдържа повече водородни, отколкото хидроксилни йони, се знае, че е киселина. Когато съдържа повече хидроксилни йони, е основа. Както можете вече да се досетите, pH 7.35 е неутрално, защото съдържа равни количества водородни и хидроксилни йони.

Над 70 процента от човешкия организъм представлява вода. Когато създават енергия чрез аеробно дишане, клетките изгарят кислород и глюкоза. Тук не искам да звуча прекалено научно, но истината е, че за да създава енергия, организмът също има нужда от огромни количества водород. Всъщност всеки ден тялото използва около четвърт килограм чист водород. Дори ДНК се държи на водородни връзки. И тъй като рН-то на основите е по-високо, те имат по-голям потенциал да поглъщат водород, а така се доставя повече кислород до клетките.

Открито е, че концентрацията на водородния йон варира над 1014. Затова промяната на една единица pH променя концентрацията на водородния йон с множител 10. Скалата на pH е обикновен логаритъм. За онези от вас, които не обичат математиката, това означава, че едно вещество, което има pH 5.2 е 10 пъти по-киселинно от вещество с pH 6.2, 100 (102) пъти е по-киселинно от вещество с pH 7.2 и е 1 000 (103) пъти по-киселинно от вещество с pH 8.2.

Стойността на pH на кръвта трябва винаги да поддържа приблизително 7.35, за да може да продължава да транспортира кислород. Бог е направил човешкия организъм лесно да се адаптира и саморегулира в случай на небалансирани стойности на pH чрез механизъм, наречен буферна система. В химията буферът представлява вещество, което неутрализира киселините. По този начин нивото на pH се поддържа сравнително постоянно въпреки добавянето на значителни количества киселини или основи. Обаче поради бедната диета, съставена от храни боклуци, полуфабрикати, термично обработени храни и безалкохолни напитки, организмът на повечето хора не успява да поддържа подходящи стойности на pH. Въпреки че човешкият организъм по принцип има алкални запаси, които се използват за буфер на киселините, всъщност много от нас са с изчерпани запаси.

Когато буферната система се претовари и алкалните запаси се изчерпят, излишните киселини се изхвърлят в тъканите. Когато се натрупа по

вече киселина, тъканите започват да се израждат. Киселинните отпадъци окисляват вените и артериите - разяждат ги е по-точно казано, - унищожават клетъчните стени и дори цели органи. Според д-р Робърт Янг „Постоянните и прекалено киселинните стойности на pH „разяждат” тъканите и деветдесетте хиляди километра вени и артерии така, както киселината разяжда мрамора. Ако не бъдат коригирани, ще се прекъснат всички клетъчни дейности и функции - от биенето на сърцето до сигналите на невроните в мозъка. Прекалената киселинност пречи на самия живот, а резултатът от нея са всякакви заболявания” (Болен и уморен, с. 59).

Както вече изяснихме, нормалните клетки създават енергия чрез аеробно дишане. Алкалните клетки могат да приемат достатъчно количество кислород, за да поддържат аеробното дишане. Обаче, когато клетките станат по-киселинни, се абсорбира по-малко кислород и за да оцелеят, започват да ферментират глюкоза. Решаващо е да разберем тази идея, защото раковите клетки съществуват в киселинна, анаеробна среда и не се чувстват комфортно в аеробна, алкална среда. Да имаш киселинни стойности на pH е като да караш автомобила си със светнал сигнал „повреда на двигателя”. Това е знак, че нещо не е наред с двигателя, и ако не го поправим, автомобилът ще се счупи.

Според Кейичи Моришита, автор на книгата „Скритата истина за рака”, когато кръвта започне да става киселинна, организмът отлага в клетките киселинни вещества, за да ги премахне от кръвга. Така кръвта остава леко алкална. Обаче това прави клетките киселинни и токсични. С течение на времето - предполага той - много от тези клетки увеличават киселинността си, а някои от тях умират. Обаче някои от „вкисналите” се клетки могат да се приспособят в тази среда. С други думи, вместо да умрат (както правят нормалните клетки в киселинна среда), някои от тях оцеляват и се израждат. Тези анормални клетки се наричат злокачествени и не реагират на мозъчните сигнали и на кода на ДНК. Затова злокачествените клетки растат безкрайно и безредно. Това е рак.

Вкарването на твърде много киселини в организма е като да се постави отрова в аквариум с рибки. Преди няколко години купихме за децата аквариум с две рибки. След като ги убихме и двете, бързо научихме, че ключовият фактор рибите да останат живи е състоянието на водата. Ако водата не е както трябва, рибите бързо умират. Научихме също, че можем да убием рибата бързо, ако не й даваме подходяща храна! Сега сравнете това със състоянието на човешкия „аквариум”. Много от нас пълнят „аквариумите” си с химически продукти, токсини и неподходяща храна. Всички те понижават стойностите на pH до киселинни, а това става причина за липсата на кислород на клетъчно ниво. Както вече споменах, това поставя началото на дегенеративните болести.

Тъй като започваме да разбираме при какви вътрешни условия е бла-гоприятно процъфтяването на раковите клетки (киселинни стойности на pH и хипоксия), тогава е логично при противоположните условия (ал-кално pH и кислород) раковите клетки да се превръщат в инертни или безвредни. Затова един от начините да направим стойностите на pH алкални е да спрем да приемаме неща, които ги правят киселинни. Стойността на pH на бутилка безалкохолно е около 2, така че то е 100 000 (105) пъти по-киселинно от водата, чието pH е около 7. Хората, които приемат големи количества безалкохолни напитки (а също кафе и алкохол), обикновено имат ниски стойности на pH и са като магнит за рака. Бутилка безалкохолна напитка също отслабва имунната реакция на организма с 50 процента за период от шест часа!

И така, какво можем да направим, за да поддържаме стойностите на pH в подходящ диапазон? Най-лесното нещо е да включим в менюто си предимно алкални храни. Една от любимите ми готварски книги се нарича „Обратно в къщата на здравето” от Шели и Робърт Янг. Основното правило, застъпено там, е да се консумират 20 процента киселинни и 80 процента алкални храни. Пресният плодов сок доставя на организма изобилие от алкални вещества. Можете да приемате хранителни добавки като калий, цезий, магнезий, калций и рубидий. Всички те са високо алкални. Някои отлични алкални храни са: повечето сурови зеленчуци и плодове, смокините, перуанския маслен боб, зехтинът, медът, меласата, ябълковият оцет, мисото7, темпехът (соев продукт от Индонезия), суровото мляко, сиренето от сурово мляко, стевията (медената билка), зеленият чай, повечето билки, покълналите зърна, филизите, житната и ечемичната трева. Храни като кисело мляко, кефир и краве масло са основно неутрални. Няколко киселинни храни са: безалкохолните напитки, кафето, алкохолът, шоколадът, тютюнът, аспартамът, месото, стридите, рибата, яйцата, пилешкото месо, пастьоризираното мляко, обработените зърнени храни, захарта, фъстъченото масло, бобовите и макаронените изделия.

Малко статистика

На всяка минута от рак умира по един американец! Това са около 1 400 човека на ден - достатъчен брой, за да се напълнят четири реактивни самолета. Това са над половин милион американци всяка година. В своята книга „Не пропилявайте живота си” Джон Пайпър цитира Ралф Унтър: „Ужасяващо е, че дяволът е насочил своята бунтовна свобода в създаването на разрушителни бацили, вируси и микроби, които днес са

причина за една трета от всички смъртни случаи на планетата. Въпреки това всички финансирани проекти на Националния институт за онкологични заболявания са съсредоточени върху химиотерапията и лъчетерапията, а не върху профилактиката. Как би могла Америка да бъде събудена за факта, че една трета от всички жени и половината от всички мъже ще се разболеят от рак преди да умрат?”.

Изгубили ли сте любим човек, боледувал от рак? Сякаш всеки, когото познавам, е болен от рак или това се случва на негов любим човек. Фактът, че вие или ваш любим близък имате рак, може да бъде шокиращ! Когато през 1996 г. баща ми почина, това ме накара да се замисля на какво се дължи появата на рака и какво лечение всъщност успява да спре тази ужасна болест.

Помислете над следните факти:

►    Всяка година разпръскваме милиарди килограми пестициди над посевите.

►    Храним животните с тонове антибиотици.

►    Инжектираме добитъка със серия след серия хормони за растеж.

►    Ядем зърнени храни, заразени с микотоксини (гъбични токсини).

►    Изхвърляме милиарди тонове токсични отпадъци в сметищата и реките.

►    Без да знаем тровим децата си с ваксини.

►    Пием вода, отровена с хлор, флуорид и други химически вещества.

►    Пием диетични безалкохолни, подсладени с аспартам.

►    На лекуваните ни зъби се поставят живачни пломби.

►    Дишаме въздух, замърсяван с „химически дим” от самолетите8.

►    Позволяваме на лекарите да ни унищожават с рентгенови лъчи.

►    Пушим цигари и пием много алкохол.

►    Ядем предимно храни боклуци, полуфабрикати и обработени храни.

►    Чудно ли е тогава, че почти непрекъснато сме болни?

Какво причинява рака

Бог е създал човешкия организъм по уникален начин с трилиони живи клетки. Всяка клетка е неповторима, има своя собствена идентичност и изпълнява специфична функция. В организма тези трилиони клетки трябва да открият как да си взаимодействат и да работят заедно, за да поддържат добро здраве. В тялото постоянно се създават и ракови клетки, но Бог мъдро е създал имунната система със способността да ги издирва и унищожава. Туморите се появяват, когато възникнат повече ракови клетки, отколкото една преуморена и изтощена имунна система може да унищожи. Отстраняването на тумора обикновено не решава проблема. Помнете, туморът е само неконтролируемо разраснал се конгломерат от клетки и е само симптом, а не причина за рака.

Туморите наистина имат способността да мигрират до различни части на организма и там също да се разрастват неконтролируемо. Не казвам, че нямат значение. Те могат да притискат заобикалящите ги тъкани и органи. Техните отпадъчни продукти са отровни за организма. Затова често пречат на функцията на някои органи - мозък, черен дроб, бъбреци и бели дробове - и се стига до смърт. Справянето с рака е процес на промяна на условията, позволили развитието на болестта. Важно е да се отбележи, че ракът е липса на равновесие в целия организъм. С други думи, ракът е проблем на цялата система от взаимно свързани части на организма. Затова правилният подход към здравето е холистичният, възприемащ организма като единна система.

Много и различни са теориите за това, какво всъщност причинява рак:

1.    Теория за токсините - според тази теория разпространението на раковите клетки се причинява от токсини - химически вещества и други продукти, произвеждани предимно от индустрията или в резултат от немарливост. Тези химикали са наситили водата, храната и въздуха, който дишаме. Не можем да видим, да почувстваме или да усетим много от токсините - поне не веднага. Не осъзнаваме тяхното въздействие, докато след години на експозиция не се отключи хронично заболяване. Всяка година от индустрията в околната среда се излъчват над два милиарда килограма токсични химически вещества. От тях 36 милиона килограма са канцерогени. Връзката между токсините и раковите клетки е безспорна.

2.    Микробна теория - според нея ракът се причинява от плеомор-фни’ микроорганизми, като гъби, мая, бактерии и паразити. Безспорно е, че тези болестотворни микроорганизми са свързани с рака. Добре известно и документирано е това, че някои гъбични

инфекции всъщност са диагностицирани погрешно като левкемия. С помощта на микроскопи с тъмно поле през миналия век изтъкнати изследователи са наблюдавали клетъчен плеоморфизъм. Плеоморфизмът се основава на идеята, че гъбичките, плесените, квасните гъбички и бактериите всъщност са различни стадии от жизнения цикъл на микробите.

3.    Теория за имунната система - според нея ракът е болест на имунната система. Това звучи разумно, когато излагането ви на зарази стане твърде голямо или силата на имунната система отслабне. Казано по друг начин, организмът, като част от нормалния процес на обмяната на веществата, на всеки два часа произвежда някъде от неколкостотин до 10 000 ракови клетки. Ако работи добре, имунната система има способността да разпознава всяка от тези отклоняващи се от нормалния тип клетки и да ги отстранява. Причината, че не всеки се разболява от рак, е именно в успеха на имунната система да го предотврати. Според Джон Берън „точно това прави всяка здрава имунна система”.

4.    Теория за хипоксията - според тази теория, основана върху резултатите от изследванията на д-р Ото Варбург, ракът се причинява от лоша диета и начин на живот, водещ до натрупване на токсини. По този начин механизмът на организма за самопречист-ване се претоварва. Ракът се смята за резултат от дългосрочни хранителни проблеми, както и за дисхармония между човека и околната среда. Възниква и след отслабване на имунната система. Това причинява кислороден глад на клетъчно ниво (хипоксия) и неконтролируемо възпроизвеждане на клетки. Тъй като кислородът е основна жизнена потребност, основателно е да се приеме, че липсата му причинява вреди за организма и телесните органи. Този факт, естествено, е верен.

5.    Теория за „вътрешния бунт” - това е теорията, възприета от медицинския монопол. Според нея необузданото разрастване на ракови клетки е вид генетичен бунт в организма, където клетките се бунтуват и унищожават тялото, което ги е създало. Логично е, ако тази теория е правилна, да се прави всичко необходимо бунтовникът да се срази. Затова лекарите се опитват да изрежат и изгорят рака или да го отровят с токсични лекарства, или да изпращат радиация из целия организъм, за да потушат този вътрешен бунт. Тъй като конвенционалната медицина се придържа към „теорията за вътрешния бунт”, стандартните методи за лечение са режи, трови и гори.

От моите задълбочени изследвания през последното десетилетие синтезирах теория, която обобщава причините за рака, а също и какво

можем да направим, за да спрем развитието му. С няколко думи мога да кажа, че първопричината за рака е компрометираната имунна система (поради претоварване с токсини), съчетана със заместването на кисло-родното дишане в нормалните телесни клетки с ферментацията (анаеробно окисляване) на глюкоза. С други думи, хипоксията на тъканно ниво и отслабването на имунната система в резултат на токсичност са основните причини за рака.

Разбира се, микробите определено са тясно свързани с развитието на рака. Преди смятах, че ракът се причинява от микроби или гъбички, а сега съм убеден, че микробите и гъбичките са като „почистващ персонал”. С други думи, те се разпространяват в организма в резултат от хипоксията и отслабването на имунната система и поради токсично-то претоварване. Според д-р Сол Пресмън „Причината за рака е ясна: лоша диета, неправилен начин на живот и негативна умствена нагласа. Всички те водят до натрупване на токсини. Така механизмите за само-пречистване се претоварват. Ракът възниква в резултат на дългосрочна хранителна злоупотреба и неспецифично дразнене от околната среда, водещи до кислороден глад на клетъчно ниво. Това са причините за неконтролируемото възпроизвеждане на клетки”.

При нормални условия клетките изгарят глюкоза в кислородна среда, за да си доставят енергия. Отпадъчните продукти от този процес са въглероден диоксид и вода. Обаче, ако няма достатъчно кислород на клетъчно ниво, изгарянето няма да бъде пълноценно. Така започва анаеробното дишане, образуващо въглероден оксид и млечна киселина. Те, от своя страна, понижават pH-то на клетката. Организмът не може лесно да се освободи от въглеродния оксид, тъй като той пречи на хемоглобина да пренася свеж кислород от белите дробове. От това телесната температура се понижава. Млечната киселина се натрупва в организма, задръства нервните пътища, кристализира и причинява израждане.

Щом веднъж е започнало, анаеробното дишане става доминиращо и се засилва поради факта, че не се произвежда въглероден диоксид, извличащ кислород от хемоглобина. Без кислород няма въглероден диоксид. Следователно няма и кислород. Няма и въглероден диоксид. Така затвореният цикъл продължава. В това състояние на хипоксия лишената от кислород ракова клетка започва да се дели и разраства неконтролирано. Много изследователи смятат, че израждането на клетката става в резултат на увреждане на ген р53. Това може да е една, но не и единствената причина раковите клетки да се възпроизвеждат. Според д-р Стивън Ейър „Раковите клетки получават енергия чрез секретиране на свой собствен инсулин и стимулират своя растеж чрез секретиране на собствен, подобен на инсулина, фактор на растежа. Това е техният злокачествен механизъм”.

Наскоро приключилото изследване на д-р Грег JI. Семенца от университета „Джон Хопкинс” в Балтимор показва, че причината за възпроизвеждането на клетките не е задължително повредата в ген р53. По-скоро това се случва, защото излагането на раковите клетки на инсулиноподо-бен растежен фактор ги кара да се самостимулират. От това се проявява причиняващия хипоксия фактор 1 (HIF-1) - транскрипционен фактор, контролиращ доставянето на кислород (чрез ангиогенезис), а също и ме-таболитното приспособяване към хипоксия (чрез ферментация). Една от причините за хипоксия е натрупването на токсини във и около клетките. Това блокира, а след това уврежда механизма на клетъчното кислород-но дишане. Групирането на червени кръвни клетки забавя кръвотока и го ограничава в капилярите, което също е причина за хипоксия. Дори липсата на подходящ строителен материал за клетъчните стени (незаменимите мастни киселини) ограничава обмяната на кислород и води до хипоксия.

Изследователи от „Грей Лаборътъри Кенсър Рисърч Тръст” във Великобритания установяват: „Когато са поставени в хипоксични условия, клетките преминават през различни биологични реакции, включително задействане на сигнални пътища, регулиращи възпроизвеждането, анги1 огенезата и смъртта. Раковите клетки са адаптирали тези пътища, позволяващи на туморите да оцеляват и дори да се разрастват при условия на хипоксия” (Международно списание за радиация, онкология, биология и физика. 1986, с. 1279-1282). Когато туморът вече е достатъчно голям и болестта напредне, ракът атакува други тъкани. Този процес се нарича метастаза. Влияе ли се този процес от бедното окисляване? Според М. Кунц и С. М. Ибрахим „хипоксията на тъкани се смята за съществен фактор за агресивността на тумора и метастазата” (Молекулярен рак. 2003, с. 23-31).

Защо някои хора се разболяват от рак, а други - не

Нека да ви задам въпрос: защо в гората не възниква пожар всеки път, когато някой хвърли запалена цигара през прозореца на автомобила си? Много са причините от запалената цигара да не възникне пожар.

►    Може цигарата да е паднала на утьпкан път вместо на тревата.

►    Може скоро да е валяло и тревата да е мокра и да не се подпали.

т

►    Може тревата да е суха, но цигарата да е изпушена и бързо да изгасне преди да възпламени огън.

►    Вероятно е тя да е подпалила огън, но наоколо да има вода, пожарът да се локализира и да не се разпространи в гората.

►    Или вероятно огънят е започнал, но след това вятърът е задухал така силно, че го е задушил.

В този пример, взет от книгата „Надхитрете своя рак” с разрешението на Таня Хартър Пиърс, цигарата представлява една от многото потенциални причини за рака, докато горският пожар представлява самия рак. Утъпканият път, мократа трева и вятърът представляват вътрешните контролни механизми, които предотвратяват рака - силната имунна система, балансираните стойности на pH и наситените с кислород клетки.

При едно и също излагане на едни и същи токсини за един и същи период от време човек със здрава имунна система може да няма никакви неблагоприятни последици, докато друг със слаба имунна система може да развие хипоксия и впоследствие - рак. Разбирате ли какво имам предвид? Виждаме доказателства за тази истина постоянно навсякъде около себе си. Някой в офиса хваща сериозна настинка. Колегата му точно до него дори няма запушен нос. Със сигурност и двамата са били изложени на едно и също влияние. Но в какво се състои разликата? Единият от тях има здрава имунна система, докато другият няма.

Някои организми са по-устойчиви на клетъчните мутации, на нетоксичното увреждане и на канцерогените. Вероятно техните буферни системи срещу киселините са способни да поддържат хомеостаза на pH-стойностите. Затова въпреки продължителния период на стоене в токсична среда, химически вещества, тютюн и неподходяща диета те не се разболяват от рак, докато други, изложени на същите рискове, се разболяват. Според резултатите на Пол Лихтенщайн от „Каролинска инсти-тют” в Стокхолм, Швеция, който провежда огромно по мащаб изследване на 89 576 близнаци и през 2000 г. публикува данните в Ню Инглънд Джърнъл ъф Медисин, ракът преди всичко се приписва на химическите замърсители, лошите хранителни навици и нездравословния начин на живот, а не на генетиката. Учените откриват, че дори при еднояйчни близнаци вероятността да бъдат диагностицирани със същия рак, с който е заразен другия близнак, е само 10 процента.

Следователно, независимо от генетичната предразположеност, за да се намали рискът от рак, могат да се предприемат много стъпки. Има и много успешни лечебни методи, които могат да се използват, ако сте болни от рак. Можете и да решите да заровите главата си в пясъка, да позволите безразсъдното доверие в медицинския монопол да ви заслепи за истината и да си мислите, че сте щастливи (както направиха много от нашите приятели).

144

Час по история

За да се схване по-добре научният аргумент на възприетата от мен теория за рака, нека се върнем назад във времето до 50-те години на 19-ти век и да си спомним за научния „дуел” между двама французи - Луи Пастьор и Антоан Бошан. И двамата имат свои теории за причинителите на болестите, но имат разногласия за произхода и естеството на бактериите. И двамата изобщо не подозират, че победителят в техния дуел ще повлияе на развитието на медицината завинаги. Пастьор защитава това, което днес се нарича микробна теория за болестите. Той предполага, че болестта се причинява от микроби, живеещи извън човешкия организъм. Смята, че всеки микроб има постоянна форма и цвят (тоест всеки микроб е мономорфичен). Смята също, че всяка болест или заболяване се причинява от определен микроб, който влиза в организма, и че болестта може да бъде причинена само от микроби или бактерии, нахлуващи отвън. Следователно единственият начин болестта да се излекува е нашественикът да се унищожи.

Бошан защитава клетъчната теория за болестите. Той предполага, че болестта се развива от микроби вътре в клетките на организма. Приема хипотезата, че микробите преминават през различни етапи на развитие и могат да мутират в различни форми в хода на жизнения си цикъл. С други думи той смята, че микробите са плеоморфни, което означава, че имат много форми. Неговата теория се състои в това, че когато организмът приемник изгуби равновесие и стане неспособен да поддържа хомеоста-за, тези микроби мутират и стават болестотворни. С други думи, състоянието на организма на приемника е първопричина за болестите. Бошан нарича тези организми „микрозими”, което означава „малки ферменти”. Той смята, че бактериите, микробите, вирусите и гъбичките, които се на-беждават като причина за болестите, всъщност са част от Божия „екип по почистването”, разграждащ нездравите тъкани и в края на краищата разлагащ вече издъхналото тяло.

Клод Бернар, друг френски учен, влиза в спора със своя теория, според която вътрешната среда е определящ фактор за болестите. Съгласен е с теорията на Бошан, че микробите мутират, но твърди, че тези мутации винаги са резултат от средата, на която са изложени. Следователно според теорията на Бернар болестта зависи от състоянието на вътрешния биологичен терен.

Пастьор прави всичко възможно да оспори теорията на Бошан и Бернар. Предвид своето богатство и политически връзки Пастьор успява да убеди научната общност, че теорията му е вярна. Обаче на смъртното си легло признава, че теорията му има недостатъци и че Бернар е прав. Той казва: „Бернар е прав. Теренът е важен”. Мисля, че неговата гордост му

пречи да признае, че Бошан също е прав. Обаче признанието му е твърде малко и твърде късно. Повечето учени вече са възприели неговата моно-морфна теория.

150 години след своето създаване теорията на Пастьор става толкова широко приета, че днес почти не се подлага на съмнение. Тя поставя основите на съвременната алопатична медицина, според която микробите отвън нахлуват в организма и са първопричина за инфекциозните болести. Микробната теория е повод през 1796 г. Едуард Дженър да въведе практиката на ваксинирането. Дженър взема гной от сълзящи рани на болни крави и го инжектира на пациентите си. По този начин се ражда отвратителната практика на имунизациите.

За съжаление съвременното лечение на рака не обсъжда причините за появата му - киселинните стойности на pH-то, отслабването на имунната система и хипоксията на клетъчно ниво. По-скоро се концентрира върху лекуването на симптомите. Ако решите да се възползвате от конвенционалното лечение на рака дори при настинка или грип, не правите нищо друго освен да играете хазарт със здравето си. Лично аз предпочитам да използвам доказаното и ефективно природолечение на рака.

Кон трл (писл><\

Благодарности на Майк Адам и www.NaturalNews.com за карикатурата


Da прошрлеш жибот* см ил xajapm 1

Глава 6

НЕТОКСИЧНО ЛЕЧЕНИЕ

Получих цялото си познание, докато стоях върху раменете

на гении.

Д-р Алберт Швайцер

Причината да започна с този цитат е, че искам да ви стане кристално ясно: нетоксичните методи за лечение не са мои собствени. Те са разработени и изпитани от медицински „аутсайдери” и се оказват ефективни за лечението на рак. За ваше улеснение само съм ги обобщил, за да ги направя достъпни и разбираеми, тъй като е почти невъзможно човек успешно да прегледа милиони страници информация, посветена на рака, да сс абстрахира от лъжите, разпространявани от медицинската мафия, и да стигне до истината за ефективните методи за лечение.

Цялата глава е посветена на алтернативните нетоксични методи за лечение на рака, за които е доказано, че имат най-добър ефект при лечението на гова заболяване в напреднал стадий (тоест в трети и четвърти). Заглавието на тази част подчертава основната разлика между медицинските и алтернативните методи за лечение. Всички конвенционални методи без изключение са токсични, докато всички успешни алтернативни методи за лечение са нетоксични.

През 2006 г. зависимите медии бяха очевидно зашеметени, когато Ко-рета Скот Кинг (вдовицата на преподобния Мартин Лутър Кинг-младши) почина от рак, след като бе решила да посети клиника за алтернативни методи за лечение на рак в Мексико. Това, което пресата не докладва, е, че конвенционалната медицина вече я беше отписала и я беше изпратила да умре. Не е чудно, че е искала да пробва друг вид лечение. За съжаление е било твърде късно.

Истината е, че много пациенти се замислят за алтернатива едва след като са „нарязани, отровени и изгорени” от „великата тройка”. Да обвиниш клиника, използваща алтернативни методи за лечение на рак, за смъртта на пациент, вече обявен за безнадежден случай, когато е влязъл през входната й врата, е все едно да обвиняваш механика, че е повредил колата, която си докарал, след като е била съсипана в катастрофа, причинена от превишена скорост. Но за съжаление това е моментът, когато повечето болни от рак най-накрая търсят алтернатива.

Ако сте болни от рак, добрата вест е, че можете да се доверите на алтернативните методи за лечение. Имате истинска надежда. Не фалшивата, безчестна, измамна надежда, която лекарите дават, когато се опитват да ви убедят, че единственият ви избор е да се доверите на „великата тройка”. Помнете, че на това са ги учили в медицинските университети и затова си повтарят само него. Но трябва също да помните финансовите ползи. Когато вашият лекар е настроен скептично по отношение на някой метод за природолечение, можете да се обзаложите, че само повтаря лъжите, които е прочел в последното медицинско списание, спонсорирано от Биг фарма.

Болезнено ясно е, че медицинската мафия няма изгода да спасява живот или да търси истината. Според Уолтър Ласт „Забелязва се широко разпространено отхвърляне на различните видове природолечение на рака и дискредитиране на успешните терапевти. Безспорен лидер в тази област е САЩ, а другите правителства и медицински власти радостно следват примера им. Причина за тази репресия е „липсата на научни доказателства”, че природолечението е успешно. Твърди се, че такова лечение, дори и безвредно, само може да забави по-ефективното конвенционално лечение. Този аргумент щеше да бъде смешен, ако не беше трагичен за милиони страдащи хора”.

Защо няма официални научни доказателства за алтернативните методи за лечение? Важно е да разберем това. Според Усбстър Кер „Причината да няма официални научни доказателства за алтернативните методи за лечение на рак е, че не са високо доходни за Биг фарма. По закон е невъзможно едно вещество да бъде научно доказано, докато Биг фарма не поиска мнение за него от Агенцията за контрол върху храните и лекарствата. А експертно мнение се иска само за неща, които са много, много изгодни. По този начин хиляди изследвания на природни средства, лекуващи или въздействащи на болестта, не са научно доказани и се пренебрегват от правителството, защото не са създадени под контрола на Биг фарма”.

Въпреки опитите на медицинската мафия напълно да отхвърли и унищожи истината за алтернативните методи за лечение, отвреме навреме благодарение на интернет се разнася слух за някой ефективен метод на лечение. Мафията е подготвена за такива случаи и има стандартна оперативна процедура за подобно изтичане на информация. В такъв случай обикновено се процедира по един от следните начини:

   Случаите се обявяват за недостоверни и смехотворни.

•    Алтернативните методи за лечение се пренебрегват и отхвърлят.

•    За пациентите се казва, че са преживели спонтанна ремисия, която не е свързана с конкретния алтернативен метод.

За пациентите се казва, че всъщност са излекувани от забавеното действие на съвременната терапия, приложена преди алтернативния метод.

•    Лекарите, използващи алтернативни методи, се преследват.

Не вярвайте на лъжите на медицинската мафия! Съществуват немалко нетоксични методи за алтернативно лечение, които действат при болни от рак в напреднал стадий. Обаче поради факта, че всяка година Биг фарма заделя милиарди долари за реклама, вероятно познавате единствено лечението на рак с „великата тройка”. И тъй като повечето алтернативни методи са много евтини, не могат да бъдат патентовани и не осигуряват нито стотинка доходи на онкоиндустрията. Затова са и сравнително непознати.

Помнете, че с успешните алтернативни методи се атакуват точно раковите клетки, без да се увреждат здравите. Това е съществената разлика между алтернативните методи и съвременните, които са неселек-тивно токсични (тоест убиват всички клетки, включително и здравите). Разликата е ясно видима, нали? Алтернативните методи са насочени към очистване на организма и стимулиране на имунната система чрез специална диета, хранителни добавки, детоксикиране’ и насищане с кислород.

Лекарите от алтернативната медицина приемат рака за органично заболяване (засягащо целия организъм). Те се насочват към справяне със скритата причина за болестта, а не към тумора, който е само симптом. Ами тогава защо всеки лекар не застане на страната на успеха и не започне да използва наистина действащи методи? Защото живеем в реалността, нали?

Съществуват над 300 вида нетоксични алтернативни методи за лечение на рак. На следващите страници ще ви запозная с най-ефективните от тях. Ако сте с рак в напреднал стадий, тогава според конвенционалната медицина сте безнадежден случай. Нямате време за губене, за да опитвате недоказано лечение. Часовникът отмерва всяка изминала минута! След внимателно обмисляне и задълбочени анализи в тази глава съм описал в подробности най-ефективните нетоксични методи за лечение на рака.

Ако имате петнадесетсантиметров разрез на корема си, ще го залепите ли с лейкопласт? Не. Нито пък ще лекувате рак в напреднал стадий със слабо ефективни средства. Ако имате това заболяване и съвремен-

Детоксикиране - очистване от отрови. - Бел. ред.

ната медицина се е отказала от вас, тогава, моля, обърнете специално внимание на тези методи за лечение. Твърде вероятно е някой от тях да спаси живота ви.

В тази глава методите за лечение са изброени по азбучен ред9, а не според ефекта им. Честно казано, това са методи за лекуване, които аз бих избрал, ако имам рак в напреднал стадий. Може ли някой да ви гарантира успех? Съжалявам, но едва ли ще намерите такъв човек. Ако имате рак в напреднал стадий, вероятно вече имате гарантирана „смъртна присъда” от своя лекар. В този случай в действителност имате нула процента шанс за оцеляване чрез конвенционалната медицина.

Ако няма изрично пояснение, нетоксичните методи за лечение никога не трябва да се комбинират или това може да стане само под лекарски контрол. Това се налага поради факта, че дозата за всяко лечение е определена въз основа на способността на организма да се освободи от мъртвите ракови клетки. Ако комбинирате два или повече метода в до-машна обстановка, броят на мъртвите ракови клетки би могъл да стане твърде голям и да се стигне до интоксикация на организма.

Ако решите да пробвате един (или повече) от тези методи в домашна обстановка, е ЖИЗНЕНО ВАЖНО да си направите подходящи изследвания преди, по време и след лечението, за да сте убедени, че ракът е напълно излекуван. Препоръчвам ви тест на д-р Наваро за ранна диагностика на рака (Navarro Urine Test), който отчита наличието па hCG в урината. Можете да научите подробности за него на следния уебсайт: www.new-cancer-treatments.org/Articles/Determine.html.

Алое арборесценс

През 1988 г., докато живее в бедняшките квартали на щата квартал Рио Гранди до Сул, Бразилия, отец Романо Заго (францискански монах и учен) научава от местните хора силна, напълно натурална рецепта. Приготвя се от растението алое арборесценс и се използва за поддържането на здрава имунна система. Той започва да го препоръчва на свои приятели и на хората от църквата и точно тук първи наблюдава положителните резултати от приемането му.

Изпращат Заго в Ерусалим и в Италия. Там той продължава да наблюдава големия успех в подобряване на имунната система на хора, използвали рецептата, направена от целия лист на растението, виреещо естествено в тези райони. Това го вдъхновява да изследва внимателно алое арборесценс и приготвяното по бразилската рецепта лекарство и да

го предлага на хората, за да бъде ог полза за човечеството навсякъде по света.

Заго публикува две книги за бразилската рецепта е алое арборесценс. Ето и самата рецепта:

1.    Половин килограм чист мед (тоест несинтетичен ичи рафиниран).

2.    350 г листа от алое арборесценс (3-4 листа в зависимост от големината им).

3.    40-50 мл (6-8 чаени лъжички) дестилат (уиски, коняк или друг чист алкохол), за да съхранява продукта и да има ефект върху целия организъм, тъй като разширява кръвоносните съдове. Дестилатът е само един процент от формулата, но е много важен.

Дозите за лечение се измерват в супени лъжици. Това означава, че една доза е една супена лъжица. Човек трябва да приема от рецептата по една доза три пъти на ден (тоест три супени лъжици на ден). Взема се на гладно от 10 до 20 минути преди хранене. Бутилката се разклаща добре, преди да се отсипе в лъжицата. Помнете, че продуктът никога не трябва да влиза в пряк контакт със слънчева светлина. Всъщност, докато приемате продукта, и вие избягвайте да стоите дълго на слънце. Например, след като сте сипали лекарството в лъжицата, го изпийте веднага.

Сместа трябва да се съхранява на хладно и тъмно място. Това лечение се прави за очистване на организма (тоест за дегоксикиране). Както при всички методи за отделяне на токсините, могат да се получат някои неприятни усещания. Могат да се проявят доста симптоми на детоксики-ране. Важно е въпреки това пациентът да не прекратява лечението, докато не постигне пълна ремисия. Иначе ракът вероятно отново ще се възобнови.

Когато сами си я приготвяте, тази комбинация от натурални продукти се смесва в блендер. И тъй като това е чист натурален продукт (с мед и дестилат), може да бъде включен към всяко друго нетоксично лечение. Всъщност това е отлично допълнително лечение, което може да се използва заедно с други методи. Въпреки че не обичам дори да се споменава думата, започваща с буквата „х”, това лечение може да бъде комбинирано с химиотерапия и може значително да намали страничните ефекти. То също доказано облекчава състоянието след лъчетерапия.

Макар формулата да изглежда твърде проста, ако наистина искате да си я приготвите вкъщи, има важни правила за това, кога да отрежете листата, как да ги обработвате и т.н. Ако решите да направите това лекарство в домашни условия, тогава наистина ше имате нужда от книгата на Заго „Ракът може да бъде излекуван”10 Тя съдържа и енциклопедич-

на библиография на съвременните научни постижения и публикации, потвърждаващи целебните свойства на алое арборесценс. Заго цитира многобройни научни статии, доказващи терапевтичния и антитуморен потенциал на алоето.

Много са публикуваните научни анализи и заключения, посветени на синергичните предимства на 300-те фитотерапевтични биохимични и хранителни съставки на алое вера (алое барбадензис милър), които укрепват имунната система и предпазват от болести. Обаче това е първата книга, която разкрива малко известния потенциал в съставките на неговия „братовчед” алое арборесценс - растение, което съдържа двеста процента повече лечебни вещества от алое вера и има почти сто процента повече противоракови свойства.

Заго написва и друга книга (за други болести освен рака), озаглавена „Алое не е медицина и все пак лекува”. За да закупите книгата на Заго, посетете www.truthpublishing.com. Ако не можете да си приготвяте продукта вкъщи, но искате да си купите алое арборесценс, моля, посетете следния уебсайт: www.aloeproductscenter.com.

Оксидативна терапия

Човек може да оцелее седмици без храна, дни без вода, но само минути без кислород. Човешкият организъм е изграден предимно от вода, която представлява над 90 процента кислород. Всяка клетка има нужда от непрекъснато снабдяване с кислород, за да се поддържат химическите реакции, чрез които се произвежда енергия, да се преработват токсичните отпадъчни продукти и да се подхранва образуването на структурните й компоненти. Спомняте ли си за какво е дадена Нобелова награда на Ото Варбург? Дадена е за неговите изследвания на цитохромите’ в клетъчното дишане. Д-р Варбург бил твърдо убеден, че всички дегенеративни болести възникват в резултат от липсата на кислород на клетъчно ниво. Често се цитират неговите думи, че „ракът има само една първопричина и тя е в заместването на нормалното кислородно дишане на клетките с анаеробно”.

Д-р Варбург твърди, че всяко вещество, което лишава клетката от кислород, е канцероген. През 1966 г. той споделя мнението, че е безполезно да се търсят други канцерогени, тъй като резултатът от действието на всеки от тях е един и същи - липсата на кислород в клетката. Посто-янното търсене на нови канцерогени създава проблем, защото измества фокуса от първопричината - липсата на кислород. Затова не може да се намери подходящо лечение. Щом веднъж нивото на нужния кислород падне под 40 процента от нормалното, клетката е принудена да произвежда енергия по друг начин - чрез ферментация. Тогава тя изгубва своя регулатор на възпроизвеждане, защото в отговор на хипоксията се самостимулира с растежни фактори (като инсулиноподобния растежен фактор, обозначен с абревиатурата IGF).

Казано с прости думи, окисляването е взаимодействие между кислорода и всяко вещество, с което той се свързва. Вдишването на кислород е оксидиращ процес. Не може да съществува живот, ако няма окисляване. Организмът използва окисляването като първи фронт на защита срещу бактериите, вирусите, квасните гъбички и паразитите. Когато използваме принципите на окисляването с оздравителни цели, терапията се нарича оксидативна.

Повечето биохимични реакции в организма се балансират чрез ре-докс механизми. „Редокс” означава редуцирано окисляване. Всеки път, когато едно вещество се редуцира (тоест приема електрони), друго трябва да бъде оксидирано (тоест да губи електрони), за да може реакциите да останат в равновесие. Например окисляването причинява ръждясване на металите (бавно окисляване) или пожар (бързо окисляване).

Има две прости природни вещества, чиято клинична употреба е документирана в медицинската литература още през 1920 г. Те са доказано ефективни в лекуването на някои от най-разпространените сериозни заболявания, включително сърдечносъдови болести, рак и СПИН. Това са водороден пероксид (прекис) 20,) и озон (03), използвани като терапевтичен метод, известен под името „биооксидативна терапия”. Първият изследовател на биооксидативната терапия, д-р Чарлс X. Фар, през 1993 г. е номиниран с Нобелова награда за медицина.

Философията на биооксидативната терапия е проста. Ако кислород-ното снабдяване е слабо или недостатъчно (поради липса на физически упражнения, лошо хранене, замърсяване на околната среда, пушене или неправилно дишане), организмът не може достатъчно добре да се освобождава от отровите. Оксидативната терапия се използва, за да доставя на организма активни форми на кислород (през устата, венозно или през кожата). Чрез нея токсините се изхвърлят и болестта се преодолява.

Щом веднъж попаднат в организма, водородният пероксид или озонът се разпадат на различни кислородни подвидове, които се свързват с анаеробните вируси и микроби (тоест вируси и микроби, които имат способността да живеят без въздух), както и с болните или несъвършените тъканни клетки. Те окисляват тези клетки, като оставят здравите непокътнати. Когато се насити с тези специални форми на кислород, организмът достига такова състояние на чистота, при което болестотвор-

ните микроорганизми са унищожени, а основните токсични вещества са окислени и изхвърлени. Резултатът е силна имунна система и качествено подобрена имунна реакция.

Озонът е открит от Кристиан Фридрих Шонбайн през 1840 г. Това е кислородно „трио”, активна форма на кислород с три атома (химическото означение на кислорода е 02, докато на озона е 03). Първоначално

- по време на Първата световна война - озонът е използван за дезинфекция на рани.

Озоновата терапия ускорява метаболизма на кислорода и стимулира освобождаването на кислородни атоми в кръвообращението. За период от двадесет до тридесет минути озонът се разпада на една обикновена кислородна молекула и остава един реактивен кислороден атом.

Доказано е, че озонът може да „взривява” дупки в мембраните на вирусите (ХИВ), гъбичките, гъбичния квас, бактериите и анормалните тъканни клетки (раковите клетки) преди да ги убие, без да уврежда нормалните тъкани. През 30-те години на миналия век озонът е обект на сериозни изследвания в Германия и е успешно използван за лечение на пациенти, страдащи от възпаления в коремната област, язвен (улцеро-зен) колит, болест на Крон и хронична бактериална диария.

Медицинският озон се прави от чист кислород, смесен с електрическа енергия (с помощта на генератор). Той има един допълнителен и неустойчив кислороден атом. Когато този единичен кислород се откъсне, се свързва с други елементи, като въглероден оксид (който е смъртоносен), и го превръща във въглероден диоксид (с когото организмът знае как да се справи). Организмът обича кислорода. Ето защо този допълнителен кислороден атом се поглъща от всичко здраво и унищожава всичко, което не е. Озонът е убиец за болестотворните микроорганизми - бактерии, вируси, плесени, гъбички, паразити - и за раковите клетки.

Как се вкарва озон в организма? Отличен начин да се направи това е чрез венозно инжектиране. Друг ефективен метод е автохемотерапията. При този метод се взимат 10-15 мл кръв, насишат се с озон и след това се инжектират обратно в организма. Вероятно най-ефективната терапия е озоновата сауна, при която едновременно действат и озонът, и повишаването на температурата. Дирекгното инжектиране е силно ефективно, но в никакъв случай не е така лесно достъпно, както озоновата сауна, която дава отлични резултати и буквално всеки човек може да я приложи вкъщи за себе си и за своето семейство.

Помнете, цялата работа се върши от енергията на озона. Ето защо действието му се приема за електротерапия. Както казва Тесла, кислородът за организма е само преносител на енергия. Озонът стимулира произвеждането на цитокини. Цитокинитс са клетки „вестоносци” (като интерфероните и интерлевкините), които задействат каскадна реакция 154

на положителни промени в цялата имунна система. Увеличеното количество кислород, от своя страна, подпомага метаболитните и детоксика-ционните функции на всички органи.

Както вече споменах, за разлика от мнозинството бактерии, гъбички и вируси, Бог чудно е създал човешкия организъм да се защитава срещу единичния реактивен кислород. Това се случва чрез клетъчното производство на защитни ензими (супероксид дисмутаза, глутатион перокси-даза, глутатион редуктаза и каталаза). За да се произведат тези ензими, се изисква много енергия, а слабата ракова клетка няма достатъчно енергия, за да ги изгради. В това се състои и нейната уязвимост, когато единичният кислороден атом я посети.

По този начин озонът не уврежда здравите клетки, но има „ясно изразени бактерицидни, фунгицидни и виростатични свойства. Затова и широко се използва за дезинфекция на рани, както и при болести, причинени от бактерии и вируси”*. Той е избирателно токсичен. Като краен резултат озоновата терапия убива вредните бактерии, вируси, гъбички и квасни гъбички, но не смущава здравите клетки.

В изданието на Сайънс от 22 август 1980 г. е публикуван докладът Озонът избирателно задържа растежа на раковите клетки, чийто автори са няколко доктори по медицина. Според него „при осемдневна култура растежът на човешки ракови клетки, взети от карцином на белия дроб, гърда и матка, е избирателно задържан чрез озон в зависимост от дозата при 0.3 до 0.8 части на милион озон в заобикалящия въздух. Човешките белодробни диплоидни фибробластери служат като здрави контролни клетки. Наличието на озон от 0.3 до 0.5 части на милион задържа растежа на раковите клетки съответно с 40 и 60 процента. При тези нива здравите клетки остават незасегнати. Излагането на озон от

0.8 части на милион задържа растежа на раковите клетки с повече от 90 процента, а растежа на контролните клетки - с по-малко от 50 процента. Очевидно в човешките ракови клетки механизмите за защита срещу увреждане от озон са нарушени”. Доказателствата от изследванията на тези лекари са неопровержими.

Както Агенцията за защита на околната среда, така и Агенцията за контрол върху храните и лекарствата признават способността на озона да окислява над 99.99 процента от всички пренасяни чрез водата бо-лестотворни микроорганизми. За здравословни цели озонът се използва от 1860 г. Понастоящем се употребява в над 16 страни. Най-широко се използва в Германия, където от Втората световна война насам с негова помощ над 7 000 лекари са излекували повече от 12 000 000 човека. Обаче, както може да се очаква, Агенцията за контрол върху храните и ле-

R. Viebahn Haensler. Използването на озона в медицината, с. 132

карствата не разрешава лечението е озон и активно преследва лекарите, които го използват.

Д-р Ханс Нийпър, който използва озон в Хановер, Германия, споделя: „Няма да повярвате колко много служители на Агенцията за контрол върху храните и лекарствата, техни роднини или приятели идват при мен като пациенти. Идват още директори на Американската медицинска асоциация, на Американското общество на болни от рак, а също и управители на съвременни институции за лечение на рак. Това е истината”. Много известни хора пътуват до Германия, за да се лекуват от д-р Нийпър, включително и президентът Ронълд Рейгьн, сър Ангьни Куин, Уи-лям Холдън, Джон Уейн, Юл Брайнър и принцеса Каролина от Монако.

Водородният пероксид се включва във всички жизненоважни жизнени процеси. Той трябва да съществува, за да може имунната система да функционира добре. Коластрата съдържа извънредно висок концентрат на H^Ov Клетките в организма, коиго се борят с инфекциите, по естествен път произвеждат Н.,0, като първи фронт за защита срещу нахлуващи организми (паразити, вируси, бактерии и квасни гъбички). Д-р Чарлс Фар доказва, че Н,0, стимулира окислителните ензимни системи в организма. С това метаболизмът се подобрява, малките артерии се разширяват, притокът на кръв се увеличава, токсините се изчистват, телесната температура се повишава и разпространението и консумацията на кислород се засилва (Протоколи на Международна конференция по оксидиране в медицината. 1989-1991 г.). Н^О. стимулира и произвеждането на бели кръвни клетки, необходими за борбата с инфекции.

През 50-те години на миналия век д-р Реджиналд Холмън провежда експерименти - добавя Н,0, към вода за пиене на плъхове със злокачествени тумори. В продължение на петнадесет до шестдесет дни туморите напълно изчезват.

През 60-те години на миналия век европейски лекари започват да предписват Н,0, на свои пациенти. Не след дълго използването на Н202 става приемлива терапия за съвременната медицина в Германия и Русия, а също и в Куба. В статия за изданието Алтернативи д-р Курт Донсбах пише: „Ако 30 мл от 35-процентов водороден пероксид (на 4.5 л вода) всяка вечер се поставя в парогенератор (уред за произвеждане на пара) в спалнята на болен от емфизем, пациентьт ще диша по-свободно, отколкото е дишал от години! Правя това за своите пациенти, болни от рак”.

Питали ли сте се някога защо Н,0, се пени. когато се сложи върху рана? Причината е, че кръвта и клетките съдържат ензима каталаза. Тъй като порязаното или ожулено място съдържа и кръв, и увредени клетки, в наличност има и каталаза. Когато влезе в контакт с водородния пероксид, ензимът каталаза превръща водородния пероксид (Н,02) във вода (Н,0) и кислород (02) в газообразно състояние. Ензимът прави това

изключително успешно - до 200 000 реакции в секунда! Мехурчетата, които виждате в пяната, са пълни с чист кислород, създаващи се от ка-талазата.

Предлагам ви следният метод за прилагане на Н20,: слаб, много чист водороден пероксид (0.0375-процентов разтвор или по-ниска концентрация) се прибавя към разтвор на вода със захар или сол - същия като използвания в болниците за венозно подхранване. Влива се бавно на дози от 50 до 500 мл във вената на ръката в продължение на един до три часа в зависимост от количеството и състоянието на пациента. Манипулацията е безболезнена с изключение на пробождането е иглата. Обикновено се прилага веднъж седмично за хронично заболяване, но може да се провежда и всеки ден при болести като СПИН и рак. Лекарят може да определи общия брой на необходимите процедури за лечение на специфично състояние. През изминалия половин век десетки хиляди пациенти са преминали през лечение е Н202 без сериозни странични ефекти.

Искам дебело да подчертая, че за венозна употреба не трябва да се използва никакъв вид водороден пероксид освен ако не е като специална хранителна добавка. Водородният пероксид, който се предлага в аптеката, е само 3-процентов и съдържа отровни химични вещества. Той е САМО ЗА ВЪНШНА УПОТРЕБА. Болните от рак не трябва да използват тази форма на Н202. Ако се приема вътрешно, Н20, трябва да се комбинира с качествен протеолитичен ензим (като Vitalzym), който прониква през белтъчната обвивка на раковата клетка и дава възможност Нл02 да премине през клетъчната стена. Ако сте на диета „Будвиг”, трябва да избягвате приемането на Н20,, тъй като взаимодействието на мазнините с Н202 може да увреди стомаха ви.

Оксициклин™ (Oxycyclene™) е течност, съставена от натурални продукти, която ускорява произвеждането на Н202 вътре в белите кръвни клетки. Това води до унищожаване както на болестотворния причинител, така и на приемната бяла кръвна клетка. Оксициклин използва естествените защитни механизми на организма, за да разпознае и унищожи болните и увредени клетки. За разлика от ваксините и имунизациите той няма странични ефекти и първоначалните резултати са изключително обещаващи.

Преди почти 200 години по време на царуването на кралица Виктория хората в Индия (тогава британска колония) откриват, че добавянето на малко количество Н?0, в питейната вода лекува много болести, включително настинка, грип, холера и малария. Тази практика става заплаха за британската фармацевтична индустрия. Затова Британия изпраща агент под прикритие, който се маскира като лекар и разпространява твърдението, че използването на Н,0, причинява вирусно увреждане на мозъка. Агентът дори измисля история за несъществуващо дете, което уж умира от мозъчно увреждане след прием на Н202. Разказана от „лекар”, тази история се възприема за истина и индийците започват да купуват британските лекарства.

Звучи познато, нали? И днес медицинската мафия използва същия подход. Въпреки солидното количество научни данни, потвърждаващи удивителните химични и биологични въздействия на озона и водородния пероксид, огромна част от медицинската общност продължава да пренебрегва или целенасочено да отхвърля тези невероятно прости и евтини лечебни средства.

„Невада Сентър фор Алтернатив енд Антиейджън Медисин” е клиника на д-р Франк Шаленбъргър, разположена в Карсън Сити, Невада. В нея се използва биооксидативна терапия. Според д-р Шаленбъргър както озонът, така и водородният пероксид увеличават ефикасността на ан-тиоксидантната ензимна система, която отстранява излишните свободни радикали от организма. Това на свой ред повишава още повече силата на имунната система. Техният уебсайт е www.antiagingmedicine.com.

Друга отлична клиника е „Caring Medical & Rehabilitation”, ръководена от д-р Рос Хаузър, намираща се в Илиноис. Техният уебсайт е www. CaringMedical.com.

И още, ако сте решили да използвате озонова терапия, трябва да се свържете с д-р Сол Пресмън, когото наричам гуруто на озона. Той оглавява следната имейл група: ozonetherapy@yahoogroups.com. Просто се присъединете към групата и изпратете имейл на д-р Пресмън с каквито въпроси имате. Той е невероятно отзивчив и винаги е готов да помогне. Помогна и на мен с информацията за тази част от книгата.

Методът на Боб Бек

Първоначално методът на Боб Бек се използва като електромедицинско лечение на СПИН, обаче има невероятен потенциал като успешно лечение при болни в напреднал стадий на рак.

През 1990 г. двама лекари, д-р Уилям Лаймън и д-р Стивън Кали, откриват, че слаб електрически ток може да направи микробите неспособни да се размножават, да станат инертни и безвредни. Това е едно от най-великите открития в историята на медицината, защото буквално всички болссти се причиняват или усложняват от микроби. Откритието е лекарство за почти всяка болест, позната на човечеството.

Обаче, въпреки че технологията е добре документирана, конвенционалната медицина не се интересува от гениалното откритие. Тя се инте-

ресува от различни видове лечения, а не от излекуване, зашото лекуването на един човек е по-доходно от излекуването му.

Д-р Бек, който умира през 2002 г., има докторска степен по физика и 30-годишни изследвания в областта на електромедицината. Той научава за откритието на Лаймън и Кали и открива неинвазивен начин да го използва.

Д-р Бек споделя:

„Прочетох статия в „Сайънс Нюз“, публикувана на 30 март 1991 г. На 207 страница се описваше „шокиращото” лечение на СПИН, предложено от Колежа по медицина „Алберт Айнщайн ” в Ню Йорк. Някой случайно открива начин напълно да излекува СПИН. Прегледах статията и открих, че на 14 март 1991 г. на Първия международен симпозиум по комплексна терапия пред Обединения конгрес на комбинирани терапии във Вашингтон е представена разработка за лечение на СПИН.

Когато се опитах да намеря копие от този материал, за да разбера съдържанието му, установих, че е изчезнал или може би е изключен от докладите на заседанията. Наех частен детектив, който получи копие от резюмето лично от един от присъстващите на конференцията. Направих справка и открих, че единственото друго споменаване на тази технология се намира в списание „Лонджевити появило се в изданието от декември 1992 г. Там се казва, че д-р Стивън Кали от Колежа по медицина „Алберт Айнщайн ” е открил начин да спре развитието на СПИН в кръвта, но че ще са необходими години на изпитания преди устройството за убиване на вируси с електричество да бъде готово за употреба. С други думи, първо са го открили, а след това веднага са се опитали да го унищожат.

Но се случва нещо странно. Две години по-късно неочаквано се появява патент. Патентният отдел на правителството на САЩ описва целия процес. Можете да разгледате Патент 5188738, в който същият д-р Кали описва процеса, който ще въздейства върху каквото и да е: бактерии или вируси (включително и причиняващия СПИН), паразити или всички гъбички, съдържащи се в кръвта, правейки ги неспособни да заразяват нормалната здрава човешка клетка. Това се намира в правителствен документ! И се случва през 1990 г.! Защо обществото не знае за това? Предполагам, че ако илш сполучливо лекарство за СПИН, всички трябва да разберем за него.

Когато прегледах работата на д-р Кали, реших да продължа напред и да я финансирам. Установих, че устройството действа при всички случаи. В продължение на две и половина години дадохме пълно признание за изобретението на д-р Кали, чието име носи патентът. Тогава открих, че тази технология има дълга история. Върнахме се по следите на тези патенти 107 години назад! Открихме Патент 4665898, датиращ от 19 май 1887 г., който лекува всички видове рак. Защо е скрит? Защо вашият лекар не ви е казал за това абсолютно доказано и проверено лечение на рака? Отговорът е, че лекарите получават по 375 000 долара на пациент за операция, химиотерапия, рентгеново облъчване, болничен престой, за участие в лечението на други специалисти и анестезиолози. Това е официалната статистика от търговското министерство на САЩ.

За съжаление излекуваният пациент е изгубен клиент ”.

Първите изследвания трябвало да бъдат извършени извън САЩ. Първият електромедицински апарат е наречен пречистващ кръвта апарат или електрификатор на кръвта. Електрификаторът създава слаб променлив електрически ток, който унищожава ключов ензим на повърхността на микроба и му пречи да се размножава. След това организмът безопасно изхвърля лишените от сила микроби.

Обаче д-р Бек открива, че в някои случаи вирусът на СПИН се възвръща отново. Той стига до извода, че някои вируси са в латентно състояние и затова не циркулират в кръвта. След това разработва втори електромедицински апарат - магнитен пулсатор, за да „извади от строя” и онези микроби, които не циркулират в кръвта.

Методът на д-р Бек включва също използване на колоидно сребро и наситена с озон вода. Тъй като този метод потенциално унищожава „полезната” чревна флора в храносмилателния тракт, трябва да се приемат пробиотици, за да се възстанови.

Най-малко един човек е хвърлен в затвора за това, че продава оборудване по метода на Боб Бек, а двама други умират мистериозно. Д-р Бек смята, че предложеното от него лечение, което очевидно премахва всеки микроб от организма, е ефикасен начин за възстановяване на имунната система. Той е убеден, че това е основателна причина лечението да има такъв голям успех при болни от рак.

ВНИМАНИЕ: Никой друг алтернативен или съвременен метод за лечение на рак не може да се използва съвместно с метода на Боб Бек. Всеки друг метод трябва да бъде ПРЕКРАТЕН най-малко два дни преди началото на лечението по метода на Боб Бек. Той трябва да бъде използван самостоятелно - без лекарства, без билки и т.н.

Ако решите да използвате метода на Боб Бек, моля, проверете следния уебсайт: www.cancertutor.com/Cancer02/BobBeck.html. Внимателно прегледайте списъка със забранени вещества и прочетете цялата статия. 160

„Брандт-Кер“ - метод за лечение с грозде

През 20-те години на миналия век Джоанна Брандт от Южна Африка твърди, че се е излекувала от рак на стомаха е това, което нарича „лечение с грозде”. След няколко години пише увлекателна книга, която разкрива начина, по който се е освободила от рака. По същество Брандт яде грозде, много грозде, включително ципата и семките на плода. Както се оказва, гроздето доказано съдържа веществото, наречено ресвератрол.

Според добре известния изследовател д-р Джон Пезуто от университета „Илинойс” в Чикаго този естествено съдържащ се фенол „по много начини задържа растежа на рака в различни фази и това е необичайно”. Смята се също, че ресвератролът активира ген р53, който предизвиква апоптоза (нормалната клетъчна смърт). Освен ресвератрол гроздето (особено лилаво-черният сорт грозде „Конкорд”) съдържа и други хранителни вещества, за които се знае, че убиват раковите клетки: елагова киселина, ликопен, олигомерни проантоцианидини, селен, катехин, кверцетин, галиева киселина и витамин В 7. Какъв удивителен арсенал за борба с рака!

Тъй като много неща са се променили, откакто Брандт публикува своята диета за лечение с грозде през 20-те години на 20-ти век, аз съм адаптирал тази диета въз основа на препоръките от Уебстър Кер. Затова я наричам лечение е грозде „Брандт-Кер”. През последния половин век микроелементите в почвата са изчерпани в голяма степен и сега към водните запаси се добавят хлор и флуорид. Споменавам това, защото всички гроздови сокове, включително органичните, могат да са смесени с хлорирана вода. Също така всички гроздови сокове задължително се пастьоризират, като по този начин се унищожават ензимите, важни за храносмилането. Поради това лечението „Брандт-Кер” с грозде изисква определено количество истинско грозде.

Един типичен ден на диетата „Брандт-Кер” включва дванадесетчасо-во гладуване, последвано от дванадесет часа консумиране на грозде. По време на консумацията не трябва да приемате нищо друго освен грозде, гроздова каша или прясно изцеден гроздов сок. Те трябва да се изяждат или изпиват бавно в продължение на целия период. През това време трябва да се консумират между два и четири литра чиста гроздова каша, приготвена чрез смилане на гроздето в електрически блендер. За да се избегне гаденето и да се постигне най-голям ефект, разделете гроздовата каша на единадесет равни порции, които да се изяждат бавно на всеки час и половина от дванадесетчасовия период на консумация.

По време и на двата дванадесетчасови периода трябва да изпивате поне четири литра чиста изворна вода или вода от артезиански кладенец. Водата не трябва да бъде обработвана с хлор или флуорид. Гроз-

довата каша трябва да включва смачканите семена и ципата, а гроздето трябва да бъде от сорта,,Лилав конкорд”. Не купувайте грозде без семки или зелено грозде, тъй като те не притежават всички „лакомства”, които се съдържат в лилавия конкорд. Ако е възможно, купувайте естествено отглеждано грозде, тъй като гроздето обикновено се пръска обилно с пестициди. Ако не можете да се сдобиете с естествено отглеждано грозде, обилно го изплаквайте в топла изворна вода поне петнадесет минути.

През периода на гладуване с приема само на вода раковите клетки изгладняват. След това, когато получат храна, получават грозде, което поглъщат лакомо, тъй като гроздето съдържа висока концентрация на естествена захар. А раковите клетки обичат захар! Обаче същото това грозде съдържа и няколко важни хранителни вещества, изброени по-горе, които убиват рака. С това всъщност „подлъгваме” раковите клетки да поемат безброй антиракови хранителни вещества. И тъй като са изключително неефективни да произвеждат енергия, раковите клетки имат нужда от захар много повече от обикновените здрави клетки. Затова поглъщат лакомо дори още повече грозде! И както научихме по-рано, раковите клетки приемат осемнадесет пъти повече захар (и осемнадесет пъти повече антиракови хранителни вещества в гроздето), отколкото нормалните здрави клетки. По този начин диетата с грозде е един от решаващите начини за унищожаване на ракови клетки!

Какви хранителни добавки трябва да се приемат към лечението с грозде „Брандт-Кер”?

1.    Екстракт от семки от грозде - проверете съставките, за да получите най-много олигомерни проантоцианидини.

2.    Екстракт от ципата на гроздето - проверете съставките, за да получите най-много ресвератрол.

3.    Кверцетин - има го като хранителна добавка и се купува без рецепта.

4.    Витамин С- 12 до 15 грама, разпределени през деня (това количество се достига за около две седмици - НЕ се започва направо с 12-15 грама).

5.    Много лют червен пипер (Cayenne pepper) - възможно най-лют и най-близко до естественото си състояние.

6.    Ниацин (Niacin ) - един грам на ден.

И лютият червен пипер, и ниацинът увеличават кръвния поток. Те съдействат за разнасянето на гроздовия сок до раковите клетки, които често се развиват в области, където има слабо кръвообращение.

Какво лечение може да се комбинира заедно е лечението с грозде? Не използвайте цезиев хлорид, тъй като цезият не позволява глюкозата да

навлезе в раковите клетки, а лечението е грозде „Брандт-Кер” използва глюкозата като транспортно средство за борещите се е рака хранителни вещества.

Това лечение е с продължителност шест седмици. През първите пет седмици се прилага диета с грозде. Не яжте или не пийте нищо друго освен грозде. Точка. През шестата седмица яжте само сурови плодове и зеленчуци. Тогава ви се позволява да ядете и други определени храни. Повторете шестседмичния цикъл толкова пъти, колкото е необходимо, докато се излекувате.

Диета „Будвиг”

Германският биохимик д-р Иоанна Будвиг, седем пъти номинирана за Нобелова награда, разработва забележителен алтернативен метод за лечение на рака. Нейните най-важни медицински и научни успехи включват изследване на ролята на незаменимите мастни киселини. За да може масово да произвеждат и да разпространяват храни, богати на мазнини, производителите целенасочено променят химичния състав на мазнините. Това позволява хранителните продукти по-дълго да стоят по рафтовете. През 50-те години на 20-ти век д-р Будвиг доказва, че тези химически модифицирани и хидрогенирани мазнини (които тя нарича псевдомаз-нини) са твърди мазнини. Точно те се залепват за клетъчната мембрана и по този начин пречат на нормалното функциониране на клетката.

Д-р Будвиг смята, че хидрогенираните, обработени мазнини и олио „затварят” електрическото поле на клетките и ги предразполагат към хронични и смъртоносни болести, тъй като полезните ферменти на ок-сидазата сс разрушават чрез загряване или варене. Доказва също, че липсата на крайно необходимите ненаситени мазнини е причина за произвеждането на оксидаза, която предизвиква растеж на тумори и е причина за много хронични заболявания. Тя стига до убеждението, че ракът не възниква в резултат на прекаленото разрастване на клетките, но на увредения им растеж (тоест на деленето им). Тази болест се причинява от комбинацията от много псевдомазнини и малко нормални мазнини в клетъчната мембрана.

Но какво точно става с мазнините, когато се обработват? В нормалните мазнини има жизненоважен електронен облак, който им позволява да се свързват с кислорода. Нормалните наситени с кислород мазнини могат да се свързват с белтъци и в този процес стават разтворими във вода. Тази разтворимост е решаваща за всички растежни процеси, за възстановяването на увреждания в клетката, за мозъчните и нервните функции, за сетивно-нервните функции и за изработването на енергия.

Всъщност произвеждането на енергия зависи от метаболизма на липи-дите (мазнините). Хидрогенизацията унищожава жизненоважния електронен облак и в резултат на това тези псевдомазнини вече не могат да се свързват с кислород или с белтъци. С това се възпрепятства кръвообращението, сърцето се уврежда, затруднява се възстановяването на клетката и свободното движение на кръв и лимфа се усложнява. Може би ще си спомните този факт, когато следващия път поискате да си купите маргарин или пържени храни, тъй като и двете съдържат тези вредни мазнини.

Д-р Будвиг започва да изучава мазнините през 50-те години на миналия век и бързо разкрива информация за метаболизма на мазнините повече, отколкото е известно. Започва изследванията си с анализ на кръвни проби на хиляди сериозно болни пациенти, а после сравнява тези резултати с кръвта на здрави хора. Скоро открива, че в кръвта на пациенти, болни от рак, липсват определени жизненоважни съставки, включително фосфатиди и липопротеини. Докато кръвта на здрав човек винаги съдържа достатъчно количество от тези съставки.

Д-р Будвиг създава хипотезата, че липсата на тези съставки е причината за разпространение на ракови клетки. Когато анализира кръвта на болни от рак, вместо да намери здрав, червен, богат на кислород хемоглобин, тя открива зелено-жълто вещество. И разбира, че когато тези естествени съставки се възстановят, злокачествените тумори започват да се смаляват. Странните зеленикави елементи в кръвта се заменят със здрави червени кръвни клетки, когато липопротеините и фосфатидите се появяват отново. След това открива, че приемането на комбинация от две храни възвръща липопротеините и фосфатидите. И кръвта отново е здрава.

Двете незаменими мастни киселини (EFA) са линолова киселина (LA - омега-6 киселина) и алфа-линоленова киселина (ALA - омега-3 киселина). Доброто здраве изисква подходящо съотношение на мастните омега-6 и омега-3 киселини. Идеалното съотношение е около две към едно. Зеленчуците и ядките (царевица, шафранка, памучно семе, фъстъци и соеви зърна) имат най-високо съдържание на омега-6 мастни киселини. Линолеевата киселина е основната омсга-6 мастна киселина, която здравият организъм превръща в гама-линоленова киселина (GLA). Други омега-6 мастни киселини включват свързана линоленова киселина (CLA), дихомо-гама-линоленова киселина (DGLA) и арахидо-нова киселина (АА). Океанската риба (като сьомга, риба тон и скумрия) и определени ядки и семена (като ленено семе и орехи) имат най-високо съдържание на омега-3 мастни киселини. ALA е основната омега-3 мастна киселина, която здравият организъм превръща в ейкозапентаено-

ва киселина (ЕРА), а по-късно - в докозахексаенова киселина (DHA) и докозапентаенова киселина (DPA).

Според Будвиг хроничната болест е следствие от липсата на незаменими мастни киселини, които имат много електрони и се свързват с кислорода и белтъците. Когато се абсорбират в клетъчната стена, незаменимите мастни киселини издърпват кислорода вътре в клетката. А когато се свързват със серни белтъци, стават разтворими във вода. Това е теорията на диетата на Будвиг: използването на кислород в организма може да бъде стимулирано чрез липопротеини (богати на сяра белтъци и линолеева киселина). На страница 85 от своята книга „Кислородни терапии” Ед Макейб представя своята гледна точка за незаменимите мастни киселини: „Червените кръвни клетки в белите дробове отдават въглероден диоксид и приемат кислород. След това по кръвоносните съдове те стигат до клетките, където отдават кислород в протоплазмата. Този освободен кислород се „привлича” към клетките чрез „резонанса” на мастните киселини. По друг начин кислородът не може да си проправи път към клетката. Богатите на елекгрони мастни киселини играят решаваща роля за ,дихателните” ензими, които са основа за клетъчното окисляване”.

Незаменимите мастни киселини, комбинирани с богати на сяра белтъци (като тези, намиращи се в изварата), увеличават насищането на организма с кислород, тъй като електроните са естествено защитени, докато в организма се появи потребност от енергията.

Разбира се, както може да се очаква, д-р Будвиг е преследвана заради успехите си. Само помислете за ежегодната печалба от индустрията на олио и маргарин. Процесът на хидрогенизация е съществено важен и за двете, а теорията на д-р Будвиг е изградена върху идеята, че хидро-генизираните мазнини допринасят за образуването на ракови клетки. В края на краищата й е забранено да прави по-нататъшни изследвания и да публикува резултати. Това са нейни думи: „Имам решение за рака, но американските лекари не искат да го чуят. Те идват тук, наблюдават методите ми и се впечатляват. След това искат да сключим специална сделка, за да могат да вземат решението със себе си и от него да спечелят много пари. Не съм съгласна и това е причината да бъда отхвърляна във всяка страна”.

Отличен източник на богати на сяра белтъци са ядките, лукът, реза-нецът (Allium schoenoprasum), чесънът и особено изварата и киселото мляко. Олиото от естествено отглеждано ленено семе е най-добре да бъде чисто, студено пресовано, течно, охладено и нерафинирано. Един от най-добрите видове олио е Barlean s Flaxseed Oil. Комбинацията от ленено олио и извара трябва да бъде част о г диетата на всеки болен от рак. Достатъчно е да се смесят една чаша естествена извара с две-три

супени лъжици ленено олио. Оставят се да престоят няколко минути. Това ще превърне мастно-разтворимите омега-3 киселини във воднораз-творими омега-3. Добре е също да се смели прясно ленено семе и да се прибави към сместа. Важно е да се отбележи, че храните, богати на незаменими мастни киселини, и белтъците, богати на сяра, поотделно не могат да се справят с тази цел. Това е така, защото мазнините трябва да се свържат с белтъците преди кислородът да се свърже с тях и преди организмът да усвои тази комбинация.

Благодарение на неуморната работа на д-р Будвиг сега знаем, че богатите на електрони мазнини взаимодействат с богатите на сяра белтъци, за да свържат кислорода и да улеснят възстановяващия здравето аеробен метаболизъм. Според д-р Дан К. Роем, онколог и кардиолог, „Това, което д-р Будвиг доказва и в което първо повярвах, но по-късно напълно ме удовлетвори, е истината, че РАКЪТ МОЖЕ ДА БЪДЕ ИЗЛЕКУВАН ЛЕСНО! Лечението е чрез диета, а реакцията е незабавна. Раковата клетка е слаба и уязвима. Точният момент на биохимично разлагане е открит през 1951 г. и е специфично поправим инвитро (в епруветка), както и инвиво (в действителност). Това е неоспоримо най-успешната противоракова диета в света” (Townsend Letter forDoctors. 1990).

Бил Хендерсън е работил с над хиляда „безнадеждни” болни от рак. Основният елемент на неговия лечебен метод е диетата „Будвиг”. Книгата му „Да победим рака спокойно” е отлична, както и новата му книга „Свободни от рак”. Бил е чудесен човек и ще ви посъветва дори по телефона. Той предлага няколко доста напредничави терапевтични подхода, които всъщност са едни от най-успешните методи за лечение на рак. С тях набляга на строгата диета, която е една от причините толкова много хора да се излекуват. А както говори и името на книгата му, това е един от най-спокойните методи за лечение. Всеки, който избере диетата „Будвиг”, трябва да го направи според метода на Бил Хендерсън. Неговата книга може да бъде закупена на www.beatingcancer-gently. com. Моля, запомнете, че ако сте на диетата „Будвиг”, не трябва да приемате Protocel™, тъй като той има обратно действие. Не приемайте и продукти, съдържащи обикновена или бразилска папая, тъй като тези растения понижават АТФ и може да неутрализират диетата.

Селект Будвиг

В тази част от книгата предлагам пет метода за лечение на рака (използват се едновременно), които съставляват метода Селект Будвиг. Това е един от най-силно действащите, нетоксични и високо ефективни методи за алтернативно лечение на рака. Същността му е продуктът Се-

лект - минерална, мултиаминокиселинна, мултивитаминна хранителна добавка е прибавени към нея антиракови продукти. Селект е разработен от биохимика Фред Айкхорн, който през 1976 г. разбира, че има „смъртоносен” рак на панкреаса. Той е жив и до днес и е президент на Нацио-налната фондация за онкологични изследвания (виж www.ncrf.org).

Сам по себе си селект показва отлични резултати за лечение на рак в напреднал стадий. Майк Врентас, член на управителния съвет на На-ционалната фондация за онкологични изследвания, добавя към Селект диетата „Будвиг”, витамин В17 (кайсиеви ядки) и сок от грозде. Тази комбинация се оказва много силно лекарство.

Прах „Селект”

Както споменах, основният продукт в този метод е прахът Селект, показващ отлични резултати при всички видове рак. Болните от рак трябва да започнат да го приемат, като постепенно и бързо стигнат до дозата от четири супени лъжици на ден. Децата, разбира се, трябва да вземат по-малки дози. Пациенти е прогресиращо заболяване трябва да приемат до шест-осем дози на ден. Понякога Селект причинява запек, така че с всяка доза вземайте и по три капсули рибено масло. Фибрите Psyllium и пресният зеленчуков сок също облекчават запека.

Селект може да бъде закупен на www.cellect.org. Кликнете върху „Продукти”, а след това изберете Прах Максисмес. Препоръчвам ви да го смесвате със сок от лилаво грозде.

Продуктът се продава и на капсули.

Диетата „Будвиг”

Вече описахме подробно диетата на д-р Будвиг, така че няма да я повтарям. Обаче ще подчертая отново дебело, че НЕ трябва да приемате тази диета и селект едновременно или на по-кратък интервал ог час и половина от приема на единия продукт до приема на другия. Не забравяйте да приемате рибено масло със селект и ленено масло - с диетата „Будвиг”.

Витамин В17

За действието на витамин В]7 по-нататък в тази глава ще отделя специално място. Тук няма да се спирам подробно. Истината е, че този витамин е токсичен за раковите клетки. Затова отлично се вписва в протокола за лечение на рака. Препоръчва се по-скоро да се ядат кайсиеви ядки, отколкото да се вземат под формата на таблетки. Според д-р Кребс

ш

болните от рак трябва да започнат е приема на няколко кайсиеви ядки дневно, докато стигнат до около тридесет на ден. За предпочитане е да се вземат на празен стомах и да се разпределят по равно през деня между основните хранения. Приемат се около десет ядки между закуската и обяда, след това още десет между обяда и вечерята и още десет - преди заспиване.

Натурален зеленчуков сок

И тук, както при диетата „Будвиг” и витамин В17, в друга част от книгата обяснявам приготвянето на пресен зеленчуков сок. Затова няма да навлизам в подробности. Само помнете, че зеленчуковите сокове са важни по две основни причини. Преди всичко и по принцип зеленчуците са богати на противоракови хранителни вещества и фитохимикали. Също така, като се приема достатъчно количество пресен зеленчуков сок, няма да се консумират много от токсичните храни боклуци, които са любими на повечето от нас: безалкохолни напитки, понички, чипс и други. Не е необходимо да се пият само сокове. Болните всеки ден трябва да пият около 15 мл пресен зеленчуков сок на всеки килограм телесно тегло. Така човек е тегло 100 килограма трябва да пие литър и половина сок дневно, 80-килограмов човек трябва да приема 1, 1 литра сок и т.н. Препоръчва са сокът да се изпива на малки части, разпределени за целия ден, а не наведнъж.

Слънчева светлина

За повече информация за витамин D вижте следващите глави. Препоръчва се, ако е възможно, всеки ден да се излагате на слънчева светлина по 30 минути. Не използвайте крем против изгаряне, тъй като той филтрира полезните лъчи, причинява и рак.

Очистване на черния дроб

С 99 процента сигурност твърдя, че ако пациент в напреднал стадий на рак използва метода Селект Будвиг, ще трябва да помогне на черния си дроб да се изчисти от токсините, прихванати от други части на организма. Затова, следвайки терапията „Герсон” и лечението на д-р Кели, се препоръчват клизми с кафе. Кафето отваря жлъчните канали и стимулира произвеждането на жлъчка в черния дроб. Колко клизми на ден могат да се правят? Ами някои хора имат нужда от няколко, а други - само от една. Всичко зависи от това, какво е състоянието на черния дроб. Обик-

новено черният дроб е натоварен е токсини. Затова е твърде вероятно да се нуждаете от три или повече клизми на ден.

Този метод е разработен от моя приятел Майк Врентас. Неговият уебсайт е www.CellectBudwig.com. Ако се спрете на това лечение, трябва да посстите уебсайта на Майк и да изслушате всички записи, обясняващи този вид лечение. За консултация можете да потърсите Майк и по телефона.

Диметилсулфоксид, метилсулфонилметан, цезиев хлорид

Диметилсулфоксид (DMSO) е силно нетоксичен, 100-процентов натурален продукт, произхождащ от дървообработващата индустрия. Ме-тилсулфонилметан (MSM) е по същество DMSO с допълнителен кислороден атом, прикрепен към серния атом, образуващ молекула с общо два прикрепени кислородни атома. MSM се намира в пресните плодове и зеленчуци, в суровото мляко, в сока от житна трева и в алое вера.

И DMSO, и MSM имат свойството да бъдат силно разтворими в мастни и водни течности. В тази книга използвам термина DMSO, за да назовавам и двете вещества, тъй като според биохимика д-р Дейвид Грег „DMSO и MSM, образуващи се в организма едно от друго, са по същество еднакви по отношение на биохимичною си действие”.

DMSO се въвежда като лечебно вещество през 60-те години на миналия век от изследователски екип, ръководен от д-р Стаили У. Джейкъб, в Медицинския университет на Орегон. Провежда се изследване, в което DMSO се смесва с хематоксилин (лилава боя) и след това се инжектира на болен от рак. Целта на изследването е да се определи кои клетки ще бъдат атакувани от DMSO. Установено е, че DMSO има афинитет към раковите клетки. Всъщност някои от болните са излекувани по време на изследването, въпреки че DMSO е комбиниран само с багрилно вещество*! Изследването показва, че DMSO може не само да разтваря вещества, но и да прониква през кожата и заедно със себе си да пренася разтворените вещества!

Как става това? Според д-р Дейвид Грег „В организма DMSO създава равновесие е MSM (окислената форма на DMSO). Комбинацията е механизъм за пренасяне на кислород, засилващ аеробния метаболизъм. Това действа само в една точка - дихателната верига (при вътрешната мембрана на митохондриите)” (виж www.krysalis.net).

Haematoxylon Dissolved in Dimethylsulfoxide [DMSO] Used in Recurrent Neoplasms, 1968.

През изминалите четири десетилетия в научната литература са се появили повече от 10 000 статии за биологичните резултати от действието на DMSO. Публикувани са също и 30 000 статии за химическите свойства на DMSO. Тези изследвания силно подкрепят мнението, че DMSO има ново забележително терапевтично въздействие. В своята книга „Ракът и природосъобразната медицина” Джон Боик цитира много публикации, където разтвори на DMSO са причина да се диференцират много форми на рак инвитро*, променяйки ги в нормални клетки чрез възстановяване на аеробния метаболизъм.

Щом аеробният метаболизъм се възстанови, в края на краищата злокачествените клетки ще бъдат отстранени чрез апоптоза. Помните ли, че апоптозата представлява програмирана клетъчна смърт, която на повечето нормални клетки се случва в рамките на две седмици? Възстановяването на аеробния метаболизъм с DMSO няма да поправи генетичната вреда. Обаче задържането на раковите клетки в нормално състояние дава на естествения процес, свързан със здравите клетки (тоест на апоптозата), време, за да могат раковите клетки да бъдат унищожени. Това е малък парадокс, но начинът, по който DMSO убива раковите клетки, е точно защото ги третира като здрави.

Разбира се, при успешно лечение можете да очаквате приятелчета-та на онкоиндустрията да реагират. Според Уебстър Кер „Агенцията за контрол върху храните и лекарствата забелязва ефективността на DMSO за лекуване на болката, затова го обявява за нелегално средство, за да защити доходите на компаниите за аспирин (в онези дни аспиринът бил използван за лечение на артрит). Би трябвало да се продава като разтворител. Малко хора могат да разберат идеята, че правителствените агенции са създадени е единствената цел да бъдат полицейска сила на големите, корумпирани корпорации. Купуването на душите на политиците е толкова лесно, колкото е даването на залъгалка на бебето” (виж www. cancertutor.com/Cancer/DMSO. html).

Макар че DMSO се нарича „най-дискутираното терапевтично постижение на съвремието”, спорът явно се дължи повече на политика и пари, отколкото на наука. Честно казано, иска ми се да живея в свят, където докторите лекуват болните адекватно, вместо да има пациенти, които сами да се лекуват вкъщи. За съжаление, поради влиянието на Биг фарма, лекарите избират и използват терапия, избрана единствено въз основа на нейната доходност, вместо да се има предвид ефективността й. Когато вземете под внимание факта, че DMSO не може да се патентова, евтин е, а също е безопасен и ефективен, и като знаете истината за онкоиндустрията, чудно ли е изобщо, че съществува кампания срещу използването на DMSO?

*    Инвитро - извън живия организъм. - Бел. ред.

т

Едно от най-важните свойства на DMSO и MSM е, че действат в синхрон с други методи за лечение - с цезиев хлорид например, а той е най-алкалният минерал. Факт е, че в много части на света, където във водата има високи стойности на силно алкални минерали, се наблюдава ниска заболеваемост от рак. Племето хунза в Северен Пакистан има вода с високо съдържание на цезий и никога никой не страда от рак, докато е на родна земя. Там хората редовно ядат и кайсиеви ядки (които съдържат витамин В]7). Ще представя терапията е В17по-нататък в книгата.

Когато се пренесе до клетката, цезият е способен радикално да промени вътреклетъчното й pH. Щом веднъж влезе в нея, цезият започва да извлича калия от кръвта. По този начин блокира приемането на глюкоза от клетката, спира процеса на ферментация и уморява клетката от глад. Цезият неутрализира и млечната киселина, произвеждаща се при анаеробно дишане. Така пречи на клетката да се размножава и спира цикъла на кахексия на клетъчно ниво.

Може би най-известният лекар, използващ цезий за лечение на рак, е д-р X. Е. Сартори. През април 1981 г. той започва своята програма по цезиева антиракова терапия в „Лайф Сайънсис Юнивъръсъл Медикал Клиникс“ в Роквил, Мериленд. Излекувани са петдесет пациента със „смъртоносен” рак. С други думи, това са пациенти, при които ракът е метастазирал и в други органи, и са изпратени вкъщи, за да умрат. Онкоиндустрията е обявила тяхното заболяване за “нелечимо”. От 50 пациента трима били в безсъзнание, а 47 вече били получили максималните дози от „великата тройка” преди да опитат лечение е цезий.

На пациентите бил даден цезиев хлорид заедно с витамин А, витамин С, витамин В)7, цинк и селен. Диетата се състояла предимно от пълнозър-нести продукти, зеленчуци и храни, богати на омега-6 мастни киселини. За да се увеличи ефикасността на лечението и за да се подобри кръвообращението и насищането на клетките е кислород, пациентите получили хелатиращия агент EDTA заедно с DMSO. Изследването включвало десет пациентки с рак на гърдата, деветима с рак на дебелото черво, шестима с рак на простатата, четирима е рак на панкреаса, шестима с рак на белите дробове, трима с рак на черния дроб, трима с лимфом, един е рак на таза и осем с рак с неизвестна локация.

Резултатите били поразителни. Приблизително 50 процента от пациентите е рак на гърдата, дебелото черво, простатата, панкреаса и белите дробове оцелели най-малко три години след лечението въпреки факта, че според лекарите им оставали само няколко седмици живот! Тринадесет пациенти починали през първите две седмици от терапията. Резултатите от аутопсията на всеки от тях показвали намален размер на тумора в резултат на цезиевата терапия. Удивителен е фактът, че при всички пациенти болката изчезнала в рамките на един до три дни след

началото на цезиевата терапия. Подробно описание на тези изследвания може да бъде намерено в книгата на д-р Сартори „Ракът - Оруелски или утопичен?11

Предвид факта, че цезиевият хлорид се използва само за пациенти в напреднал стадий на рак, петдесетпроцентният успех на излекувани на д-р Сартори е смайващ. Ето каква е причината. За всички пациенти вече била произнесена „смъртна присъда”. Всички били определени като „неизлечими” и изпратени вкъщи, за да умрат. Вероятно са имали увреждания на някои органи от токсичната химиотерапия или след облъчването. Въпреки това половината от тях били спасени! Това е наистина забележително. Помнете, че процентът на излекуване на пациенти в напреднал стадий на рак от конвенционалната медицина е близо до нула.

През 30-те години на миналия век д-р Кийт Брюър сериозно се интересува от рака. Той открива, че раковите клетки имат афинитет към цезия. Този факт е причината, поради която радиоактивен изотоп на цезия обикновено се използва като „маркер” за проследяване на развитието на тумора след прием на лекарства за химиотерапия. Вкарването на значително количество цезий в организма, разсъждавал Брюър, може да направи така, че раковата клетка да приеме достатъчно от него, за да се променят стойностите на pH-то й. Така ще се наруши анаеробният метаболизъм и процесът на ферментация, от който раковата клетка се нуждае, за да оцелее.

След задълбочени изпитания Брюър решава, че цезият или рубидият могат да повишат стойностите на pH-то на раковите клетки. В края на краищата се насочва към цезия, защото е по-алкален. Въпросът обаче е как в раковата клетка да се вкара достатъчно цезий, за да се промени стойността на нейното pH. Брюър знае, че много витамини и минерали (включително витамин В17) могат да повишат абсорбирането на тези елементи от злокачествените клетки. Чрез едновременното прилагане на тези вещества е цезий нивото на абсорбирания цезий е достатъчно, за да може да унищожава раковите клетки.

Цезият алкализира раковите клетки, като по този начин те възстановяват аеробния метаболизъм и прекратяват възпроизвеждането си. Този елемент е причина също нормалната апоптоза да се възстанови в рамките на няколко дни. През 1981 г. били направени тестове върху 30 болни от рак. При всички тях злокачествените тумори изчезнали и болката престанала в рамките на два дни. Този протокол става основа за това, което днес се нарича „терапия с високи стойности на pH” (виж www. mwt.net/~drbrewer/highpH.htm).

Спомняте ли си историята на Нийл Деул? Той финансира изследване на цезий и алое вера, за да се бори с рак и СПИН. Затова е осъден и името му е критикувано в дълга съдебна битка, подета от онкоиндустрията. По време на съдебната битка Деул е диагностициран с рак и се насочва към един от методите на силна pH терапия. Това в края на краищата го излекува.

Това е голяма новина за алтернативните методи за лечение на рака и ужасна новина за онкоиндустрията. Тъй като съдебната битка започва в края на 90-те години на 20-ти век, Нийл и цялото му семейство са преследвани от същата индустрия. Прочетете още за тяхната история тук: www. cancer-co verup .com.

DMSO се свърза с цезиевия хлорид, за да проникне в раковите клетки. Обаче това, за което всъщност се използва, е да помогне цезиевият хлорид да премине през кожата в кръвния поток. Методът DMCC е особено ефективен при пациенти с рак на мозъка заради бързината, чрез която преминава през кръвно-мозъчната бариера. Но може да се използва е успех при всеки вид рак.

На пациент е рак на мозъка туморът притискал единия от очните му нерви. Когато приложил DMSO е цезиев хлорид, човекът само след броени минути можел буквално да почувства как цезият навлиза в тумора, притискащ очния му нерв.

Според д-р Робърт Р. Беъфут „Цезиевият хлорид е естествена сол и там, където е той, не съществува рак. Това се дължи на факта, че цезият е най-разяждащият съществуващ минерал. Когато навлезе в организма, открива всички киселини и горещи онкологични точки и погасява огъня. Така унищожава рака за броени дни. И още нещо, когато близо до болезненото място се втрие диметилсулфоксид (DMSO), болката изчезва. DMSO прави цезият да проникне в злокачествения тумор много по-бързо. По този начин ракът се унищожава незабавно” (Ро-бър Беъфут. Факторът калций: тайната на здравето и младостта). Обаче, тъй като тази манипулация може също да причини оток, в някои случаи е по-резултатно цезият да не се втрива директно върху тумора.

Много са теориите, които показват защо или как методът DMCC спира рака незабавно. Най-логичното обяснение е, че DMCC пренася достатъчно кислород до клетките, така че да се преодолее състоянието на хипоксия и клетките да възстановят аеробния си метаболизъм.

Според д-р Дейвид Грег цезиевият „блокиращ рака механизъм” е комбинация от следните фактори:

1. Променя се осмотичното налягане в раковата клетка в сравнение с околната среда, вследствие на което тя се раздува и се пръска.

Ето защо туморът се раздува. Това в някои случаи може да бъде опасно.

т

2.    Получава се противоположен цезиево-калиев концентрационен градиент, който прекратява продължителното действие на натри-ево-калиевата „помпа”, пречейки на общата транспортна система на натрий-глюкоза да захранва раковата клетка с глюкоза. По този начин клетката се обрича на гладна смърт.

3.    Получава се струпване на отрицателни йони вътре в клетката.

Така се анулира потенциалният градиент на клетъчната мембрана, който е необходим за задействане на общата транспортна система на натрий-глюкоза. По този начин клетката се обрича на гладна смърт.

4.    Премахва се защитата на раковата клетка, която заблуждава имунната система. Така раковата клетка става уязвима и се унищожава от имунната система.

Предполагам, че е възможно всичките четири механизма, описани от д-р Грег, да участват в унищожаването на раковите клетки. Във всеки случай, независимо от конкретния механизъм, смисълът на казаното е, че методът DMCC пряко или непряко убива раковите клетки, спира ме-тастазите, смалява тумора за седмици и облекчава болката за дни в зависимост от това, какво я причинява. Моля да бъдете внимателни, защото всяко подуване, възпаление и приток на кръв могат да бъдат опасни. Затова методът DMCC не се препоръчва за всеки.

Ензимно-метаболитна терапия

Най-същественият плюс за ензимно-метаболитната терапия на рака се дължи на факта, според който раковите клетки не се различават от плацентните клетки при бременност. Тази теория е наречена трофоб-ластна и е предложена от шотландския ембриолог д-р Джон Биърд през 1900 г. Той първи наблюдава, че нахлуващите плацентни клетки са удивително сходни с раковите. Други наблюдения го довеждат до убеждението, че съществува връзка между трофобластите и раковите клетки.

В началния етап от развитието на плода трофобластите изграждат за-щитна среда (плацента) и източник за хранене (пъпна връв) за плода почти по същия начин, по който раковите клетки изграждат защитна среда (тумор) и източник на хранене (нови кръвоносни съдове). Друг резултат от наблюдения показва, че плацентните трофобласти сякаш преживяват тенденция към намаляване на активността си към осмата седмица от бременността. За Биърд става ясно, че тази тенденция съвпада със завършването на храносмилателната система на плода и с активирането на панкреаса му.

Съвременните медицински изследвания доказват, че тези трофоб-ластни клетки отде.лят хормона човешки хорионгонадотропин (hCG). Количествата на този хормон се повишават до около осмата седмица от бремеността, а след това започват да намаляват. Точно този хормон обвива трофобластните и раковите клетки и ги прави непроницаеми за имунната система.

Доказано е, че човешкият хорионгонадотропин се намира при всички видове рак. Никоя друга човешка клетка, освен трофобластната и раковата, не го произвежда. Затова, ако вземете един hCG тест на урина и получите положителен резултат, вие или сте бременна, ако сте жена, или, за съжаление, имате рак. Според моите наблюдения най-точен е тестът за урина Navarro Urine Test.

Трофобластите са обградени също и с покритие от гликопротеин, в чиито състав се съдържа молекула, която им дава отрицателен заряд. Същият този вид отрицателно заредено покритие се намира и около раковата клетка. Това е една от главните причини всички ракови клетки да се класифицират като трофобласти. Левкоцитите (белите кръвни клетки) от имунната система също са отрицателно заредени и, както всички знаем, подобните заряди се отблъскват, докато противоположните се привличат. При това положение и трофобластите, и раковите клетки са недостъпни за естествения защитен механизъм на имунната система.

Вече знаете, че плацентните трофобласти произвеждат хормона hCG до осмата седмица на бременността, след което намаляват своята дейност. Това е пряк резултат от факта, че панкреасът на плода започва да произвежда ензими! А когато определени ензими - именно трип-син, химотрипсин и амилаза - срещнат трофобластна клетка, могат да разрушат нейното отрицателно заредено белтъчно покритие. Ето защо „сутрешното гадене” по принцип започва около осмата седмица на бременността - панкреасът на плода все още не е напълно развит и не произвежда амилаза, която отговаря за храносмилането на гликогена. В резултат на това гликопротеините не се разграждат на най-малките си съставни части. Затова бъбреците и панкреасът на майката са принудени да компенсират това и се претоварват. Резултатът е гадене, болки в до-лната част на гърба и слабост. Ако бременната жена добавя към диетата си амилаза, може да намали сутрешното си гадене.

Впечатляваш е фактът, че един от най-рядко срещаните видове рак е ракът на дванадесетопръстника. Това е област от червата с най-високо съдържание на панкреатични ензими. Причината понякога да срещаме случаи на рак на панкреаса се състои във факта, че ензимите не се „активират” в тънките черва. Това е причината и ракът на панкреаса да има такъв висок процент на смъртност - панкреасът губи своята способност да произвежда ензими и затова няма контролен механизъм против рака!

През 1911 г. д-р Биърд публикува разработка с много доказателства за ензимната терапия на рака, в която обобщава своя опит. След смъртта му през 1923 г. ензимната терапия като цяло е забравена, особено след появата на Мария Кюри и нейните открития на радиацията. Пионер в разработването на ензимно-метаболитната терапия е д-р Уилям Донълд Кели (тексаски ортодонт). Около 1960 г., на 35-годишна възраст, здравето му започва да се влошава. През 1964 г. резултати от рентгенови снимки дават индикации за рак на панкреаса в напреднал стадий, включително с поражения в белите дробове, бедрата и черния дроб. Според хирурга Кели е твърде болен, за да се подложи на операция, и казва на съпругата му, която е и майка на четирите му деца, че му остават от четири до осем седмици живот. Кели е готов да се предаде, но майка му - не! Тя изхвърля храните боклуци и месото и го инструктира да яде само пресни и сурови плодове и зеленчуци, ядки, зърнени храни и семена. След няколко месеца Кели вече се чувства по-добре и дори може да се върне на работа.

Обаче след 6-7 месеца развива сериозни храносмилателни проблеми вероятно в резултат от напредващия рак. За да подобри храносмилането си, започва да взема панкреатични ензими. Повишава дозата до 50 капсули дневно. Точно в този момент открива трудовете на д-р Джон Биърд за връзката на панкреатичните ензими с рака. Попада също и на изследванията на д-р Едуард Хауъл, един от първите привърженици на суровоядството. След известно време Кели напълно се възстановява от рака. Имайки предвид факта, че медицинският монопол все още приема рака на панкреаса за нелечим, това е впечатляващо!

Кели излиза с теорията, че възникването на рака може да се припише на излишъка от женски хормони, които отговарят за промяната на стволовата клетка в трофобластна. Казано по друг начин, това означава, че ракът е израстък от нормалната тъкан, но на погрешно място и в неподходящо време. Според него ракът напредва в резултат от липсата на панкреатични ензими, които смилат раковите клетки. В края на краищата Кели лекува над 33 000 пациенти, болни от рак. Той успява да постигне деветдесет и три процента успех в лечението на пациенти, които живеят най-малко 18 месеца след началото на лечението. С други думи, онези, които не са „на ръба”, постигат огромен успех с този лечебен метод, тъй като това не е бързо действащо лечение.

Разбира се, градивните елементи на неговия лечебен метод са панкреатичните ензими. Кели съветва пациентите си да изключват от диетата си пастьоризираното мляко, фъстъците, бялото брашно и рафинираната захар, хлорираната вода и всички обработени храни. Д-р Кели разработва над 50 хранителни режима за различни видове рак и винаги приспособява терапията на пациентите си в съответствие с техния собствен тип метаболизъм. Типичната диета на Кели ограничава белтъците, състои се

т

между 70-80 процента от сурови храни и набляга на пълнозърнестите храни, плодовете, зеленчуците, пресните сокове, кълновете и панкреатичните ензими. Правят се клизми с кафе, за да се улесни изхвърлянето на токсините, отделени от туморите, когато се разпадат.

В своето бомбастично невежество и дяволска алчност медицинската мафия отхвърля терапията на д-р Кели с „евтините ензими”! Затова изпраща младия медицински специализант д-р Никълъс Гонзалес да разследва твърденията на Кели и да го злепостави. През 1981 г. Гонзалес заминава за Далас, за да разпитва и да разследва д-р Кели. И остава удивен от случващото се. Вижда как точно се диагностицира случай след случай, как пациенти с напреднал стадий на рак са живи и здрави 10-15 години след поставянето на диагнозата им. Кели му дава всички свои досиета (над 10 000 пациенти) и го насърчава да се свърже с който от тях иска или с всички. Накрая представителната извадка е ограничена до 50 случая, които представят 25 различни видове рак. Всичките 50 пациента са първоначално диагностицирани с неизлечим рак. Средната продължителност на живот в тази група била 10 години!

Колкото и невероятни да изглеждат резултатите, д-р Гонзалес решава да отиде още по-далече. Иска да се насочи към рака на панкреаса, тъй като петгодишният период на оцеляване с конвенционална терапия е буквално нула процента. Затова търси и открива двадесет и двама пациенти с рак на панкреаса, лекувани от д-р Кели между 1974 и 1982 г.

Двадесет и двамата пациенти попадат в три категории:

1.    Десет пациента се консултират с Кели само веднъж и никога не започвал лечението. Всички умират.

2.    Седем пациента следват метода само частично и от време на време (както се разбира от разговорите с членовете на семейството, лекарите и архивите). И те всички умират.

3.    Обаче петима иациента изпълняват метода последователно и всички постигат дългосрочна ремисия (въпреки че един от тях починал от болестта на Алцхаймер след 11.5 години живот). Средната продължителност на живот на тези петима пациента с рак на панкреаса е девет години!

Разбира се, както и при други медицински аутсайдери, д-р Кели получава своята „награда” - преследване от медицинската мафия и нейните наказателни отряди. Издадена му е ограничителна заповед, която му забранява да лекува всичко, освен болести на зъбите. Когато нарушава тази заповед, го хвърлят в затвора. Съдът в Тексас обявява за нелегално разпространяването на издаваната лично от него брошура „Решение за рака”. Това прави д-р Кели първият (и единствен засега) лекар, на когото със съдебно решение му е забранено да публикува.

Въпреки че обжалва решението пред Върховния съд на Съединените щати с аргумента, че скандално са нарушени правата му според Първата поправка на Конституцията, решението е потвърдено. Накрая се налага да премести клиниката си в Мексико. Не е за учудване, че още през 1971 г. неговата ензимно-метаболитна терапия е включена в черния списък с „недоказани методи” на Американското дружество за борба с рака, където остава и до днес. Обаче „Решение за рака” може да се намери на този интернет адрес: www.drkelley.com/CANLIVER55.html.

Д-р Кели умира през 2005 г., но преди това написва книгата „Ракът: лекуване на нелечимото без операции, химиотерапия и лъчетерапия”. Тази книга е още по-добра от първата и се предлага в електронния магазин Amazon.com. Сега дейността на Кели се продължава от д-р Никълъс Гонзалес, който ръководи клиника в Ню Йорк. Неговият уебсайт е www. drgonzalez.com.

Билкова комбинация „Есиак”

Моята баба Хелън Кейд - мама Хелън както всички я наричахме -повече от 40 години беше служител в Първата баптистка църква в Сан Антонио. Тя и майка ми бяха две от 18-те учредители на църквата през 1952 г. (Сега църквата има над 10 000 члена.) Като служител в църквата на мама Хелън често се налагаше да пътува до болниците и да посещава болни, умиращи и ранени. Спомням си, че съм пътувал с нея. Навсякъде, където отиваше, тя питаше всеки, когото срещнеше: „Познавате ли Исус Христос?” След това му даваше едно от своите любими камъчета, на което е написано: „Исус те обича”. И му разказваше за смъртта и възкресението на Христос. Каква невероятна жена беше тя!

През 1988 г. диагностицираха мама Хелън с неизлечим рак. Не съм сигурен как научи за него, но тя почти веднага започна да си вари от билковата комбинация „Есиак”. Спомням си, че ходех в къщата й в Сан Антонио и й помагах да приготвя чая, да го пълни в кехлибарени шишенца и да го съхранява в хладилника. Тя го пиеше стриктно, почти толкова стриктно, колкото споделяше християнските истини с всеки, когото срещаше. Казвам почти, защото наистина не знам нещо друго, което да е правила така предано, както споделянето на християнството.

Както и да е. Мама Хелън преживя още 10 години с неизлечимия си рак и това според мен стана в резултат на приемането на чай „Есиак”. Не знам защо, но тя спря да го пие около две години преди да умре.

През 1922 г. медицинската сестра на име Рийн Кейс забелязва белег на гърдата на възрастна жена. Жената й споделя, че преди години лека-

рите са я диагностицирали с рак. Обаче не иска да рискува да си прави операция, нито има пари за това.

По волята на Провидението тя среща възрастен индиански лечител от племето оджибава, Канада, който й казва, че може да се излекува с билков чай. Жената продължава да разказва на Кейс за съставките на чая. Около година по-късно Кейс върви с пенсиониран лекар, който й посочва обикновен бурен и й казва: „Сестра Кейс, ако хората използват този бурен, в света няма да съществува рак”. Този „бурен” (кози киселец, Rumex acetosella - лат.) се оказва една от билките във формулата на лечителя. Лекарят наблюдава коня си, който има рак, постоянно да пасе на определено място от пасбището, където расте тази билка. И конят му се излекува.

През 1924 г. Кейс предлага чая на леля си, която е диагностицирана с неизлечим рак на стомаха и й остават по-малко от шест месеца живот. Кейс моли лекаря, д-р Р. О. Фишър, за разрешение да дава от чая на леля си и той се съгласява. Нейната леля пие билковия чай два месеца и се възстановява. Смайващо е, че след това живее още 20 години! Кейс предлага чая и на своята майка, диагностицирана с неизлечим рак на черния дроб. Казали, че й остава по-малко от два месеца живот. Удивително е, че майка й живее още 18 години!

Д-р Фишър и сестра Кейс веднага започват да лекуват болни от рак с вълшебния чай, който наричат „Есиак”. Есиак всъщност е Кейс*, но прочетено наобратно. С есиак тя лекува хиляди неизлечимо болни от рак в своята клиника между 20-те и 30-те години на миналия век. В най-пи-ковите моменти Кейс преглежда до 600 пациенти на седмица. Мнозинството от болните идват при нея с препоръчани писма от лекарите си, удостоверяващи, че имат нелечима или смъртоносна форма на рак и че медицината ги е обявява за неизлечими. Често се случвало сестра Кейс да провежда безплатно лечение с „Есиак”.

След като слухът за нейните впечатляващи резултати се разпространява из Съединените щати, водещ диагностик в Чикаго представя Кейс на д-р Джон Уолфър, директор на клиника в Северозападния медицински университет. През 1937 г. Уолфър урежда Кейс да лекува 30 неизлечимо болни от рак под наблюдението на петима лекари. Тя пътува от Канада, където живее, през границата до Чикаго, носейки бутилките си с прясно приготвена билкова отвара. След като 18 месеца наблюдават терапията с есиак, лекарите от Чикаго обявяват, че тази билкова смес „удължава живота, намалява туморите и облекчава болката”. Толкова успешно е това безплатно лечение, че през 1938 г. нейни съмишленици събират 55 000 подписа за петиция, която да се представи пред законодателите в Онта-

Кейс - от английското „Caisse” - ,JLssiac". - Бел. ир.

рио, за да може чай „Есиак” официално да стане метод за лечение на рак. Не достигат три гласа.

Кейс не осъзнавала обширното влияние на Биг фарма и медицинския монопол, които са заинтересовани повече от правенето на пари, отколкото от лекуването на хората. Есиак е евтин и нетоксичен. Той може да съкрати огромните печалби от „великата тройка”. Кейс постоянно си играе на котка и мишка с канадските федерални здравни служители. Те изискват клинични изпитания, но тя упорито отказва да разкрие формулата си, докато не получи официално уверение, че есиак няма да бъде изгубен за хората, които се нуждаят от него. Преди всичко иска да остане коректна към хората, чието здраве зависи от нея. Властите не могат да й дадат уверението, от което се нуждае. Затова тя никога не разкрива формулата.

Дори най-големият в света медицински център за изследване на рака „Мемориъл Слоун Кетъринг” в Ню Йорк не успява да убеди Кейс да разгласи своята формула. Постоянно я посещават лекари в Канада, като проверяват досието на всеки пациент и разговарят с всеки лекуващ се. Притискат я да им продаде формулата. Предлагат и големи суми пари есиак да се използва за търговски цели, но тя отказва всичко, освен ми-нималното заплащане за услугите си. Не е чудно, че Кейс е преследвана и постоянно заплашвана с арест. Накрая, в резултат на многото заплахи, през 1942 г. тя затваря клиниката и заживява в усамотение.

Рийн Кейс умира през 1978 г. на дсветдесетгодишна възраст. Преди да умре дава правата за формулата на есиак на „Респерин корпорейшън” от Торонто, която да я тества, произвежда и разпространява, и на своя доверен приятел д-р Чарлс Браш от Кембридж, Масачузетс, директор на престижната клиника „Браш” и личен лекар на бившия президент Джон Ф. Кенеди. Д-р Браш има рак в долната част на корема, който напълно изчезва след лечение с есиак. Веднъж Браш казва: „Знам, че Есиак има лечебен потенциал. Той може да подобрява състоянието на човека, да го контролира, а може и да го излекува”.

Рийн Кейс никога не публикува своята формула. Единственият човек, на когото се доверява и позволява да й помага в приготвянето на чая, е най-добрата й приятелка Мари Макфърсън, която знае формулата наизуст. Всеки може да провери в интернет точната формула на есиак, която Кейс поверява на Мари Макфърсън. Просто посетете уебсайта www.octagonalhouse.com и кликнете върху линка “Essiac”. Там ще видите формулата:

► 6/4 чаши корен от репей (нарязан на парчета с големина

на фъстък).

От векове репеят се смята за ефективно средство за пречистване на кръвта. Той неутрализира и изхвърля отровите от организма.

Изследванията доказват антитуморното му действие. Японски учени установяват противомутационното му свойство, което те наричат „фактор В ”.

Меморандум от Световната здравна организация разкрива, че репеят е ефективен и срещу вируса ХИВ.

►    500 г козя брада (кози киселец - Rumex acetosella L.) включително корените.

Кейс определя листата на киселеца като основна съставка на есиак, разрушаваща туморите. Киселецът съдържа алое емодин - на-турално вещество със значително въздействие срещу левкемията. Съдържа още антиоксиданти, има диуретичен ефект и се използва за спиране на кръвоизливи. Задължително се включват и корените на билката.

►    V* чаша кора на прах от слизест бряст (Ulmus fulva).

Слизестият бряст е добре познат със своите успокояващи свойства. Той намалява възпаленията при гърлобол, диария и проблеми с уринирането. Съдържа бетаситостерол, който има антиракови свойства.

►    30 г корен от турски ревен на прах (Rheum palmatum).

Турският ревен има доказано антитуморно, диуретично, противовъзпалително и антибактериато действие.

Приготвянето на чая е също толкова важно, колкото и подходящите съставки. „Есиак” е декокт (отвара), а не запарка. Запарка се получава, когато се постави пакетче чай в чаша гореща вода. Най-общо казано, запарката по-скоро извлича витамините и летливите масла. Декокт се използва за извличане на минералите и други вещества от корените, кората или семената. Това се получава, като билките се варят няколко минути и след това се оставят да киснат няколко часа. Търговците често продават есиак под формата на тинктура или на желатинови капсули. Нито една от тези форми не е есиак, защото билковата комбинация е отвара.

1.    С помощта на неръждаема стоманена тенджера с капак се вари половин чаша от билковата смес в 4 литра чиста, нехлорирана вода в продължение на 10 минути.

2.    Сваля се от котлона и се оставя да кисне 12 часа.

3.    Чаят се загрява до сгорещяване, но без да заври. Билките се оставят за няколко минути да се утаят.

4.    Горещата течност се прецежда в стъклени буркани или бутилки. Останалата каша може да се използва за лечебни лапи.

5.    Чаят се охлажда и се прибира в хладилник. За дълготрайно съхраняване да се стерилизира и съхранява на хладно, тъмно и сухо място.

За профилактика всеки ден се пият по 30-50 мл приготвена билка, разредена с около половин чаша гореща вода. Да се пие много вода -поне около два литра всеки ден, за да се освободят токсините.

Ако сте болни от рак, трябва да вземате есиак ио три пъти на ден. Не яжте и не пийте нищо (освен вода) един час преди и един час след приемането на билковата комбинация.

Чаят е съвместим с другите алтернативни методи за лечение на рака, освен с Cancell. Не приемайте Protocel™ с чай „Есиак”, тъй каго се неутрализират.

Едно от най-добрите места в интернет, посветено на чай „Есиак”, може да се намери на www.healthfrecdom.info/Cancer Essiac.htm. Препоръчвам ви да посетите тази страница. Може би най-добрата книга, писана по темата, се нарича „Книгата Есиак”. Може да се намери на www. EssiacUS.com. Ако ще използвате това лечение, трябва задължително да си вземете тази книга.

Честотни генератори

По-голямата част от този текст е извадка (с разрешение) от сайта на Уебстър Кер www.cancertutor.com.

Терминът „електромедицина” има специфично значение за алтернативните методи за лечение на рака. Това означава за терапия да се използва електрически ток или електромагнитни вълни с нисък ампераж, които преминават през тялото на болния. Много са видовете електромедицински уреди. Честотните генератори са само един от тези видове. Те произвеждат ток с различна честота и могат да превърнат раковата клетка в здрава. Как честотните генератори лекуват рак?

Ракът се причинява от дисбаланс между имунната система и образуването на ракови клетки. Всеки човек има ракови клетки. Когато имунната система е слаба, раковите клетки надделяват над имунната система и за човека се казва, че има рак. Но макар нарушеният баланс между имунната система и броя на раковите клетки, които се образуват, да е причина за рака, това не може да накара здравата клетка да стане злокачествена! Нормалната клетка става ракова, когато в нея успее да влезе някоя плеоморфна бактерия „без клетъчна стена”.

Щом веднъж попадне в клетката, тази бактерия спира образуването на молекулите аденозинтрифосфат вътре в клетката. Тогава в клетката започва процеса ферментация, за да създава молекули АТФ. Тази клетка вече може да се определи като ракова. Обърнете внимание, че не увреждането на ДНК е причина клетката да стане ракова. А по-скоро уврежда-

нето на ДНК е в резултат от ДНК на бактерията, което взаимодейства с ДНК на клетката. Това означава, че ако микробът вътре в раковата клетка се унищожи, клетката ще може да възстанови нормалния си метаболизъм и ще стане отново нормална. Всъщност това е идеалният начин ракът да се лекува, защото няма да има мъртви ракови клетки и никакви ракови клетки изобщо (защото те са станали нормални).

Д-р Ройъл Реймънд Райф, микробиолог, който извършва много от изследванията си през 30-те години на миналия век, напълно разбира този факт. Той изработва честотен генератор (така наречената „машина на Райф”), за да манипулира микробите (вътре в раковите клетки) до тяхна-та смърт. Макар че честотните генератори съществуват от 30-те години на миналия век, сега е разработен нов клас честотни генератори, които са равностойни и дори надминават първоначалните постижения на д-р Райф.

Лекуването на рака е състезание. Това е състезание между раковите клетки, унищожаващи здравите клетки. Целта е да се освободят раковите клетки, за да се защитят здравите клетки. Колкото по-бързо стане това, толкова по-голям шанс за оцеляване има болният.

За да разберете важността на електромедицината, си представете, че сте на бойно поле и сс биете срещу врага. Макар че основните ви оръжия са пистолети, картечници, танкове и т.н., мога да ви уверя, че ще останете доволни, ако чуете шума от приятелски реактивни самолети. Точно по същия начин, когато честотните генератори се използват като допълнително лечение на рака, основното лечение - може метафорично да се каже - са пушките и танковете. Шумът от реактивните самолети е като действието на честотните генератори.

За съжаление няма да откриете производител или дистрибутор на честотни генератори, който да прави реклама, че продуктът му лекува болести (включително и рак). Малко е вероятно да използват термина „електромедицина” в своите брошури, нито някой ще отговори на въпросите ви за използването на този уред за лечение на което и да било заболяване! Това се дължи на факта, че производителите са преследвани от Агенцията за контрол върху храните и лекарствата и от медицинската мафия.

Тази част от книгата съдържа информация, която НЯМА да получите от никой търговец поради заплахи и преследване. Фактът, че на производителите и дистрибуторите не се позволява да правят медицински твърдения за своето оборудване (дори да са точни и напълно документирани), е доказателство, че Агенцията за контрол върху храните и лекарствата и Федералната търговска комисия са постигнали своята цел да изолират вярната информация от продукта. С други думи, не е разрешено информацията за продукта и самият продукт да се съвместяват в един и същи уебсайт, рекламна литература или дори в каталозите за продажба! Според мен това е абсолютно нелепо. Но това е причината никога да не откриете важната информация като тази тук в уебсайта на производителя или на дистрибутора.

Когато се използват правилно, честотните генератори са изключително ефективни за лечение на рак. Макар че всеки болен може да има полза от честотните генератори, има седем ситуации, за които честотните генератори са решаващи:

1.    Пациентът има проблем с храносмилането (обикновено след операция на стомаха или на дебелото черво).

2.    Пациентът има затруднения с извличането на хранителни вещества от храните (обикновено по време и след химиотерапия).

3.    Пациентът има много бързо развиващ се рак.

4.    Ракът се е разпространил из целия организъм.

5.    Ракът е в костите или в костния мозък.

6.    Ракът е причинил сериозни инфекции.

7.    Пациентът има значителна кахексия (тоест има проблеми с млечната киселина).

Това са ситуации, при които диетата и хранителните добавки може да не са достатъчни, за да се справят с рака. В тези ситуации електромедицината осигурява на пациентите външен източник за безопасно освобождаване от раковите клетки, без да причинява подуване или възпаление. Честотните уреди са полезни и за наскоро диагностицирани пациенти и могат да бъдат единственото възможно лечение за тях.

Моля, обърнете внимание: поради факта, че електромедицинските методи са насочени само към бързото отстраняване на раковите клетки, а не към възстановяване на имунната система, болният от рак трябва винаги да използва елекромедицинския метод заедно със специална диета. Пациентите, преминали през химиотерапия, трябва не само да използват този метод, но и няколко силно действащи течни добавки или храни, които по-лесно се смилат от твърдите храни и твърдите добавки (като алое арборесценс).

Има едно задължително правило за комбиниране на електромедицината с други алтернативни методи за лечение или с предписани лекарства. Това правило е елекромедиципскияг уред да не се използва по едно и също време с друг вид лечение или с предписано лекарство. За да бъда по-конкретен, пациентът НЕ трябва да предприема друг лечебен метод или предписано лекарство 120 минути преди използването на елекромедицинския уред и 60 минуги след като е използван (правилото 120/60).

Причината за това правило е явлението електропорация. При него електрическият ток ще „отвори” клетките по такъв начин, че всичко в кръвния поток може да влезе в тази клетка. По същество електропора-цията отваря вратата на клетката за всяко нещо, което минава около нея. Това може да бъде полезно или вредно в зависимост от това, какви вещества има в кръвта.

Например, тъй като елеткропорацията „отваря” ВСИЧКИ клетки от дадена област в организма (не само раковите клетки), честотният генератор не трябва да бъде използван четири дни след направена химиотерапия, тъй като тогава ще бъдат убити здравите клетки. На лекарството от химиотерапията са необходими 35 часа, за да се освободи от организма, и още един ден, за да извърши клетъчните увреждания, за които е предназначено. Две седмици след това организмът ще се възстанови от уврежданията на клетъчните структури и на имунната система (всъщност организмът никога не се възстановява напълно от химиотерапията). Не е необходимо да се изчакват две седмици. Най-добре е да минат четири дни след проведена химиотерапия преди началото на програма с честотен генератор. Ако пациентът приема лекарства за химиотерапия през устатата веднъж седмично, е нужно да минат един-два дни и след това уредът може да се използва. И тъй като химиотерапията буквално унищожава имунната система на човека, има голяма вероятност да възникнат опортюнистични инфекции'. Решаващо е пациентът да се наблюдава, за да се забележат ранните признаци на опортюнисгична инфекция.

Електромедицината има потенциал да помогне на пациенти в напреднал стадий на рак, които имат кахексия. Тъй като раковите клетки „крадат” хранителни вещества от здравите клетки (а млечната киселина, произведена от раковите клетки, може също да пречи хранителните вещества да стигат до здравите клетки), здравите клетки често са много слаби. Елекромедицината има потенциал да създава обратима електропорация, която може да отваря всички клетки (не само раковите) в дадена област на организма.

Ако тогава приложите лечение с грозде „Брандт-Кер”, смесено със селект и колоидно сребро, здравите клетки ще могат да получат допълнителен стимул от превъзходни хранителни вещества, които обикновено се взимат от раковите клетки. Едновременно с това раковите клетки ще получат допълнителна доза от селект, ресвератрол, елагова киселина, ликопен, селен, катехин, кверцетин, галисва киселина, витамин В)7 и колоидно сребро, които ще унищожат микробите вътре в тях. Поради това по време на използване на елекромедицинския уред пациентът може да

приема чисто колоидно сребро (като MesoSilver®) и чист гроздов сок. Може и да се смесят. И двата продукта са полезни за здравите клетки, а смъртоносни - за микробите, които са вътре в раковите клетки.

Ако имате нужда от повече информация за метода с честотния генератор, препоръчвам ви да посетите уебсайта на Националната фондацията за независими онкологични изследвания (виж www.new-cancer-treatments.org). Служителите от Фондацията имат опит с честотните уреди и ще ви предложат полезна информация, ако сте решили да използвате този метод на лечение. Те предлагат честотния генератор GB-4000 по две причини. Първо, разработен е специално в съответствие с оригиналния апарат на Райф и дори е по-ефективен от него. Второ, има точен последователен метод за използването на GB-4000 за лечение на рака. За повече информация за GB-4000 и метода, моля, посетете http:// cancertutor.com/Cancer03/Spec0 l_GB4000.pdf.

Терапията „Герсон”

Терапията „Герсон” е метаболитна. При нея се използва специална диета заедно с хранителни добавки и клизми с кафе. Първите две издания на тази книга не съдържат подробности за това лечение, но поради новите данни, получени през последните няколко години, сега съм убеден, че и тази терапия е един от най-добрите методи за лечение на рака, с които разполагаме. Тя е несъмнено най-основният, най-признатият, най-пълният и един от първите успешни методи за лечение на рака, с които днес разполагаме. Но тази диета е също и много ангажираща и за да успее, болният трябва да спазва строг протокол.

Д-р Макс Герсон е немски бежанец. Пристига в Ню Йорк и прокарва идеята за екологично чисти храни и развитие на селското стопанство. Преди да емигрира в САЩ, докато е специализант в Германия, Герсон успява да излекува собственото си мигренозно главоболие чрез промяна в диетата. Храните, към които той е чувствителен, са основна храна на младите студенти по медицина (сметанови рибни ястия, подправени наденици, алкохол, сол и мазни меса). По-късно, когато започва частна практика, предлага своята специална диета на пациентите си и има големи успехи.

Негов пациент с мигрена докладва, че лупус вулгарис (кожна туберкулоза), от който страда, също се е изчистил вследствие на диетата. Герсон започва да включва диетата за лечение и на болни от лупус. Дори има успех в лечението на туберкулозата. Изтъкнатият белодробен хирург д-р Фердинанд Зауербрух чува за успеха на Герсон и го кани да проведе

клинично изпитание на своята терапия в туберкулозното отделение на „Зауербрух” в Мюнхен.

Диетичният режим на Герсон се прилага на 450 болни от туберкулоза. По онова време туберкулозата се смята за „неизлечима”. След проведеното лечение 446 пациенти напълно се възстановяват. За всички, които обичат да говорят в проценти, това са 99.1 процента излекувани пациенти от „неизлечими” болести!

Диетичната терапия „Герсон” бързо става добре позната в Европа. Включва се към стандартното лечение за всякакви заболявания на имунната система, включително и за туберкулоза. Защитаващите терапията твърдят, че много планински санаториуми за туберкулоза в Швейцария остават без работа след откритието на Герсон и сега са скикурорти, включително Давос, Гщаад и други.

През 1928 г. Герсон получава телефонно обаждане от жена, на която са казали, че има неизлечим рак на жлъчните канали. Според Герсон тя го моли да я лекува със своята терапия за мигрена и туберкулоза, допускайки, че докторът не знае нищо за рака и не може да предскаже хода на лечението. Герсон твърди, че след неговата терапия пациентката напълно се възстановява, както и двама нейни приятели, които също са болни от рак. Разбира се, при всяко успешно лечение на рака се появяват „снайперистите” от медицинската мафия, които се опитват да злепоставят и критикуват успешно лечение. И тук не се прави изключение.

Герсон пристъпва към клинично изпитание на своята терапия, за да се опита да обезсили критиката веднъж и завинаги. Решава да лекува само пациенти, обявени за неизлечимо болни, с писмено потвърждение на диагнозата от двама специалисти, за да няма съмнение в болестта и нейната прогноза. На 1 април 1933 г., шест седмици преди да представи резултатите от своето проучване, Адолф Хитлер започва да арестува евреи и да ги изпраща в концентрационни лагери. Герсон се разминава с ареста случайно и напуска Германия за добро, като оставя там резултатите от своето изследване.

През 1933 г. като германски евреин Герсон е принуден да избяга от Германия със своето семейство. Първо отива във Виетнам, а след това във Вил д Аврей (близо до Париж) и в Лондон. През 1936 г. се установява в Ню Йорк. Щом веднъж пристига в САЩ, Герсон започва да прилага своята диетична терапия на пациенти в напреднал стадий на рак. През 1946 г., заедно с петима от излекуваните си от рак пациенти, той свидетелства в съда, че е открито лечение на рака. На 3 юли 1946 г. по радиото публично е разгласено, че Герсон е открил лечение за рака. Не е изненадващ фактът, че тази публична декларация е осъдена от неговите „по-добри” колеги от медицинското общество в щата Ню Йорк.

След още няколко години на успешна медицинска практика, но под внимателно критично наблюдение, на 8 март 1959 г. д-р Макс Герсон умира внезапно при тайнствени обстоятелства. Шарлот Герсон, неговата най-малка дъщеря и основател на института „Герсон”, споделя: „Баща ми, 78-годишен, беше в съвършено добро здраве. Един ден изведнъж се почувства ужасно зле. Направихме изследване на кръвта и открихме високи стойности на арсеник”.

Когато я питат дали е повикала полиция, тя отговаря: „Не, имахме подозрения кой може да е извършителят, но знаем от опит, че няма да намерим правосъдие”.

Според д-р Герсон ракът е резултат от две неща: недостатъчност и токсичност. Организмът не получава достатъчно хранителни вещества и е изложен на много химически вещества и токсини, в резултат на което развива рак. Ракът може да бъде преодолян, ако болният освободи организма си от токсините и възстанови имунната си система с подходяща храна. Като резултат от това убеждение съществената основа на терапията „Герсон” е детоксикиранс и обновяване на организма чрез насищането му с микрохранителни вещества, съдържащи се в безсолни, без мазнини, екологично чисти, вегетариански храни, включително и в 13 ирясно изцедени плодови и зеленчукови сокове. Това лечение има холистичен подход за разлика от конвенционалното токсично лечение, тъй като според Герсон не е добра идея да се лекува само областта с преобладаващи ракови клетки.

Панкреатичните ензими са жизнено важни за терапията „Герсон“. Защо? Преди организмът да отстъпи пред рака всички защитни системи трябва да бъдат потиснати и да излязат от равновесие. Ако панкреасът действа както трябва и ако произвежда достатъчно панкреатични ензими, не може да се развие рак. Както споменах по-рано, панкреатичните ензими (по-точно трипсин и химотрипсин) разлагат защигната белтъчна обвивка, покриваща злокачествената тъкан, и тогава имунната система може да разпознае раковите клетки като чужди. Затова болният от рак трябва допълнително да взима панкреатични ензими.

Пряко свързана с използването на панкреатични ензими, терапията „Герсон” също се придържа към аксиомата, че излишните белтъци в диетата са канцерогенни. Като бивш състезател по културизъм следвах съветите на лекарите и диетолозите и ежедневно приемах огромни количества животински белтъци. Обикновено се хранех по осем пъти и всеки път взимах поне по тридесет грама белтъци, съдържащи се предимно в пилешкото месо, рибата и яйцата. Смятах, че месото, рибата, яйцата и млечните продукти имат пълноценни белтъци (съдържащи всичките осем незаменими аминокиселини, които не се произвеждат в организма), докато всички растителни белтъци са непълноценни.

Обаче изследванията на института „Каролинска” в Швеция и института „Макс Планк” в Германия показват, че повечето зеленчуци, плодове, семена, ядки и зърнени храни са отличен източник на пълноценни белтъци. Всъщност растителните белтъци са по-лесни за усвояване от тези в месото и не са токсични. Докато изследователите от „Каролинска” откриват и това, че когато месото се загрее до 100° С (независимо дали се вари, пече на скара, пържи или запича), белтъците в него се превръщат в токсичните, причиняващи рак амиди. Изследванията в университета „Каролина” в Ъруин показват, че при децата, които ядат само три хотдога на седмица, съществува от 10 до 12 пъти по-голяма вероятност да развият левкемия или тумор на мозъка. В едно обширно изследване, проведено в Китай от д-р Т. Колин Кемпбъл, се установява, че хората, които консумират най-много животински белтъци, получават най-много сърдечносъдови болести и рак.

Една от причините излишните белтъци да се избягват е, че организмът складира малко белтъци. Бъбреците и черният дроб отговарят за изхвърлянето им. Така че колкото повече белтъци се консумират, толкова по-усилено работят бъбреците и черният дроб, за да могат да ги изхвърлят. Герсон се интересувал много и от лекуването на черния дроб, тъй като смятал, че това всъщност е най-важният орган поради неговата филтрираща система за детоксикиране. В действителност той виждал връзка между нарушаването на функциите на черния дроб и растежа и развитието на рака.

Поради интереса си към чернодробните проблеми той бил против гладуването. Неговата диета включвала прием на прясно изцеден сок на всеки час през деня. Така пациентите получават огромно количество от хранителни вещества, минерали, ензими и витамини, които прочистват бъбреците. Хранителните вещества отиват в тъканите, в клетките и изтласкват отровите, които се освобождават в кръвния поток. Черният дроб ги изкарва навън. Трябва да се помогне на черния дроб да се освободи от тях, а има само един начин да се направи това - да се отворят жлъчните канали. Герсон постигал тази задача със своите изключително подценявани от други клизми с кафе. Дори днес, половин век след смъртта му, той си остава любимата „изкупителна жертва” на онкоиндустрията.

Доскоро не знаех факта, че натрият стимулира растежа на тумора. Факт е също, че всички обработени храни съдържат по-малко калий и повече натрий. И тъй като фокусът на терапията „Герсон” е насочен върху прием на голямо количество калий и малко количество натрий (в същото съотношение, в което тези микроелементи могат да се намерят в пресните растителни храни), не е чудно, че всички термично обработени храни са забранени. При терапията „Герсон” повечето мазнини са строго забранени, тъй като стимулират растежа на тумора. Обаче Герсон

разбирал, че болните имат нужда от определено количество незаменими мастни киселини. Той се запознава с работата на д-р Йоанна Будвиг, която доказва, че маслото от ленено семе, което стимулира имунната система, се понася добре от болните от рак. Като основно нравило никога не трябва да се готви с масло (изключение прави кокосовото масло), тъй като химическата структура се променя, образуват се акриламиди и те са причината за възникването на различни здравословни проблеми. Затова маслото от ленено семе трябва да се използва само студено и в суров вид.

Институтът „Герсон” е основан през 1977 г. в Сан Диего от Шарлот Герсон с единствената цел обществото и болните от рак да се запознаят с терапията „Герсон”. Чудно ли е, че корумпираното правителство на Съединените щати не одобрява тази терапия? Всъщност в САЩ лечението с терапията „Герсон” е нелегално. В отговор на това Шарлот отваря клиника в Тихуана, Мексико.

За повече информация можете да посетите уебсайта на Института „Герсон” (www.Gerson.org).

Отлична книга за тази терапия е написана лично от Макс Герсон и е озаглавена „Лечение за рака: резултати на петдесет болни и лечение за напреднали форми на рак”. Тя е на разположение в Amazon.com12.

Коноп

Според статия в Попюлър Механик от 1938 г. съществуват повече от 25 000 начина за употреба на конопа - от храна, боя и гориво до дрехи и строителни материали. Има дори конопени фибри в чай Lipton®. И няколко от произвежданите автомобили съдържат коноп. От един декар коноп могат да се произведат толкова сурови влакна, колкото могат да сс произведат и от 10 декара дървета. Претопяването на конопа за хартия произвежда по-здрава и изключително дълготрайна хартия, която не пожълтява с времето. Конопеното масло, извличано от конопените семена, е едно от най-многостранните и полезни вещсства, познати на човека.

В дните след основаването на Америка конопът е широко отглеждан и често използван материал. Американското конопено наследство включва следните факти:

Първите закони в някои американски колонии задължават фермерите да отглеждат коноп и съществува опасност от затвор, ако откажат да го правят.

   Според архивите много от първите президенти, включително Джордж Вашингтон и Томас Джеферсън, отглеждат коноп.

•    Проектите на Декларацията за независимостта на Америка и Конституцията на САЩ са изработени върху конопена хартия.

Ейбрахам Линкълн използва масло от конопено семе за гориво за лампите в дома си.

•    Хенри Форд построява експериментална каросерия на кола от конопени влакна, които са 10 пъти по-здрави от стоманата. Първият форд модел „Т” бил конструиран да върви на конопен бензин (По-пюлър Механик. 1941).

Конопът се смята за най-добра храна (както и водораслите спирулина и хлорела) поради високото си съдържание на незаменими мастни киселини и уникалното съотношение на омега-3 към омега-6 мастни киселини, конкретно гамалиноленова киселина. Конопеното масло съдържа до 5 процента чиста гамалиноленова киселина - много по-висока концентрация от всяко друго растение. От хилядолетия конопът се използва в медицинските видове чай и тоник поради своите целебни свойства.

Конопът облекчава болката и подобрява апетита на болните от рак. Доказано е, че има и лечебни свойства. Химическото вещество в конопа (познат като канабис), което се използва от медицината, е делта-тетра-хидроканабинол. Още през 30-те години на миналия век в САЩ в повечето аптеки се предлага тинктура от коноп с делта-тетрахидроканаби-нол.

Почти по същото време Уилям Рандолф Хърст и филиалът за производство на хартия „Хърст” на „Кимбърли Кларк” притежава милиони декари с гори за дърводобив. Компанията „Хърст”, която снабдява със суровини за изработването на повечето от хартиените продукти в САЩ, а също и притежава голяма част от вестниците, очаква да изгуби милиарди долари заради конопената индустрия. През 1937 г. „Дюпон” патентова процесите за правене на пластмаса от нефт и въглища. Годишният доклад на Дюпон приканва акционерите да инвестират в неговия нов нефтохимичен филиал. Оказва се, че синтетичните материали като пластмаса, найлон и изкуствена коприна могат да бъдат правени от нефт. Естествената конопена индустриализация застрашавала с банкрут 80 процента от бизнеса на ,Дюпон”.

Андрю Мелън става министър на финансите на президента Хувър и основен инвеститор на ,Дюпон”. Той назначава бъдещия съпруг на племенницата си (Хари Анслинджър) да оглави Федералното бюро за наркотици и опасни лекарства. Тези финансови магнати си уреждат тайни срещи. В резултат на това конопът е обявен за опасен и за заплаха на бизнес начинанията им за милиарди долари. За да могат династиите им да останат непокътнати, конопът трябвало да изчезне. Те взимат една неясна мексиканска жаргонна дума „марихуана” и я натрапват в съзнанието на хората. През 20-те и 30-те години на миналия век се развихря силна медийна атака от „жълта“ журналистика. Вестниците на „Хърст” публикуват истории, подчертаващи ужасите на марихуаната. Читателите са подведени да вярват, че тя е виновна за всички катастрофи, за разпуснатия морал, безбройните случаи на насилие, неизлечимата лудост и за жестоките убийства. Филми като „Лудостта от цигарите с марихуана” и „Марихуаната - дяволският бурен” са пропагандата, измислена от тези индустриалци. Целта им била да спечелят подкрепата па обществото, за да бъдат прокарани закони против марихуаната (виж http://www.tpuc.org/ content/marijuana-conspiracy).

През 30-те години хората били много наивни - дори до степен на невежество. Масите били като овце, очакващи да бъдат водени от малкото хора, имащи власт. Те не поставяли авторитета под съмнение. Както мислят и днешните овце, ако нещо се каже по новините или се обяви по радиото, значи трябва да е истина. И въпреки факта, че кампанията за промиване на мозъци е основана на лъжи, в края на 30-те години конопът е обявен за незаконен. Той е твърде голяма заплаха за хартиената и нефтената индустрии. Освен това Биг фарма не харесва нетоксичните и евтини медицински приложения. Коноп има в изобилие и е икономичен, а за да бъде от полза за медицинската мафия, той би трябвало да предизвиква здравословни проблеми, за които да се предвиждат още токсични отрови.

Доказателствата за ефективността на делта-тетрахидроканабинол при лечението на рак, а също и за облекчаване на болката, са непреодолими. Знаем това още от 1974 г., когато се извършва първият експеримент, доказващ антитуморния ефект на марихуаната в Медицинския колеж във Вирджиния по повеля на правителството на САЩ и на Националния институт по здравеопазване. Целта на изследването е да се провери дали марихуаната уврежда имунната система и причинява рак. Вместо това обаче изследването показва, че делта-тетрахидроканабинол забавя растежа на три вида рак при мишки (рак на белите дробове, рак на гърдата и вирусна левкемия). Охо! Тази информация не може да се направи пуб-лично достояние, нали? Затова Агенцията за борба с наркотиците бързо спира изследването във Вирджиния и всички останали изследвания върху антитуморния ефект на конопа, въпреки че резултатите показват, че ТНС леку ва рак!

През 2000 г. изследователи в Мадрид научават, че делта-тетрахидроканабинол в конопа възпира разпространението на рак на мозъка чрез селективно предизвикване на програмирана клетъчна смърт (апоптоза) в туморни клетки, без да оказва негативно влияние върху околните здрави клетки. Те успяват да унищожат нелечими мозъчни тумори в плъхове, като ги инжектират с делта-тетрахидроканабинол. Но за съжаление повечето американци не знаят нищо за откритието в Мадрид, тъй като буквално никой от сериозните вестници в Съединените щати не предава събитието. През 2007 г. изследване на Медицинския университет към „Харвард” показва, че делта-тетрахидроканабинол в конопа намалява туморите в белия дроб с 50 процента и значително намалява способността на рака да се разпространява чрез мегастази. Други изследователи доказват, че делта-тетрахидроканабинол успешно лекува болестта на Ходжкин и сарком на Капоши. Наскоро проведено изследване в Тайланд показва, че делта-тетрахидроканабинол може да лекува рак на жлъчните пътища, който е рядко срещан и е смъртоносен. Всъщност Международната медицинска асоциация включва конопеното масло към лечението на рак.

Рик Симпсън успешно се справил със своя неизлечим рак с конопено масло. Оттогава се е заел да поддържа репутацията на конопеното масло като жизнеспособно лечение на рака. Парадоксално е, че на 25 ноември 2009 г., ден нреди да бъде обявен за „Борец за свобода на 2009-та година” в Амстердам за купата Канабис, Симпсън получава сведение, че отново е нападнат в Канада. Симпсън е сериозно преследван заради позицията си към медицинската марихуана и заради усилията си да помогне на хората да лекуват рака с конопено масло.

Приятели, определено вярвам, че живеем в матрица! Почти всяко природно вещество, което Бог е създал (като конопа, кайсиевите ядки и слънчсвата светлина), се смята за „опасно”, докато токсичните лекарства, натрапвани от Биг фарма, се приемат за безопасни! Законно е лекарите да лекуват хората с отрови, но можете да отидете в затвора, ако се опитвате да спасите себе си или свой близък, болен от рак, с маслото от обикновен градински бурен или с ядката на обикновен плод.

Двата законни наркотика в тази страна - алкохолът и тютюнът - са доказани убийци. Всяка година в САЩ тютюнът е причина за 435 000 смъртни случая, а алкохолът -- за 85 000 смъртни случая (виж www. drugwarfacts.org/cms/node/30). Същото изследване не показва нито една смърт, настъпила в резултат от използването на марихуана. Въпреки това правителството на Съединените щати продължава своята въображаема „война с наркотиците”, която е точно толкова неуспешна, колкото и войната срещу рака и фалшивата война с тероризма. Доказано е, че всеки път, когато корумпираното правителство обяви война на нещо, проблемът само се влошава. Кой кого заблуждава?

Съдията на Агенцията за борба с наркотиците Франсис Янг заявява: „В строго медицински термини марихуаната е далеч по-безопасна от много обикновени храни. Например изяждането на 10 сурови картофа може да доведе до токсична реакция. В естественото си състояние марихуаната е едно от най-безопасните терапевтично активни вещества, познати на човека. До голяма степен след разумен анализ марихуаната може да бъде използвана безопасно в рамките на контролираната практика на здравеопазването”.

Информацията за медицинската употреба на конопа е изумителна. Той трябва да се произвежда и да се предлага на болния от рак, който има нужда от него. Но истината е, че живеем в корумпиран свят, управляван от медицинската мафия. Целта е по-скоро да се печелят пари и болните от рак да умират от жестока смърт, отколкото да имат достъп до нетоксични, ефективни, натурални лекарства като конопа.

Част от информацията в тази глава е взета с разрешение от статията „Конспирацията срещу марихуаната”, написана от Дъг Юрчей и публикувана в изданието от март-април на сп. The Dot Connector. Може да бъде намерена и на www.thedotconnector.org/mag/.

Хипертермия

Хипертермията е изкуствено предизвикана висока температура. Хи-пократ отбелязва, че „болест, която не може да се излекува с топлина, е неизлечима”. През 1893 г. д-р Уилям Б. Коули наблюдава регресия на рака при десетима пациента, в които инжектира бактериални токсини (също наричани „токсини на Коули”) направо в тумора и с това предизвиква висока температура. Съвременното име за „токсините на Коули” е „смесена бактериална ваксина” (MBV). В немско изследване пациенти в напреднал стадий с неходжкинов лимфом, инжектирани с MBV, стигат до 93-процентна степен на ремисия, в сравнение с 29 процента - за кон-тролната група, лекувана с химиотерапия (Мое, Р. Онкоиндустрията. с. 160). През 1927 г. Джулиъс Вагнер Джаурег получава Нобелова награда за медицина за работа, включваща терапевтично приложение на хипертермията.

Високата температура дълго време е неправилно разбиран и неточно лекуван симптом. Повечето съвременни лекари се опитват да се борят с нея и да я понижат. Обаче истината е, чс високата температура е положителен и предпазващ здравето симптом, създаден от организма в усилията му да се справи с инфекциите и другите състояния на болестта и да възстанови здравето. Разбирате ли, треската ускорява метаболизма, възпрепятства растежа на атакуващите вируси или бактерии и засилва лечебните процеси.

Хипертсрмията е терапевтична процедура, използвана за локално повишаване на температурата на злокачествения тумор поне до 42°С за един час. Тази терапия е основана на прост и лесен за проверка научен факт, че температура от 42°С убива раковите клетки, но не и нормалните човешки тъканни клетки. В нормалните тъкани, когато се приложи затопляне, кръвоносните съдове се разширяват. По този начин топлината се разсейва и клетката се охлажда. За разлика от здравите клетки туморът представлява здраво притисната група клетки. Циркулацията между тях е ограничена и бавна. Когато туморът се загрее, туморните клетки се лишават от ценни хранителни вещества и кислород. Това води до разрив на туморната кръвоносна система и унищожаване на раковите клетки.

Всичко, от което имаме нужда, е по някакъв начин да повишим телесната температура и така избирателно да създадем негативна среда за раковите клетки, които могат да бъдат пометени от имунната система. Микровълновата енергия е ефективна за загряване на злокачествените тумори, тъй като туморите обикновено имат високо съдържание на вода. През 1990 г. д-р Алън Дж. Фен (електроинженер в Масачузетския институт по технологии) развива идеята дълбоките тумори да се нагряват е помощта на адаптивни микровълни. Тези микровълни се приспособяват спрямо спецификата на тъканите на пациента, за да може микровълновата енергия да се концентрира върху тумора.

Потапянето на цялото тяло в гореща вода, ултразвукът и сауната са други методи, използвани за създаване на хипертермия. Аз лично предпочитам сауната, тъй като кожата е нашият най-голям орган от отделителната система. Понякога дори я наричат „третия бъбрек”. Като основно правило кожата изхвърля 30 процента от токсичните отпадъци в организма чрез процеса изпотяване. Обаче поради липсата на физическа активност и застоял начин на живот кожата на повечето хора днес не функционира като отделителен орган (тъй като повечето хора не се потят). Ако трябва здравето да се възстанови, жизнено важно е отделителната дейност на кожата да бъде подновена. Редовното посещаване на сауна или на парна баня ще спомогне дейността на кожата да се възстанови. Хипертермията, съчетана е ниска доза радиация, е ефективно лечение на много форми на рака. Съществуват само малко странични ефекти, а в повечето случаи организмът има способността да се възстанови от ниската доза радиация.

Д-р А. Лвоф, известен френски бактериолог, чрез многобройни научни експерименти доказва, че високата температура е всъщност „велика медицина” и че може да помогне при лечението на много „неизлечими” болести. Известният онколог д-р Джоузеф Исълс твърди: „Изкуствено предизвиканата висока температура има най-голям потенциал в лече

нието на много болести, включително и на рак'’. Тази забележка е направена от един от водещите специалисти по лечение на рак в света!

Хипсртермията нанася на рака „троен смъртоносен удар” чрез:

1.    премахване на натрупванията на токсични химикали, причиняващи рака;

2.    подобряване на циркулацията, за да могат тъканите едновременно да се подхранват с кислород и да се „измиват” от киселинните отпадъци;

3.    отслабване и дори убиване на раковите клетки, които имат по-ниска поносимост към топлината от здравите клетки.

През май 2009 г. Медицинската корпорация „Би Ес Ди”, основана в Солт Лейк Сити, успява да получи разрешително „Устройство за употреба върху хора” (HUD) на системата за предизвикване на хипертермия BSD-2000. Тя се използва в съчетание с лъчетерапия за лечение на пациенти е карцином на шията. Ако се опитате да се лекувате с хипертермия в американска болница, най-вероятно ще бъдете разочаровани. Ако искате да добавите хипертермия към собствената си програма за лечение на рака, все още ще трябва да пътувате до Германия, Китай или до друга държава, която приветства иновациите.

Моля, обърнете внимание на факта, че хипертермия се прави единствено за унищожаването на раковите клетки в туморите, а не възстановява имунната система. Болният от рак винаги трябва да съчетава хипсртермията с диетична програма. Преди 2 000 години известният гръцки лекар Парменид твърдял:,Дайте ми възможност да предизвикам висока температура и ще излекувам всяка болест”. Тази мъдрост определено е издържала изпитанието на времето.

Витамин С

Витамин С е важен за образуването на колаген - белтъчния „цимент”, който държи клетките заедно. Мислете за клетките като за „тухли в стена”. Здравината на всяка стена всъщност не е само в тухлите, но е резултат и от спойката между тях. Колагенът е „циментът”, който държи клетките заедно.

Ако колагенът съществува в изобилие и е качествен, клетките се държат здраво една за друга. Ако са слепени, туморите трудно ще се разпространяват между тях. Затова силният колаген може да възпрепятства разпространението на рака.

Раковите клетки отделят ензима хиалуронидаза, който им помага да разтварят колагена и да навлизат в останалата част от организма. Това е

описано подробно в книгата „Хиалуронидаза и рак” от д-р Евън Каме-рън. За да се попречи на ензимите на хиалуронидазата да разрушават колагена, д-р Матиас Рат съветва да се повиши консумацията на аминокиселините L-лизин и L-пролин и EGCG (полифенол катехин, открит в зеления чай) като съпътстващи хранителни вещества на витамин С. Лабораторните изпитания показват ефективността на комбинацията от тези четири вещества за блокиране на ензимите на хиалуронидазата.

На имунна система витамин С е необходим, за да създава и мобилизира левкоцитите, които се борят с рака. Жизненоважно е да имаме максимално силна имунна функция, ако искаме организмът да се справи с болестта. Както вече споменах, конвенционалното лечение с химиотерапия и облъчване унищожава имунната система. В публикация от 1995 г. няколко лекари представят доказателства, че аскорбиновата киселина е токсична за раковите клетки. С други думи, витамин С убива ракови клетки, без да пречи на нормалните клетки.

Витамин С не само засилва имунната система, но и преференциално убива раковите клетки. Това е поразителен факт! Преференциалната токсичност се осъществява инвитро в различни видове туморни клетки. Специалистите също представят доказателства, подсказващи, че е възможно плазмените концентрации на аскорбат, необходими за унищожаването на тумора, да бъдат достигнати и при хората (Риордан, Менг, Ли, Джаксън. Венозен аскорбат като туморен цитотоксичен хемотерапевти-чен агент. //Медицински хипотези. 1995).

И ако това не е достатъчна причина да се приема витамин С, тогава проверете слсдното: витамин С съдейства за транспортирането на кислород до клетките и е мощен антиоксидант. Според д-р Дейвид Грег кръвта пренася витамин С до белите дробове, където се окислява. След това се пренася до клетките, където се разпространява в митохондриите и доставя своя кислороден потенциал, засилвайки дихателната верига. Така цикълът се повтаря.

Д-р Грег предполага, че големите дози витамин С служат като пренасяща кислорода молекула в кръвта, заместваща хемоглобина, който не осигурява кислород на раковите клетки. Той препоръчва комбинация от витамин С и витамин Е, тъй като витамин С пренася кислород в цитоплазмата, а витамин Е пренася кислород през клетъчните стени.

Според теорията на д-р К. Н. Прасад, за да функционират нормалните клетки, се изисква съвсем малко и точно определено количество анти-оксиданти. Всеки излишък се отхвърля. Освен другите дефекти злокачествените клетки нямат способността да регулират приема на антиок-сиданти като витамин С и витамин Е. Затова антиоксидантите могат да се натрупват в раковата тъкан до такова количество, което да доведе до разпадане и смърт на злокачествените клетки (Прасад, Н. Антиоксидан-

ш

ти в лекуването на рака: кога и как да ги използваме като допълнителен стандарт и експериментални терапии. //Expert Rev Anticancer Therapy. 2003, c. 903-915).

Д-р А. Гот и д-р И. Литмън в своята разработка Съдържание на аскорбинова киселина в човешките ракови тъкани (Онкологични изследвания. т. 8, 1948), описват как ракът най-често възниква в органи със стойности на аскорбинова киселина (витамин С) под 4.5 мг% и рядко се разраства в органи с по-високи стойности. Разбирате ли връзката? Спомняте ли си как водородният пероксид се слага върху рани, за да унищожи микробите? Изследването, публикувано от д-р Марк Ливайн през септември 2005 г., доказва, че високи дози венозно прилагане на витамин С могат да увеличат стойностите на водородния пероксид (Н,0,) вътре в раковите клетки и това да ги унищожи (виж www.pnas.org/cgi/content/ abstract/102/3 8/13 604).

Разбирането, че витамин С е полезен за лекуване на рак, се приписва главно на пионерската дейност на д-р Лайнъс Полинг. През 1976 г. той и шотландският хирург д-р Евън Камерън докладват, че пациентите, лекувани с високи дози витамин С, оцеляват три до четири пъти по-дълго в сравнение с пациентите, които не приемат хранителни добавки с витамин С. Изследването е проведено в началото на 70-те години на 20-ти век в болницата „Вей ъв Левен” в Лох Ломонсайд, Шотландия.

Д-р Камерън лекува 100 пациента е напреднал стадии на рак с 10 000 мг витамин С на ден. След това подобрението на тези пациенти е сравнено с това на 1 000 пациента (лекувани от други лекари), които НЕ са приемали витамин С. Анализите са публикувани през 1976 г. в Протоколи на Националната академия на науките с Полинг като съавтор. Докладът от 1976 г. подчертава, че всички пациенти са подложени на конвенционално лечение (тоест на „великата тройка”). Било докладвано, че пациентите, приемащи витамин С, имат средно 300 дни повече време на оцеляване и подобрено качество на живот от другите пациенти. Техните експерименти докладват категорично, че за неизлечимите пациенти витамин С е по-доброто лечение от химиотерапията.

Онкоиндустрията била бясна на Полинг и Камерън. Няма начин тези двама „шарлатани” и тяхната витаминна терапия да унищожат химиоте-рапевничната ,дойна крава”! Толкова много неща са заложени на карта в името на онкоиндустрията. Акционерите искат огромни печалби! Бордовете на директорите искат седемцифрени заплати и златни парашути! Децата им имат нужда от обучение в „Айви Лийг”13! Така че по стандарт-ната оперативна процедура се провежда кампания, която да дискредитира д-р Полинг. Истината за това, което откриват Камерън и Полинг, трябвало да бъде дискредитирана. Но възникнал голям проблем: ре-

зултатите от тестовете вече били публикувани в книгата на Камерън и Полинг „Ракът и витамин С”.

Затова сътрудниците на онкоиндустрията бързо запретват ръкави. Те провеждат три мними изследвания е предварително определени резултати и всички противоречат на откритията на Камерън и Полинг. Ето тяхната мръсна тайна. Във всичките три изследвания те пропускат да следват протокола за селективност, протокола за лечение и прилагат няколко фантастични лингвистични и статистически хитрости.

Чудно ли е тогава, че в края на краищата онкоиндустрията гордо оповестява, че Камерън и Полинг са шарлатани и че техните резултати не са достоверни? Обаче четири напълно независими изследвания използват същия протокол на лечение и получават същите резултати като тези на Полинг и Камерън. Трите фалшиви изследвания не използват същия протокол на лечение и не получават същите резултати.

Според Уебстър Кер „проучванията на клиниката „Майо” са извършени с цел да се дискредитира трудът на два пъти нобеловия лауреат Лайнъс Полинг. Той твърдял, че има научни доказателства за витамин С и затова трябвало да бъде спрян. За американското корумпирано правителство е напълно неприемливо (от гледна точка на Биг фарма) да позволи каквито и да са научни доказателства за алтернативни методи за лечение на рака. Тъй като има научни доказателства за витамин С и тъй като те не биха могли да направят така, че двукратен нобелов лауреат да замълчи, трябвало да се направят лъжливи изследвания е цел вниманието на обществото да се отклони от достоверните изследвания. Щом веднъж фалшивите изследвания приключат, медиите могат да прикрият истината и веднага да впишат достоверните изследвания в черния списък” (виж www.cancertutor.com).

На д-р Ейбрахам Хофър обикновено се приписва главната заслуга за основаването на Движението за алтернативно здраве с използване на хранителни (ортомолекулярни) методи за лечение. По време на практиката си повече от 40 години той лекува хиляди пациенти предимно от рак и шизофрения. Автор е на много статии за списания и книги. Като част от усилията си той помага на д-р Лайнъс Полинг за лечението на рак с витамин С (заедно с други хранителни вещества).

Колко витамин С трябва да се приема? Изследванията показват, че за да влезе достатъчно витамин С в раковата клетка, най-добрият начин е да се влива венозно. Разбира се, трябва да се прави под лекарско наблюдение - в никакъв случай не трябва да опитвате сами да си поставяте венозно витамин С! Най-важно е да се приемат големи количества витамин С на няколко приема всеки ден.

Клиника „Риордан” - голяма изследователска клиника в Уичи-та, Канзас - предлага терапия с витамин С. Нейният уебсайт е http:// riordanclinic.org. За видео представяне на терапията с витамин С посе-

тете www.intemetwks.com/cathcart/Cathcart21ow.rm. Целият метод на д-р Камерън може да се намери на www.doctoryourself.com/cameron.html.

Инсулин потенцирана терапия

Въпреки че съм против традиционната „висока доза” химиотерапия, методът инсулин потенциране наистина включва химиотерапия, макар и в изключително ниски дози. С времето дозите на конвенционалната химиотерапия излагат на риск работата на имунната система и функционирането на органите и системите. Това пречи на процеса на лечение и често е причина за фатални увреждания на органите. Обаче инсулин потенцираната терапия изключва избора между „по-малката от двете злини”, пред който се изправят болните от рак, когато им открият болестта. Чрез насочването на химиотерапия с минимална доза (по-малко от 1/10 от стандартната доза) към раковите клетки инсулин потенцирането увеличава токсичността за рака, докато намалява токсичността за пациента. Това е изключително безопасна, ефективна и сравнително евтина терапия, използвана с успех повече от 60 години.

Читателите ще разпознаят инсулина като хормон, използван за лечение на диабета. Отделян от панкреаса при здрави хора, инсулинът е хормон със силно въздействие върху човешкия организъм, като основ-но управлява доставката на глюкоза през клетъчните мембрани в клетката. Инсулинът предава информация на клетките, като се свързва със специфични инсулинови рецептори, разпръснати по външната повърхност на клетъчните мембрани. Всяка клетка в човешкия организъм има между 100 и 100 000 инсулинови рецептори. Инсулинът всъщност отваря клетъчната мембрана или „вратата” към клетката. По този начин позволява на захарта и на други вещества да бъдат внесен и в нея. Ето защо при състоянието на диабет до клетките не се доставя захар поради невъзможността да се произвежда инсулин. Затова болните развиват хи-пергликемия (високи стойности на кръвната захар).

Какво общо има това с рака? Добре известен научен факт е, че раковите клетки имат неутолим апетит за глюкоза. Спомняте ли си, че ракът обича захар? Спомнете си също, че раковите клетки са анаеробни. Затова те произвеждат енергия чрез ферментация (анаеробно разграждане) на глюкоза - изключително неефективен начин за произвеждане на енергия. Това също е една от причините болните да отслабват. Раковите клетки имат нужда от толкова глюкоза, че буквално я крадат от нормалните клети, като по този начин уморяват болния от глад.

При тази терапия инсулинът действа като потенциатор - подлъгва раковите клетки да очакват, че ще бъдат нахранени със захар, а всъщност

се унищожават чрез химиотерапията. Тъй като инсулинът действа като потенциатор и увеличава ефективността на химиотерапията, няма нужда от толкова лекарства, колкото се прилагат по време на химиотерапията. Това означава, че се проявяват и далеч по-малко странични ефекти, както и че лечението е но-ефективно.

Интересна връзка между раковите клетки и инсулина откриват нови изследвания, публикувани в медицинската литература. Според тях раковите клетки произвеждат и отделят свой собствен инсулин.

Според д-р Стивън Ейър, един от експертите по инсулин потенцира-на терапия, „раковите клетки получават енергия като отделят собствен инсулин и се стимулират да растат чрез отделянето на собствен инсули-ноподобен растежен фактор. Това са техните злокачествени механизми. Инсулинът и инсулиноподобният растежен фактор се прикрепват към специални рецептори на клетъчната мембрана. Тези рецептори са шестнадесет пъти по-концснтрирани на мембраните на раковите клетки, отколкото на нормалните клетки. Точно тези рецептори са ключът към инсулин потенцирането. Крайният резултат от използването на инсулин в тази терапия е, че ниската доза химиотерапия се канализира точно във вътрешността на раковите клетки, като ги унищожава по-успешно и без странични ефекти. Инсулин потенцираната терапия е находчива. Тя убива раковите клетки, като използва същите механизми, които раковите клетки използват, за да убиват хората” (виж www.contemporarymedicine. net/ipt_main.htm).

Горният цитат е съществен за разбирането на механизма на инсулин потенцираната терапия. Тази терапия убива раковите и само раковите клетки. Те имат собствено и независимо отделяне на инсулин, също както имат и собствено независимо отделяне на инсулиноподобен растежен фактор, за да си осигуряват неограничен стимул за растеж. Раковите клетки имат и 16 пъти повече рецептори за инсулин и инсулиноподобен растежен фактор на своите клетъчни мембрани. Инсулинът може не само да се съединява със своите специфични рецептори на клетъчните мембрани, но и с рецептори за инсулиноподобния растежен фактор и да предава информация за растеж на клетката. Макар да изглежда неприемлив резултат конкретна терапия да подобрява растежа на клетката, в конкретния случай действието на инсулина е ценно.

Винаги можете да разберете кога някой се подлага на химиотерапия. Обикновено на болния косата опада и често много му се гади. Питали ли сте се защо? Причината е проста. Клетките от фоликулите на косата и клетките, които изграждат обвивката на стомаха и червата, имат нещо общо: тези клетки се делят бързо. Такива са и раковите клетки. Лекарствата за химиотерапия атакуват безразборно бързо делящите се клетки. Обаче в тумора не всички ракови клетки са едновременно във фаза на бързото делене. Те се редуват. Затова, когато инсулиноподобният растежен фактор се свърже е рецепторите на раковите клетки, инсулинът стимулира растежа на много от клетките, които не са в такава фаза на растеж. Инсулинът буквално „включва” клетките и ги прави активни. Затова приложената химиотерапия след инжектирането на инсулин всъщност се насочва към активните и по-податливите клетки. Крайният резултат, който е успешен за болния, е в това, че инсулинът прави повече от тези клетки податливи на въздействието на химиотерапията.

Как действа тези терапия? По време на инсулин потенцираната терапия на пациента се дава малка доза инсулин, която отваря клетъчните мембрани и причинява хипогликемия (ниска кръвна захар). От това пациентът е замаян и се чувства слаб. Помнете, както твърди д-р Ейър, че раковите клетки имат 16 пъти повече рецептори за инсулин и ин-сулиноподобния растежен фактор, отколкото имат нормалните клетки. Чрез предизвикване на хипогликемия раковите клетки отварят собствени рецептори в съотношение 16 към 1, като по този начин избирателно се атакуват раковите клетки. По принцип предизвикването на хипогликемия отнема около половин час. След това раковите клетки са готови да получат малко захар и отварят клетъчните си „врати”.

В този момент на раковите клетки се пуска „въдица с примамка” от ниска доза химиотерапия. Раковите клетки поглъщат лакомо химиотерапията, като се заблуждават, че е захар, и умират при много по-ниски дози химиотерапия от обичайните. В статия, излязла в „Европейско списание за рак и клинична онкология” (т. 17, 1981 г.), д-р Оливър Алабастър от Лабораторията за онкологични изследвания при университета ,Джордж Вашингтон” доказва, че инсулинът може да увеличи ефективността на определен агент за химиотерапия (метотрексат) до 10 000 пъти и затова може да има значителен успех срещу рака.

А какво ще се случи, ако добавим DMSO към уравнението на инсулин потенцираната терапия? Според д-р Рос Хаузър „Повечето лекарства не преминават успешно през кръвно-мозъчнага бариера, защото нейна задача е да забавя навлизането на много вещества в мозъка, включително агентите за химиотерапия. Теоретично, ако съществува начин преносът на вещества в централната нервна система да се увеличи през тази бариера, ефикасността на лечението ще бъде силно повишена” (Лечение на рак с инсулин потенцирана терапия, с. 84).

На своя уебсайт www.caringmedical.com д-р Хаузър казва: „За да се подобри ефектът на химиотерапията, освен инсулина могат да се използват и различни вещества - например диметилсулфоксид”. Според д-р Хаузър диметилсулфоксидът помага при някои видове химиотерапия, а след това инсулинът отваря мембраните на раковите клетки за химиотерапията. Диметилсулфоксид и инсулин потенцираната терапия

са мощна смъртоносна комбинация на два вида лечение особено за рак на мозъка. Макар съчетаването на диметилсулфоксид с инсулин поте-цирането да не може да се извършва в домашни условия, е възможно да се намери клиника, предлагаща инсулин потенцирана терапия, и там да приложат диметилсулфоксид с инсулин потенциране. В книгата си д-р Хаузър изброява видовете лекарства за химиотерапия, които се свързват с диметилсулфоксид. Това лечение е изключително резултатно и от него не се очакват странични ефекти, тъй като буквално всички химиотера-певтични лекарства ще се озоват директно в раковите клетки.

Инсулин потенцираната терапия няма странични ефекти. Косата не опада, липсва тремор и няма позиви за повръщане. Понякога няколко часа след първите две-три процедури възниква гадене, но то лесно се преодолява.

Действа ли наистина инсулин потенцираната терапия? Определено да. Тази терапия е безпощадна към тумора, докато щади пациента, който по време на лечението продължава да води нормален, енергичен живот. Процедурите са с продължителност малко повече от час. Повечето пациенти могат да работят, докато са ангажирани с тези седмични процедури. Но защо вашият лекар не знае за този ефективен, евтин и малко вреден метод? Отговорът е прост: Агенцията за контрол върху храните и лекарствата не го одобрява, освен ако не става въпрос за „експериментална процедура”.

Защо вашият онколог не знае за това лечение, макар че то се провежда вече 60 години? Може би защото не е документиран пред медицинския монопол или Биг фарма, въпреки че публикуваните изследвания в професионалните списания са много. Но помнете, че ако някога се питате за нещо и не намирате отговор, в крайна сметка прозират финансови интереси. Нека отново да си сложим „математическите шапки” и да изчислим кое лечение е по-доходно - съвременната химиотерапия или инсулин потенцираната терапия? Ами тъй като инсулин потенцирането използва само 1/10 от скъпите лекарства за химиотерапия, предполагам, че отговорът е ясен, нали?

Пациент, подложен на химиотерапия, ще произведе стотици хиляди долари като приход за онкоиндустрията. Такова просто и успешно лечение като инсулин потенцирана терапия не е доходно, нали? За съжаление, както разбираме отново и отново, доходите са по-важни от принципите. В резултат на това инсулин потенцираната терапия все още се отхвърля като ефективен алтернативен метод за лечение на рака в сравнение със съвременната химиотерапия.

Много хора днес наричат това лечение IPTLD™ (насочено потенциране на инсулин с ниски дози), тъй като този термин описва терапията по-точно. Това име се обмисля внимателно и се дефинира през 2007 г. от

Ани Брандт и борда на директорите на Фондация “Най-доброто решение за рака”. Сайтовете на фондацията съдържат важна информация за това лечение. Моля, посетете www.iptforcancer.com и www.elkabest.org.

Д-р Стивън Ейър практикува инсулин потенцирана терапия. Неговата Клиника за съвременна медицина е в Бър Ридж, Илиноис. Уебсайтът му е www.contemporarymedicine.net. Д-р Ейър изучава и изследва инсулин потенцираната терапия в продължение на повече от 30 години.

Всъщност той дава името „инсулин потенцирана терапия” през 1986 г. Публикувал е много доклади за нея в медицински издания и е излекувал стотици болни. Д-р Ейър използва също и терапия с витамин С.

Друг първокласен лекар, който използва тази терапия, е д-р Ричард Линчиц, управител на „Линчиц Медикъл Уелнес” в Лонг Айлънд, Ню Йорк. Неговият уебсайт е www.linchitzwellness.com. Д-р Франк Шаленбъргър предлага терапия с оксидиране и инсулин потенцирана терапия в своята клиника в Невада. Неговият метод е с най-добро качсство. Уебсайтът му е www.antiagingmedicine.com.

Ако обмисляте използването на инсулин потенцирана терапия, тогава първата стъпка е да си купите „Лекуване на рака чрез инсулин потенцирана терапия” от д-р Рос А. Хаузър и Мариън Хаузър. Тя е на разположение в електронната книжарница Amazon.com.

Лайфуан

Д-р Джеймс Хоуенстайн е доктор по медицина с над 30 години опит. Той използва лечение, наречено „Лайфуан” (LifeOne). Според него „Всички болести, предизвикани от имунна недостагьчност, са свързани с риск от появата на злокачествени заболявания, включително лимфом, левкемия и болест на Ходжкин. Пациентите, които имат потисната имунна система вследствие на проведена химиотерапия или облъчване, могат да развият сарком на Капоши, неходжкинов лимфом, рак на шията и лимфом на Ходжкин. Пациенти с автоимунни заболявания страдат по-често от рак поради употребата на потискащи имунната система лекарства. Трябва да се помни, че имунната система е ангажирана с разпознаването и унищожаването на раковите клетки” (виж www.newswithviews. com/Howenstine/james62.htm).

Лайфуан е специална комбинация от билкови съставки, свързани в специално изработена липозомна основа. Тази основа прави активните билкови съставки да останат непокътнати, без да се разграждат в храносмилателния тракт. Липозомният преносител дава възможност на ак-

тивните съставки да влияят на имунната система, на злокачествените образувания и на вирусите.

Активните съставки в лайфуан включват следните билки и компоненти:

Кризин - флавоноид, извлечен от пасифлора, има антиоксидант-ии свойства и увеличава фактора на туморната некроза*.

•    Кориолус версиколор (Coriolus versicolor) - китайска гъба с анти-вирусно и противораково действие; стимулира имунната система и възпира нахлуването на ракови клетки.

•    Дииндолиметан - фитохимикал, намиращ се в зеленчуците от семейство Кръстоцветни; има антиестрогенен ефект върху раковите клетки.

•    Ресвератрол - антиоксидант в гроздето; предотвратява струпването на тромбоцити и блокира устойчивосгта на инсулин, възпира ненормалното действие на естрогените и блокира възпроизвеждането и растежа на вирусите.

•    Екстракт от турмерик (куркума) - антиоксидант; премахва възпалението, възпира устойчивостта на инсулин, спира метастазите в организма, има благоприятно въздействие върху вирусното възпроизвеждане на вируса ХИВ.

•    Кверцетин - флавоноид; задейства програмирана смърт на ракови клетки (апоптоза);

•    Екстракт от зелен чай - съдържа епигалокатехин; основен агент за борба с рака, антиоксидант.

Селен метионин - органична форма на селена, антиоксидант; има противоракови свойства, стимулира имунната система и помага да се възстановят стойностите на селена, които са ниски при пациенти, болни от рак и СПИН.

Лайфуан осигурява нужните вещества, за да може организмът да се възстанови от рак, СПИН и други болести на имунната недостатъчност. През първия месец от тази терапия е нормално теглото да намалее и кръвното налягане да се понижи. Загубата на тегло се обяснява с подобрената ендокринна функция и е по-ниските нива на производство на естроген (за разлика от обичайния за повечето хора излишен естроген). При по-малко естроген чувствителността към инсулин се възстановява и организмът започва нормално да употребява глюкоза.

Механизмът на действие на лайфуан включва мобилизация на лимфоцитите убийци, които атакуват злокачествените клетки, убиват вредните вируси и възстановяват увредената имунна система. Те постигат това, като стимулират произвеждането на лимфоцити убийци и други

Фактор на туморната некроза - вещество, което убива туморите. - Бел. пр.

205

лимфоцити, което води до повишение на произвеждането на антитела. „Лайфуан” има два патента в САЩ за продукт, възстановяващ имунитета. Клиничните изпитания върху пациенти с рак и СПИН са провеждани във Венецуела и в Мексико.

Стандартната препоръчителна доза на този продукт е да се пият по две супени лъжици три пъти дневно в продължение на 25-30 дни. След това дозата се намалява до една супена лъжица три пъти дневно за 11 месеца. Пациенти с рак, които не са преминали през курс на химиотерапия и облъчване, могат да усетят благоприятното действие на продукта и бързо да възстановят силите си още на четвъртия или петия ден от началото на приемането на лайфуан.

Д-р Хоуенстайн твърди: „Лайфуан има способността да лекува седем различни вида ракови клетки. Тестовете инвитро доказват, че е ефективен при седем от седем вида тествани ракови клетки включително два вида рак на гърдата, рак на дебелото черво, рак на простатата, рак на шията, рак на яйчниците и остра промиелоцитна левкемия” (виж www. newswithviews.com/Howenstine/jamcs62.htm).

За разлика от другите видове лечение лайфуан преминава през детайлни изпитания, включително тестове инвитро върху няколко серии ракови клетки. Тези тестове показват ефективността му срещу различни ракови клетки при различни концентрации. Д-р Валери Бюсон прави такива тестове, докато работи в Националния институт по здравеопазване и Националния институт за онкологични заболявания. Резултатите показват, че лайфуан наистина унищожава всички седем тествани разновидности на ракови модификации. Също толкова важно е и това, че продуктът не уврежда нормалните клетки.

Лайфуан преминава и през тестове върху животни, извършени от д-р Джоу Диймърс. Неговите първи обекти на изследване са два пора, развили злокачествени тумори на надбъбречните жлези. След като животните се възстановяват напълно, изпитанията му продължават с кучета и други животни. Поради успеха си в книгата „Холистичен подход към лечението на рака” докторът препоръчва лайфуан като избор при лечение на рак при животните. Във връзка с успеха на д-р Диймърс при лечение на малки животни д-р Тутс Бенър пробва лайфуан върху коне също с голям успех. Тестовете с животни продължават няколко години и резултатите на тези двама ветеринари доказват, че тази билкова комбинация е най-успешната и безопасна терапия за животни.

Въпреки тестовете инвитро, които доказват, че е успешно средство за лечение на всички седем тествани серии ракови клетки, лайфуан е също толкова ефективен при лечение на пациенти с чернодробен рак, рак на бъбреците, глиобластом мултиформе, инвазивен тръбноклетъчен карци-ном, олигодендроглиом, рак на белите дробове и дребноклетъчен бело-

дробен рак. Дава целебни резултати и при рак на пикочния мехур, дебелото черво, яйчниците, панкреаса, меланом, сарком и мозъчни тумори.

Всички тестове на лайфуан са извършвани независимо и безвъзмездно. Нито един лекар и физик не получава заплащане за положения труд. Целта е активно да се търси по-добър метод за лечение. Можете ли да забележите разликата между този подход и подкупничеството и корупцията при лекарствените тестове на Биг фарма?

Силен защитник на лайфуан е д-р Пол ла Рошел, хирург-ортопед и хирург-онколог. Д-р Ла Рошел използва лайфуан при безброй пациенти, диагностицирани с различни видове рак в четвърти стадий - от рак на гърдата до рак на черния дроб и други. Никога не е имал неуспех в контролирането на рака чрез използване на лайфуан. Той смята, че най-големият проблем при лечението на рака не е самата болест, а липсата на достатъчна информираност на лекуващия доктор. „Откриването на първоначалната причина за дефицита в имунната система изисква обучение, което днес не се предлага в медицинските университети. Това е по-сложен подход, отколкото да предложиш хапче за справяне с определен симптом.”

Преди да започнат приема на лайфуан, пациентите, подложени на химиотерапия или облъчване, често се възстановяват по-бавно. Тази реакция може да бъде ускорена чрез приемането на ензима ароматаза заедно е лайфуан. „Ароматаза” е изключително полезен продукт срещу раковите клетки, които са чувствителни към естроген. Използван за хормонална терапия както при мъже, така и при жени, този продукт подобрява функцията на ендокринната система (хипофиза, хипоталамус, надбъбречни жлези и щитовидна жлеза).

Факторите, възпрепятстващи бързото подобряване от терапията с лайфуан, включват: повишено ниво на кръвна захар, недиагностицирани и нелекувани бактериални и гъбични инфекции, увреждане на функциите на органи след химиотерапия и лъчетерапия, несъобразяване с хипогли-кемичната диета, бъбречна недостатъчност и нарушената хормонална функция - най-често хиперестрогенемия - с недостатъчно количество тестостерон и прогеетерон.

При болни от рак първата фаза от терапията с лайфуан винаги причинява възпалителна реакция, тъй като стимулира лимфоцитите убийци да атакуват раковите клетки. При 80 процента от пациентите това преминава безсимптомно. При хора с мозъчни тумори или с туморна тъкан, притискаща нерви, и в ситуации, при които туморното образувание пречи на преглъщането или на дишането, гази възпалителна реакция трябва да бъде потисната. Това се постига с физиологични дози от хидрокортизон или кортеф. Обикновено такава възпалителна реакция може да започне на третия или четвъртия ден от употребата на продукта.

При хора с по-здрава имунна система това може да продължи от 14 до 18 дни. При пациенти е по-сериозно увредена имунна система тази реакция може да не възникне до 10 или 14 дни след завършването на терапията с билковата комбинация. Забавената възпалителна реакция може да бъде насока по-усилено да се търсят проблеми, свързани с имунитета. Често тези проблеми включват неподозирани или погрешно диагностицирани гъбични, вирусни и бактериални инфекции. Поради възможното смущение в точното действие на лайфуан неговият създател смята, че по принцип е разумно детоксикирането да се отложи, докато не се приключи 12-месечният курс на лечение.

Тази терапия трябва да бъде наблюдавана от компетентен медицински специалист. Вече десет години д-р Хоуенстайн живее в Коста Рика, но не е необходимо да пътувате дотам, за да го посетите, тъй като той би могъл да ви консултира по имейл или по телефона. Можете да се свържете е него на имейл dr.jimhow@gmail.com. Телефонът му е 011-506-2262-7504*. Научете повече за д-р Хоуенстайн на www.mynaturalhealthteam. com. Той е автор и на превъзходната книга „Ръководство от лекар за полезни продукти за здравето”.

Предлагам ви уебадреси на фирми, свързани с продажбата на „Лайфуан”: САЩ и Канада - www.lifeonesales.com, Мексико - www.lifeone-mexico.com, Южна Америка - www.healthpro.com.dm. За да го поръчате по телефона в САЩ, номерът е 1-800-416-2806. Ако искате да го поръчате от Канада или живеете в друга страна, телефонният номер е 1-985-237-9161.

Олеандър

В началото на 60-те години на 20-ти век турският лекар X. Зия Озел открива група от изключително здрави селяни. Когато разследва нещата отблизо, открива, че те взимат народно лекарство, което в Средния изток се използва повече от две хилядолетия. То се приготвя от обикновено растение, което в Библията се нарича „пустинна роза” или, както повечето от нас го знаят, като растението олеандър. Това растение е отровно, когато се приема в суров вид, но е чудесно лекарство, когато се приготви по подходящ начин.

Олеандър се наричат два вида растения: Nerium oleander (обикновен олеандър) и Thevetia peruviana (жълт олеандър). И двата вида съдържат сърдечни гликозиди, които имат действие, подобно на лекарството „Ди-гоксин”, предписвано при сърдечносъдови проблеми. Обаче буквално всяко вещество, което човек приема, може да бъде гоксичио, ако е в дос-

татъчно висока доза. Захарта е токсична, ако консумирате твърде много от нея. Също и обработената сол.

Нека да се върнем към нашия урок по история на олеандъра. След откритието си д-р Озел кандидатства за патент. В своето заявление той споменава няколко примера, както и изследване, което включва 494 пациенти. Ето извадка от заявлението му за патент: „Между януари 1981 г. и декември 1985 г. 494 пациенти със злокачествени заболявания в напреднал стадий, които не могат да се оперират, са тествани с олеандър за инжектиране. Всички злокачествени заболявания преди това са диагностицирани и потвърдени в различни специализирани медицински институции в Турция и чужбина. Резултатите от всички направени анти-туморни терапии в други медицински институции са неефективни. Тези 494 случая включват болни от почти всички видове злокачествени образувания и се намират в различни локации”.

Тези 494 пациенти получават подобрение в качеството на живота и влизат в ремисия без никакви странични ефекти. Най-добри резултати са получени при рак на простатата, на белите дробове и при рак на мозъка. Дори саркомите показват стабилизация. Възможно ли е растението олеандър, приготвено по специален начин и правилно приложено, да е преференциално токсично към раковите клетки? Нали си спомняте, че има много природни вещества, които са токсични за раковите клетки, но безвредни - за нормалните? Всъщност много природни вещества действат по този начин. Лилавото грозде „Конкорд” има повече от дузина такива вещества. Една от целите на изследователите на алтернативните методи за лечение на рака е да намерят вещества, които са достатъчно токсични, за да убиват раковите клетки, но и да не са толкова токсични, чс да убиват здравите клетки.

Точно тук олеандърът влиза в уравнението. Както споменах, той е токсичен. Винаги трябва да се докосва с ръкавици. Има и още много предупреждения за безопасност, когато използвате това растение. Можете да бъдете сигурни, чс