ВИКТОРИЯ БУТЕНКО

Енергични за цял живот

ВСИЧКИ КНИГИ НА ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ХЕРМЕС“ МОЖЕТЕ ДА ПОРЪЧАТЕ С ОТСТЪПКА

на нашия сайт

www.hermesbooks.com

или на телефон: 032/608 100

Очакват ви промоции и други изненади!

 

 

 

Ако харесвате книгата - КУПЕТЕ Я!

 

 

 

 

Victoria Boutenko

Оригинално заглавие: GREEN FOR LIFE Copyright © 2005, 2010 by Victoria Boutenko All rights reserved.

© ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ХЕРМЕС“, 2011 г.

Всички права над тази книга са запазени. Текстът или откъси от него, както и търговската марка, не могат да се възпроизвеждат без съгласието на издателя.

© Ирина Борисова Манушева, преводач, 2011 г.

© Мариана Кръстева Станкова, художествено оформление на корицата, 2011 г. с/о Литературна агенция „Антея Райтс“ - София

ISBN 978-954-26-1050-2

ВНИМАНИЕ!

Информацията в книгата няма за цел да замести медицински съвет или лечение. Препоръчително е да се консултирате със специалист, преди да използвате описаните съвети, ако не сте сигурни, че те са подходящи за вашето здравословно състояние.

Посвещавам тази книга на g-р Ан Уигмор и всички хора, които имат смелостта да мислят сами за себе си.

БЛАГОДАРНОСТИ

Благодаря на семейството си за това, че винаги съм можела да разчитам на тях във всичките си начинания, и че винаги ме изслушват и обсъждат с мен нескончаемите ми идеи. На д-р Пол Фибър и съпругата му Сузи за активната им помощ в организирането и провеждането на проучването „Роузбърг“. На всички участници в проучването „Роузбърг“ за отделеното време и всеотдайност-та. На Ванеса Новицки за бързите й пръсти, безпогрешната граматика и сладкото чувство за хумор.

СЪДЪРЖАНИЕ

Благодарности...............................................................................7

Предговор.....................................................................................11

Увод към преработеното издание............................................13

Увод...............................................................................................15

1.    Наблюдавайте смело!.................................................................17

2.    Какво липсваше в нашата програма за сурово хранене?.......22

3.    Как се хранят шимпанзетата.....................................................25

4.    Революцията на зелените смутита............................................34

5.    Защо е толкова трудно да обикнеш зеленото?........................41

6.    Зеленолистните храни: нова група хранителни продукти    ....47

7.    Изобилието от протеини в зеленолистните храни.................54

8.    Фибрите: вълшебната гъба........................................................61

9.    Зелена храна за хомеостаза.......................................................68

10.    Значението на стомашните киселини......................................71

11.    Проучването „Роузбърг“............................................................77

12.    Значението на зелените храни за алкалността........................84

13.    Здравата почва е по-ценна от злато..........................................90

14.    Лечебната сила на хлорофила...................................................95

15.    Мъдростта на растенията.........................................................100

16.    Зелените храни: първичният източник на омега-3...............105

17.    С признателност към д-р Ан...................................................120

Споделени разкази...........................................................................123

Отговори на участниците в проучването „Роузбърг“...................156

Рецепти за зелени смутита..............................................................181

Пояснителни бележки..............................................................197

Избрана библиография..............................................................205

За автора....................................................................................208

Азбучен показалец......................................................................209

ПРЕДГОВОР

За повече от трийсет и пет години като психиатър и сътрудник на Харвардския медицински факултет съм научил едно нещо добре: човешкото поведение се променя трудно.

Сега Виктория Бутенко ме убеждава в противното. Тази забележителна жена е развила стратегия как да помага на обикновените американци - онези, които обожават сладоледа, пържолите, пържените картофи и пицата - да възприемат зелената жива храна в живота си, да оценят вкуса й и да я превърнат в свой навик. Нещата, които пише в тази книга - за способността на тялото да възстановява здравето си с помощта на подходящите хранителни вещества, не са нови. Въпреки това „Енергични за цял живот“ е забележително постижение, защото госпожа Бутенко разбира, че за да насърчи читателите си да задействат естествените механизми за прочистване на холестерола, мазнините и токсините от организма и така да подобрят първо физическия, а след това психичния и духовния си живот, не трябва да ги поучава колко важно е да консумират повече живи растения, а да им покаже лесен и приятен начин да го правят.

Зеленото смути - или по-точно, литърът зелено смути, с което госпожа Бутенко препоръчва да започваме деня - само по себе си е силна инжекция хлорофил, витамини, ензими и антиоксиданти в типичния американски начин на хранене. Освен това ежедневният литър зелено смути намалява склонността към денатурирани и мазни храни. Най-малкото, човек не се тъпче с рафинирани нишестета и захари, когато стомахът му е пълен с вкусните и ободряващи напитки на госпожа Бутенко (можете веднага да изпробвате някоя от изкусителните рецепти за сладки зелени смутита в края на книгата). А ако на връщане от работа в хладилника ви чака още едно съблазнително смути, вечерята, която ще приготвите, след като го изпиете, най-вероятно ще бъде по-малка и по-здравословна.

След един месец консумация на зелени смутита ще се промени начинът, по който се чувствате и по който възприемате себе си. Това не е малко постижение за една книга.

Поздравявам госпожа Бутенко. И ви препоръчвам да се отнесете към книгата й много сериозно. Тя наистина може да промени живота ви.

д-р Уилям Мензин Катедра по психиатрия Харвардски медицински факултет Бивш консултант към Световната здравна организация (СЗО)

УВОД КЪМ ПРЕРАБОТЕНОТО ИЗДАНИЕ

Скъпи читатели,

Поласкана съм, че „Енергични за цял живот“ стана толкова популярна. За мен е чест да ви представя новото, осъвременено издание на книгата. Напоследък в областта на храненето настъпиха някои важни открития, които бих искала да споделя с вас. Особено значими са няколко наскоро публикувани основополагащи проучвания за правилния баланс на незаменимите мастни киселини. В преработеното издание на „Енергични за цял живот“ е включена цяла глава за омега-3. Струва ми се, че тези открития са почти толкова ценни, колкото цялата идея за зелените смутита.

Удивена съм от скоростта, с която се увеличава морето от информация, свързана с храненето. В научните издания и интернет излизат много нови сведения за зелените храни, плодовете и зеленчуците. Когато събирах информация за книгата си през 2004 г., нямаше почти никакви данни за зелените храни. Единственото, за което имаше изготвен анализ на хранителните вещества, беше готвеният спанак. Наложи ми се да издирвам откъслечна информация по целия свят. Сега Американската агенция по храните и лекарствата предлага подробни данни за повечето храни, включително не толкова популярни като копривата, глухарчето и други диворастящи „плевели“. За мен е удоволствие в това ново издание на книгата да включа ценни сведения за хранителното съдържание на някои от моите зелени смутита и някои отделни зелени храни, плодове и зеленчуци.

Важна информация се получи и от трийсет и седемте нови изследвания, сравняващи екологично чистото (био) с конвенционалното производство, така че главата за почвите също е осъвременена.

И накрая, последните проучвания за значението на антиок-сидантните флавоноиди в храната ме вдъхновиха да създам няколко нови рецепти като „Ментово глухарче“ и „Супер кори-андър“ с някои „по-цветни“ съставки, богати на антиоксидан-ти.

Преработеното издание се радва и на нови споделени разкази от различни хора.

Искам да благодаря на читателите си по целия свят за не-секващия интерес към естественото здраве. Аз само написах една книга. Вие сте тези, които ще промените здравето си. И аз ще празнувам заедно с вас!

Бъдете здрави!

Виктория

УВОД

Скъпи читатели,

За мен е удоволствие да споделя тази книга с вас. На нейните страници ще разкрия множество удивителни факти за зелените храни и ще се опитам да обясня защо те са най-важната част от храната на човека. От момента, в който осъзнах, че ключът към истинското здраве е точно под носа ми, започнах да чета всяка попаднала ми книга за зелените храни.

Отначало исках само да подобря класическата суровоядна диета. В процеса на проучване обаче с изненада открих, че добавянето на смлени зелени храни към хранителния режим води до толкова забележително подобрение в здравето, че то може дори да надмине ползите от типичното суровоядство с относително ниско съдържание на зелени храни. Освен това, приемането на смутита е далеч по-лесно изпълнимо от рязкото преминаване към изцяло суровоядно хранене. В същото време открих, че хората, които включват смлени зелени храни в ежедневния си прием, естествено започват да консумират повече живи храни.

Зелените смутита са прост и вкусен начин за оценяване на лечебните свойства на зелените храни. Независимо дали сте привърженик на суровоядството, веганството, вегетарианството или типичното американско хранене, зелените смутита могат значително да подобрят здравословното ви състояние. Тази чу-дотворна напитка е достъпна за всички хора във всички страни. Нека сега заедно да открием защо зелените храни са идеални за човека. Надявам се за вас тази информация да бъде освежителна глътка въздух, както беше за мен.

Виктория Бутенко

%

I НАБЛЮДАВАЙТЕ СМЕЛО!

Съмнението е баща на откриВателстВото

Галилео Галилей

Наблюдението стои в основата на всяка наука. И ние с вас, като всички останали на тази планета, имаме правото да наблюдаваме и да правим собствените си изводи, независимо дали сме учени, или не. Експериментите ни позволяват да поемем отговорността за собствения си живот. Никоя наука не може да замени личния опит.

Когато едно дете чуе, че не бива да пипа огъня, това предупреждение не означава кой знае какво за него, докато наистина не се опари. Единствено чрез наблюдение можем да се научим да свързваме причините с последствията, да знаем какво да очакваме. Така например, ако преядем късно вечерта, не бива да очакваме, че ще се чувстваме свежи на сутринта. Предимството да знаем какво ще се случи ни позволява да постъпваме целенасочено в ежедневието си и да постигаме онова, което желаем, чрез съзнателни действия, вместо сляпо да следваме съветите на някого, който „знае по-добре“.

Израснала съм в Съветския съюз, където всички живееха под постоянния контрол на държавните структури. От ранно детство свикнах да ми се казва какво да правя, какво да говоря и даже какво да мисля. Страхувах се да опитвам нови неща. Имах обаче късмета да срещна много невероятни хора в живота си, от които се научих дръзко да опитвам всичко, което поискам.

Не мога да не ви разкажа за Александър Суворов, с когото съм се срещала няколко пъти и който се превърна в мой герой и вдъхновение за много години. Суворов ослепял и оглушал напълно на тригодишна възраст. Въпреки това имал толкова сил-но желание да живее пълноценно, че се научил да говори и да разбира другите, като ги държал за ръцете. Завършил гимназия с отличие, а после Московския университет, където защитил и докторска степен. Автор е на десетки гениални книги по философия и безброй научни статии за помощта към слепите и глухите деца. Макар самият той да не може да изгледа нито един филм, е създал три завладяващи документални филма за начина, по който възприема живота. Спомням си премиерата на първия от тях през седемдесетте години. Беше привлякла огромни тълпи от хора в Москва. Те бяха дълбоко трогнати от искреността и страстта на Суворов. Помня, че след края на филма дълго никой не излезе от киното. Просто седяхме там, зашеметени, разплака-ни, засрамени от собствения си плах живот и глупави страхове. Александър Суворов, който беше живял цял живот в мрак и тишина, мечтаеше да пътува в други страни. Затова научи два чужди езика и обиколи няколко държави. Когато го питаха защо, отговаряше: „Исках сам да видя света“.

Когато се срещам с невероятни личности като Суворов или чета за други хора, дръзнали „сами да видят“, ми се приисква самата аз да вникна по-дълбоко в живота около себе си и да разбера докъде се простират границите ми.

Като живеем, като опитваме нови неща и търсим верните отговори, ние трупаме множество лични преживявания. Познанието ни става осъзнато и практично. Чувстваме се уверени във всяка житейска ситуация, особено когато трябва да вземем бързо решение. И обратното, когато разчитаме само на компилации от чужди съвети, най-доброто, което можем да правим, е да се надяваме и да се молим авторите им да са били ефективни в постигането на знания и искрени в намеренията си. С други думи, някой друг да е проявил по-голяма загриженост за нас, отколкото ние самите.

Позволявайки на другите да наблюдават и разсъждават вместо нас, в определен смисъл доброволно избираме да бъдем слепи и глухи. Започваме да се чувстваме длъжни да следваме нечии указания и изпълняваме действия, които не означават нищо за нас. Поддаваме се на чуждата власт и авторитет. Отказваме се от собствената си сила.

Наше рождено право е да наблюдаваме. Ако използваме тази си способност, можем да се освободим от лабиринта на объркването. Вярвам, че собствените ни съзнателни наблюдения са хилядократно по-важни от всички научни твърдения.

Защо напоследък се издават толкова много книги по въпросите на храненето? Очевидно хората си задават важни въпроси за здравето, на които научната общност досега не е отговорила. Повечето от нас са напълно изолирани от работата на учените, а в същото време те са откъснати от обикновените хора. Не знам защо се е получило така, след като изначалната цел на науката е човешкото благоденствие.

Резултатите от чистата наука са или недостъпни за повечето хора, или те просто не могат да си ги позволят. Така например, за да получа две-три странички резюме на избрани медицински изследвания, трябваше да платя големи суми, в някои случаи стотици долари. Научните статии обикновено са написани на сложен терминологичен език, което ги прави неразбираеми за хората извън съответната научна област. Забелязвам, че клоновете на науката се умножават и терминологията им също се увеличава. Разговаряла съм с десетки учени от различни сфери и краища на света, но нито веднъж не съм срещала такъв, който да е в състояние да разбере и обясни проучванията във всички области. В действителност, колкото повече знае един учен в своята област, толкова по-често казва за другите: „В това не съм специалист“.

Тази тенденция подсказва, че науката все повече се отдалечава от разбирането на обикновения човек и се превръща в наука заради самата наука. Хората искат да знаят повече за най-новите й постижения, но тя все по-рядко успява да отговори на най-наболелите им въпроси. Натрупва се информационен вакуум, особено в сферата на здравето и храненето.

За да запълнят мястото на липсващата, но така важна информация, хората започват да провеждат свои собствени изследвания, които може да не са безкрайно точни, но за сметка на това са разбираеми. Така ставаме свидетели на стотици, ако не и хиляди книги в областта на храненето, написани от най-обикновени хора, които са се посветили на различни проучвания, понякога без необходимия опит. В отчаяното си желание да получим отговори на въпросите си ние попиваме това изобилие от информация и често се объркваме още повече.

Забелязала съм, че се доверяваме на писаното слово повече, отколкото на устното. Поради липсата на лични наблюдения и склонността да се предоверяваме на готови идеи, сякаш са аксиоми, ние прегръщаме някоя концепция, често в зависимост от това, коя книга първо сме прочели. Ровейки се все повече и повече, книгите за храненето започват дори да си противоречат. В резултат на това е възможно да срещнеш стотици хора с напълно различни схващания за това, какво трябва да се яде, всички с напълно различни, противоречащи си обосновки.

Когато започнах проучването си за зелените храни, моментално и безнадеждно потънах в океан от информация. В моето положение беше въпрос на живот и смърт да намеря верния отговор. Чувствах се отговорна не само за съпруга и децата си, които бях увлякла в суровоядството заедно с мен, но и за хилядите хора по целия свят, които вдъхновявах да възприемат този начин на хранене. Накрая реших да оставя всичко за няколко месеца и да прочета всички оригинални научни статии по въпросите на храненето, които успея да намеря. Исках да се абстрахирам от всички мнения и оценки и да се фокусирам изцяло върху истинските данни, тъй като човешкото мислене е в състояние да изгради логически вериги, които полека-лека да насочат читателя към напълно погрешни заключения с пагубни последствия. (По-нататък в книгата ще дам примери за подобни грешки, в чийто капан лично съм попадала.)

Открих значителни пропуски в данните, включително редица важни храни, чиито свойства не са били изучени. Разбрах, че ако искам да извадя правилни изводи, трябва сама да инициирам поне някои контролни проучвания. В крайна сметка, животът ми така или иначе вече беше експеримент, а аз - опитно зайче.

Сега повече от всякога съм убедена, че е по-безопасно човек да премине на суровоядна диета за две седмици и да види как ще се чувства, отколкото да прочете десет книги и да следва техните препоръки, без да има представа защо. При внимателно наблюдение всички можем ясно да видим резултатите от действията си.

Скъпи мои читатели, надявам се с тази книга да ви вдъхновя да започнете сами да наблюдавате кои от вашите действия ви карат да се чувствате и да изглеждате по-здрави, за да можете да си създадете свой собствен план, който ще работи най-добре за вас. Вие сте най-добрите специалисти за самите себе си.

I КАКВО ЛИПСВАШЕ В НАШАТА ПРОГРАМА ЗА СУРОВО ХРАНЕНЕ?

Съпругът ми, двете ни по-малки деца и аз се храним със сурова храна от януари 1994 г. Възприехме тази радикална промяна от отчаяние, след като лекарите не можаха да ни предложат никакъв изход от ужасните ни болести.

Съпругът ми, Игор, боледуваше от ранно детство. До седемнайсетата си година беше претърпял девет операции. До трийсет и осмата прогресивната базедова болест и хроничният ревматоиден артрит го бяха превърнали в развалина. В дъждовните дни трябваше аз да му връзвам обувките, защото той не беше в състояние да се наведе. През по-голямата част от времето пулсът му беше над сто и четирийсет, в слънчево време очите му сълзяха, ръцете му трепереха. Чувстваше постоян-на умора и болка. Ендокринологът го предупреди, че ако не се съгласи да премахнат щитовидната му жлеза, му остават по-малко от два месеца живот. Ревматологът му каза да се подготви, че ще прекара остатъка от живота си в инвалидна количка.

На мен ми бяха поставили същата диагноза като на покойния ми баща: аритмия, неравномерна работа на сърцето. Краката ми бяха постоянно подути, тежах сто и трийсет килограма и продължавах да качвам. Лявата ми ръка често изтръпваше нощем. Страхувах се, че ще умра и децата ми ще останат сирачета. Спомням си постоянното чувство на умора и потиснатост.

Дъщеря ни Валя се роди с астма и алергии. Често кашляше по цяла нощ. На сина ни Сергей откриха диабет.

Един ден, след като бях плакала цяла нощ, реших, че ако искаме различни резултати, трябва да предприемем различни действия. Тогава започнахме да опитваме редица алтернативни начини за лечение, докато накрая стигнахме до идеята за суровоядството. По това време не знаехме нищо за вкусните сурови ястия, нито дори че можем да си сушим и правим собствени ленени крекери. Но когато изключихме печката и спряхме да готвим каквото и да било, успяхме да излекуваме всичките си „нелечими“, животозастрашаващи болести. Здравето ни започна да се подобрява толкова бързо, че след три месеца и половина четиримата тичахме на надбягването „Боулдър Боулдър 10К“ с четирийсет хиляди други бегачи.

Дори кръвната захар на Сергей се стабилизира в резултат от новата диета и редовното тичане. След преминаването му към суровоядство нито веднъж не е проявил симптомите на диабета. Останахме силно изненадани не само от бързината, с която се нормализира здравословното ни състояние, но и от факта, че бяхме по-здрави откогато и да било. Описали сме подробно историята на чудодейното си изцеление в книгата „Суровото семейство: една истинска история за пробуждането“.

След няколко години обаче всички започнахме да усещаме, че сме достигнали до ниво, при което процесът на изцеление е спрял и дори леко се е върнал назад. След приблизително седем години пълно суровоядство започнахме от време на време, а после все по-често, да изпитваме неудовлетворение от хранителния си режим. Усещах тежест в стомаха почти всеки път, когато хапна сурова храна, особено салата с дресинг. Започнах да приемам по-малко зелени храни, а да наблягам на плодовете и ядките. Наддавах на тегло. Косата на съпруга ми посивя. Чувствахме се объркани и нерядко си задавахме въпроса какво да ядем. Имаше случаи, когато бяхме гладни, но не ни се искаше да хапнем нито една от „законните“ за нас храни - плодове, ядки, семена, зърно или сушени плодове. Чувствахме се като в капан. Помня как Игор гледаше отворения хладилник и повтаряше: „Ще ми се да ми се яде нещо от тия неща“. Тези периоди не продължаваха дълго. Отначало обвинявахме преяждането и освежавахме апетита си с постене, екскурзии, физически упражнения или с повече работа. Бяхме твърдо убедени, че суровоядството е единственият път за нас, затова се насърчавахме един друг и постоянно измисляхме нови трикове. Много приятели са ми разказвали за подобни преживявания, при които са се отказали от стопроцентовото суровоядство и са върнали някои готвени храни в режима си. Ние обаче продължавахме да държим на суровата храна и безрезервно да се подкрепяме.

Един парлив въпрос ме вълнуваше все повече с всеки изминал ден: „Липсва ли нещо в хранителния ни режим?“ Отговорът неизменно беше: „Не. Нищо не може да бъде по-добро от суровоядството“.

Продължаваха обаче да се проявяват незначителни, но забележими симптоми като брадавици по ръцете или посивели коси, което пораждаше съмнения и въпроси за съвършенството на здравословното ни състояние и съответно на суровояд-ската ни диета поне в този й вид. Накрая, когато децата започнаха да се оплакват от повишена чувствителност на зъбите, аз вече не можех да мисля за нищо друго, освен за тази здравос-ловна загадка. Подлудявах всички наоколо с постоянните разговори за липсващото парче от мозайката.

Започнах да събирам данни за всички възможни храни за човека. Както казваше баба ми: „Търси и ще намериш“. След множество погрешни догадки най-после стигнах до верния отговор. Открих група храни, които отговаряха на всички хранителни нужди на човека: зеленолистните зеленчуци. Истината е, че ние не приемахме достатъчно от тях. Нещо повече: не ги харесвахме. Знаехме, че са важни, но никога не бяхме попадали на информация в какво количество са необходими. Имаше само мъглява препоръка да ядем, колкото може повече от тях. За да разбера колко точно зеленолистни храни трябва да приемаме, реших да се обърна към животно, което е генетично най-близо до хората - шим-панзето, с което споделяме 99,4 % общи гени.

I КАК СЕ ХРАНЯТ ШИМПАНЗЕТАТА

Шимпанзетата много приличат на хората. Учените от Института за изследване на общуването между шимпанзетата и хората към Централния университет на щата Вашингтон смятат, че „шимпанзетата трябва да бъдат категоризирани като хора“1. След внимателно изучаване на поведението на тези интелигентни същества изследователите са се убедили, че шимпанзетата са значително по-умни, отколкото повечето хора си мислят. Според тях те имат собствен език и култура, за които дори не подозираме, вероятно защото не говорят като нас. Те обаче използват свой жестомимичен език, който специалистите изучават вече близо четирийсет години. Ето какво казват те:

Новоткритите доказателства сочат, че технологията и общуването в обществото на шимпанзетата отговаря на изискванията за култура. Знаем също така, че познавателните способности на шимпанзетата са много сходни с нашите както в интелектуално, така и в емоционално отношение. Според всяка разумна дефиниция шимпанзетата трябва да бъдат категоризирани като хора1.

Повечето медицински научни институти са съгласни, че шимпанзетата и хората много си приличат. За жалост, въз основа на този факт, те използват шимпанзетата за научни експерименти. Вижте следните цитати от различни медицински статии:

Съвременните хора и шимпанзетата имат 99,4 % съвпадение на спиралата на ДНК, което ни прави по-близки, отколкото с всички останали животински видове3.

Шимпанзетата приличат на хората повече от кое да е друго животно... Човешкият мозък много напомня на този на шим-панзето. Основните разлики между хората и приматите са не анатомични, а поведенчески4.

При шимпанзетата се наблюдават същите кръвни групи А, В и 0, както при хората и те се използват за изследвания, свързани със съвместимостта при тъканни трансплантации, хепатит и др.5

Нечовешките примати [играят] съществена роля за биомеди-цинските изследвания, свързани с изучаването, лечението и превенцията на значими инфекциозни заболявания като СПИН, хепатит и малария, както и хронични дегенеративни нарушения на централната нервна система (като болестта на Паркинсон и болестта на Алцхаймер).... Близката филогене-гична връзка между нечовешките примати и хората не само открива път за изследването на безопасността и ефективността на нови лекарства и ваксини, но и основа за оценяването на потенциала на нови генни модели на лечение на човешки инфекциозни и генетични заболявания6.

Поради близката си филогенетична връзка, нечовешките примати са отличен образец за изучаването на човешката биология и поведение. Използването им в биомедицинските изследвания е от решаващо значение за напредването на медицинската наука... [включително] откриването на резус фактора и разработването на поливирусната ваксина... Участието им вече обхваща на практика всички области от медицината7.

Ако шимпанзетата и хората са толкова близки и изучаването им е от такава важност за здравето ни, защо не прилагаме наученото в двете посоки? Защо пробутваме най-тежките си болести на шимпанзетата, а не се учим от тях? Защо вместо да разболяваме тях, не оздравеем самите ние? Защо не опитаме това, с което се хранят те?

Похарчих триста долара за книги и филми за шимпанзетата, храната и начина им на живот. Написах писмо с въпросите си до Института „Джейн Гудол“.1 Посетих три големи зоопарка, в които живееха шимпанзета, и разговарях с хората, които ги хранеха и ежедневно се грижеха за тях. Когато отидох в Русия, имах възможност няколко дни да наблюдавам и да участвам в храненето на шимпанзетата в Московския цирк. Открих интересна информация, която напълно промени вижданията ми за тези примати.

Дълбоко ме впечатли фактът, че шимпанзетата са в състояние да усвоят и използват човешкия жестомимичен език:

Двойнослепите изследвания установиха, че шимпанзетата предават информация на наблюдаващите ги хора, използвайки американския жестомимичен език. Те употребяват знаци, свързани с естествените езикови категории: напр. „куче“ за кое да е куче, „цвете“ за кое да е цвете, „обувка“ за коя да е обувка и пр. Шимпанзетата усвояват и спонтанно използват знаците, за да общуват с хора и помежду си. Демонстрират способност да измислят нови знаци или да съчетават вече известни такива, за да обозначат метафорично нов предмет, като например „плача боли храна“ за репичка или „пия плод“ за диня. Двой-носляпото изследване показва, че шимпанзетата са в състояние да разбират и произвеждат нови изрази с участието на предлози, да разбират английски думи, да ги превеждат на жестомимичен език и дори да предават тези умения на следващото поколение без човешка намеса. Игровото им поведение показва, че използват същия тип въображение като хората. Вижда се още, че водят разговори помежду си и дори „говорят“ на себе си със знаци, когато са сами. Изследванията на разговорите показват, че шимпанзетата инициират и поддържат разговори, сходни с човешките. Шимпанзетата могат да коригират разговор, в който е настъпило недоразумение. Често си правят знаци, когато са сами, и дори в съня си8.

Колкото повече научавах за шимпанзетата, толкова повече те се превръщаха в любимите ми същества. Когато опознах интелигентната им природа, се изпълних с дълбока жал към онези хиляда и петстотин шимпанзета, които прекарват целия си живот, затворени в малки клетки в медицинските лаборатории в САЩ.

Въпреки всички научни изследвания, човешкото здраве продължава да се влошава. Много диетолози свързват здравословните проблеми с дефицити в храната. Хората са изгубили естествения си начин на хранене. Ето защо съм толкова признателна, че на света има и друг вид, близък до нашия. По-конкретно, с радост узнах, че в долината Гомбе в Източна Африка живеят хиляди шимпанзета. Повечето от тях, за разлика от хората, са останали недокоснати от цивилизацията. Това е голям късмет за нас, хората, тъй като ни дава надежда да намерим отговорите на най-важните въпроси: как би трябвало да се храним? Как е било в началото? При положение че споделяме 99,4 % от гените си с шимпанзетата, логично е да предположим, че и менюто ни трябва да си прилича в 99,4 %.

Опознаването на хранителните навици на шимпанзетата може да ни помогне да разберем по-добре човешките хранителни нужди. Погледнете диаграмата, показваща обичайния начин на хранене на шимпанзетата в дивата природа. Направих я въз основа на информацията от книгите на Джейн Гудол:

Както виждате, двете най-застъпени хранителни групи при шимпанзетата са плодовете и зелените храни. Важно е да не объркаме зелените храни с кореноплодните зеленчуци като моркови, цвекло и картофи, или с несладките плодове като краставици, домати, тиквички и камби. Шимпанзетата рядко ядат кореноплодни и то предимно в случаи на суша и глад като крайна мярка9. Според Джейн Гудол, световноизвестният изследовател на шимпанзетата, зеленолистните храни съставляват между 25 и 50 процента от храната им в зависимост от сезона10. Сърцевините и корите на стъблата са от 2 до 7 процента. (Сърцевините са най-богатите на фибри части от растенията.) През март и април, когато дърветата цъфтят, шимпанзетата хапват и цветове, които стигат до 10 процента от общата им консумация. Не приемат много ядки, но може би 5 процента от храната им се състои от семена. Ядат също така по малко насекоми и дори дребни животни, особено през ноември. Те обаче са нередовна и незначителна част от храненето им и шимпанзетата живеят месеци без никаква животинска храна, без това да им се отразява зле.

Как се хранят шимпанзетата 29 г\\Ь ДП 60 ШИ.


Плодове


В моите спомени шимпанзето винаги се изобразява с банан или портокал в ръка, което определено ме е заблудило, че се

хранят само с плодове. За мен беше голямо откритие, че почти половината им меню се състои от зеленолистни храни. Проучването ме убеди, че хората би следвало да приемат много повече зелени храни, отколкото съм предполагала.

Да сравним обичайния за Америка начин на хранене с този на шимпанзетата. Както виждате, разликите са огромни - всъщност нямат почти нищо общо! Ние, хората, ядем предимно неща, които шимпанзетата не докосват, като топлинно обработени въглехидрати, мазнини, масла, кисело мляко, сирене и хамбургери. Повечето зеленчуци, които консумираме, са кореноплодни, докато шимпанзетата почти никога не се хранят с такива, освен при недостиг на плодове и зеленолистни. Най-драс-тично сме намалили приема на зелени храни: в общи линии, сме го свели до листо от маруля върху сандвича.

Нека сега сравним обичайния американски начин на хранене с този на типичния суровоядец.

Аз смятам, че суровоядството представлява съществено подобрение в сравнение със стандартното хранене на американеца. Първо, продуктите не се обработват топлинно и са богати на ензими и витамини; в този смисъл суровоядството е направо революционно. Това обяснява защо толкова много хора твърдят, че са почувствали незабавно подобрение след преминаването си към сурова храна. Суровоядците консумират много плодове, особено като се има предвид, че камбите, краставиците, тиквичките и доматите също са плодове. Но въпреки че суровоядците обикновено приемат значително повече зеленолистни храни от другите хора, те рядко достигат 45 процента от менюто им. С какво заменят зелената храна? В повечето случаи с плодове, ядки и семена. Суровоядците често използват ядките като заместител на въглехидратите, особено когато се опитват да имитират готвена храна със сурови продукти, макар че ядките се състоят от 70-80% мазнини. Освен това суровоядците приемат повишено количество растителни мазнини и авокадо, тъй като често консумират основното си ястие, салатата, с дресинг, сос или гуакамоле. Друга основна част от типичната суровоядска храна са кореноплодните зеленчуци, правени предимно на сокове. Освен това корените имат по-сла-дък вкус в сравнение със зелените листа и често намират широка употреба в суровите салати.

Предвид всички тези фактори, сравнявайки типичната суровоядска храна с тази на шимпанзето, ясно виждаме, че са налице два основни аспекта, в които можем да подобрим начи-

Г^рОВОЯ ДСТвп

Плодове

^ИЛДИВОщи



Плодове


1

зелЕН^'

г

СЕМбна i/i ЯДКИ

на си на хранене: да увеличим приема на зелени храни и да намалим ядките, семената и мазнините.

За да преценя от какво количество зелена храна се нуждае семейството ми, се замислих колко плодове консумираме. При два-два и половина килограма плодове на ден на човек следваше да изяждаме по една-две големи връзки тъмнозелени листни зеленчуци на човек, иначе казано по половин, до един килограм.

Друг забележителен елемент в начина на хранене на шимпанзетата е, че те никога не ядат късно следобед и вечер. Шимпанзетата стават много рано сутрин, още призори. Отделят няколко минути за пощене, след което тръгват да търсят храна. За това са им нужни много усилия, катерене по дървета, тър-шуване в храстите. Сутрин най-често хапват плодове и малко листа. След около четири часа почиват час-два, като си играят или спят на слънце. После подновяват търсенето на храна, като консумират предимно зелени листа докъм 3^4 часа следобед, след което се пощят и подготвят местата си за сън.

Собственият ми режим доста се различава от това. Обикновено не хапвам нищо до обяд и дори до по-късно, а вечер наваксвам. В момента се опитвам да спра яденето след шест следобед.

Макар да отбелязвам известен напредък и най-после теглото ми да започва да намалява, трябва да призная, че въздържането от късно хранене е много по-трудно, отколкото очаквах. Отдавам го на стреса, който всички натрупваме в края на деня.

з*

I РЕВОЛЮЦИЯТА НА ЗЕЛЕНИТЕ СМУТИТА

По време на проучването ми направи впечатление, че шимпанзетата обичат зелените листа. Спомням си как се вълнуваха шимпанзетата в зоопарка, когато получаваха свежи клонки от акация, млади палмови листа или къдраво зеле. Гледката така ме вдъхнови, че отидох до най-близкия храст и опитах самата аз да хапна акациеви листа. Те обаче не ми се сториха никак вкусни и ме подсетиха за друг проблем: аз приемах консумирането на зелени листа като задължение. Мислех си: „Трябва да си изям марулите“. Някои дни „мамех“, като ги изстисквах на сок. Изпивах набързо една чаша зелена течност и смятах, че съм изпълнила дълга си за няколко дни напред. Или пък, преди да се откажа от мазнините, поливах зелените храни с вкусен суров дресинг. Не можех обаче да си представя да седна и изям една връзка спанак или една зелка.

А ако на мен не ми харесваха, то Игор не можеше да ги понася. В детството му го карали да яде предимно хляб и месо, „като истински руснак“. В Русия по магазините рядко се намираха зеленолистни зеленчуци. От пазара можеха да се купят копър, магданоз и зелен лук, но само през лятото. Помня, че марули имаше по два пъти всяко лято, и за мен те бяха рядка и екзотична салата.

Колкото повече четях за хранителното съдържание на зеленолистните, толкова повече се убеждавах, че те са най-важната храна за човека. Само ако можех да намеря начин да ги направя достатъчно вкусни, за да приемам нужното количество и да бъда идеално здрава!

Безброй пъти се насилвах да ям големи порции зеленолистни храни - просто нарязани или под формата на салата, но установявах, че физически не съм в състояние да го направя. След две купички накъсани зелени листа или започваше да ми се гади, или получавах киселини.

Един ден, докато четях книга по биология, ми направи впечатление удивително устойчивият състав на растенията. Явно целулозата, основната съставка на растенията, има една от най-здравите молекули на планетата. В зелените листа се съдържат повече ценни вещества, отколкото в която и да е друга хранителна група, но всички те се намират вътре в растителните клетки. Тези клетки са изградени от твърда материя, вероятно като защитно средство на растението, за да бъде по-трудно за ядене от животните. За да се освободят ценните хранителни вещества от клетките, последните трябва да бъдат разкъсани, но това не е лесно. Ето защо, ако не бъдат добре сдъвкани, зелените листа не могат да задоволят хранителните ни нужди. За да извлечем полза от тях, трябва да ги сдъвчем до кремообразна кон-систенция.

Освен това, за храносмилането на минералите и витамините е необходима силна солна киселина с pH между 1 и 2.

Тези две условия са абсолютно задължителни за усвояването на хранителните вещества от зелените листа. Очевидно е, че когато се опитвах да ги ям просто така, не съм ги сдъвквала достатъчно добре, а вероятно и нивото на солна киселина в стомаха ми не е било достатъчно. В резултат на това страдах от лошо храносмилане и развих неприязън към зеленолистните зеленчуци като цяло.

След като десетки години сме приемали силно преработена храна, ние сме изгубили способността да дъвчем нормално1. Челюстите ни са станали толкова тесни, че на мнозина им се налага да носят шини, защото няма място за всички зъби, дори при извадени мъдреци2. Мускулите на челюстите ни са прекалено отслабнали, за да можем добре да сдъвчем суровите фибри. Зъболекарят няколко пъти ме посъветва да се отнасям по-внимателно към зъбите си и да не гриза твърди плодове и зеленчуци като моркови и ябълки, а да ги настъргвам. Много хора имат пломби, изкуствени или липсващи зъби. Всичко това прави сдъвкването на зеленолистните зеленчуци до необходимата консистенция практически невъзможно.

Ето защо реших да се опитам да ги „сдъвча“ с помощта на блендер „Вита-Микс“*. Първо смелих малко къдраво зеле с пшенична вода. Мислех си, че просто ще затворя очи, ще запуша нос и ще го изпия. Щом отворих капака обаче, бързо го захлупих обратно. Повдигна ми се от силната миризма на пшенична трева. Тъмнозелената, почти черна смес беше абсолют-но негодна за консумация. След малко главоблъскане добавих няколко банана и отново включих блендера. Така започна магията. Бавно и плахо повдигнах капака и подуших въздуха. За моя изненада тази светлозелена смес миришеше много прият-но. Нямах търпение да я опитам и отпих направо от блендера. Първата глътка ме въодушеви: беше повече от вкусно! Не твърде сладко, не твърде горчиво: най-необичайният вкус, който някога съм пробвала. Можех да го опиша с една-единствена дума: свежест.

След четири часа бях изпила всичко, което бях смляла, а по-точно: връзка къдраво зеле, четири банана и един литър вода. Чувствах се прекрасно и си направих още. Победоносно осъзнах, че за първи път в живота си съм погълнала две големички връзки зеленолистни зеленчуци за един ден, при това

*„Вита-Микс“ не е като повечето блендери, които можете да си купите от магазина. Нарича се високоскоростен блендер, тъй като моторът му развива скорост от 380 км/ч. Това означава, че не се налага ножчетата му да бъдат остри: дори да бяха тъпи метални пръчки, щяха да втечнят и кубчета дърво. За да постигне това, „Вита-Микс“ работи с мотор с мощност над 2 конски сили. Повечето други блендери смилат твърдата целулоза, само докато ножчетата им са достатъчно остри. След като се изтъпят, те започват да премятат парченцата и бързо прегряват. Преди петнайсет години, след като изгорих няколко блендера, най-после си купих „Вита-Микс“. Все още работи като нов. Препоръчвам го, защото личният ми опит показва, че е сред най-добрите. Можете да го закупите на адрес: www.rawfamily.com - Б. а.

без мазнина или сол и наслаждавайки се на цялото преживяване. Стомахът ми се чувстваше чудесно и аз преливах от радост, че съм постигнала целта си.

Това беше през август 2004 г. Решението на моя проблем със зеленолистните зеленчуци се оказа неочаквано просто. Консумацията им по този начин отнемаше толкова малко време, че продължих да експериментирам с блендера ден след ден.

Трябва да призная, че идеята за смлени зеленолистни не беше нова за мен. Шестнайсет години по-рано, докато семейството ми се обучаваше в Творческия институт за здраве в Ми-чиган, ни бяха казали за изключителните лечебни свойства на енергийната супа: смлени кълнове, авокадо и ябълка. Супата беше изобретение на д-р Ан Уигмор, пионер в живите храни през XX век. Въпреки че неведнъж чухме за невероятния й благотворен ефект, повечето от присъстващите не бяха в състояние да изядат повече от две лъжици от нея поради неприятния й вкус.

Останах много впечатлена от разказите на хора, изпитали сами ползите от енергийната супа. След като се прибрах у дома, започнах отчаяно да експериментирам с нея, опитвайки се да подобря вкуса й, за да може и семейството ми да я приеме. Сложих край на опитите, когато един ден чух в градината Валя да крещи на Сергей: „Бягай! Мама пак прави онази зелена каша!“

Въпреки всички доказателства за лечебната сила на енергийната супа, аз установих, че за съжаление, дори хората, които имат проблеми и искат да я употребяват, не могат да се насилят да я консумират редовно.

Удивена съм, че толкова години след първата ми среща с енергийната супа, когато напълно бях забравила за нея, се върнах към идеята за смлените зеленолистни зеленчуци, но от съвсем друга гледна точка. Когато започнах да пия зелени смутита, не очаквах да се случи кой знае какво. Макар да нямах сериозни здравословни проблеми, все пак се надявах да намеря лек за дразнещите неразположения, които преживявахме аз и семейството ми. След около месец усилено пиене на зелени сму-тита две бенки и една брадавица, които носех от ранна детска възраст, просто паднаха. Чувствах се по-енергична от всякога и започнах да споделям опита си с близките и приятелите си. Следващото, което забелязах, бе, че желанието ми за тежки храни като ядки или крекери, което понякога се появяваше - предимно вечер, напълно изчезна. Обърнах внимание, че много от бръчките по лицето ми са се махнали; започнах да чувам комплименти за свежия си вид. Ноктите ми станаха по-здрави, зрението ми се изостри и имах чудесен вкус в устата си дори сутрин, при събуждане (което не ми се бе случвало от младини).

Мечтата ми най-сетне се беше сбъднала! Поглъщах купища зеленолистни зеленчуци всеки ден. Чувствах се все по-лека и енергична. Вкусовете ми започнаха да се променят. Открих, че организмът ми просто е жадувал за зелена храна и няколко седмици живях почти само на зелени смутита. Обикновените плодове и зеленчуци ми харесваха все повече, а желанието ми за мазни храни драстично намаля. Спрях да консумирам сол.

Две седмици по-късно, докато със съпруга ми се разхождахме по една пътечка в Калифорния, покрита с врабчови чревца и глухарчета, изведнъж усетих как устата ми се пълни със слюнка. Тъмнозелените треви ми изглеждаха толкова примамливи! Имах желание да ги късам и ям. Споделих с Игор, който внимателно ме изслуша, но не остана във възторг. Вече беше забелязал, че напоследък се храня различно. Вместо голяма салата от нарязани зеленчуци, огромно авокадо, морска сол, много лук и зехтин, аз сега накълцвах една маруля с домат, поръсвах я с лимонов сок и безкрайно й се наслаждавах, въртейки очи и мъркайки от удоволствие. Храните, които обичах преди, не ми липсваха и аз бях много доволна да ям простички неща. Бях открила, че човешкият организъм може да се научи да жадува за зелена храна.

Една друга промяна също ме смая. Преди, когато се уморявах, ми се приискваше нездравословна храна. Ако например пътувах и трябваше да прекарам много време в самолет или да шофирам цяла нощ, изпитвах непреодолимо желание за тежка сурова храна или някое руско ястие от детството ми, което не бях хапвала повече от десетилетие. Тези желания бяха силни и дразнещи. Подтиквана от тях, аз си приготвях някаква тежка сурова храна като сирене от семена с крекери или се тъпчех с ядки, понякога късно през нощта. От много хора съм чувала, че правят същото. Нерядко се случваше да се прибера от работа късно вечер, често след десет часа, и да си почивам с книга или хубав филм. Обърнах внимание, че ако си позволя да взема ябълка или шепа ядки, мога да продължа да хрупам дълго време, без да получа никакво удовлетворение. Дори когато благодарение на волята си не докосвах храна, продължавах да изпитвам неудовлетворение и да мисля за храна.

Когато започнах да пия зелени смутита, веднага забелязах, че тези желания изчезнаха. Тогава всъщност съпругът ми забеляза промяната в поведението ми. Вечер, след тежък работен ден, той се чудеше какво да хапне, а аз, спокойна и доволна, просто си четях книга или разговарях. Когато Игор видя колко щастлива съм вечер и обърна внимание на забележителното подобрение на здравословното ми състояние, също започна да пие зелени смутита. Искаше си по една чаша от „това зелено нещо“ винаги, когато го приготвях.

Нито Игор, нито аз страдахме от определено заболяване, така че в началото не можеше да се каже дали сме само въодушевени или наистина се чувстваме по-добре. Скоро обаче и двамата започнахме не само да усещаме как се подмладяваме, а и в действителност да изглеждаме по-млади.

Само два месеца след като започна да пие смутита, мустаците и брадата на Игор почерняха и той изглеждаше така, както когато се запознахме.

Той толкова много се ентусиазира от младежкия си вид, че стана шампион по смутита в семейството. Ставаше рано всяка сутрин и приготвяше по няколко литра: за мен, за него, за Сергей и за Валя. И двете ни деца обичаха вкусната зелена напитка и откриха, че тя им дава повече енергия. Забелязаха и други положителни ефекти: бяха в състояние да спят по-малко, ходеха по-редовно до тоалетна, ноктите им станаха по-силни и най-вече, зъбите им не бяха толкова чувствителни.

Боях се, че някой ден смутитата ще ми омръзнат и вече няма да искам да ги пия. Но след шест месеца редовна консумация те ми харесваха повече от всякога. Не можех да си представя живота без зелени смутита, които вече съставляваха 50 % от храната ми. Освен тях ядях ленени крекери, салати, плодове, от време на време семена и ядки. За да мога винаги да си приготвя свежо зелено смути, си взех още един блендер за офиса. Когато в кабинета ми влизаха приятели или клиенти, виждаха голяма зелена чаша до компютъра ми, а аз ги изкушавах да опитат най-новото ми откритие. Някои от тях отбелязваха, че здравето им се е подобрило само от една чаша смути в офиса - не се шегувам! След няколко епизодични смутита уебди-зайнерът започна да изпитва желание за сурови храни и само за два месеца отслабна със седем килограма. Жената от офиса от другата страна на улицата се отърва от екземата си, пиейки по една чаша зелено смути почти всеки ден. Дори на момчетата от куриерската служба им хареса!

Вдъхновена от топлия прием, аз написах статия, озаглавена „Ода за зеленото смути“ и я разпратих на всичките си познати по електронната поща. Почти веднага започнах да получавам положителни отзиви и множество подробни разкази от приятели, ученици и клиенти. Чувствах, че трябва да продължа проучванията си, а многобройните благотворни ефекти на зелените смутита бяха очевидни за всеки, който ги опита. Хората, които пиеха зелени смутита, постепенно се превръщаха в „зелена вълна“, която нарастваше с всеки изминал ден.

I ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНО ДА ОБИКНЕШ ЗЕЛЕНОТО?

Продължителността на живота щеше да нарасне скокообразно, ако зеленчуците миришеха на бекон

Дъг Ларсън

Зелените листа не са включени в хранителната ни пирамида като самостоятелна група, тъй като в наши дни рядко се смятат за истинска храна. Въпреки че листата на морковите са няколко пъти по-питателни от самите моркови, мнението, че зелените части са за зайците, овцете и кравите, ни обезкуражава да ги слагаме в салатите си. По навик изхвърляме най-хранителните части от морковеното растение! Корените са по-вкусни за човека, защото в тях се съдържат повече захар и вода. Зелената част е по-горчива заради изобилието на хранителни вещества.

Таблиците по-долу ясно показват хранителното превъзходство на листата пред корените при три различни растения: цвекло, магданоз и ряпа1. Единствените три категории, в които корените печелят повече точки, са калории, въглехидрати и захари (с изключение на ряпата). Това са трите компонента, които правят корените по-вкусни от листата. Аз лично останах впечатлена от някои от тези цифри2. Така например листата на

цвеклото съдържат седем пъти повече калций и 192 пъти повече витамин А, отколкото коренът. В листата на ряпата има 2500 (!) пъти повече витамин К, отколкото в корените. Огромната разлика между хранителните вещества в тези две части на растенията е неоспорима. Помислете за хилядите тонове питател-на храна, а именно зелените горни части на кореноплодните зеленчуци, които изхвърляме година след година поради невежество, докато в същото време болшинството хора страдат от хроничен хранителен недостиг.

Естествено, възниква въпросът: защо зелените листа нямат добър вкус за нас? Нима тялото не е достатъчно мъдро, та ин-туитивно да желае това, от което се нуждае? Срещала съм много малко хора, които обичат зелени храни. Те са ми казвали, че като малки родителите не са им давали изкушения като бонбони или пържено. Мисля, че това са най-големите късметлии на света. Приятелката ми Ванеса изпада в луд възторг от парче целина или пресен домат. Видът на сладък грах кара устата й да се пълни със слюнка. Ето какво споделя тя:

За мен простичката храна винаги има най-добър вкус. Човек не може да оцени истински една храна, докато не я опита в • естествения й вид. Само тогава може да се наслади на вкуса й. Когато с майка ми ходим на партита, обикновено хапваме само листата за украса под парчетата сирене. Бих предпочела да слагат къдравото зеле отгоре, а не отдолу, но поне го има.

Повечето хора обаче биха останали дълбоко разочаровани, ако отидат на парти и намерят само краставици, домати и грах или, още по-зле, само зелената гарнитура. На мен ми изглежда очевидно, че ако имаме желание за храни със стимуланти като захар, кофеин и бяло брашно, то значи сложната хомеостаза на организма ни се е увредила.

През последните няколко века човешкото тяло се е променило. Храните със стимулиращ вкус са станали по-примамли-ви от естествените необработени храни. Въпреки това всички разбират, че не може да се живее само с шоколад и макарони, колкото и вкусни да са те. Проучването ми ме убеди, че много хора не биха възприели безвкусна или горчива диета, за да се почувстват по-добре, даже ако страдат от животозастрашава-що заболяване. И въпреки това мнозина продължават да питат: „Какво трябва да ядем? Как да храним децата си по-здравос-ловно?“ Забележителното е, че зелените смутита са не само пи-тателни, но и изключително вкусни, дори за децата.

Вярвам, че е възможно да възстановим способността си да харесваме и желаем здравословна храна. Можем да се научим да живеем с естествена, здравословна диета, дори да сме развили някои силни неестествени вкусове. С времето смутитата промениха цвета си от светло към тъмнозелени, отразявайки повишеното ми желание за зелена храна. Започнах да слагам 70-80 % зелени листа в блендера и съвсем малко плодове (например връзка глухарчета и един-два домата; нарекох това смути „Суперзелено“). Съветвам ви да започнете със сладки и вкусни смутита и да преминете към по-тъмнозелените само ако ви харесва. Убедена съм, че приемането на много зрели, екологично чисти плодове също е нужно за здравето. Наличието на качествени зелени листа в хранителния режим доказано поощрява вкуса към здравословна храна, както ще видите от разказите на хората в края на книгата.

Използвани съкращения

•    мкг - микрограм

•    ХФЕ - хранителен фолат еквивалент

•    IU (International Unit) - международна единица. Мерна единица за количество, базирана на биологичната активност на дадено вещество.

Стойности на хранителните вещества 8 корените и зелените листа

ЦВЕКЛО. 100 ГРАМА

Хранителни вещества

Цвекло

Листа на цвеклото

Калории

43,00

22,00

Протеини (г)

1,61

2,20

Мазнини - общо (г)

0,17

0,13

Въглехидрати (г)

9,56

4,33

фибри - общо (г)

2,80

3,70

Захар - общо (г)

6,76

0,50

Калций (мг)

16,00

117,00

Желязо (мг)

0,80

2,57

Магнезий (мг)

23,00

70,00

Фосфор (мг)

40,00

41,00

Калий (мг)

325,00

762,00

Натрий (мг)

78,00

226,00

Цинк (мг)

0,35

0,38

Мед (мг)

0,08

0,19

Манган (мг)

0,33

0,39

Селен (мг)

0,70

0,90

Витамин С (мг)

4,90

30,00

Тиамин (мг)

0,03

0,10

Рибофлавин (мг)

0,04

0,22

Ниацин (мг)

0,33

0,40

Витамин В6 (мг)

0,07

0,11

Фолиеба киселина - общо (мкг)

109,00

15,00

фолиеба киселина - от храни (мкг)

109,00

15,00

Фолиеба киселина - ХфЕ

109,00

15,00

Витамин В12 (мкг)

0,00

0,00

Витамин A (IU)

33,00

6326,00

Ретинол (мкг)

0,00

0,00

Витамин Е (мг)

0,04

1,50

Витамин К (мкг)

0,20

400,00

Наситени мазнини (г)

0,03

0,02

Мононаситени мазнини (г)

0,03

0,03

Полинаситени мазнини (г)

0,06

0,05

Холестерол (мг)

0,00

0,00

Стойности на хранителните вещества в корените и зелените листа

МАГДАНОЗ, 100 ГРАМА

Хранителни вещества

Пащърнак

(корен)

Магданоз

Калории

75,00

36,00

Протеини (г)

1,20

2,97

Мазнини - общо (г)

0,30

0,79

Въглехидрати (г)

17,99

6,33

Фибри - общо (г)

4,90

3,30

Захар - общо (г)

4,80

0,85

Калций (мг)

36,00

138,00

Желязо (мг)

0,59

6,20

Магнезий (мг)

29,00

50,00

фосфор (мг)

71,00

58,00

Калий (мг)

375,00

554,00

Натрий (мг)

10,00

56,00

Цинк (мг)

0,59

1,07

Мед (мг)

0,12

0,15

Манган (мг)

0,56

0,16

Селен (мг)

1,80

0,10

Витамин С (мг)

17,00

133,00

Тиамин (мг)

0,09

0,09

Рибофлавин (мг)

0,05

0,10

Ниацин (мг)

0,70

1,31

Витамин В6 (мг)

0,09

0,09

фолиеба киселина - общо (мкг)

67,00

152,00

Фолиеба киселина - от храни (мкг)

67,00

152,00

фолиеба киселина - ХфЕ

67,00

152,00

Витамин В12 (мкг)

0,00

0,00

Витамин A (IU)

0,00

8424,00

Ретинол (мкг)

0,00

0,00

Витамин Е (мг)

1,49

0,75

Витамин К (мкг)

22,50

1640,00

Наситени мазнини (г)

0,05

0,13

Мононаситени мазнини (г)

0,11

0,29

Полинаситени мазнини (г)

0,05

0,12

Холестерол (мг)

0,00

0,00

Г"~ ---*-F»-* Л.,>. -

Стойности на хранителните вещества 6 корените и зелените листа

РЯПА, 100 ГРАМА

Хранителни вещества

Ряпа

Листа

на ряпата

Калории

28,00

32,00

Протеини (г)

0,90

1,50

Мазнини - общо (г)

0,10

0,30

Въглехидрати (г)

6,43

7,13

Фибри - общо (г)

1,80

3,20

Захар - общо (г)

3,80

0,81

Калций (мг)

30,00

190,00

Желязо (мг)

0,30

1,10

Магнезий (мг)

11,00

31,00

фосфор (мг)

27,00

42,00

Калий (мг)

191,00

296,00

Натрий (мг)

67,00

40,00

Цинк (мг)

0,27

0,19

Мед (мг)

0,09

0,35

Манган (мг)

0,13

0,47

Селен (мг)

0,70

1,20

Витамин С (мг)

21,00

60,00

Тиамин (мг)

0,04

0,07

Рибофлавин (мг)

0,03

0,10

Ниацин (мг)

0,40

0,60

Витамин В6 (мг)

0,09

0,26

фолиеба киселина - общо (мкг)

15,00

194,00

Фолиеба киселина - от храни(мкг)

15,00

194,00

Фолиеба киселина - ХфЕ

15,00

194,00

Витамин В12 (мкг)

0,00

0,00

Витамин A (IU)

0,00

0,00

Ретинол (мкг)

0,00

0,00

Витамин Е (мг)

0,03

2,86

Витамин К (мкг)

0,10

251,00

Наситени мазнини (г)

0,01

0,07

Мононаситени мазнини (г)

0,01

0,02

Полинаситени мазнини (г)

0,05

0,12

Холестерол (мг)

0,00

0,00

I ЗЕЛЕНОЛИСТНИТЕ ХРАНИ: НОВА ГРУПА ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ

Не ми е ясно как зелени храни като зелето, марулята, спанака и листата на морковите са попаднали в категорията „зеленчуци“. Защо наричаме храни от толкова различни групи все „зеленчуци“, при положение че изглеждат различно и съдържат различни хранителни вещества? Управителят на един местен магазин за здравословни храни ми се оплака, че клиентите му често се объркват, докато търсят определен продукт измежду сто и петдесет други, все с етикет „зеленчуци“. Беше работил в тази сфера повече от десет години и предлагаше продуктите да бъдат разделени на групи със специфични характеристики, например: кореноплодни (моркови, цвекло, дълга ряпа и др.), кръстоцветни (броколи, карфиол и др.) и несладки плодове (краставици, тиквички, тиква, домати и др.). Организирането на храните според сходните им хранителни стойности не само ще помага на пазаруващите по-бързо да откриват това, което търсят, но и да се запознаят по-добре с растителните продукти и да увеличат разнообразието на вегетарианските си храни.

Очевидно растенията не се смятат за достатъчно важни, за да бъдат правилно класифицирани. Дори в обикновен супермаркет веднага се забелязва, че другите храни имат по-подроб-на класификация. Месата са разделени на птичи, риба и червено месо, което на свой ред се подразделя на телешко, мляно месо, месо с кост, субпродукти. Всеки продукт е внимателно категоризиран, като се уточнява от коя част на животното е.

Сирената също имат своите спецификации. Никой няма да сложи сирената и месата на едно място като „продукти за сандвичи“, защото би било неудобно и неясно. Тъкмо това обаче се случва при храните от растителен произход. Някои от грешките са доста сериозни - дотолкова, че биха могли да причинят и здравословни проблеми. Поставянето на продукти със скорбяла до доматите и ревена например могат да подтикнат клиентите към неправилни съчетания на храните. Много диетолози смятат, че правилното съчетаване на храните е особено важ-но1, и са установили, че комбинирането на грудките, съдържащи скорбяла, с кисели плодове или зеленчуци може да доведе до ферментация и газове в червата.

Поставянето на зелените листа в категорията на зеленчуците кара хората погрешно да прилагат към тях правилата за съчетаването на скорбялните зеленчуци. Това объркване е повод много загрижени хора да ми пишат с въпроса дали смилането на плодове със зелени листа е правилно като съчетание. Чували са, че „не е добре да се смесват плодове и зеленчуци“. Да, комбинирането на скорбялни зеленчуци с плодове не е добра идея и може да предизвика газове в червата. Зелените листа обаче не са зеленчуци и не съдържат скорбяла. Зелените листа всъщност са единствената хранителна група, която подпомага смилането на другите храни, като стимулира отделянето на храносмилателни ензими. Ето защо те могат да бъдат комбинирани с всяка друга храна. Установено е, че шимпанзетата често консумират плодове и листа от едно и също дърво, по едно и също време. Джейн Гудол и други учени дори са ги наблюдавали как увиват плодове в листа и ги ядат като „сандвичи“.

Съществува и друга сериозна заблуда, също резултат от категоризирането на зелените листа като зеленчуци. Подобни неуместни обобщения навеждат учените на погрешни заключения, като например това, че зелените листа са бедни на протеини. Противно на това разпространено схващане, зелените листа всъщност са чудесен източник на протеини, както ще видите в следващата глава.

Предлагам ви да разграничим зелените листа от зеленчуците сега и завинаги. Зелените листа никога не са получавали дължимото внимание, защото са били неправилно класифицирани като зеленчуци. На повечето езици дори няма подходяща дума за тях. „Тъмнозелени листни зеленчуци“ е дълъг и неудобен израз, нещо като „животното с рога, което дава мляко“.

Все още не разполагаме с изчерпателна информация за хранителните свойства на зелените листа. За да напиша тази книга, грябваше да събирам откъслечни сведения от книги и списания от различни страни, и пак не знам достатъчно. Така и не успях, например, да открия съдържанието на хранителни вещества в листата на морковите. Въпреки това намерих достатъчно, за да направя някои съществени заключения: зелените листа са основната хранителна група, която най-пълно отговаря на човешките хранителни нужди.

В следващата таблица са представени всички важни минерали и витамини, препоръчвани от Американската агенция по храните и лекарствата, както и съдържанието им в къдравото зеле и дива лобода (ядивен плевел). Въз основа на тези данни можем да заключим, че зелените листа са най-важната храна за човека.

Хората често ме питат какво количество смутита следва да приемат всеки ден. Препоръчвам един до два литра зелени смутита дневно като допълнение към сегашния им начин на хранене. Положителните ефекти върху здравето обикновено започват да се забелязват в рамките на един или два дни. За да оцените зелените смутита, ви предизвиквам да намерите друга храна, която да е толкова питателна в толкова много отношения, както зеленото смути. Освен това, са много вкусни и лесни за приготвяне!

Съдържание на важни минерали и витамини

ДИВА ЛОБОДА КЪДРАВО ЗЕЛЕ

Хранителни вещества

Къдраво зеле Дива лобода

Препоръчителен дневен прием

500 г сурово

500 г сурова

Фолиеба киселина - 400 мкг

132 мкг

136 мкг

Ниацин - 16 мг

4,8 мг

5,4 мг

Пантотенова киселина - 5 мг

0,68 мг

0,45 мг

Рибофлавин (В2) - 1,3 мг

0,68 мг

0,9 мг

Тиамин (В1) - 1,2 мг

0,68 мг

1,8 мг

Витамин А - 900 мкг

21 012 мкг

15 800 мкг

Витамин В6 -г 1,3 мг

68 мг

8,0 мг

Витамин В12 - 2,4 мкг

няма данни

няма данни

Витамин С - 90 мг

547 мг

363 мг

Витамин D - 5 мкг

няма данни

няма данни

(при липса на достатъчно слънчева светлина)*

*

*

Витамин Е - 15 мг

няма данни

няма данни

Витамин К - 120 мкг

3720 мкг

няма данни

Минерали

Калций - 1000 мг

615 мг

1403 мг

Желязо - 10 мг

7,5 мг

5,4 мг

Магнезий - 400 мг

155 мг

154 мг

Фосфор - 700 мг

255 мг

327 мг

Калий - 4,7 г

2,1 г

2,1 г

Натрий - 1,5 г

0,2 г

0,2 г

Цинк - 15 мг

2,0 мг

1,8 мг

Мед - 1,5 мг

1,4 мг

1,4 мг

Манган - 10 мг

3,4 мг

3,6 мг

Селен - 70 мкг

4,0 мкг

4,1 мкг

*3а представителите на бялата раса със средна пигментация на кожата излагането на лицето и целите ръце за по пет минути, два-три пъти седмично, през три четвърти от годината всъщност прави излишен приема на витамин D с храната - Б. а.

За да покажа колко питателни са зелените смутита, направих пълен анализ на три от тях, чиито рецепти ви предлагам и в тази книга. Този анализ е твърде подробен и обширен. По-долу ще намерите съкратен вариант на таблиците, показващи хранителното съдържание на един литър от три различни зелени смутита. Пълния анализ можете да видите на следните адреси:

„Лятна наслада“

http://nutritiondata.self.eom/facts/recipe/l 702214/2 „Ягодово поле“

http://nutritiondata.self.com/facts/recipe/1702245/2 „Сладко и кисело“

http://nutritiondata.self.com/facts/recipe/1702272/2

Каня ви да се възползвате от ценния и полезен уебсайт http:// nutritiondata.self.com, на който можете да пресмятате хранителното съдържание на собствените си рецепти с помощта на най-новите и точни данни, предоставени директно от Национална-та база данни за хранителните вещества на Американската агенция по храните и лекарствата.

1

Смути „Лятна наслада“

2    чаши нарязани праскови (308 г)

5 чаши суров спанак (150 г)

2 чаши вода (237 г)

•    Приготвяне: смелете добре в блендера.

•    Хранителни стойности Порция: 932 г (1 л)

Калории: 155    Калории от мазнини: 11

% от препоръчителния дневен прием3 Мазнини общо 1 г    2 %

Наситени мазнини 0 г Трансмазнини 0 г Холестерол 0 мг

Натрий 123 мг    5 %

Въглехидрати общо 36 г    12 %

Хранителни фибри 8 г    32 %

Захари 29 г Протеини 7 г Витамин А 301 %

+ Витамин С 104 % + Желязо 27 %


Калций 17 %

Смути „Ягодово поле“

1 чаша нарязани банани (150 г)

5 чаши накъсана маруля или салата (235 г)

1    чаша ягоди, срязани на две (152 г)

2    чаши вода (237 г)

•    Приготвяне: смелете добре в блендера.

•    Хранителни стойности Порция: 1000 г (1 л)

Калории: 222    Калории от мазнини: 14

•    % от препоръчителния дневен прием Мазнини общо 2 г    3 % Наситени мазнини 0 г Трансмазнини 0 г

Холестерол 0 мг

Натрий 27 мг    1 %

Въглехидрати общо 54 г    18 %

Хранителни фибри 12 г 48 %

Захари 29 г Протеини 6 г

Витамин А 41,2 %    + Витамин С 65 %

Калций 11 %    + Желязо 19 %

Смути „Сладко и кисело“

4 кайсии (35 г)

1    голям банан (136 г)

Боровинки (28 г)

Марули, червенолистни (200 г)

2    чаши вода (237 г)

•    Приготвяне: смелете добре в блендера.

•    Хранителни стойности Порция: 1000 г (1 л)

Калории: 252    Калории от мазнини: 14

I ИЗОБИЛИЕТО ОТ ПРОТЕИНИ В ЗЕЛЕНОЛИСТНИТЕ ХРАНИ

Смятам, че учените Все още не са изследвали скритите Възможности на безбройните семена, листа и плодове за пълноценното хранене на човечеството

Махатма Ганди

Всяка молекула протеин се състои от верига аминокиселини. Незаменимите (есенциалните) аминокиселини са тези, които организмът не може да синтезира сам и следователно трябва да бъдат доставяни от храната. Хората трябва да приемат достатъчно количество от девет такива аминокиселини.

В книгата си „Изследване на Китай“ професор Т. Колин Кам-бъл показва, че препоръчителният дневен прием на протеини в САЩ е силно завишен. Същото се потвърждава от сравнителния анализ на храненето на шимпанзетата и хората. „Шимпанзетата поддържат относително нисък и постоянен прием на протеини поради високата консумация на плодове...“1

Разгледах хранителното съдържание на десетки зелени зеленчуци и с радост открих, че аминокиселините, които се намират в малко количество в едни от тях, в други са високи. Иначе казано, ако консумираме разнообразни зелени храни, ще приемаме предостатъчно от всички незаменими аминокиселини.

Погледнете съдържанието на незаменими аминокиселини в къдравото зеле и дивата лобода в таблицата по-долу. Избрах къдравото зеле, защото се намира най-лесно на пазара. Дивата лобода е един от най-разпространените ядливи плевели и расте в различни климати. Повечето фермери могат да ви я покажат.

В лявата колона виждате препоръчителните средни количества незаменими аминокиселини за възрастен човек2. В дясната

са стойностите на съответните аминокиселини, съдържащи се в дивата лобода и къдравото зеле. Обърнете внимание, че тъмнозелените листни зеленчуци съдържат сходни или по-големи количества аминокиселини от препоръчителния дневен прием.

От таблицата е видно, че половин килограм къдраво зеле съдържа повече протеини от препоръчителния дневен прием според Американската агенция по храните и лекарствата. Но погрешното поставяне на всички части на растенията (корени, стъбла, цветове, листа и пр.) в общата категория „зеленчуци“ и допускането, че те имат еднакви свойства, води до неправилното заключение, че зелените храни са бедни на протеини. Той, от своя страна, е причина за лошо хранене и страдания в продължение на десетилетия. Липсата на научни данни за хранителното съдържание на зелените листа е породила голямо объркване сред повечето хора, включително специалисти. Както пише д-р Джоел Фърман в книгата си „Храни се, за да живееш“: „Дори лекарите и диетолозите... с изненада научават, че... когато човек консумира големи количества зеленолистни зеленчуци, той приема значителни количества протеин“3. В лекциите си писателката и преподавателка Тоня Заваста споделя забележителното си наблюдение: известен факт е, че млякото е богато на белтъчини, казва тя, и ние никога не се питаме откъде ги е добило то. Дали кравите произвеждат толкова много протеини от въздуха? В Русия фермерите хвалят млякото си така: „Толкова е прясно, че само преди четири часа беше трева!“

Всеки ден по телефона, електронната поща и по време на лекции ми се задава един и същи въпрос: „Откъде да получавам протеини?“ Тъй като съм запозната с разпространеното объркване по отношение на зеленчуците, разбирам защо този въпрос е станал толкова чест. Повечето хора не знаят, че зелените листа са богати на незаменими аминокиселини и затова се опитват да си ги набавят от други хранителни групи, за които е известно, че имат високо съдържание на протеини. Нека обаче изясня разликата между сложните белтъчини, които се намират в месото, млечните продукти и рибата, и индивидуалните аминокиселини в плодовете, зеленчуците и най-вече зеленолистните храни.

Съдържание на незаменими еминокиселини

ДИВА ЛОБОДА КЪДРАВО ЗЕЛЕ

Аминокиселина

Препоръчителен Съдържание [мг] дневен прием за в 1 паунд (453 г) възрастен човек [мг] сурова дива лобода

XucmuquH

560

27

Изолебцин

70

1149

ЛеВцин

980

1589

Лизин

840

1607

Метионин +

цисгпин

910

222 + 404 = 626

Фенилаланин

+ тирозин

980

754 + 795 = 1549

Треонин

490

740

Триптофан

245

173

Валин

700

1026

Аминокиселина

Препоръчителен дневен прием за възрастен човек [мг]

Съдържание [мг] в 1 паунд (453 г) сурово къдраво зеле

Хистидин

560

313

Изолевцин

70

895

Левцин

980

1051

Лизин

840

895

Метионин + цистин

910

145 + 200 = 345

Фенилаланин + тирозин

980

766 + 532 = 1298

Треонин

490

668

Триптофан

245

182

Валин

700

820

Ясно е, че организмът трябва да работи значително по-малко, за да образува протеини от разнообразието от индивидуални аминокиселини от зелените растения, отколкото от вече комбинираните дълги белтъчни молекули, съчетани от чужд, напълно различен от нашия организъм като този на кравата или пилето. Бих искала да обясня разликата между сложните протеини и индивидуалните аминокиселини с един простичък пример.

Представете си, че трябва да ушиете сватбена рокля на дъщеря си. Приемането на сложни протеини от крави или други животни е същото като да отидете в магазин за втора употреба, да накупите множество рокли, носени от други жени, да се приберете у дома и да прекарате часове наред в изрязването на парчетата, които ви харесват, за да съшиете нещо от тях. Този вариант отнема много време и енергия и оставя след себе си купища боклук. По този начин никога няма да направите идеалната рокля.

Приемането на индивидуални аминокиселини е все едно да заведете дъщеря си в магазин за платове, да купите красив нов плат, дантели, копчета, панделки, конци и перли. С тези основни елементи можете да ушиете прекрасна рокля, която идеално да подхожда на уникалното й тяло. По същия начин, когато ядете зелени храни, вие си „купувате“ нови аминокиселини, прясно образувани от слънчевата светлина и хлорофила, с чиято помощ организмът ви ще възстанови частите си според собствената ви, уникална ДНК.

И обратното, организмът ви ще се затрудни да образува идеалната белтъчна молекула от чуждите молекули, които се състоят от напълно различни комбинации на аминокиселини. Освен това, организмът ви най-вероятно ще поеме множество ненужни, мъчни за преработване вещества. Те ще обикалят дълго време из тялото ви, причинявайки алергии и други здравословни проблеми. Професор У. А. Уокър от Катедрата по дие-тология в Харвардския фаултет по обществено здраве казва: „Недокрай преработените белтъчни фрагменти могат да попаднат в кръвта. Приемането на тези големи молекули допринася за развитието на хранителни алергии и имунни нарушения“4.

Иронията е, че, консумирайки животински протеини, много хора развиват недостиг на незаменими аминокиселини. Той мо

же не само да бъде опасен за здравето, но н драстично да промени възприятията ни за живота, чувствата и поведението ни. За да произвежда невротрансмитери, организмът използва незаменими аминокиселини като тирозин, триптофан, глутамин и хисти-дин. Невротрансмитерите са естествени химични вещества, които улесняват предаването на информация между мозъчните клетки. Тези вещества управляват емоциите, паметта, настроението, обучителните ни способности и съня. Невротрансмитерите са основна тема на научните изследвания, свързани с мен-талното здраве, през последните три десетилетия.

Според проучването на Джулия Рос, специалист по хранителна психология4, ако организмът изпитва липса на определени аминокиселини, човек може да развие сериозни симптоми на психичен и физиологичен дисбаланс и тежък глад за нежелани вещества.

Нека вземем за пример тирозина и фенилаланина. Недостигът на тези аминокиселини може да предизвика:

•    депресия;

•    нарушена концентрация;

•    липса на енергия;

•    дефицит на вниманието.

Също така може да доведе до невъздържан глад за:

•    сладко;

•    аспартам;

•    кофеин;

•    скорбяла;

•    алкохол;

•    кокаин;

•    шоколад;

•    марихуана;

•    тютюн.

С помощта на данни от официални източници6 изчислих количествата на тези две незаменими аминокиселини, които можем да получим от пилето и тъмнозелената цикория, по-точ-но ендивия, градинска жлъчка:

Пиле (една порция) тирозин: 222 мг фенилаланин: 261 мг

Ендивия (една глава) тирозин: 205 мг фенилаланин: 272 мг

Както виждате, противно на разпространеното схващане, в зелените листа се съдържат висококачествени протеинови „тухлички“. Според проф. Т. Колин Камбъл „има купища неоспорими доказателства, показващи, че тъй наречените „нискокачествени“ растителни протеини, които позволяват бавно, но постоянно синтезиране на нови протеини, са най-здравословният вид протеини“7. Така например, протеините от зеленолистните зеленчуци не водят до странични ефекти като рак. Въпреки това в много книги дори не са посочени като източник на протеини, просто защото все още не са достатъчно изучени.

Зелените храни осигуряват достатъчно протеини на тревопасните животни, за да градят мускулна маса. Ето какво научих от първия си американски приятел, Питър Хагърти от Мейн, фермер с бакалавърска степен по психология от Харвардския университет:

Когато овцете ни са в обора и ядат концентрирана храна като смляна царевица и овес, те по-бързо качват на тегло, но когато агнетата достигнат 55 кг, или 90 % от теглото за колене, започват да превръщат тази концентрирана храна в тлъсти-ни, които крайният потребител ще изреже и изхвърли. Когато се хранят с трева, агнетата наддават по-бавно, но трупат много малко тлъстини. Затова моят извод е, че концентрираните смески водят до трупането на лесно горими мазнини, а тревата - на качествена мускулна маса.

Накратко казано, зелените храни осигуряват протеини под формата на индивидуални аминокиселини. Тези аминокиселини се усвояват от организма по-лесно от сложните протеини. Разнообразието от зеленолистни зеленчуци може да ни достави всички протеини, от които се нуждае уникалното ни тяло.

/ ФИБРИТЕ: ВЪЛШЕБНАТА ГЪБА

Ето какво казва д-р Бърнард Дженсън, един от най-уважавани-те специалисти по хранене в света и автор на множество популярни книги:

Всяка пречистваща програма трябва да започне от дебелото черво... През петдесетте години, в които съм помагал на хората да побеждават различни болести и увреждания, ми стана пределно ясно, че в основата на повечето здравословни проблеми стои лошата работа на дебелото черво. Лечението на 300 000 пациенти ме убеди, че преди всичко трябва се погрижим за него, за да може да настъпи каквото и да било ефективно изцеление1.

Главната цел на консумирането на фибри е отделянето. Без фибри е невъзможно пълното отделяне на ненужните вещества. Човешкото тяло е така устроено, че почти всички токсини от всички части на организма, включително милионите мъртви клетки, свършват в човешката канализация - дебелото черво. То се пълни с отпадна материя, толкова наситена с отрови, че я гледаме с отвращение и не смеем да я докоснем. За да изхвърли тази материя навън, организмът се нуждае от фибри.

Съществуват да основни вида фибри (влакна): разтворими и неразтворими. Разтворимите фибри, които се намират в плодовете, фасула, граха, овесените трици и най-вече в семената от чия, имат желеобразна консистенция, която подобрява изхождането, като увеличава баласта в дебелото черво. Разтворимите фибри събират холестерола в тънкото черво и го отвеждат вън от тялото. Някои видове разтворими фибри като например пектина (който се съдържа в ябълките) и гума гуар (в семената от чия, овесената каша, бобовите растения и манго) забавят освобождаването на захарите от храните, които приемаме, и така намаляват риска от диабет.

Неразтворимите фибри се намират предимно в зелените растения, обелките, ядките, семената, боба и люспите на зърното. Отделителната система е изключително сложна и усъвършенствана от природата до най-малката подробност. Ще се опитам да обясня този процес с прост пример. Под микроскоп неразтворимите фибри изглеждат като гъби и действително служат като такива, защото като по чудо са в състояние да абсорбират много повече токсини от собствения си обем. Питали ли сте се някога защо хората държат гъби в кухнята си? Никога не почистваме мръсните плотове с нещо гладко като хартия или пластмаса. Гъбите улесняват почистването, като попиват мръсотията. Същото правят неразтворимите фибри: улавят токсините и ги изкарват от тялото право в тоалетната. Те са много по-добри от коя да е гъба, защото могат да поемат няколко пъти повече токсини от собствения си размер. Наричам ги „вълшебната гъба“.

Ако не приемаме достатъчно фибри, по-голямата част от токсините ще се натрупват в организма ни. Тялото ни е така устроено, че всички токсини да се насочват към дебелото черво. Това е нашата „канализация“. Не забравяйте, че редовно изхвърляме килограми токсини.

Откъде идват те - от вдишването на прах и азбест, от непреработена храна, от погълнати тежки метали и пестициди. Голяма част обаче идват от мъртвите клетки на собственото ни тяло. Като знаем колко малки са клетките, сме склонни да си мислим, че не могат да допринесат много за отпадните вещества. Нека обаче не забравяме, че всяка година се подменят 98% от атомите в тялото ни. Това означава, че ежегодно през системата ни преминават от трийсет до петдесет килограма мъртви клетки. Ако не бъдат изхвърлени, те се превръщат в изключително опасна отрова, защото веднага започват да гният. Важно е да се знае, че ако човек не приема достатъчно фибри, той трупа повече отпадни вещества, отколкото тялото му може да пребори.

Също както не можем да почистим кухнята без гъба, така не можем да изхвърляме и отпадните вещества без помощта на фибрите. Представете си, че ви кажат да почистите огромно мръсно помещение, например гараж, само с един найлон. Аз бих се отказала. Човешкото тяло не се отказва. Но ако му липсват фибри, първото, което прави, е да накара кожата да поеме задачата по изхвърлянето на токсините. В резултат на това тя става груба и грапава. Когато червата се задръстят, тялото се опитва да изхвърля повече слуз през очите, носа и гърлото; потим се много повече; с една дума, организмът използва всички възможни изходи, за да се освободи от токсините, сякаш изхвърля боклука през прозореца вместо през вратата. Приемането на достатъчно неразтворими фибри „отключва вратата“, така че да можем да ги изхвърлим от тялото по лесния и нормален начин.

Може би се питате от какво количество фибри се нуждаем, за да поддържаме доброто си здраве. Според проучванията дивите шимпанзета приемат средно над двеста грама фибри на ден3. Когато го прочетох, изчислих колко фибри консумирам аз. Оказаха се едва три грама, тъй като поемам много от зеленчуците под формата на изцеден сок. Често изстисквам плодовете и зеленчуците, за да не губя време и усилия да ги дъвча. От първите книги, които четох за соковете преди трийсетина години, бях научила, че фибрите са несмилаеми, не съдържат хранителни вещества и само натоварват храносмилателната система на човека. Соковете се превърнаха в мой неизменен навик. Дни наред, че дори и седмици, гордо пиех само сокове, опитвайки се да се „пречистя“ от токсините, убедена, че се храня изключително здравословно. Затова бях смаяна от сравнението между двестата грама фибри на шимпанзето и моите три. Нещо повече: осъзнах колко вредно е било за здравето ми да не приемам абсолютно никакви фибри със соковете. Реших, че не мога повече да си позволявам да изхвърлям фибрите. Разбира се, макар зелените смутита да превъзхождат соковете в много отношения, съзнавам, че в някои случаи последните могат да бъдат за предпочитане, например при хора със синдром на раздразнимото черво или други състояния.

Албер Мосери, известният френски лекар, застъпник на естествената хигиена, радикално промени класическия Шелтъ-новски метод за постене с вода.4 От наблюденията си върху четири хиляди дългосрочни лечебни гладувания с вода, проведени в клиниката, той стига до извода, че дългосрочното гладуване е „рискована загуба на време“. Ето защо Мосери започва да препоръчва много по-кратки гладувания, последвани от „полупости“, в които към водата се добавя ограничено количество богата на фибри храна. През този важен етап от лечението пациентите му получават само половин килограм плодове и половин килограм зеленчуци на ден до постигане на пълно пречистване4. Д-р Мосери твърди, че възприемането на този метод дотолкова подобрява елиминирането на токсините, че сто процента от пациентите му показват симптоми на дълбоко пречистване под формата на тъмно покритие на езика, често въгленово черно или тъмнокафяво.

От началото на последния век до днес по целия свят са проведени многобройни изследвания върху хранителните фибри. Днес ние разполагаме с неоспорими доказателства за множеството им лечебни свойства. Ето част от тях:

•    Фибрите могат да укрепят болното сърце5;

•    Намаляват холестерола, което понижава риска от сърдечни

заболявания;

•    Предотвратяват редица видове рак, намаляват риска от онкологични заболявания, спомагат за изхвърлянето на канцерогенните вещества;

•    Намаляват риска от диабет и подобряват състоянието при вече настъпил такъв;

•    Стабилизират кръвната захар, като забавят усвояването на захарта4;

•    Усилват имунната система;

•    Поддържат състоянието на червата, намаляват запека и подпомагат редовното изхождане;

•    Предпазват от жлъчни камъни7;

•    Подпомагат полезните чревни бактерии;

•    Помагат за намаляване на теглото и предотвратяват преяждането;

•    Спомагат за изхвърлянето на излишния естроген;

•    Предпазват от язва.

Дневният прием на фибри, препоръчван от Американската агенция по храните и лекарствата, е трийсет грама. Средностатистическият американец приема между десет и петнайсет грама фибри на ден8. Това далеч не е достатъчно - като се има пред

вид, че трябва да абсорбират и изхвърлят няколко килограма отпадни вещества, тези десет грама са на практика нищо. Смятам, че недостатъчният прием на фибри е една от основните причини за преждевременното състаряване при хората. Погледнете кое да е диво животно. Трудно бихте познали възрастта на един елен, зебра, орел или жираф. Те изглеждат почти еднакво, независимо дали са на две или на петнайсет години. Дивите животни започват да проявяват признаци на старост едва последните седмици, преди да умрат. От друга страна, лесно можем да познаем възрастта на повечето хора с точност до пет години. Виждала съм обаче и много хора, които се подмладяват, след като са подобрили изхвърлянето на ненужните вещества от организма си.

Убедена съм, че трябва да консумираме по трийсет до петдесет грама фибри на ден или повече. Приемът им обаче трябва да се увеличава постепенно. Ако за един ден преминете от десет на петдесет грама фибри, това може да бъде опасно.

След десетилетия консумиране на обработени хрни, телата ни са дегенерирали. Освен това сме развили редица неестествени практики като прекалено ниска физическа активност и прекарване на повече време на закрито. Ето защо здравословните навици трябва да се въвеждат постепенно, за да дадем време на организма да се приспособи. Зелените смутита са идеални за целта. Много други източници на фибри и най-вече тези във формата на таблетки, често водят до драстично повишаване на хранителните фибри, което може да предизвика усещане за подуване и газове. Тези неприятни странични ефекти карат хората да се откажат, преди изобщо да са имали възможност да почувстват благотворния ефект на фибрите.

Фибрите са важна част от храненето на шимпанзетата. Както вече отбелязах, те приемат по двеста грама фибри на ден. Освен голямото количество плодове и листа, те допълват менюто си със сърцевина и кора, които обикновено съдържат около 44 % фибри.

Лененото семе е отлична добавка към храненето на човека, защото има висока концентрация на разтворими и неразтворими фибри: общо 26 %, 14 от които са разтворими и 12 - неразтворими. Само две супени лъжици ленено семе се равняват на шест грама фибри.

Препоръчвам ви редовно да добавяте ленено семе към храната си. Ленените семена имат твърда обвивка и трябва да бъдат прясно счукани, за да извлечете максимална полза от тях. Можете да ги смелите с кафемелачка или в сухия съд на „Вита-Макс“. Препоръчвам ви да слагате по една-две супени лъжици ленено семе на салатите, супите и другите си ястия. Освен това лененото семе е добър източник на омега-3 мастни киселини и, както по всичко личи, най-богатият природен източник на растителен лигнин, важен фитонутриент с противораково дейст

вие. В семейството ми добавяме ленено семе към храната всеки ден, често под формата на крекери или каша от ленено семе.

Освен че приемат много фибри, шимпанзетата отделят по няколко часа всеки ден, за да дъвчат храната си. Натовареното ежедневие обаче ни е научило да се храним набързо. Вследствие на забързания живот храната ни е станала като цяло доста мека: картофено пюре, хляб, ориз. Челюстите ни, като всяка друга кост, се нуждаят от съпротивление, за да поддържат плътността си. Аз дори си направих собствен уред за упражняване на челюстите, който дъвча по една-две минути на ден, за да компенсирам липсата на твърда храна. Ако се интересувате, можете да видите продукта на моя уебсайт:

http://jawexerciser.com.

Зелените смутита имат нужда само от три до пет минути за приготовление, включително почистването. Един литър зелено смути съдържа приблизително дванайсет до осемнайсет грама фибри в зависимост от водното съдържание и вида на плодовете.

Ако приемате млечни продукти, месо и други продукти от животински произход, добре е да знаете, че всички те изобщо не съдържат фибри. За да може организмът ви добре да изхвърля отпадните вещества, трябва да консумирате растителни храни. Колкото повече растителна храна ядете, толкова повече фибри приемате. Бих искала да ви дам идея от колко плодове, зелени храни и зеленчуци имаме нужда. Една средно голяма ябълка, банан или манго съдържа три грама фибри. Шепа къдраво зеле или листно цвекло съдържа един грам. Макар соковете да са вероятно най-питателната храна, смутитата са едновременно питателни и пречистващи. Тъй като недостигът на определени хранителни вещества и излишъкът от токсини са двете основни причини за заболяванията, най-добре би било едновременно да храним и пречистваме организма. Затова пийте редовно смутита!

Вижте тоВа тяло! Произведение на изкуството. Нищо не може да бъде направено по-добре... сглобено от божествена ръка

д-р Бърнард Дженсън1

Основната разлика между живата и неживата природа е, че живите същества могат да регенерират и така до голяма степен да се приспособяват към промените в средата, докато неживите могат да бъдат счупени или разрушени. Ако например откъснете листо от растение, може да поникне ново. Ако си порежете пръста, кожата сама ще заздравее. Но неживите предмети, като камъните или изкуствените конструкции, колкото и да са големи и здрави, не могат да регенерират сами. След бедствия, като например земетресение, лавина или торнадо, хората трябва да възстановяват домовете си, пътищата, електроцентралите и т.н.

Изключителната способност на всички живи организми да регенерират е единствената сила, която може да излекува една болест. Всички други техники, измислени от човека, могат да имат успех само ако са насочени към подпомагане на естествената способност на организма да се саморегулира. Човешкото тяло може да се излекува от дадена болест само когато всички телесни субстанции като лимфа, кръв, хормони и безброй други се поддържат в оптимални нива.

Физиологичният процес, който се грижи за това, се нарича хомеостаза.2 Той е изключително сложен и пълното разбиране за неговите механизми далеч надхвърля триизмерното ни въ-

ображение. Хомеостазата е най-важният процес в организма. Подпомагайки нея, ние полагаме възможно най-добрата грижа за здравето си.

Как можем да се грижим за хомеостазата, след като тя е недостижима за нас? Хомеостазата е тясно свързана с работата на жлезите с вътрешна секреция (ендокринната система). Ако жлезите не отделят правилното количество хормони, балансът в организма ще се наруши и може да се появи заболяване.

Жлезите от ендокринната система и хормоните, които те отделят, влияят на почти всяка клетка, орган и функция в тялото. Ендокринната система отговаря за регулирането на настроението, растежа и развитието, за функциите на тъканите, за метаболизма, за сексуалната функция и възпроизвеждането.

Казано на прост език, ендокринната система на човешкото тяло работи като ефективен суперзавод, който произвежда и доставя всички вещества, изискани от дадена жлеза или орган в точния момент и точното количество. От какво има нужда един завод? От достатъчно висококачествени материали. По същия начин ендокринната система се нуждае от хранителни вещества, включително витамини, аминокиселини, въглехидрати, незаменими мастни киселини, минерали и всички следо-ви елементи. Здравето ни зависи от тях.

Зелените листа отговарят на всички тези изисквания по-добре от всяка друга храна, а когато са смлени, хранителните вещества от тях се усвояват по-ефективно и ни осигуряват мно-гократно по-добра грижа от останалите храни, включително обикновените салати. С други думи, зелените смутита подпомагат хомеостатичния баланс по възможно най-оптималния начин.

Иска ми се да знаех това преди десет години, когато майка ми още беше жива. Тя беше едва на шейсет и шест години, красива, смела жена. Само една година, след като плува в река близо до Чернобил, й поставиха диагноза рак. Сега бих могла да й обясня как тялото се изцелява само. Сигурна съм, че тогава тя би отказала химиотерапията, защото отровните химика

ли съсипаха бездруго отслабената й хомеостаза. Вместо тях щях да й дам това, от което тялото й се нуждаеше. Днес аз знам, че подпомагането, а не унищожаването на хомеостазата дава най-добър шанс на организма да оздравее. Тя можеше още да е сред нас.

Познавам много хора, оздравели от далеч по-тежки форми на рак от тази на майка ми, след като са започнали да приемат повече зеленолистни храни. Човешкото тяло е така съвършено, че може дори да създава нови човешки същества. Как смеем тогава да се съмняваме в способността му да се самоизцеля-ва? Когато разберем механизма на хомеостазата, става ясно, че благодарение на тази уникална естествена система човешкото тяло може да се възстанови не само след настинка или нараняване, но и от всяка болест, включително рак. Единствената помощ, която можем да му окажем, е достатъчно храна и изхвърляне на вредните вещества. За щастие, зелените смутита предлагат тъкмо това.

I ЗНАЧЕНИЕТО НА СТОМАШНИТЕ КИСЕАИНИ

Колко хора знаят каква е концентрацията на стомашните им киселини? Колко от нас оценяват значението им за здравето ни като цяло? Малцина са тези, които разбират решаващото значение на нормалните нива на солна киселина в стомаха. Не знам защо нито един от лекарите, които съм посещавала през годините, не ме попита за солната киселина и не я изследва. Никога не съм чувала приятелите си да говорят за стомашната си киселина. Признателна съм, че научих за важното й значение от приятел ветеринар, който ми помагаше да съставя здравословна диета за кучето си.

С изненада открих множество книги и научни статии за връзката между нивото на солната киселина и човешкото здраве. Темата се изучава от десетилетия. Професор У. А. Уокър от Катедрата по диетология в Харвардския факултет по обществено здраве казва, че „от 30-те години на XX век медицинските изследователи се интересуват от последиците от хипохлорхид-рията. Макар да не са изяснени докрай, някои са добре документирани.“1

Ниска стомашна киселинност (хипохлорхидрия) настъпва, когато човешкият организъм не успява да произвежда достатъчно количество стомашна киселина. Това състояние неизбежно и силно уврежда храносмилането и усвояването на повечето хранителни вещества, необходими за поддържане на здравето. Повечето минерали, включително желязото, цинкът, калцият и витамините от група В (фолиева киселина и др.) имат нужда от определено количество стомашни киселини, за да могат изобщо да бъдат усвоени. Без стомашна киселина неизбежно се развива хранителен недостиг, а оттам и ред заболявания.

Освен усвояването на хранителни вещества, стомашната киселина има и много други важни функции. Тя например унищожава всички вредни микроорганизми, патогенни бактерии, паразити, техните яйца и гъбичките, които навлизат в организма през устата. Ето защо, ако тя е в недостатъчно количество, не разполагаме с бариера срещу тези натрапници. Разговаряла съм с гастроентеролог, който взема проби от стомашната киселина на свои пациенти. Оказа се, че често открива няколко вида паразити, развиващи се прекрасно на същото място, където се очаква да бъдат убити. Само тази причина ми стига да искам стомашната ми киселина да бъде достатъчно силна.

Стомашната киселина спомага за смилането на големите белтъчни молекули2. Ако е ниска, недокрай преработените фрагменти постъпват направо в кръвта и причиняват алергии и имунни нарушения.

Естественото ниво на солната киселина (НС1) намалява с възрастта, особено след четирийсетгодишна възраст - времето, по което повечето хора започват да забелязват побеляващи коси в резултат на хранителния недостиг, причинен от понижената стомашна киселинност. Забелязала съм, че повечето хора, при които се открива подчертано ниска стомашна киселинност, имат и повече бели коси. Документирани са множество разкази на хора, които твърдят, че естественият цвят на косата им се е завърнал с редовната консумация на смлени зелени храни; една от тях е Ан Уигмор.

Солната киселина може да започне да намалява и в по-ранна възраст, ако измъчваме храносмилателната си система или целия си организъм с излишна храна, химикали и стрес. Преяждането и най-вече прекомерната консумация на мазнини и протеини изтощава париеталните клетки, секретиращи солна киселина.

През цялата история коренното население в различни краища на земята е употребявало различна храна в зависимост от средата. Общото между всички обаче е било голямото количество фибри, които поемали. Учените са установили, че авс-тралопитеците и някои други са консумирали около 150 грама фибри на ден4. Лесно можем да се досетим, че киселинността на стомаха им е била доста висока: значително по-висока от нашата. Имали са и много по-силни и здрави зъби, челюсти и челюстни мускули. Можели са да сдъвкват тази твърда, жилава храна до кремообразна консистенция, след което стомахът им е продължавал да я смила с помощта на солната киселина. Оттогава насам човешкото тяло силно се е изменило. Направете си експеримент: вземете парче зеленчук или зелено листо, седнете и го дъвчете колкото можете по-дълго. Точно преди да сте готови да го глътнете, го изплюйте в ръката си и го погледнете. Ще видите, че все още е далеч от кремообразна консистенция. Имайте предвид, че организмът ви е в състояние да усвоява хранителни вещества само от най-малките частици. Големите не могат да бъдат смлени и само хабят киселина. Един приятел, лекар, който често се занимава с кръвни изследвания, ми показа на екран, свързан с микроскоп, такова несмляно парче в кръвта на пациент веган. С ужас видях как всички червени кръвни клетки, до които се докосва това малко несмляно парченце, веднага умират. Накрая то продължи да се движи между няколко слоя мъртви клетки. Рано или късно в тялото на човек с недостатъчна стомашна киселина започва да циркулира голямо количество токсична материя. По този начин ниската стомашна киселинност може да превърне питателната храна в опас-на субстанция. Нещо повече: неправилното дъвчене, съчетано с недостатъчната концентрация на солна киселина, води до множество хранителни дефицити. Според д-р Джеймс Хауенстин'' една от основните причини за хипохлорхидрията е недостигът на цинк. Недостигът на стомашна киселина от своя страна още повече увеличава недостига на цинк и други жизненоважни минерали, с което се създава истински омагьосан кръг.

Смилането на зеленчуците в блендера е аналогично на дъвченето и затова консумирането на питателна храна в смляна

форма може значително да подобри здравословното ни състояние. Храната излиза от блендера достатъчно раздробена за оп-тимално усвояване от организма. Втечнените зелени листа доставят цинк и други важни хранителни вещества по начин, лесен за усвояване, независимо от концентрацията на стомашна киселина. Така дефицитът се компенсира и нивото на солна киселина се нормализира.

Години наред не разбирах защо някои хора отслабват толкова бързо, щом преминат към сурова храна. На тях им е труд-но да поддържат суровоядството, защото им става неудобно от постоянните забележки на приятели и роднини, че са прекалено слаби. Съгласна съм, че не бива човек да бъде твърде слаб. След известни проучвания за ролята на хипохлорхидрията в усвояването на храната, попитах част от хората с подобен проблем дали са проверявали нивото на стомашната си киселина. По-късно някои от тях ме уведомиха, че са им открили ниска или изобщо липсваща стомашна киселина и са им предписали таблетки солна киселина, които да приемат заедно с храната. Близка моя приятелка се опитваше да поддържа суровоядна диета в продължение на няколко години, но толкова много отслабна, че съпругът й започна да се тревожи за здравето й. Тя отиде на лекар, който й постави диагноза ахлорхидрия (липса на стомашна киселина). Назначи й таблетки със солна киселина и тя продължи да приема само сурова храна. Върна си част от килограмите и днес поддържа съвсем здравословно тегло.

За да могат хранителните вещества да бъдат усвоени, стомахът, с помощта на киселините, трябва да раздроби храната до много малки парченца с размери 1-2 милиметра. Суровите плодове и зеленчуци съдържат най-ценните хранителни вещества, но са трудносмилаеми поради твърдата си целулозна структура. Ако стомашната киселина не е достатъчна, тялото не може да усвои всички вещества, от които се нуждае, включително протеините, и започва да развива дефицити. Познавам хора с такъв проблем, които се чувстваха като хванати в капан. Докато приемаха само сурова храна, успяваха да елиминират симптомите на определени заболявания, но твърде много отслабваха. Тогава добавяха готвена храна в режима си и желаното тегло се завръщаше, но в комбинация с нежеланите симптоми. Не знаеха какво да направят.

Ето защо изпитах силна радост, когато след няколко беседи за зелените смутита започнах да получавам писма като следното:

Въпреки че суровата храна ми помагаше за артрита, не можех да издържа на нея повече от два месеца, защото толкова бързо отслабвах (стигах 60 кг), че съпругата ми изпадаше в паника, убедена, че се разболявам. Налагаше се отново да започна да приемам готвена храна, но с това артритът се завръщаше. Когато започнах да пия зелени смутита, теглото ми се стабилизира! Вече шест месеца съм само на сурова храна и поддържам нормално тегло от 75 кг. Благодаря ви! Н. X., Канада

Станах свидетел на множество случаи, при които състоянието на хора с храносмилателни проблеми значително се е подобрило, след като са добавили смлени зелени храни към менюто си. Макар готвенето да прави храната по-мека и лесносмилае-ма, в процеса на нагряване повечето витамини и ензими се унищожават. Смилането в блендер е значително по-щадящо от готвенето, тъй като всички важни нутриенти се запазват.

С ниската стомашна киселинност са свързани редица състояния'’: увеличаване на бактериите, хронична кандидоза, паразити, болест на Адисън, множествена склероза, артрит, астма, автоимунни заболявания, целиакия, рак на стомаха, депресия, дерматит, диабет, екзема, метеоризъм, заболявания на жлъчния мехур, стомашни полипи, гастрит, хепатит, базедова болест, миастения гравис, остеопороза, псориазис, розацея, язвен колит, уртикария, витилиго и др. Ето защо известният учен д-р Теодор Баруди казва в чудесната си книга „Алкализация или смърт“: „Солната киселина играе решаваща роля за живота“7. С други думи, никой не може да бъде истински здрав, ако няма нормално ниво на стомашната киселина.

Не бъркайте киселинността в стомаха с алкалността на кръвта. Кръвта ни трябва да бъде леко алкална (основна), но за това ще поговорим в следващите глави. „Солната киселина е единствената киселина, която нашето тяло произвежда. Всички други са вторични продукти на метаболизма и се елиминират възможно най-бързо.“8

I ПРОУЧВАНЕТО „РОУЗБЪРГ1

Когато научих за важната роля на солната киселина, реших да направя едно изследване. Въз основа на симптомите на ниска стомашна киселинност, събрани от различни медицински статии, разработих един въпросник. Разпечатах хиляда копия и ги раздадох на учениците си. Резултатите бяха поразителни: 98,5% от анкетираните имаха симптоми на хипохлорхидрия. Препоръчвам ви да го попълните, за да разберете дали самите вие имате признаци на това състояние.

Признаци и симптоми за ниска стомашна киселинност

Прочетете въпросите и отбележете правилния отговор вдясно.

Никога Понякога Често

Изпитвате ли чувство на подуване, оригване и газове непосредствено след хранене?

Страдате ли от лошо храносмилане, диария или запек?

Усещате ли болезненост, парене или сухота в устата?

Имате ли киселини?

Имате ли хранителни алергии?

Гади ли ви се след приемане на добавки?

Имате ли сърбеж в ректума?

Имате ли слаби, лющещи се и/или напукани нокти?

Имате ли зачервяване или разши-

рени кръвоносни съдове по бузите и носа?

Страдате ли от акне след излизане от пубертета?

Въпрос само за жени: страдате ли от косопад?

Страдате ли от недостиг на желязо?

Забелязвате ли несмляна храна в изпражненията си?

Получавате ли чести гъбични инфекции?

Имате ли проблеми със зъбите?

Всички тези симптоми могат да говорят за хипохлорхидрия. Ако сте отбелязали няколко от тях дори в графата „понякога“, добре би било да отидете на лекар и да проверите нивото си на стомашна киселинност.

Разговарях с един лекар от Русия и останах учудена от начина, по който проверяват за хипохлорхидрия там. Карат пациента да изпие четвърт чаша сок от цвекло и наблюдават за промени

в цвета на изпражненията и урината. Ако последните се оцветят дори леко от цвеклото, значи нивото на стомашна киселина е ниско. Мислех си, че тази промяна е нещо нормално, както винаги е било при мен. Няколко месеца след като започнахме да пием зелени смутита обаче, у дома си направихме голяма вкусна салата от цвекло, но нито един от нас не забеляза оцветяване! Тъй като можех да обясня драстичната промяна единствено със зелените смутита, приех, че нивата на стомашни киселини са се подобрили. За да намеря по-сериозни доказателства за това, започнах да планирам проучване, което да покаже ефекта от зелените смутита върху стомашната киселина. Трябваха ми хора, на които е поставена диагноза хипохлорхидрия и които са готови да включат зелени смутита в менюто си за определен период от време. След това щяха да се подложат на повторно изследване.

Молех се да намеря лекар, който да ми помогне да проведа подобно проучване. За щастие, една слънчева сутрин ми се обади д-р Пол Фибър от Роузбърг, щата Орегон. Каза, че двамата със съпругата му неотдавна са станали суровоядци и търсят съвети. Сподели също така, че е разтревожен от факта колко много хора страдат от ниска стомашна киселинност. Срещнахме се на другата сутрин, за да обсъдим подробно експеримента. Д-р Фибър много се заинтересува от него. Следващата седмица двамата с Игор пропътувахме двеста километра до Роузбърг, за да проведем лекция по въпросите на храненето. След нея двайсет и седем души изявиха желание да участват в проучването и в продължение на един месец да пият по един литър прясно приготвено смути в допълнение към обичайното си хранене.

Проектът започна на 29 април 2005 г. Цялото ми семейство се редуваше да приготвя литри зелена напитка. За да увеличим разнообразието, използвахме всички плодове и зеленолистни храни, които можехме да намерим. До края на месеца в нито един от трите местни магазина за биохрани не бяха останали зеленолистни зеленчуци, манго и банани. Игор караше по триста и петдесет километра през ден, за да раздаде ценния товар. Не само семейството ми, но и всички участници и техните семейства проявиха забележителна отговорност и ангажираност. Нито един от тях не пропусна дори един ден да дойде на мястото за получаване на смутито. Когато благодарих на тези хора, които бях започнала да чувствам като роднини (и шеговито да ги наричам „зеленИни“) за всеотдайността и дисциплината, те отговориха, че съзнават колко е важен експериментът и са щастливи да помогнат. Освен това, много от тях искаха да подобрят състоянието на стомаха си с естествени средства.

По-долу ви предлагам гледната точка на д-р Фибър.

Разказът на д-р Пол Фибър

Срещата с Виктория и нейното семейство беше чудесно преживяване. Удивително е как ни събра съдбата. Двамата със съпругата ми търсехме помощ в усилията си да подобрим здравето си със сурова храна, а Виктория имаше нужда от подкрепа за проучването си.

Съществуват различни методи за изследване на солната киселина, но ние решихме, че предвид времевите ограничения най-подходящ ще бъде тестът с натоварване със солна киселина (НС1). Неговата цел е да определи способността на стомаха да произвежда достатъчно стомашна киселина. Организмът е така еволюирал, че отделя стомашна киселина в отговор на определени дразнители. Мисълта за храна, дъвченето и наличието на определени храни (здравословни или не) в стомаха като например протеини, мляко, калциеви соли и кафе, стимулират освобождаването на гас-трин: хормон, който се отделя от гастриновите клетки (Г-клетки) на пилорните жлези, намиращи се в областта на антрума на стомаха. Гастринът стимулира париеталните жлези да произвеждат и отделят киселина в стомаха. Друг хормон, стимулиращ производството на киселина, е хистаминът. Неговият ефект се усилва от наличието на гастрин. Много хора страдат от понижено произ-

водство на стомашна киселина, т. нар. хипохлорхидрия, а в по-тежките случаи - ахлорхидрия.

Много от пациентите ми се оплакват от стомашен рефлукс поради „прекалена“ секреция на киселини. Опитът ми показва, че хиперсекрецията на стомашна киселина е рядко срещано явление. Често обаче се случва да се отделя стомашна киселина в неподходящ момент, което предизвиква симптоми на раздразнение или възпаление в храносмилателната система. При мнозина рефлук-сът на стомашното съдържание към хранопровода е свързано повече с недостатъчна секреция на стомашна киселина, което води до гниене на храната и съпътстващи симптоми като газове, подуване, рефлукс и оригване. Антиацидната терапия може и да носи краткотрайно облекчение, но в никакъв случай не лекува.

В проучването раздадохме на всички участници по десет капсули със солна киселина, които трябваше да бъдат достатъчни, за да се натоварят четири хранения. Помолихме ги да приемат храни, богати на протеини - тежки и сложни ястия. Започнаха с една капсула при първото хранене, като ако не почувстваха слабо парене или раздразнение, трябваше при второто хранене да вземат две и да продължат така, докато не постигнат реакция, или четири капсули наведнъж без реакция. От двайсет и седемте участници само двама имаха реакция при една капсула и отпаднаха от проучването. Останалите показаха в една или друга степен хипохлорхидрия и продължиха участието си. Възрастта им варираше от седемнайсет до осемдесет години. Всички участници бяха помолени да не променят обичайния си начин на хранене.

След трийсет дни консумация на един литър зелено смути всеки ден направихме втори тест с натоварване с НС1, за да видим какви подобрения са настъпили. Един участник беше отпаднал по средата на проучването поради гадене. Но останалите двайсет и четирима показаха подобрение в отделянето на солна киселина. За мен бе забележително, че толкова силно подобрение се наблюдава при 66,7 % от участниците. Не очаквах да видя подобен напредък за такъв кратък период от време. Със съдържанието си на фибри и хранителни вещества зелените смутита отбелязаха неве-

роятен успех. Всички участници свидетелстваха и за много други, дори драстични подобрения в здравословното си състояние.

Бих искал да споделя и личния си опит, тъй като двамата със съпругата ми пиехме зелени смутита от около два месеца преди проучването. Показанията на кръвното ми налягане, пулсът и хо-лестеролът значително се подобриха. Спряхме да изпитваме глад за готвена храна, а зелените смутита бяха едновременно вкусни и засищащи. Най-забележителното развитие в моя случай беше свързано с малък израстък на носа ми. След един месец на зелени смутита израстъкът падна и на мястото му остана малка дупчица. Това отново доказа невероятните лечебни свойства на зеленото смути.

Искам лично да благодаря на Виктория за възможността да участвам в такова забележително проучване. Много малко са хората, които са така всеотдайни и готови да помагат на другите. Благодаря ти, Виктория; ти промени живота ни завинаги.

Както отбелязва д-р Фибър, очаквахме известни положителни промени, но не и толкова големи за такъв кратък период от време. Повечето експерименти като този обикновено продължават три до шест месеца, но тъй като това не беше по джоба ни, направихме толкова, колкото можехме да си позволим. Експериментът „Роузбърг“ показа, че редовният прием на зелени смутита значително подобрява здравето на хората, като нормализира нивото на солна киселина. По тази причина всички, които консумират зелени смутита, могат да очакват:

•    по-добро усвояване на ценни хранителни вещества;

•    намален риск от инфекции и паразити;

•    излекуване на алергиите;

•    цялостно подобрение на здравословното състояние.

Само по себе си по-доброто усвояване на хранителните вещества е много ценно. Подобреното усвояване на калция например намалява риска от остеопороза; по-доброто усвояване на желязото спомага за лекуването на анемията; по-доброто усвояване на витамините от група В предпазва от нервни разстройства и т.н.

След като приемаха зелени смутита само един месец, участниците в проучването „Роузбърг“ забелязаха следните подобрения, освен нормализирането на стомашните киселини: повишена енергичност, облекчаване на депресията, изчезване на негативното мислене, намаляване на колебанията в кръвната захар, по-редовно изхождане, изчистване на пърхота, край на безсънието, пълно спиране на астматичните пристъпи, изчезване на обичайните симптоми на предменструален синдром, по-здрави нокти, по-малко желание за кафе, подобряване на сексуалната функция, изчистване на кожата и много други. Интересно беше, че повечето от участниците, които имаха нужда от отслабване, намалиха теглото си с два до пет килограма, а неколцина, прекалено слаби, го увеличиха с половин до един килограм.

Участниците в проучването бяха толкова въодушевени от резултатите, че до мен достигна слух, че искат да прекръстят града си на Raws’burg\5

Фактът, че всички лечебни свойства на зелените смутита бяха доказани в практически експеримент, прави тази проста напитка истински специална. Надявам се да вдъхновя колкото може повече хора и зеленото смути да стане неделима част от ежедневието им.

I ЗНАЧЕНИЕТО НА ЗЕЛЕНИТЕ ХРАНИ ЗА АЛКАЛНОСТТА

Струва ми се, че по пътя си към здравето тъпчем на едно място вече много десетилетия. Междувременно най-разпространената болест, ракът, взема все повече жертви с всяка изминала година. Нека видим статистиката за 2005 г.1:

•    Изчислено е, че са установени 1 372 910 нови случаи на заболяване от рак и 570 260 смъртни случая вследствие на раково заболяване. Петгодишната продължителност на живота след поставяне на диагнозата се е повишила до 74 % (от 50 % през 70-те години на XX век).

•    Ракът на белите дробове остава най-разпространената причина за смърт; според данните той е отнел живота на 163 510 души.

•    Открит е рак на простатата при 232 090 мъже. Болестта е станала причина за смъртта на 30 350.

•    Открит е рак на гърдата при 211 240 жени. Болестта е станала причина за смъртта на 40 410.

Забелязала съм - първо в Русия, а после и в Съединените щати, - че конвенционалната медицина се фокусира върху вторичните причини за заболяването. За мен това е същото като да буташ кола, на която й е свършил бензинът, вместо да й сипеш гориво. Но коя е основната причина за болестта?

Днес ние плуваме в океан от объркваща информация, включително статии, в които различни специалисти представят различни причини за заболяванията. Мисля обаче, че главната причина за всички болести е била ясно заявена още през 1931 г. Преди повече от осемдесет години Ото Варбург получил Нобелова награда за откритието си, че ракът се причинява от отслабено клетъчно дишане вследствие липсата на кислород на клетъчно ниво. Според Варбург увреденото клетъчно дишане причинява ферментация, водеща до окисление и ниско pH на клетъчно ниво.

В изследването си д-р Варбург илюстрира средата, в която се развива раковата клетка. Нормалната здрава клетка, която не може вече да приема кислород и да превръща глюкозата в енергия, претърпява неблагоприятна промяна. В отсъствието на кислород тя „превключва“ на първична програма, за да изхранва себе си, като превръща глюкозата чрез процес на ферментация. Млечната киселина, отделена при ферментацията, понижава pH на клетката (алкално-киселинния баланс) и унищожава способността на ДНК и РНК да контролират клетъчното делене. Така раковата клетка започва да се размножава. В същото време млечната киселина причинява силна локална болка, тъй като унищожава клетъчните ензими. Ракът се явява като бързо нарастваща външна клетка, покриваща сърцевина от мъртви клетки.

Д-р Ото Варбург завършва една от най-знаменитите си речи със следното твърдение: „Никой вече не може да каже, че не знае какво е ракът и коя е неговата първоначална причина. Напротив, няма болест, чиято първопричина да е по-добре известна и невежеството вече не може да бъде оправдание, че не правим повече за превенцията й“.2

На Ото Варбург е присъдена Нобелова награда, задето е показал, че ракът се развива в анаеробни (безкислородни), или киселинни условия. С други думи, основната причина за рака е киселинността в човешкия организъм. Когато прочетох тази гениална реч, авторът й отдавна не беше сред живите. Зачудих се, ако това откритие е толкова важно, че да заслужи Нобелова награда, защо все още мнозина не знаят какво е pH?

Веднага щом учените установяват какви трябва да бъдат кръвното налягане и температурата на здравия човек, са изобретени и устройства за тяхното измерване. При всяко посещение при лекаря той мери кръвното ми налягане и температурата, но не помня някой някога да ми е измервал pH. А високото кръвно и повишената температура, колкото и да са неприятни, не причиняват рак. За разлика от киселинността на кръвта. Това е доказал световнопризнатият учен д-р Варбург. Ето защо е изключително важно да разясним въпроса за pH на всички.

Според мен е разумно децата да учат pH показателите на всички храни в училище, както и тези показатели да бъдат изписани на етикетите заедно с калориите и другите хранителни вещества. Сиренето „Пармезан“ например трябва да има червен предупредителен етикет за окисляващ ефект (-34), а спанакът - златен медал като отлична алкализираща (основообразу-ваща) храна с pH +14. Индексите pH се мерят в биохимични лаборатории и не могат да бъдат отгатнати с просто око. Някои храни се оказват изненадващо алкализиращи или окисляващи. Повечето хора не очакват, че лимонът е един от най-алкализиращите плодове, а орехът - леко окисляващ. Струва ми се важно хранителната пирамида на Департамента по земеделие на САЩ да отрази pH на различните храни възможно най-скоро. Смятам, че здравето на много хора ще се подобри веднага щом им се даде възможност да избират храни с по-изявени алкализиращи свойства. Пълен списък с pH стойностите на различните храни можете да намерите в книгата „Чудото на рН“ на Робърт Йънг.

Широкоразпространена заблуда сред хората, спазващи различни диети, е, че мазнините са единственият виновник за трупане на килограми. Тя води до масово объркване и обяснява защо толкова много хора с наднормено тегло не успяват да отслабнат. Убедена съм, че мнозина ще останат шокирани от откритието, че се напълнява от яденето на сирене, например, не защото е богато на мазнини, а най-вече поради високото му ниво на киселинност (pH). В отговор на тази киселинност организмът създава мастни клетки, за да може да съхранява киселината. Бадемите имат 70 % мазнини, а свинското месо - само 58 %. Свинското обаче има и една от най-високите киселинни стойности, -38, докато бадемите са алкализиращи (с pH +3).3 Ето защо е толкова важно да знаем не само хранителните показатели, но и pH на храните: да бъдат достъпни във всички магазини, напечатани на всички етикети, за да могат хората да преценят способността им да повишат алкалността на организма. Познаването на pH индексите на различните храни може да ни помогне да балансираме личния си хранителен режим.

Помня как плака майка ми през 1965 г., когато прочете в едно руско списание, че дините и краставиците нямат никаква хранителна стойност. Това бяха любимите храни на семейството ни. Четирийсет години по-късно аз научих, че краставиците и дините са толкова алкализиращи, че могат да неутрализират окисляващия ефект на телешкото. Радвам се, че родителите ми продължиха да купуват дини, въпреки препоръките на „учените“.

Преди много години, още докато учех за медицинска сестра в Русия, един преподавател ни каза, че холестеролът в храната не допринася за холестерола в кръвта, тъй като собственият ни черен дроб произвежда холестерол. Затова не останах нито изненадана, нито разочарована от богатата на мазнини и животински протеини диета, на която беше поставен баща ми в кардиологичния център. След масивния инфаркт му поднасяха телешки пържоли със сос и мляко. По-късно, когато прочетох множество книги и статии за значението на правилния pH баланс в организма, разбрах, че тъй нареченият „лош“ холестерол, липопротеин (LDL), наистина се произвежда от черния дроб, но в отговор на токсините и киселините, отделяни от определени храни като мазнини и животински протеини. За съжаление, купих първата си книга на тази тема, „Алкализация или смърт“4, два месеца, след като баща ми почина от втория си инфаркт.

Храната не е единственият фактор, влияещ върху pH баланса. Всеки стрес може да остави киселинна следа в тялото и обратно, успокояващите и отпускащи дейности могат да повишат алкалността му.

Факторите, които могат да допринесат за повишаването на киселинността, включват още изричането на остри или горчиви думи, силната музика и шум, задръстванията по улиците, ревността и желанието за отмъщение, скръбта, чуването на бебешки плач, преумората, започването и завършването на училище, далечните почивки, страшните и напрегнатите филми, гледането и слушането на телевизия, дългите разговори по телефона, ипотекирането, плащането на сметки и кредити и пр.

Сред факторите, които могат да увеличат алкалността, са даването и получаването на усмивки и прегръдки, смехът и шегите, класическата или тихата музика, гледката на малко кученце, чуването на комплимент или благословия, внимателният масаж, уютната и чиста среда, природата, гледката на смеещи се или играещи деца, разходките и сънят под звездите и луната, работата в градината, гледането на цветя, пеенето или свиренето на музикален инструмент, искрените разговори с приятели и много други.

За мен е полезно да наблюдавам вътрешната реакция на тялото си към различни събития. Забележа ли нежелано чувство на стрес и напрежение, се опитвам да променя не само храненето, но и начина си на живот като цяло.

Липсата на информация за pH баланса поражда голямо объркване сред хората, които биха искали да се хранят здравослов-но. Те опитват най-различни неща, но често без положителни резултати. Аз лично приемах само сурова храна в продължение на много години. Макар това да донесе значително подобрение, не постигнах оптималните резултати, към които се стремях, поради липсата на достатъчно зеленолистни храни в менюто ми. Прочетох няколко книги и статии по въпросите на pH баланса и си купих лакмус, с който да си измервам pH. Но всяко измерване на слюнката или урината ми показваше киселинност. Това още повече ме обърка и аз спрях да измервам. Бях убедена, че се храня по възможно най-добрия начин, защото кое би могло да бъде по-полезно от суровоядството? Не разбирах колко важно е да поддържам правилния алкален баланс в организма си.

Когато започнах да пия зелени смутита, реших отново да проверя pH баланса си. Измерих слюнката и урината си и с изненада установих, че този път лакмусът се оцветява в зелено!

Веднага щом забелязах тясната връзка между храната и pH баланса, накупих множество лакмуси за семейството си и ги оставих в банята и кухнята, за да можем лесно да проверяваме pH баланса си всеки ден и да бъдем спокойни за здравето си. След дългогодишно стопроцентово суровоядство стигнах до извода, че е невъзможно да се поддържа добър алкален pH баланс, ако не се консумират големи количества тъмнозелени листни зеленчуци, приблизително една-две връзки или половин до три четвърти килограм на ден. Някои хора се опитват да поддържат нормален pH баланс, като приемат добавки, съдържащи изсушени зелени растения. Макар това със сигурност да е по-добро от тъпченето само с пържени картофи, аз съм убедена, че приемането на свежи зелени храни е хилядократно по-добро, тъй като добавките са преработена храна с изменено хранително съдържание. Освен това с таблетките или капсулите хранителните вещества постъпват в организма ни в огромни концентрирани дози, а излишъкът води до допълнителна работа за отделителната система. Веднъж, когато бяхме на гости на наш приятел, треньор на коне, двете с дъщеря ми си направихме интересен експеримент. Искахме да разберем дали конете предпочитат сено или свежа трева. И двете взехме в една ръка шепа превъзходно сено, а в другата - прясно набрани треви. Шест от шест коня предпочетоха свежата трева пред висококачественото сено. В природата животните инстинктивно избират най-свежата храна.

А измежду всички възможности за консумиране на зелени храни, смутито е победител, защото представлява пълноценна храна, прясно е и отнема по-малко от минута за приготовление.

Ние сме прахта на земята g-р Бърнард Дженсън

Когато прочетох първата си книга за пермакултурата, естественият начин за градинарство, с изненада научих някои изумителни факти за почвата, които радикално промениха много от навиците ми. Към компостирането, рециклирането и купуването само на биопродукти добавих собствена малка пермакул-турна градинка. Най-важното бе, че развих дълбоко уважение към всички почви.

През стотиците милиони години, в които растенията живеят на нашата планета, те са станали забележително самодоста-тъчни. Освен че са установили полезна връзка със слънцето, растенията са се научили и да „отглеждат“ своя собствена почва. Когато умират, на нас може да ни изглежда, че просто падат на земята и гният, изядени от множество червеи и буболечки. Учените обаче са открили, че мъртвите растения се ядат само от определен вид бактерии и гъбички1. Растенията „знаят“ как да привлекат към гниещите си тъкани само онези микроорганизми и земни червеи, които ще произведат полезни минерали за почвата, в която ще растат техните събратя. Един от начините, по които растенията привличат конкретни микроорганизми в почвата си, е повишената концентрация на захари в корените. Ето защо някои корени като морковите и картофите например, са много по-сладки от останалата част на растението. Растенията и микроорганизмите развиват симбиотична връз-

ка, която е полезна и за двете страни2. Също както хората отглеждат стопански животни, така растенията си „отглеждат“ определени видове микроорганизми и гъбички, които произвеждат хумус (органична материя), богата на най-полезните за тези растения минерали. Очевидно качеството на почвата е от решаващо значение не само като източник на вода и минерали за растенията, но изобщо за оцеляването им. Затова растенията трябва да се изучават заедно с почвата, в която растат.

Ако ни интересува какви хранителни вещества получаваме от растенията, в никакъв случай не можем да пренебрегнем качеството на веществата, които самите растения извличат от почвата, защото ние буквално поглъщаме тези минерали чрез растенията. Качеството на почвата, в която живеят растенията, оказва огромно влияние върху здравето на хората и животните, хранещи се с тези растения. Следният пример за чистокръвните коне ясно разкрива значението на почвата за хората и животните:

В рамките на няколко поколения огромните петнисти коне от породата першерон, развита върху френска земя на юг от Нор-мандия, се смалиха до размерите на донските коне, въпреки че в Съветския съюз кръвната линия е запазена чиста: породата е останала същата, просто смалена3.

Случаят показва, че почвите, в които растат растенията, са също толкова важни за здравето ни, ако не и повече. С други думи, колкото и странно да звучи, благоденствието ни зависи от качествата на земята, в която расте храната ни, защото първоначачният източник на хранителни вещества за хората е почвата, не растението.

Основната разлика между екологично чистото биоградинар-ство и конвенционалното е, че „конвенционалното земеделие се стреми да храни растенията, а органичното - да подхранва микроорганизмите в почвата“4. С други думи, конвенционалните фермери пренебрегват микроорганизмите в почвата и насочват усилията си към обогатяването й с калий, азот и други химикали, докато органичното производство се грижи за живите организми в почвата, които на свой ред ще осигурят хар-монично балансирана храна на растенията. Също както хората не могат да живеят от химикали вместо храна, така микроорганизмите в почвата не могат да оцелеят с изкуствени торове. Когато всички микроорганизми бъдат унищожени от химикалите, почвата се превръща в прах. Никое растение не може да живее в прахта, колкото и богата на химикали да е тя.

Чрез растенията ние получаваме важни вещества, разложени от почвените микроорганизми. Колкото повече органична материя, или хумус, има в почвата, толкова по-питателна е храната, която расте в нея!

Все повече стават научните данни за превъзходството на биохраните в сравнение с конвенционално отглежданите. В едно обширно, задълбочено изследване1 на научната литература по въпроса група учени са открили 236 измервания на био и конвенционални продукти. След внимателен анализ на събраните данни те заключават: „Средната порция от биологично произведена растителна храна съдържа с около 25 % повече от хранителните вещества, обхванати от това изследване в сравнение със същата порция от същата храна, произведена с конвенционални земеделски методи“.

Растенията изглежда са по-добри „земеделци“ от нас самите. Благодарение на тяхната умела „работа“ в течение на милиони години ние, хората, разполагаме с прекрасни плодородни почви по цялото земно кълбо с безброй щастливи микроорганизми, процъфтяващи в тях. В популярната си книга „Тайните на почвата“ Питър Томпкинс и Кристофър Бърд казват, че „общото тегло на всички микробни клетки по земята е двайсет и пет пъти по-голямо от това на животинския свят; всеки акър добре обработвана земя съдържа до половин тон процъфтяващи микроорганизми и около тон земни червеи, които ежедневно отделят по един тон хумусни съставки“6.

В резултат на нашето „високотехнологично“ човешко земеделие по-голямата част от почвите в селскостопанските ферми в САЩ съдържат по-малко от 2 % органична материя, докато преди ерата на химията тя е била 60 до 90 %. Според Дейвид Блум - еколог, специалист и преподавател по пермакулту-ра, „за по-голямата част от първокачествената комерсиална земеделска земя се смята за късмет, ако достига 2 % органична материя - границата между жива и мъртва почва“7. Прилагайки пермакултурни техники върху изключително обеднена почва, състояща се от твърда като цимент глина, за две години Дейвид Блум успява да увеличи органичната материя до 25 %. От това поле той събира реколта „осем пъти над това, което Американската агенция по храните и лекарствата смята за въз-можно за един квадратен метър“8.

Невъзможно е да подхранваме успешно почвите с химикали, понеже „биологията не е химия“9. С други думи, в химичните торове липсват живите ензими, допринасящи за уникалните качества на всяка почва. Според множеството изследвания, проведени в различни страни, почвените ензими са способни да преобразуват един елемент в друг, стига тази „биоло-гична трансмутация“ да е в полза на растенията в тази почва. Цитираните по-долу заключения на учените ще ви помогнат сами да добиете представа за проблема.

Професор Рене Фурон от Факултета за природни науки в Парижкия университет: „Вече не можем да отречем, че природата прави магнезий от калций (а в някои случаи обратното), че калият може да се получи от натрий“10.

Хисатоки Комаки, ръководител на научноизследователска лаборатория по биология в „Мацушита Илектрик Къмпани“, Япония: „Различните микроорганизми, включително определени бактерии и два вида плесен и гъбички, можеха да превърнат натрия в калий“11.

Професор П. А. Королков, Русия: „Силицият може да бъде превърнат в алуминий... Свидетели сме на радикално преразглеждане, и то не на детайли, а на основите на наследството на естес-твознанието. Дошъл е моментът да признаем, че всеки химичен елемент може да се превърне в друг в естествени условия“12.

Всичко това са солидни факти, от които можем да си направим извода, че химичните торове в никой случай не мотат да обогатят живата почва, а само да я увредят или дори унищожат с пагубни последствия за растенията, животните и хората.

I ЛЕЧЕБНАТА СИЛА НА ХЛОРОфИЛА

В мига, 6 който чоВек погледне отблизо какВото и да е, дори стрък треВа, то се преВръща В загадъчен, ВеличестВен, неописуемо разкошен сВят

Хенри Милър

Колкото повече живея, толкова повече благоговея пред природата. Когато се разхождам сутрин, ако срещна елен, катеричка или друга жива твар, аз замръзвам и ги попивам жадно с очи, сякаш нищо друго няма значение. Долавям безмерна мистерия в животните, цветята и особено в слънцето. Щом погледна към него, ме изпълва признателност, че лъчите му са свободни, безплатни и еднакво достъпни за всички.

Много хора обичат слънцето. Чувстваме се по-добре и изглеждаме по-здрави, когато прекарваме достатъчно време на слънце. Опитваме се да получим колкото може повече от лъчите му. Свели сме банските си костюми до минимум, за да може скъпоценната слънчева светлина да облива тялото ни. Не са много обаче хората, които познават течната форма на слънчевата светлина: хлорофила.

Хлорофилът е също толкова важен, колкото лъчите на слънцето. Животът не е възможен без слънчева светлина; животът не е възможен и без хлорофил. Хлорофилът е втечнена слънчева енергия. Приемането на колкото може повече хлорофил е като слънчева баня за вътрешните ни органи. Молекулата на хлорофила забележително много напомня на хеммолекулата в човешката кръв1. Хлорофилът се грижи за тялото ни като любяща майка. Той лекува и пречиства всички органи и дори унищожава много от вътрешните ни врагове като патогенни бактерии, гъбички, ракови клетки2 и още доста други.

За да се радваме на добро здраве, имаме нужда от 80 до 85 % „добри“ бактерии в червата. Те произвеждат редица важни вещества за организма ни, включително витамин К, витамини от група В, многобройни полезни ензими... Тези „добри“ аеробни бактерии имат нужда от кислородна среда, за да растат и съществуват. Ето защо, ако в клетките ни липсва достатъчно кислород, започват да процъфтяват „лошите“ бактерии, които водят до множество инфекции и заболявания. Тези патогенни бактерии са анаеробни и не понасят газообразния кислород. От жизненоважно значение е да се грижим за чревната си флора. „Добрите“ бактерии могат лесно да бъдат унищожени от редица фактори, включително антибиотици, лошо хранене, преяждане и стрес. В този случай може да се окажем с 80-90 % „лоши“ бактерии, отделящи киселинни токсини в тялото ни. Убедена съм, че именно увеличаването на анаеробните бактерии в червата е една от основните причини за всички заболявания.

Още от древни времена хлорофилът е служил като чудотворен лек. Той съдържа огромно количество кислород и играе съществена роля за подпомагането на аеробните бактерии. Ето защо колкото повече хлорофил приемаме, толкова повече укрепваме чревната си флора и общото си здравословно състояние. Като се има предвид, че зелените храни са основен източник на хлорофил, трудно може да се намери по-добър начин за приеманенето му от зелените смутита.

Хлорофилът е доказал полезното си действие за предотвратяването и лекуването на различни форми на рак3 и артеро-склероза4. Множество научни изследвания показват, че почти няма болест, която да не може да бъде положително повлияна от хлорофила. За лечебните свойства на това удивително вещество може да се напише отделна книга. Затова само ще изредя някои от тях:

Хлорофилът:

•    увеличава броя на червените кръвни телца;

•    подпомага превенцията на рака;

•    снабдява органите с желязо;

•    повишава алкалността на организма;

•    противодейства на погълнатите токсини;

•    подобрява състоянието в случай на анемия;

•    пречиства и премахва неприятната миризма от червата;

•    подпомага пречистването на черния дроб;

•    помага при лечение от хепатит;

•    регулира менструацията;

•    помага в случай на хемофилия;

•    подобрява лактацията;

•    помага за заздравяването на рани;

•    отстранява телесните миризми;

•    противодейства на бактериите в раните;

•    чисти зъбите и венците при пиорея (гнойни венци);

•    премахва лошия дъх;

•    помага при възпалено гърло;

•    отлична гаргара при операции на устната кухина;

•    облекчава възпалените сливици;

•    успокоява язвените тъкани;

•    успокоява болезнените хемороиди;

•    облекчава катаралните течения;

•    въздейства благотворно на съдовата система на краката;

•    подобрява разширените вени;

•    намалява болката при възпаление;

•    подобрява зрението.

Най-важната цел на всички форми на живот на планетата е продължението на живота. От какво се нуждаем ние, хората, за да оцелеем? След въздуха и водата, решаващо значение има храната. Получаваме я от растенията и животните. Откъде черпят храна растенията - от почвата и слънцето. Само растенията „знаят“ как да преобразуват слънчевата светлина във въглехидрати. Въглехидратите са им необходими за различни функции. Част от захарта отива в плодовете, за да привлича животни, птици, хора и други същества, които да помагат за разпространяването на семената. Голяма част от захарта, създадена с помощта на хлорофила, преминава в корените. Както знаете, корените на растенията имат сладък вкус: моркови, цвекло, картофи, ямс (сладки картофи), ряпа. Животът на много видове гъбички, микроби, амеби, бактерии и други микроорганизми зависи от захарта в корените на растенията. Освен това, растенията използват въглехидратите за изграждане на нови стъбла, корени и кора, но най-вече за нови листа, които да произвеждат още повече въглехидрати. Затова листата винаги са най-обемната част от растението. Тъй като зелените растения се стремят да увеличат хлорофила, те постоянно растат и поради това се налага непрекъснато да подрязваме храстите и да косим тревата покрай дома си; в противен случай те ще избуяват, докато не превземат всичко наоколо.

Животът на растенията зависи от слънчевата светлина, а нашият - от растенията. Дори когато хората ядат животни, те го правят заради хранителните вещества, които животното е поело преди това чрез растенията. Древните учения на юдаизма, исляма и други религии забраняват яденето на хищни животни като лъвове, тигри, леопарди, лисици, орли и пеликани. Баба си спомняше, че по време на войната, когато близките й опитали да ядат месо на хищни животни и птици, се разболели тежко. В същото време никое живо същество, дори да е хищно, не може да оцелее без някаква зелена храна. Всички знаем, че дори кучетата и котките понякога ядат трева.

Благодарение на високото съдържание на хлорофил и минерали зелените растения са най-алкализиращата храна на планетата. Присъствието на зелени смутита в менюто ни помага да поддържаме тялото си алкално и здраво.

Друг чудесен начин за получаване на хлорофил и хранителни вещества от зелена храна са соковете от пшенична трева.

Тази изключително питателна напитка, създадена от д-р Ан Уиг-мор, набира все по-голяма популярност. Пшеничната трева съдържа 70 % хлорофил и 92 от общо 102 минерала в човешкото тяло, както и бета каротин, витамини от групата В, витамини С, Е, Н и К, 19 аминокиселини и различни полезни ензими. Всички те превръщат пшеничната трева в забележителен помощник на здравето.

Високата хранителна плътност на сока от пшенична трева обаче го прави труден за пиене. Мнозина биха искали да го консумират редовно, но не са в състояние заради гаденето, предизвиквано понякога само от миризмата. Аз също съм опитвала неведнъж, но въпреки всичките си усилия, така и не успях: научих специалния „танц на пшеничната трева“, казвах молитви, стисках си носа и какво ли още не.

След една година редовно пиене на зелени смутита ми предложиха сок от пшенична трева и за огромна моя изненада той ми хареса. Сега за първи път в живота си съм в състояние с удоволствие да пия по сто, двеста или триста грама пшенична трева всеки ден. Бях толкова щастлива от този факт, че известно време редовно посещавах местния здравословен магазин и плащах по десет-петнайсет долара само за тази напитка. Чувах как момичетата в заведението си говореха, че никога не са виждали човек, който с такава лекота да изпива толкова много пшенична трева. Те самите не можеха да се насилят дори да пробват. Сега вече не пия редовно, но когато имам възможност, винаги се възползвам. Смятам, че тази драстична промяна в способността на организма ми да приема пшеничната трева, е свързана с подобрените нива на киселини в стомаха ми.

/ МЪДРОСТТА НА РАСТЕНИЯТА

Вече разгледахме сложната връзка на растенията с почвата и слънчевата светлина. Видно е, че милионите години съвместно съществуване е довело до силни симбиотични взаимовръзки между растенията, хората и животните. Растенията нямат нищо против хората и животните да ядат плодовете им, защото така се разпространяват семената им. Всъщност, растенията имат „интерес“ някой да яде плодовете им, но само когато са зрели. Както казах по-горе, целта на всички растения е продължението на вида и осигуряването на подходящи жизнени условия. Това е причината почти всички плодове по света да имат кръгла форма: за да могат да се търкалят и да дават началото на нов живот на друго място. По същата причина растенията са се научили да дават цветни, вкусни и питателни плодове, така че, който ги хапне, да се връща за още. Тази стратегия работи добре и всички плодове се изяждат. Забелязвали ли сте колко старателно птиците „почистват“ черешовите дървета и как катеричките се трудят върху дъба, докато не остане нито един жълъд? Какво става след това? Този, който е изял плода, го храносмила и по-късно се изхожда някъде далеч от растение-то-майка, а семената са покрити с хубав органичен тор за макси-мално добър старт. Вътре в плода семената са мъдро защитени от храносмилане от твърди черупки, костилки и защитни механизми. Обърнете внимание, че растението се грижи плодовете му да бъдат крайно безвкусни, безцветни и неароматни, докато семената не узреят, така че никой да не ги къса и похабява.

Следният пример е илюстрация колко е важно продължението на вида за растенията. Ето какво са открили биолозите в едно неотдавнашно изследване в Русия:

Когато дървото предчувства смъртта си, то събира цялата си енергия и я насочва към произвеждането на семена за последно. Така например, ако дъбът бъде повален от буря или кедърът се окаже с обелена кора, преди да загинат завинаги, те в предсмъртно усилие ще дадат рекорден добив от жълъди или ядки1.

И обратното, когато едно растение претърпи генетично изменение, то спира да ражда семена за собственото си възпроизвеждане. Такова растение става безплодно, за да предотврати бъдещите нездрави поколения. Дините без семки обикновено нямат аромат и вкус, защото разстроеното растение няма мотивация да направи плодовете си сладки, уханни или примамливи по някакъв друг начин. Убедена съм, че не е здравослов-но да се консумират растения без семки, понеже цялата им химия, електромагнитен заряд и кой знае какво още са били променени. Аз лично предпочитам да плащам двойно за биодини и грозде със семки.

Растенията не желаят да ядем стъблата и корените им. Затова корените са скрити в земята. Корените са предназначени за микроорганизмите в почвата, както вече казахме в предишната глава. Стъблата пък неслучайно са покрити с твърда и горчива кора. Със зелените си листа растенията демонстрират перфектната си способност да развиват симбиоза с различни същества. Те „позволяват“ на хората и животните да ядат всичките им плодове, но само част от листата, защото самите те имат нужда от известно количество листа за производството на хлорофил. В същото време растенията са зависими от движещите се същества по много причини като опрашването, обогатяването на почвата и пренасянето на зрели плодове. Но ако някой елен например изяде всички листа на един люляков храст, растението неминуемо ще умре. За да предотврати това, природата е дала по малко отровни алкалоиди на всички листа на земята. Така животните са принудени да разнообразяват менюто си: хапват от един вид, после преминават към друг. Количеството алкалоиди в едно растение е минимално и здравос-ловно и може само да укрепи имунната система. Този принцип стои и в основата на науката хомеопатия. Но човек трябва да внимава да не се храни с едно и също растение през продължителен период от време. Затова и разнообразяваме зеленолистните зеленчуци колкото може повече, а не ядем само салата айсберг например. Личният ми опит показва, че ако използвам поне седем различни вида зелени храни, нямам проблеми. Обикновено въртя къдраво зеле, листно цвекло, спанак, магданоз, глухарчета, салата, кориандър (силантро) и различни видове марули. През лятото изборът значително се увеличава.

Шимпанзетата също разнообразяват зелените растения, с които се хранят. В рамките на една година например обхващат около 117 различни вида растения2. Аз успях да открия само четирийсет различни вида зелени храни, включително ядливи диворастящи треви (плевели), които се намират в моя щат, Оре-гон. Надявам се фермерите да се научат да отглеждат по-голям асортимент от зеленолистни зеленчуци. По-долу ви предлагам списък на зелените храни, които се „въртят в нашето семейство през последната година.

•    Зелени храни

рукола, различни видове цикория, аспержи, листа от цвекло, къдраво зеле, китайско зеле, листа от японска ряпа, бро-коли, листа от синап, листа от моркови, италианска цикория, целина, листа от репички, листно цвекло, марули и салати (тъмнозелени и червени, без салата айсберг и светли марули), спанак, ядливи цветя, различни видове зеле

•    Билки и подправки

алое вера, магданоз (два вида), копър, див копър (резене), листа от мента, градинска мента, джоджен, босилек, кори-андър

•    Кълнове

люцерна, броколи, детелина, сминдух, репичка, слънчоглед

Дивите ядливи растения често съдържат повече витамини и минерали от тези, които сме свикнали да намираме на пазара. Те не са били „развалени“ от фермерските грижи, за разлика от „добрите“ растения в градината. За да оцелеят въпреки посто-янното плевене, скубане и пръскане, диворастящите са развили някои особено силни свойства. Така например, за да живеят, без да бъдат поливани, повечето плевели имат невероятно дълги корени. Ако някога сте се опитвали да отскубнете глухарче с корена, знаете какво имам предвид. Корените на люцерната достигат до шест метра дължина, прониквайки до най-плодородните слоеве на почвата. В резултат на това всички диви растения съдържат повече хранителни вещества от култивираните. Доста глупаво се чувствам, като си спомня как скубех „гадната“ дива лобода от градината, за да растат „ценните“ ми салати айсберг.

Макар че консумирането на диви растения има много плюсове, то е съпроводено и от някои рискове. Добре е първо да се научите безпогрешно да разпознавате ядливите растения. Горещо ви съветвам много да внимавате при брането и,м. Приемането на диви растения е приятно, здравословно и безопасно, стига да се прави, както трябва. Намерете достатъчно време да обучите себе си и семейството си. Ако някое растение ви съмнява, моля ви, не го яжте!

Най-добрият начин да опознаете растенията във вашия район е да се запишете на организирана разходка с такава цел, ръководена от опитен познавач. По този начин можете да се научите да разпознавате конкретни ядливи растения, като ги докоснете, помиришете и опитате, така че в бъдеще да можете сами да си ги берете. В книгите по темата и интернет също ще намерите множество статии и снимки.

За разнообразие в менюто си включваме и няколко вида кълнове, но не повече от една шепа и то само веднъж - два пъти седмично. Приблизително от третия до шестия ден от живота си кълновете съдържат високи нива на алкалоиди, които да ги предпазват от изяждане от животните3. Това не означава, че кълновете са отровни или опасни, а единствено, че не можем да живеем само от тях. Повечето кълнове са богати на витамини от група В и имат сто пъти повече хранителни вещества от развитото растение, защото са им нужни за този период на бързо развитие.

От време на време чета в новините или получавам съобщения по електронната поща за токсични вещества в къдравото зеле или спанака, или магданоза, или друг зеленолист зеленчук, които го правят опасен за консумация от човека. Всичко това е вярно, но не до степен да изключим кой да е конкретен продукт от менюто си. По-добре да увеличим разнообразието им и редовно да ги сменяме, за да постигнем най-добри резултати.

Растенията се защитават и по други начини. Някои имат бодли вместо алкалоиди, а един вид акация в Африка се населява от колонии малки, агресивни, болезнено хапещи мравки.

Копривата и бодливите растения като кактусите съдържат значително по-малко алкалоиди, което ги прави важна част от менюто ни. Разбира се, първо трябва да измислим как да ги консумираме. Аз успешно включвам коприва и кактуси в зелените си смутита. Обикновено бодлите се смилат отлично в блендера.

Когато се замисля за малките номерца, с които растенията оцеляват, ме изпълва безкрайно уважение и възхита към природата. Симбиозата ни с растенията се е развивала в продължение на милиони години, но можем да съсипем всичко само за няколко десетилетия. Убедена съм, че все още имаме шанс да възстановим отношенията си с природата. И връщането към първоначалния ни начин на хранене е важна стъпка към тази цел.

I ЗЕЛЕНИТЕ ХРАНИ: ПЪРВИЧНИЯТ ИЗТОЧНИК НА ОМЕГА-3

ВаЖнопю е да не спираме да задаВаме Въпроси

Алберт Айнщайн

Една от най-поразителните разлики между колибрито и мечката, спяща зимен сън, е техният метаболизъм. Първото се движи изключително бързо, а другото - безкрайно бавно, което до голяма степен се дължи на разликите в състава на мазнините в телата им. Според последните научни изследвания върху факторите, влияещи на метаболизма, „мазнините на бързите животни като колибрито са богати на омега-3 мастни киселини“1. И обратното, мечките трябва да натрупат голямо количество омега-6 мастни киселини, за да могат да изпаднат в хиберна-ция.6 На пръв поглед омега-3 и омега-6 си приличат и дори се обединяват от общото название незаменими полиненаситени мастни киселини. Между тях обаче съществуват значителни разлики.

Молекулата на омега-3 е уникална в способността си бързо да променя формата си. Тази изключителна гъвкавост се предава на органите, които я усвояват. Омега-3 „разреждат“ човешката кръв и тази на животните, както и соковете на растенията. Благодарение на тези си свойства те се използват от най-бързо функциониращите органи. Така например омега-3 позволяват на сърцето да бие както трябва, кръвта да циркулира свободно, очите да виждат, мозъкът да взема решения бързо и ясно.

Омега-6, от друга страна, служат за обратното: те „сгъстяват“ кръвта на хората и животните, както и соковете на растенията; втвърдяват и причиняват възпаления в тъканите. Някои учени свързват прекомерното съдържание на омега-6 в човешкото меню с такива състояния като сърдечни заболявания, инсулт, артрит, астма, менструални болки, диабет, главоболие и туморни метастази2.

Когато за първи път чух за значението на омега-3, започнах да търся повече информация и да чета всичко, което можех да намеря по темата. Особено полезна ми беше книгата на Сюзън Олпорт „Кралицата на мазнините“ от 2006 г. В нея намерих много справочен материал, по-голямата част от който успях да открия впоследствие и в интернет и да проуча по-задълбочено.

Според Олпорт3 съществуват многобройни изследвания, насочени към ролята на мастните киселини омега-6 за възникването на различни видове онкологични заболявания, включително рак на гърдата, рак на простатата и рак на дебелото черво, както и с благотворното въздействие на омега-3 за лекуването на психични проблеми като депресия, следродилна депресия, дефицит на вниманието и биполярно разстройство. С нарушения баланс на незаменимите мазнини се свързват все по-голям брой заболявания, като към сърдечните заболявания, рака, депресията, имунните нарушения и артрита се добавят наднорменото тегло и диабетът.

Десетилетия наред диетолозите свързват напълняването с прекалената консумация на храни с високо съдържание на мазнини, най-вече наситени. По тази причина хората се стремят да намалят мазнините в менюто си. От 1955 до 1995 г. американците са намалили мазнините от 40 % от общия си калориен прием на 35. Според Департамента за селско стопанство на САЩ успоредно с намаляването на наситени мазнини, американците са повишили консумацията на мазнини за салати и готвене от 4,4 кг на човек през 1955 г. до 16 кг през 2004 г.4 Така, въпреки усилията за по-здравословно хранене, процентът на възрастни индивиди с наднормено тегло в Съединените щати за същия период от време е нараснал от 25 % до 47 %.5 Очевидно приемаме неподходящи мазнини.

В Русия, когато бях малка, майка ми ми даваше едно стъклено шише и ме пращаше в магазина за растително олио. Винаги ми заръчваше да питам кога са го получили, преди да го купя. Ако ми кажеха повече от седмица, трябваше да отида в друг магазин. Толкова бързо гранясваше. У дома внимавахме никога да не го оставяме на пряка слънчева светлина, а да го съхраняваме на тъмно и прохладно място.

Когато се сдобих със собствено семейство, технологията вече беше удължила срока на годност на слънчогледовото, царевичното и другите видове растително олио до една година. Сега разбирам, че това удобство е било постцгнато чрез отстраняването на нетрайните мазнини омега-3. В резултат на това за няколко десетилетия храните ни станаха много по-богати на омега-6 мастни киселини и бедни на омега-3. През последните години генното инженерство се опитва да видоизмени семената и да създаде сортове с по-високо съдържание на омега-6 и по-ниско на омега-3, за да увеличи още повече срока на годност на семената и получаваните от тях масла. Освен това повечето селскостопански животни като говеда, овце, свине и пилета се хранят все повече със соя, царевица и други зърнени храни, вместо с трева и сено. Хората, които консумират животински продукти, е добре да знаят, че месото от животни, хранени с трева, е богато на омега-3, докато месото от животни, хранени с царевица и друго зърно, е богато на омега-6. Дори рибите в рибните ферми днес се хранят със зърно6. В природата малките рибки, както и някои видове китове, се хранят с фитопланктон - микроскопични водорасли, богати на хлорофил, които всъщност са първичният източник на мастните киселини омега-3 в рибата. По-големите риби ядат по-малките, след което хората ги ловят7, което е причина рибите в природата да се славят с високо съдържание на омега-3. И обратно, рибите, отглеждани във ферми, често имат повече омега-6, отколкото омега-38.

Същото се наблюдава при млечните продукти и яйцата. Едно изследване показва, че яйцата от свободно отглеждани кокошки, които пируват с трева, насекоми и много малко зърно, съдържат двайсет пъти повече омега-3 мастни киселини от стандартните яйца от магазина9. Един от недостатъците на диетата, богата на омега-6, е, че забавя метаболизма и води до значително повишаване на теглото, както е в случая на мечките, спящи зимен сън. Но ако при мечките това е въпрос на здравословен цикъл, при хората далеч не е така! На всичкото отгоре парадоксът при много от пълните хора днес е, че те гладуват за мазнини: имат повече омега-6, отколкото са им нужни, но не им достигат омега-3 мастни киселини. Не само всички чипсо-ве, крекери и бисквити се правят със семена и мазнини, но и почти всички салати и вегетариански блюда се приготвят с растителни мазнини, богати на омега-6. Докато консумацията на храни, богати на омега-6, продължава да бъде висока, проблемът с наднорменото тегло ще нараства. Статистиката ясно показва тревожни тенденции в здравето на американското население през последните две десетилетия10:

•    58 млн. американци са с наднормено тегло, 40 млн. със затлъстяване, а 3 млн. - с болестно затлъстяване;

•    Осем от всеки десет американци над двайсет и пет годишна възраст са с наднормено тегло;

•    78 % от американците не изпълняват минималното препоръчително дневно количество физически упражнения;

•    25 % от американците водят напълно заседнал начин на живот;

•    От 1990 г. насам случаите на диабет тип 2 са се увеличили със 76 % сред хората на възраст между 30 и 40 години.

За съжаление, голяма част именно от хората, опитващи се да се хранят по-здравословно, като заменят животинските мазнини с растителни (царевица, соя, шафран и сусам), са натрупали много повече омега-6 в организма си, отколкото биха могли при друг начин на хранене. Метаболизмът им се е забавил и в резултат на това „те могат да показват силно предразположение към напълняване“11, казва проф. Ленърд Сторлиен от Университета на Сидни, Австралия. Проф. Сторлиен, който изучава ефекта от хранителните мазнини върху напълняването и инсулиновата резистентност, е установил, че „не само количеството на хранителните мазнини, но и техният вид оказва различен ефект върху телесното тегло и метаболизма“12. Експериментите му показват, че храните, богати на омега-3, предпазват от напълняване и диабет. Друго проучване, проведено от двама датски учени, д-р Иорн Диерберг и д-р Ханс Олаф Банг, проследява ескимосите от областта Уманак в Гренландия, чието меню се състои от риба, тюленово месо и китова мас. Учените установяват, че въпреки изключително високото ниво на наситени мазнини, „понастоящем не е известен нито един случай на захарен диабет сред населението на област Унамак“13.

Според биохимика Уилям Е. М. Ландс от Националния институт по здравеопазване и един от световните авторитети по въпросите на незаменимите мастни киселини омега-6 и омега-3 се „надпреварват“ за един определен ензим в клетъчните мембрани, наречен дезатураза. Въпреки че омега-3 са предпочитаният субстрат на ензима, излишъкът от омега-6 в храната (в сравнение с омега-3) води до по-голямо общо образуване на омега-614. Казано по-просто, ако консумираме прекалено мал-

ко омега-3, организмът ще използва дори още по-малко от тях, избирайки по-голямото количество омега-6. Всички тези нови научни открития ни насочват към един извод: хората трябва да включват изобилие от омега-3 в храната си; в противен случай метаболизмът им ще се забави и те могат да започнат да изпитват сънливост и леност също като мечките пред зимния им сън. Както заключава биофизикът д-р Бъртън Литман: „Не можете да бъдете астронавт или пилот на изтребител, ако сте израснали с храна, бедна на омега-3“15.

Как да постигнем здравословен баланс на незаменимите мастни киселини? Повечето от статиите, които прочетох, препоръчваха съотношение на омега-6 към омега-3 от 3:1 или 2:1. В обичайното меню на днешния американец това съотношение е между 10:1 и 20:1, което се смята за една от причините за високата заболеваемост. Институтът по медицина към Национал-ната академия на науките препоръчва прием от приблизително 10:1 - много повече, отколкото в Швеция (5:1) или Япония (4:1). Съотношението на препоръчителното съдържание на омега-6 и омега-3 в храната в Япония е една от причините там много рядко да се срещат случаи на сърдечни и някои други заболявания16.

Какво можем да направим, за да повишим консумацията си на омега-3? Според д-р Франк Сакс, преподавател по диетоло-гия във Факултета по обществено здравеопазване на Харвардс-кия университет17, в храната се срещат два основни типа омега-3 мастни киселини. Единият е алфа-линоленовата киселина (AJ1K, ALA), която се намира в лененото масло, орехите, а също така и в листните зеленчуци. Другият вид са мастните киселини с по-дълга верига, еикозапентаенова киселина (ЕПК, ЕРА) и докоса-хексаенова киселина (ДХК, DHA), които се откриват в мазната риба. Организмът частично превръща АЛК в ЕПК и ДХК.

За щастие, омега-3 се намира в изобилие във всички зеле-нолистни храни и най-вече в спанака, салатната маруля и руко-лата. Едно от най-високите нива на омега-3 се открива в туче-ницата, широкоразпространено диво растение. Макар няколко статии да напомнят, че не е сигурно дали молекулите на омега-3, които се намират в зелените храни, могат да се превърнат в ДХК или ЕПК, които организмът да оползотвори, аз попаднах на следната информация: д-р Ралф Холман, биохимик, чиито интереси са насочени към липидите и мастните киселини, изследвал кръвни проби от трийсет и осем нигерийци от Енугу, столицата на щата Енугу, Нигерия. Той открил, че съдържанието на омега-3 при тях е по-високо, отколкото в която и да било друга група население, която бил изследвал. Тези нигерийци не консумират много риба, но ядат много зелени храни и не приемат растителни масла, богати на омега-618.

Други чудесни източници на омега-3 са ленените кълнове, кълновете от чия и лененото масло. Лененото масло е единствената мазнина, която се позволява на онкологично болните пациенти в Института „Герсон“ в Сан Диего. Шарлот Герсон, създателят на института, обяснява, че според техните проучвания лененото масло е единствената мазнина, която не подпомага растежа на раковите клетки19. Сега аз поръсвам салатите си с една супена лъжица ленено масло почти всеки ден.

Омега-3 са много нестабилни и гранясват изключително бързо. Лененото масло например, което има най-високо съдържание на омега-3, трябва да се съхранява в хладилник; на стайна температура може да граняса само за двайсет минути. Консумирането на гранясали мазнини е опасно, тъй като формира множество свободни радикали и може да предизвика сърдечно заболяване. За да се справите с този проблем, грижете се в менюто ви да присъстват много и разнообразни плодове и зеленчуци, които са богати на антиоксиданти (боровинки, къпини, ягоди, малини, сливи, портокали, грозде, череши, цвекло, цветно зеле, камби, къдраво зеле и др.). Бързото гранясване на маслата с високо съдържание на омега-3 затруднява производителите по отношение на транспорта и съхраняването им в големи количества, което и често значително ги оскъпява. Аз лично обаче предпочитам да плащам за качествена храна сега, отколкото по-късно за лекарства и лечение.

Увеличаването на омега-3 в храната е съществено, но не достатъчно; трябва също така да намалим и приема на омега-6. „Рибата е важна, но проблемите ни вероятно се причиняват не от липсата на риба, а от прекалената консумация на масла от семена и недостатъчната консумация на зелени храни“, пише д-р Артемис Симопулос в книгата „Диета омега“20. Тази важна информация за незаменимите мастни киселини ми помогна да открия отговорите на някои от въпросите, които си задавам от години, като например защо аз и някои други суровоядци пълнеем, въпреки начина си на хранене, и ни е трудно да отслабнем. Дошъл е моментът всички ние внимателно да анализираме начина си на хранене и да намалим или елиминираме приема на царевично, сусамово, шафраново, слънчогледово и фъстъчено масло, както и консумацията на ядкн и семена.

За да можете по-лесно да подбирате храните си, базирайки се на данни от Американската агенция по храните и лекарствата, изготвих списък със съотношенията на омега 3 и омега 6 в редица видове ядки, семена, масла, зеленолистни зеленчуци и плодове21.

Сега си давам сметка, че години наред съм била фанатичен суровоядец и съм вярвала, че всяка сурова храна е по-добра от всяка сготвена. Когато научих за ползите от суровата храна, не му мислих дълго: бях готова да ги приложа. Но ако в началото на суровоядската ми диета (която се състоеше от плодове, зеленчуци, ядки и семена) се чувствах напълно заситена и удовлетворена, след няколко години започнах да чувствам, че нещо ми липсва. Все по-често изпитвах желание да хапна определено нещо, докато накрая вече бях постоянно гладна. Обичах плодове и можех да изям цял килограм наведнъж, но след това пак се чувствах гладна, което е симптом на някакъв недостиг. Морковите, броколите и други подобни зеленчуци не ме привличаха, особено приготвени с някакъв дресинг, съдържащ мазнина. Бях развила отвращение към мазнините и след десетина години суровоядство не можех да понеса и капка олио в чинията си.

Ленено масло (1 с.л.)

Общо омега-3 мастни киселини 7196 мг (4,2 пъти повече омега-3) Общо омега-6 мастни киселини 1715 мг h ttp://nutritiondata.self. com/facts/fats-and-oils/7554/2

Слънчогледово олио (1 с.л.)

Общо омега-3 мастни киселини 5,0 мг

Общо омега-6 мастни киселини 3905 мг (780 пъти повече омега-6) http://nutritiondata.self.eom/facts/fats-and-oils/7945/2

Шафраново масло (1 с.л.)

Общо омега-3 мастни киселини 0 мг

Общо омега-6 мастни киселини 10 073 мг (прекалено много омега-6!) h ttp://nutntiondata. self.com/facts/fats-and-oils/573/2

Сусамово масло (1 с.л.)

Общо омега-3 мастни киселини 40,5 мг

Общо омега-6 мастни киселини 5576 мг (138 пъти повече омега-6) h ttp://nutritiondata .self, com/facts/fats-and-oils/511/2

Царевично масло (1 с.л.)

Общо омега-3 мастни киселини 157 мг

Общо омега-6 мастни киселини 7224 мг (46 пъти повече омега-6) h ttp://nutritiondata. self, com/facts/fats-and-oils/580/2

Рапично масло (1 с.л.)

Общо омега-3 мастни киселини 1031 мг

Общо омега-6 мастни киселини 2532 мг (2,5 пъти повече омега-6)

h ttp://nutritionda ta.se! f. com/facts/fa ts-and-oil s/794 7/2

Зехтин (1 с.л.)

Общо омега-3 мастни киселини 103 мг

Общо омега-6 мастни киселини 1318 мг (13 пъти повече омега-6) http://nutritiondata .self .com/facts/fats-and-oils/509/2

Семена от чия (1 унция, 28 г)

Общо омега-3 мастни киселини 4915 мг (3 пъти повече омега-3) Общо омега-6 мастни киселини 1620 мг h ttp://nutritionda ta .self, com/facts/nut-and-seed/3061/2

Ленено семе (1 унция, 28 г)

Общо омега-3 мастни киселини 6388 мг (3,9 пъти повече омега-3) Общо омега-6 мастни киселини 1655 мг h ttp://nutritionda ta.self. com/facts/nut-and-seed/3163/2

Слънчоглед (1 чаша)

Общо омега-3 мастни киселини 34,0 мг

Общо омега-6 мастни киселини 10 602 мг (312 пъти повече омега-6) http://nutritiondata.self.eom/facts/nut-and-seed/3076/2

Сусам (1 чаша)

Общо омега-3 мастни киселини 541 мг

Общо омега-6 мастни киселини 30 776 мг (57 пъти повече омега-6) h ttp://nutritiondata .self, com/facts/nut-and-seed/3070/2

Тиквени семки (1 чаша)

Общо омега-3 мастни киселини 250 мг

Общо омега-6 мастни киселини 28 571 мг (114 пъти повече омега-6) http://nutritiondata.self.eom/facts/nut-and-seed/3066/2

Орехи (1 чаша)

Общо омега-3 мастни киселини 10 623 мг

Общо омега-6 мастни киселини 44 567 мг (4,2 пъти повече омега-6)

h ttp://nutritiondata .self'. com/facts/nut-and-seed/3138/2

Бадеми (1 чаша)

Общо омега-3 мастни киселини 5,7 мг

Общо омега-6 мастни киселини 11 462 мг (2000 пъти повече омега-6) http://nutritiondata.self.eom/facts/nut-and-seed/3085/2

Пеканоби орехи (1 чаша)

Общо омега-3 мастни киселини 1075 мг

Общо омега-6 мастни киселини 22 487 мг (21 пъти повече омега-6) h ttp://n и trit ion data .self, com/facts/n u t-and-seed/3129/2

Пшеница (1 чаша)

Общо омега-3 мастни киселини 52 мг

Общо омега-6 мастни киселини 1152 мг (22 пъти повече омега-6) h ttp://nutritiondata .self, com/facts/cereal-grains-and-pas ta/5737/2

Ръж (1 чаша)

Общо омега-3 мастни киселини 265 мг

Общо омега-6 мастни киселини 1619 мг (6 пъти повече омега-6)

h ttp://nutritionda ta .self, com/facts/cereal-grains-and-pasta/5727/2

Овес (1 чаша)

Общо омега-3 мастни киселини 173 мг

Общо омега-6 мастни киселини 3781 мг (22 пъти повече омега-6)

http://nutritiondata.self.eom/facts/cereal-grains-and-pasta/5708/2

Пшеница (1 чаша)

Общо омега-3 мастни киселини 52 мг

Общо омега-6 мастни киселини 1152 мг (22 пъти повече омега-6) http://nutritiondata.self.eom/facts/cereal-grains-and-pasta/5737/2

Сладка трева (киноа) (1 чаша)

Общо омега-3 мастни киселини 522 мг

Общо омега-6 мастни киселини 5061 мг (10 пъти повече омега-6) h ttp://nutritionda ta .self.com/facts/cereal-grams-and-pas ta/5705/2

Леща (1 чаша)

Общо омега-3 мастни киселини 209 мг

Общо омега-6 мастни киселини 776 мг (37 пъти повече омега-6)

http://nutritiondata.self.eom/facts/legumes-and-legume-products/4337/2

фасул - зелен, суров (1 чаша)

Общо омега-3 мастни киселини 39,6 мг (1,6 пъти повече омега-3) Общо омега-6 мастни киселини 25,3 мг

http://nutritiondata.self.com/facts/vegetables-and-vegetable-products/234y2 Грах (1 чаша)

Общо омега-3 мастни киселини 202 мг

Общо омега-6 мастни киселини 5186 мг (26 пъти повече омега-6) http://nutritiondata.self.eom/facts/legumes-and-legume-products/4325/2

Зелен грах (1 чаша)

Общо омега-3 мастни киселини 50,8 мг

Общо омега-6 мастни киселини 220 мг (4,3 пъти повече омега-6)

http://nutritiondata.self.eom/facts/vegetables-and-vegetable-products/2520/2

Сладък зелен грах, суров (1 чаша)

Общо омега-3 мастни киселини 12,7 мг

Общо омега-6 мастни киселини 73,5 мг (5,8 пъти повече омега-6)

http://nutritiondata.self.eom/facts/vegetables-and-vegetable-products/2516/2

Маруля, къдрава, сурова (1 брой, 360 г)

Общо омега-3 мастни киселини 209 мг (2,4 пъти повече омега-3) Общо омега-6 мастни киселини 86,4 мг

http://nutritiondata.self.eom/facts/vegetables-and-vegetable-products/2477/2

Маруля, салата, сурова (1 брой, 626 г)

Общо омега-3 мастни киселини 707 мг (2,4 пъти повече омега-3) Общо омега-6 мастни киселини 294 мг

http://nutritiondata.self.eom/facts/vegetables-and-vegetable-products/2475/2 Спанак, суров (1 връзка, 340 г)

Общо омега-3 мастни киселини 469 мг (5,3 пъти повече омега-3) Общо омега-6 мастни киселини 88,4 мг

http://nutntiondata.self.eom/facts/vegetables-and-vegetable-products/2626/2

Глухарчета зелени, сурови (100 г)

Общо омега-3 мастни киселини 44 мг

Общо омега-6 мастни киселини 261 мг (5,9 пъти повече омега-6) http://nutntiondata.self.com/facts/vegetables-and-vegetable-products/244y2

Рукола, сурова (100 г)

Общо омега-3 мастни киселини 170 мг (1,3 пъти повече омега-3) Общо омега-6 мастни киселини 130 мг

http://nutntiondata.self.eom/facts/vegetables-and-vegetable-products/3025/2

Ябълка, сурова (1 бр., среден размер)

Общо омега-3 мастни киселини 16,4 мг

Общо омега-6 мастни киселини 78,3 мг (4,8 пъти повече омега-6)

http://nutritiondata.self.eom/facts/fruits-and-fruit-juices/1809/2

Банан, суров (1 бр., среден размер)

Общо омега-3 мастни киселини 31,9 мг

Общо омега-6 мастни киселини 54,3 мг (1,7 пъти повече омега-6)

http://nutritiondata.self.eom/facts/fruits-and-fruit-juices/1846/2

Ягоди, сурови (100 г)

Общо омега-3 мастни киселини 65,0 мг

Общо омега-6 мастни киселини 90,0 мг (1,4 пъти повече омега-6)

h ttp://n и tritionda ta .self, com/facts/fruits-and-fruit-juices/2064/2

Моркови, сурови (100 г)

Общо омега-3 мастни киселини 2,0 мг

Общо омега-6 мастни киселини 115 мг (57 пъти повече омега-6) http://nutntiondata.self.eom/facts/vegetables-and-vegetable-products/2383/2

За съжаление, решението ми да задоволя глада си, като същевременно не нарушавам стопроцентово суровоядната си диета, беше да увелича консумацията на семена и ядки. В края на 90-те години няколко компании в САЩ започнаха да произвеждат нови линии здравословни продукти, включително органичен суров тахан (смлян сусам) и серия от сурови масла от различни видове ядки като бадеми, кашу и тиква, предназначени специално за суровоядци. Един от производителите се намираше в нашия град Ашланд, щата Орегон. Аз започнах редовно да купувам масла от ядки и дори да поръчвам на едро. Отначало ядките и маслата от тях като че ли успяваха да задоволят глада ми и аз си мислех, че съм намерила решение на проблемите си. След няколко месеца обаче здравето ми започна да се влошава. Енергичността ми намаля, ноктите ми станаха чупливи, сдобих се с няколко кариеса. Най-лошото беше, че напълнях. Едва през 2004 г., когато ми хрумна идеята за зелените смутита и започнах да ги пия всеки ден, усетих значително подобрение на здравословното си състояние и поотслабнах. Сега разбирам, че съм добавила необходимите омега-3 в храната си, но все още не съм била намалила омега-6.

Продължих редовно да консумирам ядки, тъй като мислех, че те са необходим източник на мазнини за суровоядците, но за моя изненада, започнаха да ми харесват все по-малко. За да мога да ги консумирам, се опитвах да приготвям най-различни деликатеси с ядки с помощта на различни билки и плодове. Ставах все по-добра, но въпреки всичките ми усилия, в определен момент вече не можех да се насиля да погълна никакви ядки и семена. Ако все пак хапнех, моментално получавах възпалено гърло и висока температура за няколко часа. Няколко пъти се случи да посетя кооперативни вечери в различни суро-воядски общности и несъзнателно да консумирам ядки. Всеки път ефектът бе един и същи и се налагаше бързо да си тръгна.

На една от лекциите ми в Санкт Петербург в Русия чух интересна история. Млад мъж ми разказа как веднъж решил да експериментира и в продължение на шест месеца да не хапва нищо друго, освен ядки и семена. Доводът му бил, че ако хората могат да живеят на предлаганото от заведенията за бързо хранене, той пък трябвало да може да живее на сурови ядки и семена. След шест месеца припаднал на улицата и го откарали в спешното отделение, защото получил гърч. Когато казал на лекарите за експеримента си, те категорично му забранили повече да яде ядки и семена.

Дълго време не можех да намеря обяснение на факта, че организмът ми отхвърляше ядките и семената, и не знаех какво да правя, докато не прочетох най-новото изследване за опасностите от прекалената консумация на омега-6 мастни киселини, която може да доведе до недостиг на омега-3.

Макар все още да намирам суровоядната диета за оптимал-на, не искам да я следвам фанатично на сто процента с риск за здравето си. Сега, когато ме питат, отговарям, че се храня 95 процента суровоядно. Ако трябва да избирам между сурови ядки и зеленчуци на пара, предпочитам зеленчуците на пара. Животът и проучванията продължават, така че не изключвам диетата ми да претърпи още промени.

За мен е забележително, че най-високите концентрации на алфа-линоленова киселина, първичната омега-3, се намират в хлоропластите на зелените листа, където помагат на растенията в най-активния процес, фотосинтезата, основата на живота на земята22. Тъй като наличните данни сочат, че зелените храни са вторият по съдържание на омега-3 вегетариански източник на незаменими мастни киселини, те очевидно са важен елемент за поддържането на баланса в храната. Предвид всички полезни свойства на омега-3 зелените смутита са просто чу-дотворна лековита напитка. Аз им се наслаждавам всеки ден. Предпочитам да се сравнявам с колибри, отколкото със спяща мечка.

I C ПРИЗНАТЕЛНОСТ КЪМ Д-Р AH

Искрено се възхищавам на д-р Ан Уигмор. Винаги, когато си поръчам чаша пшенична трева, имам чувството, че лично я познавам. Сокът от пшенична трева ми дава здраве. На д-р Ан дължа възможността да го пия в близкия магазин. Благодарение на нея хората по целия свят могат да пият пшенична трева и да се радват на безбройните й лечебни свойства. Удивително е как д-р Ан продължава да докосва живота ни десетилетия след смъртта си, въпреки че повечето от нас никога не са я срещали и може би дори не са чували името й.

Д-р Ан не само открива и задълбочено изследва лечебните свойства на пшеничната трева, но и разработва и подробно описва процеса на отглеждането й в домашни условия и навсякъде по света. Тя създава и евтината сокоизстисквачка за нея, която да направи този еликсир на живота достъпен за всички.

Високо ценя много от откритията й, които всички спокойно използваме в ежедневието си, сякаш винаги са съществували. Кой днес си спомня, че суровата деликатесна храна се е родила с рецептите на д-р Ан за „сирене от семена“ и „сурова супа“? Тя е създателят на млякото от ядки, сушените крекери, бадемовите „питки“ и „живите“ бонбони.

Д-р Ан ни запозна с много видове кълнове, както и с торбичката за кълнове. Където и да пътуваме със семейството ми, винаги вземаме със себе си покълнали семена, за да имаме пряс-на зелена храна. Д-р Ан нарича кълновете „жива храна“. Труд-но можем да си представим, че преди време тези думи изобщо не са съществували.

Д-р Ан откри многото лечебни свойства на смлените храни и най-вече зелените. През последните години от живота си тя приемаше само смляна храна, голяма част от която беше зелена. Тя обърна внимание, че смлените храни се усвояват по-добре от организма. „Ако имам ябълка, ще я смеля, вместо да я дъвча казваше тя, - защото не искам да губя нито нейната енергия, нито моята“. Забеляза, че приемането на смлени храни й осигурява превъзходно здраве и намалява нуждата й от сън до два часа на нощ1.

Преди д-р Ан хората използваха блендерите и пасаторите за „незначителни“ цели като биене на яйца и приготвяне на коктейли. Днес не можем да си представим суровоядната кухня без мощен блендер.

Д-р Ан ясно виждаше тясната връзка между необременена-та с химикали почва и човешкото здраве и защитаваше биогра-динарството и компостирането още през 60-те години на 20 век, когато повечето хора тъкмо започваха да възприемат химичните торове като бъдещето на земеделието.

За мен д-р Уигмор притежаваше уникалната способност да обръща внимание на широк спектър от събития, да изследва живота на тази планета като цялостен процес и да прилага задълбочените си познания към множество различни аспекти от нашето всекидневие. За разлика от мнозина, тя не избра да специализира в нито една тясна област. Имаше смелостта да формира собствено мнение за всичко, с което се сблъскваше, независимо дали ставаше дума за кръвни изследвания, клизми, постене, състав на храните, бактерии, градинарство или питейна вода. Благодарение на всеобхватния си поглед тя бе способна да създаде система за лечение, която помогна на хиляди хора.

Д-р Ан беше известна с упоритата си и продуктивна работа. Всеки ден имаше нови идеи. Поддържаше се в отлична форма, винаги тичаше, никога не ходеше, спеше само по два часа в денонощието. На осемдесет и две години нямаше нито един бял косъм. Сам по себе си този факт беше толкова невероятен, че учениците й я помолиха да изследват кичур от косата й в лабораторни условия, за да проверят дали наистина не е боядисана. Резултатите показаха, че това е естественият й цвят.

Освен задълбочените си изследвания в областта на човешкото здраве, д-р Ан беше активен защитник на животните, бореше се срещу флуорирането и хлорирането на питейната вода, обявяваше се срещу химичното замърсяване и много други.

Най-новите научни открития доказват, че д-р Ан е била права в повечето си предвиждания и препоръки. Вярвам, че ще дойде ден, когато студентите ще изучават нейните книги така, както сега изучават Хипократ.

Д-р Ан е известна по целия свят. И досега при пътуванията си срещам хора, които ме питат дали съм чувала за нея. Въпросът обикновено е последван от вълнуваща история за поредния човешки живот, спасен благодарение на нейните учения. Съмнявам се, че може да се изчисли колко души дължат живота си на тази гениална жена. Самата тя беше един от най-здра-вите хора на планетата през 20 век. Тя живееше така, както съветваше другите да го правят, и лично практикуваше всичко, на което ни учеше. А хората, които я познаваха лично, вечно ще помнят благия й, любящ дух.

“V

I СПОДЕЛЕНИ РАЗКАЗИ

• Отслабнах с 55 кг и излекувах множество хронични болести

Аз съм жена на трийсет и седем години. Преди три години тежах почти 115 кг и постоянно бях болна. Ядях полуфабрикати три пъти на ден, непрекъснато се наливах с пепси, пушех, никога не хапвах пресни плодове и зеленчуци. Представа си нямах колко много вредя на организма си. Имах много проблеми. Страдах от тежка депресия, която вече десет години лекувах с хапчета. Имах хронични алергии, хроничен бронхит, хронични инфекции на пикочния мехур, артрит, главоболие, силни менструални болки, синдром на раздразнимото дебело черво, стомашни болки, летаргия. Сигурна съм, че имаше и други, които вече дори не си спомням. Махнаха ми жлъчния мехур и аз бях убедена, че след операцията ще започна да се чувствам по-добре. Стана тъкмо обратното. Веднага се върнах към лошата храна и пепсито, а състоянието ми продължи да се влошава. Чувствах се много по-зле. Не знаех какво да правя, но бях сигурна, че ако скоро не намеря решение, ще умра.

Започнах да се интересувам от храни и бързо разбрах, че съм се тровила в продължение на трийсет и четири години. Започнах да консумирам по-малко обработени храни и по-малко мазнини. Почувствах се малко по-добре, но не и страхотно. Скоро се натъкнах на книги за суровоядството и след приблизително шест месеца борба с хранителните си пристрастия минах изцяло на сурова диета. Отслабнах с 55 кг и през следващата една година се чувствах много добре. След това обаче започнах отново да наддавам на тегло, бях постоянно изморена, стомахът ме болеше точно както преди. Тогава прочетох „Енергични за цял живот“. От книгата разбрах, че все още консумирам прекалено много мазнини и недостатъчно зелени храни. Започнах да пия зелени смутита. Веднага се почувствах фан-тастично: по-добре откогато и да било. Продължавам да пия зелени смутита всеки ден и да се чувствам страхотно. Благодаря ви, Виктория, за прекрасната книга и прозрения!

Виктория Евърет

• Розацеята изчезна

Двамата с приятеля ми започнахме да пием зелени смутита през ноември 2009 г., след като прочетохме чудесната ви книга „Енергични за цял живот“. Почти веднага се почувствахме по-енерги^ни, изгубихме апетит за сладко и вредни храни и отслабнахме с по пет килограма. Приятелят ми от дете има проблеми с кожата - акне и розацея. Беше опитал всичко - предписани от доктор лекарства, всякакви мазила за локално приложение, „Проактив“, но нищо не помагаше. Когато започнах да правя смутита, зеленият им цвят го изплаши. Аз обаче ги подправих малко и те станаха доста сладки, по-скоро розови, отколкото зелени, и той ги хареса. Кожата му никога не е изглеждала толкова добре. Лицето му вече не е червено от розацеята, не му избиват пъпки. Знаем, че ефектът се дължи на смутита-та, защото, когато пътуваме някъде и не ги пие ден-два, веднага се покрива с пъпки. Аз нямам проблеми с кожата, но косата ми беше започнала да оредява и не растеше добре. Ноктите ми бяха слаби и чупливи и също не растяха. Сега, след „революцията на смутитата“, имам дълга коса, силни нокти, на които правя маникюр веднъж седмично, и се чувствам фантастично! Сега се опитваме да се храним предимно с биохрани, да се от-

кажем напълно от фруктозния царевичен сироп и полуфабрикатите и да намалим до минимум химикалите. Всичко това се случва благодарение на вас, Виктория, и на вашата прекрасна книга. За Коледа 2008 г. си купихме блендер „Блендтек“ и това се оказа най-добрата ни инвестиция в собственото ни здраве. Благодаря ви, че ни разкрихте тази удивителна концепция. Ще продължаваме да пием смутита всеки ден и да се храним здра-вословно и „чисто“, за да отслабнем и аз най-после да се отърва от лекарствата за кръвно налягане. Вече спрях тези за холес-терола, така че мисията е наполовина изпълнена!

Джени Роджърс, Ню Йорк

• Край на апетита за готвена храна

Няколко години безуспешно се опитвах да премина на сурова храна. Въпреки че се чувствах много добре, когато консумирам сурови продукти, апетитът за готвена храна винаги надделяваше. Накрая винаги се връщах към готвеното.

Въпреки че приемах само веганска храна, тя беше предимно готвена и обработена. Здравето ми започна да се влошава. Често имах сърцебиене и болки в бъбреците, чувствах се уморена, кисела и ленива, не можех да мисля ясно и имах много слаба памет, кожата ми изглеждаше сива и нездрава, краката ми отичаха, ръцете и краката ми бяха много чувствителни на допир и ако се ударех в нещо, изпитвах страшна болка. Неотдавна започнах да пия по чаша зелено смути на ден. Впрочем, чела съм всичките ви книги и много ми харесват. Един ден, когато се чувствах особено зле, реших да увелича зелените смутита и да пия по две чаши на ден вместо една.

Случи се нещо много странно. Още първия ден започнах да изпитвам силен апетит за определени живи храни. Изведнъж ми се доядоха краставици и изтичах до магазина да си купя. След това ми се приискаха домати. Напълних до средата съда на „Витамикса“ с домати и после го изпих. Това продължи ня

колко дни с различни зеленолистни храни и зеленчуци. Но вместо да се върна към старите си навици, продължавах да мисля само за сурови неща. Вече мина цял месец, през който не съм изпитвала апетит за нещо сготвено. Напоследък ме привличат зелените сокове и пия по няколко чаши дневно. Чувствам се фантастично. Имам много енергия, чувствам се по-щастлива, отоците в краката ми спаднаха, сърцебиенето престана, болките в бъбреците изчезнаха, паметта ми се подобри, мисля по-ясно, дори забелязах, че слухът ми се е изострил. Преди дори не съзнавах колко е отслабнал.

Сега и двамата със съпруга ми се храним със сурови продукти, като наблягаме на зеленолистните зеленчуци - както в смутитата, които пием всеки ден, така и на салата.

Много ви благодаря за усилията да помогнете на всички нас да намерим пътя си към здравето! Вие сте удивително и вдъхновяващо семейство.

Раджа, Сан Диего

• Край на лекарствата за тревожност и алергия

Купих си книгата „12 стъпки към суровоядството“ и не можах да я оставя, докато не я изчетох докрай. Това, което най-много ми хареса в нея, бяха истините, че всички „нормални ежедневни храни“ са пълни с отрови заради пестицидите и химикалите, с които се обработват. Личният ми треньор се беше опитвал да ми разкаже за някои от опасните химикали и вещества в храните, но аз не му обръщах внимание. Може би понякога човек трябва просто да прочете хубава книга, която да му отвори очите, и да престане да се съпротивлява. В крайна сметка, какво можеш да изгубиш? Едно време бях момичето, което можеше да се тъпче с боклуци и пак да бъде кльощаво и жизнено. Е, сега съм на трийсет и три и вече не е така. Беше ми писнало да съм в лошо настроение, да не се чувствам добре. Пиех лекарства за тревожност и сезонни алергии; сега вече нямам нужда от тях. Въпреки че има още много какво да се желае, знам, че съм на верния път към по-здравия си и щастлив Аз.

Вече два месеца си правя комбинирани смутита от плодове и зеленолистни зеленчуци обикновено в съотношение едно към едно. Забелязах разлика в енергичността си, промените в настроението ми станаха много по-меки, дори изпитвам силен апетит към сурови храни, които в миналото изобщо не ме привличаха. Обичам тази книга и идеите в нея, които ми помагат да постигна по-добър и здравословен начин на живот. Освен това темата за суровите храни разнообразява разговорите ни на масата за вечеря и при срещи с други хора. Благодаря ви!

Манди У.

• Излекуването на дългогодишно възпаление

Когато преди няколко години Дж. С. ми дойде на гости в Ню Мексико, поиска да сложи къдраво зеле в смутито ми. Стори ми се отвратително. Накрая все пак ме убеди да опитам. Той сложи цяла връзка в блендера. Примирих се с цвета, изпих го и осъзнах, че всъщност не е лошо. По онова време на ръката си имах рана с размера на монета, която не можеше да се излекува. Беше ми останала още от времето, когато живеех в Швеция, и се наложи да ми махнат бучка от дланта. Още тогава лекарката ми каза да свиквам с раната, защото вероятно ще ми остане за цял живот. Мястото беше болезнено при докосване и дори при допир до плат. Дж. С. остана месеци наред. Всеки ден пиехме зелени смутита. Забелязах, че след няколко седмици раната на ръката ми започна да заздравява. След три месеца беше напълно изчезнала. Сега живея с Дж. С. и съм кралицата на сутрешните смутита. От бананови смутита с малко зеленина минахме на предимно зелени смутита с по-малко сладки плодове. Вкусовете ни се промениха, а смутитата са любимото ни ястие. Чувстваме се страхотно!

Рае Сикора

• Спокойно, естествено раждане

Първото мн раждане беше много трудно: повече от двайсет и четири часа агония с множество усложнения. Аз съм една от онези майки, които преди петдесет години биха умрели по време на раждане. Реагирам зле на хормоните, които се отделят от организма в началото на раждането. Симптомите се появяват внезапно и са много сериозни: кръвоизливи поради липсата на кръвосъсирване, чернодробна и бъбречна недостатъчност, гърчове. Не можеха да ми направят цезарово сечение, защото нямаше да преживея операцията. Истинско чудо беше, че накрая синът ми все пак се роди и двамата оцеляхме.

За втората си бременност една година по-късно бях открила суровата храна, автохипнозата и зелените смутита, на които бях горещ почитател. Хранех се предимно със сурова и веган-ска храна, но не на сто процента. Пиех около литър зелено смути всеки ден. Въпреки че лекарят и акушерката бяха силно притеснени от ниския ми прием на протеини, изкарах много лека бременност и родих петкилограмовия Айвън за по-малко от два часа без никакви лекарства и почти без болка. Изгубих над литър кръв, защото бебето беше много едро, но се чувствах добре и се възстанових доста бързо. Както много други жени, по време на бременността си бях изключително чувствителна към миризми, вкусове, химикали и пр. Това, което ми правеше особено впечатление по отношение на зелените смутита, беше, че макар да са леко горчиви, винаги успокояваха стомаха и нервите ми. Засищаха ме, без да се подувам и да имам стомашни проблеми, а напротив, подпомагаха храносмилането ми. Именно начинът ми на хранене, и най-вече зелените смутита, ми позволи да родя второто си дете спокойно и естествено. Благодаря, Виктория!

Розана Д'Лнило, Кармайкъл, Калифорния

• Излекуване на синусова инфекция и подмладяване

През последните години в живота ми се натрупа много стрес, който с времето неизменно се отрази и на тялото. Вече почти цяла година посещавам диетолог хиропрактик. Добавките, които той ми изписа, определено ми помагаха, но продължавах да хващам всеки вирус, който се завъртеше около мен, чувствах се изморена, не можех да спя и т. н. Правех физически упражнения, но насила. Имах усещането, че дори да се закрепя за две-три седмици, после пак се сривам от поредния вирус или бактерия. Диетологът ми казваше, че надбъбречните ми жлези са изтощени.

През лятото на 2009 г. една приятелка ми разказа за зелените смутита и макар известно време да мислех да ги опитам, така и не го направих. В края на ноември лепнах поредния вирус. Бях толкова изморена и напрегната, че за две седмици ходих три пъти при диетолога с надеждата да облекчи симптомите ми. Една нощ в два часа лежах на дивана в дневната и се опитвах да не се раздирам от кашлица, за да не събудя цялата къща. Започнах трескаво да се моля Бог да ми даде отговор и изцеление на тялото ми. В резултат на поредица от събития, за които вярвам, че бяха предизвикани от Божието провидение, само след няколко дни вече четях книга, озаглавена „Облекчение от токсините“, от д-р Дон Колбърт. Усещах как Бог ми казва, че имам нужда от драстични промени в начина си на хранене. Спомних си споделеното от приятелката ми за зелените смутита и започнах да търся повече информация. За щастие, съпругът ми нямаше нищо против цялата тази промяна и още на следващия ден поръчах един „Вита-Микс“. Веднага щом пристигна, започнахме да пием смутита, приготвени от органични продукти. Още на сутринта почувствах забележително подобрение в синусовата инфекция, с която се борех. След няколко дни започнах да се чувствам по-енергична, да заспивам по-лесно, да се будя по-рано и по-отпочинала. Синусите ми обаче течаха като чешма. Убедена, че все още страдам от някоя бактерия, отново отидох при диетолога.

Той започна да тества мускулите ми както обикновено и ме погледна смаяно. За първи път резултатите ми бяха добри. Каза, че според него течащите синуси са част от процеса на де-токсикация и не бива да ме тревожат, а след това ми поръча да спра почти всички добавки, които приемах до момента. Увери ме, че докато пия зелени смутита, правя възможно най-доброто за организма си. Няколко дни по-късно хремата спря. Чувствах се толкова добре, че изпитах желание сериозно да тренирам. Освен фитнес салона започнах да посещавам веднъж седмично и Пилатес. Първата седмица инструкторът ни караше да се движим по начини, които тялото ми не познаваше. Очаквах след това всичко да ме боли, но останах изненадана. Продължих да спортувам усилено и почти никога не страдам от схващане или болки. Удивително е. Благодаря ви за проучването и книгите.

Вики Креймър, Ескондидо, Калифорния

• Избегната операция на червата

Храних се изцяло суровоядно цяла година - от ноември 2008 г. до декември 2009 г. Преди това страдах от пристъпи на дивер-тикулит на всеки три месеца в продължение на четири години.

, Много се тревожех за бъдещето, защото нощем цапах леглото и не се усещах, докато не стане твърде късно. Освен това имах сериозни газове с отвратителна миризма. Когато започнах да приемам само сурова храна, получих тежка диария за един месец, но упорствах с подкрепата на натуропата си, защото бях готова да опитам всичко. Лекарите искаха да премахнат част от дебелото ми черво и аз бях на ръба да се съглася. С помощта на зелените смутита обаче положението започна постепенно да се променя. През последната година не съм имала проблеми със задържането, нито пристъпи. Трябва да внимавам със зеленчуците, към които съм алергична, като например листно цвекло. Сега хапвам риба и малко готвени зеленчуци, заради

хипофункция на щитовидната жлеза, а в някои зелени храни като броколите и къдравото зеле има нещо, което се отразява зле на щитовидната жлеза, ако се консумират сурови. Когато се хранех сто процента суровоядно, наддадох на тегло, така че сега експериментирам, за да намеря подходящия за организма си баланс. Никога няма да се откажа от зелените смутита, които пием заедно със съпруга ми всяка сутрин.

Карьлайн Кейс, Торонто

• Една година със зелени смутита

Започнах да пия зелени смутита през януари 2009 г., след като разгледах няколко интернет сайта за сурова храна. По-рано, през 2007 и 2008 г., след като се върнах на работа като учител, и под емоционалния стрес от смъртта на майка ми, качих около 12 кг. Бях сънлива, липсваше ми енергия, чувствах силно напрежение в горната част на гърба и врата си, постоянна тревожност и отслабващ интерес към работата и живота. Изпитвах непреодолим апетит за сладко, кафе, шоколад и чипс. Жлъчката се обаждаше все по-силно, а симптомите бяха придружени от болки в раменете и шията, главоболие с гадене и повръщане, подуване, болки в стомаха и непосилна умора. Отново започнах да вземам обезболяващи.

Преди да ми поставят диагнозата злокачествен мозъчен гли-ом в десния темпорален лоб през 1995 г., си мислех, че се храня много здравословно: от дванайсетгодишна възраст бях вегетарианец (макар с прекъсвания), не консумирах захар и обработени бързи храни, нямах проблеми с теглото, не пушех, не пиех, не вземах никакви лекарства. Когато ми откриха тумора, медицината превзе живота ми. Иззе всички мои решения; аз се превърнах в пациент. Болестта ми продължи девет години до 2004 г., когато взех здравето си в свои ръце, след като едва не умрях от силен гърч, предизвикан от нисък натрий заради лекарствата срещу епилепсия и лошото хранене. Този ден петнайсетгодишната ми дъщеря не беше отишла на училище и на практика ми спаси живота, като повика линейка. Бях спряла да дишам, дробовете ми бяха колабирали. Не знаех какво се е случило, докато не се събудих три дни по-късно в интензивното, интубирана.

Когато се прибрах у дома три дни по-късно, реших да спра всички лекарства, с които ме бяха изписали. Край на наркотичните обезболяващи като оксикодон и „МС Контин“, валиум, на леките болкоуспокояващи без рецепта, на лекарствата срещу епилепсия („за всеки случай“), на таблетките против гадене. Всички те се бяха отразили сериозно на качеството на живота ми и нервната ми система в продължение на девет години до степен да не мога да стана от леглото, да ходя на работа или да изляза от къщи. Като поглеждам назад, разбирам, че съм имала недиагностицирана депресия, предизвикана от рака и лечението, а обезболяващите са я маскирали и потискали.

В рамките на една седмица започнах да се чувствам по-добре и черната мъгла сякаш се вдигна от мозъка ми. Върнах се в тялото си, постепенно се измъкнах от леглото. Вкусът и обонянието ми се завърнаха. По време на детоксикацията, която продължи като че ли над една година, реших да науча повече за храната и да се храня по-добре, което правя и през последните четири години. Когато започнах проучванията си, приоритетът ми беше да науча повече за натрия. След това направих списък на най-често срещаните храни, които стоят начело на всички таблици за витамини и минерали. Реших да консумирам повече от тях и да ги поставя в основата на диетата си. Ядях ги сготвени, тъй като в резултат на лъчетерапията и медикаментите на долната си челюст имам само един кътник и не мога да дъвча добре, особено сурова храна. Храната и хранителните вещества, които приемаме, са безкрайно подценявани от лекарите. В медицинските университети не се учи достатъчно за това. Години наред се сблъсквах със специалисти, чието лечение и начин на мислене винаги опираше до кочана с рецепти.

Преди да открия зелените смутита, си мислех, че се храня здравословно по начин, подходящ за нестабилната ми кръвна захар, хормонални проблеми (ранна менопауза на трийсет и шест годишна възраст) и нисък натрий, причинен от лъчетера-пията. Обичайното ми меню включваше овесена каша със сушени плодове, сурова ябълка, семена и оризово мляко, задушени зеленчуци, супи с много сладки картофи, ядки, семена, фасул, тофу, риба или зърна. Не консумирах млечни продукти, пшеница и месо, с изключение на риба, както и никакви преработени храни, но в същото време не приемах прясна сурова храна и много малко зеленолистни зеленчуци. Някак си усещах, че отговорът ще се окаже суровата храна, но основното препятствие бяха лошите ми зъби.

След като открих зелените смутита и започнах да пия по два литра на ден, започнах да усещам промяна в храносмилането си, подуването и енергичността си. Стана за няколко дни. По-рядко изпитвах глад за нещо, кръвната ми захар рядко се вдигаше или падаше. Настроението ми беше стабилно през целия ден, радвах се на по-силна мотивация и концентрация, симптомите на камъни в жлъчката намаляха, веднага отслабнах. Кожата ми се чувстваше по-добре, зъбите ми станаха по-бели. Имах желание отново да започна редовни физически упражнения и йога. Спрях кафето и дори вече нямам желание за чай. Преди слагах мед в чая си (без мляко), но сега нямам никакво желание за сладки неща и кофеин. Единственото, за което имам апетит, са свежи сурови храни и зелени смутита!

Забелязах също, че ноктите ми са по-здрави, кожата ми не е толкова суха и очите ми определено имат повече блясък - и по-наситен зелен цвят! Главното е, че чувствам нещо, което мога да опиша само като жизненост, вътрешно оживление, увереност, че всичко е наред. Повишената енергия и физическите упражнения сложиха край на напрежението в мускулите, болките в ставите и посещенията при хиропрактика. Усещам, че умът и тялото ми се намират в по-добър баланс. Наблюдавам удивителен продължителен ефект: свалих излишните 12 кг и сега поддържам теглото си около 60 кг, без дори да мисля за това. През последната една година със зелени смутита не съм имала нужда от никакви болкоуспокояващи средства или лекарства срещу рефлукс и киселини.

След като миналата година си купих книгата на Виктория за зелените смутита, опростих рецептата си и сега използвам по-голямо количество (3-5 чаши) от само един или два вида зелени листа с малко плодове и вода. Забелязах, че с намаляването на апетита ми за сладко вече не слагам банани, понякога ми стига и една ябълка. Най-вълнуващото е да изследвам различните биопродукти, които се отглеждат в нашия район и се продават на пазара и в специализираните магазини. Отначало използвах по-популярните тук видове спанак, китайско зеле (преди ги консумирах само готвени), листно цвекло, салати, марули, целина, краставици и плосък магданоз. След това открих цял нов свят от зелени храни: тученица, пореч, глухарчета, цикория, киселец, листа на моркови и цвекло, японска ряпа, розетно китайско зеле и различни видове тъмнозелени и чер-венолистни марули. Когато открия някой вид за първи път, устата ми се пълни със слюнка и нямам търпение да се прибера вкъщи и да го смеля.

Около средата на годината имаше период, в който харчех твърде много пари за органични плодове и зеленчуци и реших да мина отново на готвена храна. Само след няколко дни почувствах разликата: сънливост, подуване, запек, болки в ставите и мускулите, нулева енергия. Затова се върнах към зелените смутита и се зарекох да ги пия цял живот. Когато се случи да гостувам на родителите си и да хапна готвена или пресолена храна, симптомите на жлъчни камъни веднага се връщат, и то с такава сила, че се налага да прекарам следващия ден на оризови бисквити и вода, преди да мога да почна отново със зелените смутита и суровата храна. Наложи се да купя още един блендер за дома на родителите ми!

Чудесно е, че нещо толкова просто и лесно като зеленото смути може да има такъв силен благотворен ефект върху живота на човека; освен това е евтино и може да се приготвя с минимално оборудване и усилие. Лесно може да се впише в натовареното и напрегнато ежедневие на много хора. Чувствам се толкова окрилена, че искам да раздавам на всички около мен рецепти, да им давам да опитат и да ги вдъхновявам да пият зелени смутита. Неотдавна синът ми си купи собствен блендер и също пие по повече от литър всеки ден. Двамата водим интересни дискусии и спорове по въпросите на храненето. Той тъкмо завърши балакавърска степен по медицина. Доскоро беше убеден, че нещо си струва да се яде само ако в него има месо. Сега не може да повярва колко засищащи са зелените смутита, предвид че са съставени само от зелени зеленчуци и плодове.

Когато беше у дома за Коледа, двайсетгодишната ми дъщеря също пиеше по повече от литър смутита на ден (приготвени специално като за начинаещ - с 2 чаши дребен или обикновен спанак, манго, диня или банан и джинджифил). Много й хареса. Прочете книгата ви за зелените смутита и дори я взе за себе си. На следващия ден ми писа, че вече е убедена и дори е излязла за продукти, но й трябва съветът ми. Сега вече и тя не харесва толкова сладки смутита и добавя повече зелени листа. С децата ми си пишем или говорим с какво сме приготвили смути-тата си почти всеки ден.

Н. А.

В Деня на ветераните7 се събудих в четири сутринта, чувствайки се много особено. Лявата ми ръка и левият ми крак не ме слушаха. Олюлявайки се, стигнах до банята, сдъвках два аспирина и допълзях обратно до леглото. До сутринта речта ми се бе върнала. Отидох в кабинета на доктора, още преди да е отворил, и седнах на верандата. Когато той дойде, веднага ме попита защо стоя така наляво. Прати ме в болницата за изследвания. След малко повече от двадесет и четири часа вече си бях върнала деветдесет процента от функциите и силата. Преминах всякакви изследвания, но бяха отрицателни. Заключението на лекарите беше, че в резултат на наднорменото си тегло и повишено кръвно налягане съм претърпяла инсулт, но благодарение на зелените смутита не се откриваха физически следи от него. Бях се възстановила невероятно бързо. Както моят лекар отбеляза, лошите ми хранителни навици ми бяха докарали затлъстяване и проблеми със сърцето, а една превъзходна храна ме беше спасила.

Все още се боря със зова на сирените на стандартната американска „диета“, но не и със зелените смутита. Те ме държат далеч от болницата и ми помагат да водя здравословен, продуктивен живот. Отслабнах с девет килограма и възнамерявам да сваля още тридесет. Любимото ми смути зависи от сезона: през лятото то е къдраво зеле с диня, през есента - магданоз, ябълки и канела; през зимата - спанак и ананас, а през пролетта - глухарчета и манго.

Има дни, в които ми се иска да раздам по една чаша от вкус-ната зелена напитка на всички хора по света. Затлъстяването в детска възраст добива епидемични размери в Съединените щати заедно със сърдечните заболявания и рака. Отговорът е прост и на една ръка разстояние.

Кейт, Ан Арбър, Мичиган

•    Вече нямам нужда от дихателен апарат

През февруари ще стане една година, откакто тръгнах по пътя на суровоядството. Една от първите книги, които прочетох, беше „Енергични за цял живот“. Щом започнах да пия зелени смутита всеки ден, отслабнах с почти двадесет килограма и спрях да ползвам дихателен апарат през нощта. Ключът се оказа изваждането на млечните продукти от менюто ми. Вегета-рианка съм от двадесет години, но никога не съм била така здрава, както сега. Продължавах да консумирам млечни продукти, преработени заместители на месото и други преработени вегетариански храни. Сега 80 до 90 процента от менюто ми се състои от сурови храни!

Пия по един пълен блендер на „Вита-Микс“ всеки ден. Изглеждам rio-млада, чувствам се по-добре и спя чудесно. Наистина мисля, че зелените смутита са отговорът на голяма част от здравословните проблеми на хората. На всички пожелавам да започнат да ги пият.

Двамата със съпруга ми сме преминали курсове в Института за кулинарно изкуство „Жива светлина“ във Форт Браг, Калифорния, при д-р Рик и Карън Дина, за да получим сертификати за инструктори по суровоядно хранене. Днес и ние разпространяваме идеята за зелените смутита и суровоядството. Мечтаем един ден всички да изпитат чудотворните ефекти на живата храна и най-вече на зелените смутита.

Джийн Уестпал, Кресьнт Сити, Калифорния

бична инфекция, но след това отидохме на лекар, който направи изследвания и каза, че става дума за стафилококи. Инфекцията вече беше толкова силна и толкова близо до мозъка, че се съгласих на антибиотици. Стана така, както и предполагах: медикаментите не само не подобриха състоянието й, но още повече го влошиха. Тогава опитах лечение „отвътре“. Докато стоеше далеч от захарта и млечните продукти и си вземаше всички хранителни добавки, положението се оправяше, но така и не се излекуваше трайно. Накрая пак се влоши и през октомври я заведох на лекар, който обаче се интересуваше от здравословното хранене. Според него това не бяха стафилококи и също смяташе, че става дума за стомашен проблем. Отново не можахме да спазим докрай препоръките, защото бездруго ефектът не беше кой знае какъв.

Зълва ми предложи на Моли да опита да пие зелени смутита в продължение на един месец и ми даде вашата книга. Двете с Моли започнахме на 14 декември. След това си поръчах най-новата ви книга и опитвахме най-различни рецепти. Само след месец кожата й беше - както самата тя каза - „почти като на нормален човек“. За първи път, откакто се появи кожният проблем, изглеждаше толкова добре. А най-удивителното е, че в стаята й намерих празна кутия от бонбони и касова бележка за пръчици от моцарела и млечен шейк, да не говорим колко ли коледни сладки беше изяла. Днес тя заминава за вашия център и ме помоли да й приготвя смутита, които да вземе със себе си.

Благодаря за цялото това проучване и полезната информация. Винаги съм знаела, че не консумираме достатъчно зеленчуци, но сега можем спокойно да го правим, дори останалите от семейството да не желаят. С нетърпение чакам моето здраве също да се подобри, тъй като имам проблеми с надбъбречните жлези и пия по четиридесет хапчета с добавки на ден. Всъщност вече спрях калия и цинка.

Миси Хестър

• Излекувана хипогликемия, артрит и запек

Чела съм всичките ви книги и съм благодарна за информацията, която така любезно предлагате на света. Беше ми омръзнало от ядене. Менюто ми се състоеше от здравословна готвена храна, но трябваше да консумирам много месо заради хипог-ликемията. Дразнех се, че не мога да ям никакви плодове. Храних се по този начин в продължение на девет години, бях много напълняла и не можех да сваля нито един килограм. Състарих се, имах артрит, липсваше ми енергия, чувствах се ужасно, страдах от постоянен запек.

Бях много щастлива, когато открих суровоядството, но се колебаех заради хипогликемията. В миналото всеки път, когато се опитах да мина на вегетарианска храна (готвена), кръвна-та ми захар падаше драстично. След като изчетох всичко, което можах, реших да рискувам и минах на 60 процента сурова храна. Един месец по-късно ви срещнах в кафене „С любов към живота“ в Ню Оксфорд, Пенсилвания, и започнах да пия зелени смутита. Те промениха всичко! Хипогликемията ми изчезна, което беше голямо облекчение. Не мога да ви опиша каква наслада изпитвам всеки път, когато ям някакъв плод. Артритът ми се излекува, спя като къпана, зрението ми се подобри, отслабнах с единадесет килограма. Чувствам се обновена, подмладена и здрава.    .

Освен че пия по две големи чаши зелено смути един или два пъти на ден, консумирам сурови зеленчуци, плодове, ядки, семена и кълнове, авокадо и маслини за мазнини заедно с малко ядки и голяма салата за вечеря. От октомври миналата година съм на 95 процента сурова храна. (Веднъж седмично ям готвено, когато излизаме с мъжа ми на вечеря - на него му е при-ятно, а аз мисля, че организмът ми може да го понесе.) Благодаря ви, че дарявате света със здраве и енергия.

Сюзън Савия, Пенсилвания

• Намерете си хоби за излишната енергия

За мен приключението със зелените смутита започна през месец май 2009 г. С тях ме запозна един търговец на име Даниел от местния пазар. Беше вкусно, но по-важното беше, че ми даваха възможност да приемам зелените храни, от които се нуждаех. Останах впечатлен от думите на Даниел за здравословните ефекти на зелените смутита и последвах съвета му да си купя „Енергични за цял живот“. Бях толкова въодушевен от прочетеното, че посетих един от центровете на Виктория, „Радост от живота“, близо до Маунт Шаста в Калифорния. Впоследствие се убедих, че тази книга е класика. Тя промени живота ми и живота на цялото ми семейство. Купихме си повече от тридесет екземпляра от RawFamily.com и раздадохме на приятелите си, както и на редица лекари и здравни центрове.

След като прочетох книгата, си купих блендер „Вита-Микс“ и започнах да експериментирам със собствени рецепти за зелени смутита. Предупреждението на Виктория се оказа вярно: ако започнеш да пиеш зелени смутита всеки ден (а аз пиех по два литра), по-добре си намери хоби за излишната енергия. Сега спя с един час по-малко на нощ и винаги се будя в страхотно настроение. За девет месеца без усилия свалих единадесет килограма. Имам толкова много енергия, че шестнайсетгодиш-ната ми дъщеря трябваше да се включи в специална група за подкрепа, за да спре да върти учудено очи.

Не мога да повярвам как се промени животът ми. С лекота довършвам проектите, които все чакаха реда си, и мога да се захвана с всички онези неща, за които преди просто „нямаше време“. Когато видяха ефекта, съпругата и дъщеря ми също започнаха да пият зелени смутита. Сега и те са пристрастени.

Мое задължение е да купувам продуктите и да се грижа винаги да има достатъчно зелено смути под ръка. Ако се случи да се забавя, някоя от тях веднага ще ми напомни да се залавям за работа. Момичетата станаха вегетарианки, а аз съм веган. Спрях всички добавки и витамини, а благодарение на веганския начин на хранене холестеролът ми, естествено, драстично намаля.

Не минава и ден, без да разкажа на някого за това чудо. Вярвам, че един ден тайната на Виктория ще стане известна по целия свят като лек за здравословните проблеми, предизвикани от днешния ни начин на хранене.

Р. Дж. Джоунс, Сан Диего

•    Диабетик, който може да си хапва плодове

Минаха девет дни, откакто започнах всяка сутрин да закусвам със смути от листа на глухарчета и манго. Искам да споделя с вас чувството, което ме обзе. Представете си, че сте тотално пресъхнали и обезводнени в горещ летен ден, а след това намирате вода и пиете, колкото ви се иска. Когато пия зеленото смути, не мога да му се наситя: организмът ми иска още и още. Толкова е вкусно и приятно!

Кръвната ми захар е идеална, макар да няма промени в инсулина. Не бях ял плодове от януари и сега с вълнение си хапвам, без да ми вредят. Благодаря ви за страстта и за споделеното с мен и толкова много хора.

Лорън Томпсън

* кар няколко пъти да подчерта, че няма начин да сваля холесте-рола си до 260 - „никой не би могъл“, каза той). След три месеца ми се обади, за да ми съобщи, че холестеролът ми всъщност е 223; звучеше смаян. В краткия ни разговор този доста сдържан човек използва думата „удивително“ четири пъти и три пъти горещо ме поздрави за отслабването с пет килограма и нормализирането на кръвното налягане. Смутитата в съчетание със сурови или леко запарени зеленчуци бяха лесен начин за хранене дори през последните три месеца на нюйоркската зима.

Елизабет Шийхи, Ню Йорк

• От телешко и свинско към зелено смути

Посвещавам този разказ на всички едри здравеняци сред нас. Аз бях от хората, които, като ги попиташ: „Как предпочитате буритото си: с телешко или със свинско?“, отговарят: „И двете, с допълнително сирене“. Обиждах се, когато ми напомняха, че за това се плаща допълнително. Развълнуваният ми вид пред шведската маса хвърляше в ужас домакините. Изпадах в шок, ако ми предложат салата към пържолата. Салата? Можете ли да си представите? По-добре малко крилца за гарнитура. Искрено вярвах, че „Роки Роуд“ не е просто сладолед, а начин на живот за смелите. Обожавах всички тези неща до смърт - както се оказа в пряк и преносен смисъл.

Страдах от високо наднормено тегло и в действителност се срамувах от това. Тогава жена ми започна да се интересува от суровоядство. Една от приятелките й спомена за зелените смутита. Опитах едно и установих, че е малко гъстичко, но много вкусно. Всяко ново творение за вечеря, което ми представяше жена ми, беше освежаващо и приятно за окото. Не ме разбирайте погрешно: не се пристрастих веднага, но когато реших да поставя здравето си на първо място, започнаха наистина да ми харесват.

Пия зелени смутита от малко повече от три седмици и се чувствам по-жизнен от всякога. Онази сутрин се събудих без часовник! Същото се повтори и вчера, и днес. Винаги ми е било трудно да ставам сутрин, а сега се будя пълен с енергия. Направо се плашех колко съм бодър, но промяната беше добре дошла. Най-хубавото е, че сега имам страхотен апетит за полезна храна; и колкото по-зелена, толкова по-добре. Свалих много килограми. Не знам колко точно, но минах от панталони размер 48 на размер 42 (почти 40), а не съм приключил. Всичко това е още ново за мен, но почувствах разликата и няма да се върна назад. Сега имам енергия и желание да спортувам. Знам, че ще продължа да отслабвам. Храната е не само вкусна, но и учудващо засищаща: нещо, което гигантите сред нас е добре да знаят. Затова, приятели, ви казвам: скачайте смело. Започнете да живеете. Това е истинско, хубаво и правилно. Някои може да казват, че съм екстремист, но аз предпочитам „суров“. Голямо „ура“ за Виктория, която ни научи да се храним здравословно и да пием тези вкусни зелени смутита. Още едно, моля!

Р. Р. В.

сет, петнайсет, осемнайсет или двайсет и два километра. Другите участници в групата, с която тренирам, често се оплакват от болки, а аз се възстановявам много добре. Понякога непосредствено след тичане чувствам неразположение, но на другия ден съм в отлична форма.

Забелязах, че ако преди тренировка заменя храната с едно зелено смути, имам много повече енергия. Любимата ми за случая рецепта е банан (или манго) с целина. Те ми дават всички захари и електролити, от които имам нужда, за да тичам дълго в лятната жега.

Б. Е., Чикаго

• Продава се инвалидна количка

Преди три месеца мислех, че животът ми е свършил. За мен той се бе превърнал в бавна смърт и аз чаках да приключи, за да сложи край на мъченията ми. На двайсет и пет години съм, а съм в инвалидна количка. Не можех да измина трите метра от стаята си до дивана в дневната, без да се задъхам и да получа спазми в гърба. Бях така шест месеца, докато не изгубих всяка надежда, че един ден отново ще мога да ходя. Бях неописуемо нещастна, тежах повече от деветдесет килограма. На всичкото отгоре, страдах от сънна апнея; толкова бях зле, че дори не можех да използвам апарата за дишане, който помага на много хора в моето състояние, защото дори на пълна мощност не ми даваше достатъчно въздух, за да мога да дишам през нощта. Никога не спях дълбоко и през повечето нощи се будех по 2-3 пъти от недостиг на кислород. Нищо от стандартните средства не помагаше. Поради липсата на сън по цял ден бях изтощена и през 5-10 минути се унасях, независимо какво правех и къде се намирах. Животът се превърна в низ от кратки моменти в буд-но състояние, белязани от болка и опити да се справя, преди отново да заспя. Бях непрекъснато потисната и не минаваше ден, без да се разплача.

Преди месец пристигнаха леля ми и чичо ми, които са суро-воядци, и ме поканиха на гости при тях в Орегон, за да опитам суровата храна и да видим дали няма да се отрази добре на здравето ми. Реших да опитам: след като нищо друго не бе помогнало, вече бях сигурна, че при този начин на живот и влошаващото ми се здравословно състояние няма да дочакам трийсетия си рожден ден. Първия ден опитах да ходя и след по-малко от пет минути избухнах в сълзи. Гърбът ми просто не ми даваше да помръдна. Същия ден минах на сто процента сурова храна и започнах да пия зелени смутита. Всеки ден се напрягах да направя няколко крачки повече. До края на първата седмица можех да измина десетте метра до плевнята, да стоя будна часове наред и като че ли дори започнах да отслабвам. Минаха вече две седмици и аз продължавам да се храня сто процента суровоядно. Свалила съм единайсет килограма, стоя будна по цял ден, а вчера дори изкачих - представяте ли си! - четиристотин метро вия хълм до фермата. Не можех да повярвам! Когато стигнах догоре, седнах и се разплаках: само че този път не от болка, а от радост, че съм успяла. Това беше най-далечното разстояние, което бях изминавала от повече от година. И при това съм само в началото.

Нагласата ми също се промени. Вече не съм депресирана и гледам положително на света. Чувствам се като нов човек отвътре и отвън. Знам, че ми е даден втори шанс да живея и че суровите храни ме спасиха. Никога няма да се върна към стария си начин на хранене и живот. Кой би заменил това чудо заради няколко секунди глезене с лоша храна? Аз не бих. Мисля си за всичко, което постигнах през тези две кратки седмици, и знам, че в бъдеще мога да направя всичко, защото съм жива и имам сила и енергия. Горещо препоръчвам на всички да дадат шанс на суровата храна да подобри качеството на здравето и живота им. Искам всички да се чувстват прекрасно като мен самата.

Дж. С., Сакраменто

ю*

• Зелените смутита нормализират нивото на В12

Имах толкова силни хранителни алергии, че не можех да спя. Редовно виках линейка, а в рамките на един месец пет пъти ме приемаха в болница. През 1989 г. ми поставиха диагноза „синдром на хроничната умора и хипотиреоидизъм“. В продължение на пет години страдах от объркване, мускулни болки, алергии и кандидоза, веднъж лежах в болница. Не бях в състояние да върша никаква физическа работа или да танцувам. Исках да умра. Изписаха ми високи дози „Ксанакс“ и антибиотици за хиатална херния, които не само не ми помогнаха, но ми причиниха сърцебиене. На този етап станах веган, което ми донесе само леко облекчение. След това преминах към суровоядство и веднага се почувствах значително по-добре. Холестеролът ми обаче продължаваше да бъде висок (200). Храних се с 90 процента сурова храна около седем години. Повечето симптоми изчезнаха, но нивото на витамин В12 беше ниско. Лекарят ми назначи инжекции и добавки.

Преди пет месеца включих в менюто си зелени смутита и здравословното ми състояние драстично се подобри. Обикновено пия по един литър на ден. Обичам дива лобода или къдраво зеле за основа с магданоз, круша, манго и ябълка. Понякога добавям папая и накиснати семена от чия. След четири месеца холестеролът ми падна на 170, а хормоните на щитовидната жлеза се нормализираха. Най-впечатляващото беше, че нивото на витамин В12 беше в норма за първи път от много години и лекарят спря инжекциите. Чувствам се страхотно! Сърдечният шум изчезна. Много по-рядко ми се дояжда нещо нездравословно. Отслабнах с пет килограма и това много ме радва, най-вече защото обожавам да танцувам. Храня се по два пъти дневно и имам много енергия. Танцувам суинг и полка по десет часа на седмица. Косите ми, които бяха бели от двайсет години, изведнъж отново потъмняха.

Сега съм на шейсет и седем и вече не се страхувам от нищо, защото нагласата ми се промени. През целия си живот не съм се чувствала толкова уравновесена. Масажистът ми каза, че кожата ми сияе и мускулният тонус се е подобрил. Изглеждам с десет години по-млада, а се чувствам като на четирийсет. Откакто включих зелените смутита в менюто си, децата не могат да ми насмогнат и дори бия седемнайсетгодишния си внук на тенис. В клуба за танци надигравам много от по-младите. Мога да играя шест часа без прекъсване полка, валс или суинг. Хората постоянно ме питат каква е тайната. А аз навсякъде нося зелената си напитка и с радост я споделям.

Много мъже и жени на моята възраст страдат от сериозни проблеми с храносмилането, каквито имах и аз. Откакто започнах да пия зелените смутита, червата ми работят фантас-тично. Каквото влезе, това излиза. Бъбреците ми укрепнаха и вече не се будя през нощта, за да ходя до тоалетна. Петната лентиго забележимо избледняха. Зрението ми се подобри и през по-голямата част от времето вече нямам нужда от очила. Успявам да запазя положителна нагласа дори в най-трудните моменти от живота си. Чувствам се по-спокойна и съсредоточена. Неотдавна засилих бизнеса си в столицата Вашингтон, който управлявам от пет хиляди километра разстояние, от Калифорния, с помощта на факс, компютър, телефон и чести полети до другия бряг. Освен това съм домакин на седем големи кооперативни вечери годишно, организирани от Вегетарианското дружество в Сан Франциско и Вегетарианското дружество на Ийст Бей, както и много сбирки и семинари за суровояд-ство. Поддържам собствен уебсайт, www.LizzysLanding.com, с който се опитвам да помагам на други хора с лечебна информация.

Подкрепям изследванията на Виктория за шимпанзетата и всичко останало, с което се занимава. Вярвам, че суровоядството и зелените смутита са бъдещето на храненето. Възхищавам се на смелостта й и мисията й в живота да направи планетата по-здрава.

Елизабет Бечтолд, Калифорния

•    Излекувана екзема

Аз съм на петдесет и седем години и от дете имам най-различни алергии. Имам екзема по рождение и цял живот пия тежки лекарства. Всяка нощ разчесвам тялото си до кръв. Положението се влошаваше все повече и лекарите удвоиха медикаментите, включително стероидите. Състоянието ми леко се облекчи, но раните и грозните обриви останаха. Пет пъти постъпвах в болница за по няколко дни, но и това не помагаше. Три пъти бях толкова зле, че мислех, че умирам.

Чудото започна, когато приятелката ми Елизабет ми показа тъй нареченото зелено смути. Тази забележителна напитка не само подобри състоянието на кожата ми, но и сега спя много по-спокойно, без да се чеша по цяла нощ. Само след две седмици вече се чувствам по-добре в собствената си кожа и с всеки изминал ден изглеждам все по-здрав. Като че ли на безкрайния ад му се вижда краят. Истинска благословия е да се чувствам по-добре и да мога да направя нещо с живота си след петдесет и седем години страдание.

Карл Е. У., Калифорния

редва, но и не намалява. Тогава прочетох книгата на Виктория и научих за зелените смутита. Започнах да пия по половин литър на ден и те се превърнаха в редовна част от менюто ми. Обикновено използвах портокалов сок за течност, към който добавях банан, ананас или манго. Зелените храни бяха магданоз, слънчогледови кълнове, маруля и млади грахови кълнове. На следващия ми контролен преглед след три месеца изследването СА 19-9 показа 28, повече от нормално! Вярвам, че зелените смутита спасиха живота ми.

С. Чао, Тайван

• Край на лошото храносмилане и апетита за сладко

Двамата с Одри имаме много сходен опит със зелените смутита:

1.    И двете свалихме около три килограма, откакто минахме на този режим преди два месеца. Одри отслабна от 68 до 65,5 кг, а аз - от 89 до 86,6 кг.

2.    Радваме се на много по-голяма енергия, както и на лека и чудесна работа на червата. Често се случва да ходим до тоалетна по три пъти на ден!

3.    Според „киселинните тестове“ Одри, с кръвна група 0 отрицателна, има естествено голямо количество стомашни киселини и никога не страда от лошо храносмилане. Аз, Хю, с кръвна група А положителна, имам много малко стомашни киселини. Пиех по четири капсули с киселина на хранене. Всеки ден имах проблеми със стомаха и пиех сода; после открих, че ако при първите симптоми изям един цял портокал, още докато го свърша, неразположението е изчезнало. Със зелените смутита нямам никакви стомашни проблеми. Прекрасно е!

4.    Апетитът ни за сладолед и сладко бързо отшумя. Хубавата сочна пържола звучи добре и дори ме кара да се размечтая, но и нея подминавам без никакво колебание. Признавам, че два пъти през изминалите две седмици бяхме канени на бар-бекю. И двата пъти се поддадох на изкушението, и двата пъти имах сериозни стомашни проблеми. Просто не си струва. А след вчерашния пир със сурова храна на първата ни такава сбирка в Миртъл Крийк, Орегон, където се натъпках като прасе, въпреки че преди това бях изпил едно зелено смути у дома, все още не съм усетил никакви признаци на лошо храносмилане.

Хю и Одри Б.

• Отказ от кафето

Миналата година преживях развод и натрупах значителен стрес. Когато отидох на първата си лекция по суровоядство, бях напрегната до крайност. Стомахът ми беше толкова зле, че каквото и да хапнех, предизвикваше газове и подуване. Лекарят каза, че имам недостиг на много вещества, защото организмът ми не усвоява почти нищо от храната, която приемам. Затова, когато ми се удаде възможност да участвам в проучването „Роузбърг“, с вълнение се включих. Когато започна, не забелязах никаква разлика, докато стигнах до четири капсули солна киселина на хранене. Знам, че имам много малко стомашна киселина и трудно смилам храната. След като започнахме смутита-та, често трябваше да пия по една капсула, просто за да предотвратя киселините или киселинния рефлукс, ако съм под напрежение. Иначе идеално смилах смутито. Първата седмица не забелязах нищо особено, но началото на втората седмица беше удивително. Започнах да се будя преди часовника, а това беше много показателно. Обикновено едва се измъквам от леглото след осем часа сън. Сега започнах да ставам лесно и с лекота да започвам деня си. Не се бях отказала от лошите си навици като кафе сутрин, готвена храна и малко вино вечер, но въпреки тях имах значително повече енергия.

Започнах всеки ден с нетърпение да чакам смутито си и дори ми се искаше още. Просто точно тогава нямах време сама да си правя. Сега, когато училището е във ваканция и ангажиментите на сина ми се разредиха, имам възможност да си стоя повече у дома и възнамерявам всеки ден да пия смутита. Знам, че с тях се чувствам много по-добре и по-енергична.

Вече не пия кафе, а кафемелачката използвам, за да си меля ленено семе. Забелязах също така, че откакто пия смутита, дебелото ми черво работи по-добре, и това ме кара да се чувствам по-пречистена. Знам, че суровоядството е правилният път, просто ми е трудно да го осъществя. Струва ми се, че смутита-та ме улесняват невероятно в суровото хранене и набавянето на необходимите хранителни вещества. Храносмилането ми постепенно се подобрява, пък и отслабнах с един килограм по време на проучването. Не е кой знае колко, но все е нещо. Чудя се с колко ли щях да отслабна, ако в същото време не правех всички ония „лоши“ неща. Имах нужда някой да ме побутне, за да започна да се грижа по-добре за себе си, и ви благодаря за това. Заетите майки трябва да си обръщат повече внимание, а зелените смутита са начинът, по който мисля да го правя аз. Чакам с нетърпение да видя как здравето ми продължава да се подобрява, а енергията ми - да се увеличава. Не искам да изоставам от момчето си!

Л.Х.

на хранене. После заминах за Германия, където близките ми ме посрещнаха с всевъзможни готвени ястия и сладкиши. Аз им съобщих, че по лекарска препоръка трябва да продължа да приемам само сурова храна. Настъпи мълчание, но за моя изненада всички уважиха желанието ми. Дори им приготвих някои вкусни сурови деликатеси, включително десерти. Всички бяха удивени и приятно изненадани от новите вкусове. Прекарах при тях четири седмици, използвайки рецептите, които бях научила. Навсякъде жънех успех.

Когато се върнах в Торонто, отидох на контролен преглед. Лекарят ме осведоми, че холестеролът ми е невероятно добър като за млад човек; а предвид, че съм на петдесет и осем, това беше още един комплимент. Каза, че каквото и да правя, то ми се отразява добре, така че да продължавам. Споделих с него опита си със суровоядството, но той не ми обърна внимание.

След това отидох на очен преглед и лекарят остана поразен от факта, че не само катарактата ми е намаляла от 40 до 10 процента, но и зрението ми значително се е подобрило. Попитах го дали е срещал друг подобен случай в дългогодишната си практика и той твърдо отрече. Казах му, че отдавам подобрението на суровоядството. Не му прозвуча сериозно, но всички пациенти в чакалнята чуха.

Изхвърлих всички лекарства и сега се чувствам чудесно. Енергията ми се повиши, отслабнах с шестнайсет килограма и никога не съм изглеждала толкова добре. Това са осезаеми резултати след едва няколко месеца сурово хранене. Представям си колко прекрасно се подмладяват вътрешните ми органи.

Дийна А. Гонтард

и болна. Когато чух въодушевената презентация на Виктория, сърцето ми се усмихна. Намерих нова надежда и отговор на проблемите си. Вътрешно почувствах, че повече пресни плодове, зеленчуци и зелени храни ще ми се отразят добре; че точ-но от тях имам нужда. Но не знаех дали и как ще мога да го направя.

Стомашните ми киселини бяха толкова малко, че участвах в проучването „Роузбърг“. След трийсет дни на зелени смутита организмът ми вече иска само сурова храна. Чувствам се енергична, зрението ми започна да се подобрява, радостта ми се завърна. Кръвната ми захар се стабилизира, настроението ми също. Искам да живея! Имам енергия и редовно ходя до тоалетна. Виждам по-ясно, кожата ми е по-здрава. Толкова съм признателна.

Бриджит Б. У.

го оставям да разбърква изключения блендер с голяма дървена лъжица. Изследванията на кръвта му показаха толкова високо желязо, че лекарят възкликна: „С какво го храните, с пирони ли?“

Дванайсети месец: Зи започна да яде смутита на зелена основа. Харесва му първо да се опита да се храни сам, а после ни подава лъжицата. Все още иска мляко. Почти се беше отбил, но отново започна, докато ме нямаше няколко дни.

Петнайсети и шестнайсети месец: Желязото в кръвта на Зи остава високо. При последната консултация педиатърът ни зададе множество въпроси. Накрая каза: „Всичко изглежда в норма и дори по-добре. Няма нужда да идвате до следващата консултация на двайсет и четири месеца“. Тоест, препоръча ни да пропуснем рутинната консултация в осемнайсетия месец.

Откакто мина на зелена храна, Зи се изхожда редовно по два или три пъти дневно. Убедена съм, че смутитата на зелена основа поддържат червата му добре смазани и хидратирани, най-вече поради високото си съдържание на вода и мазнини. Освен това плодовите и растителните фибри стимулират перисталтиката. Обичам старата поговорка: „Нека храната бъде твоето лекарство, а лекарството - твоята храна“.8

Клер Левин

• На малкия Никьлъс също му харесва

Започнах фанатично да пия зелени смутита заедно със съпруга ми, Стефан, когато бях бременна в шестия месец с първия внук в семейство Бутенко. Забелязах, че така се чувствам по-енер-гична и като цяло по-здрава. Имах чудесно раждане, което мина леко, и бебето не показа обичайните признаци на стрес по време на контракциите като например забавяне на пулса. Всъщност, пулсът му не трепваше при контракциите. След раждането на Никълъс продължих да пия смутита и вярвам, че ползата от тях е стигнала и до него чрез кърмата. Той удиви всички ни, включително педиатъра си, защото винаги върви напред в развитието си и сега се опитва да ходи. Никълъс е почти на девет месеца и за разлика от връстниците си, не е боледувал нито веднъж. Отдаваме отличното му здраве на зелените смутита.

Тася, Стефан и Никълъс Бутенко

I ОТГОВОРИ НА УЧАСТНИЦИТЕ В ПРОУЧВАНЕТО „РОУЗБЪРГ4

За да събера повече информация за проучването си, помолих участниците в изследването „Роузбърг“ да отговорят на следните въпроси:

1.    Трудно ли ви беше да пиете по един литър зелено смути всеки ден?

2.    Промени ли се останалата част от менюто ви поради включването на зелени смутита?

3.    Забелязахте ли някакви промени в здравословното си състояние?

4.    Намаля ли желанието ви за нездравословни храни?

5.    Забелязахте ли промени в теглото си?

6.    Промени ли се сънят ви?

7.    Промени ли се изхождането ви?

8.    Промени ли се енергичността ви?

9.    Някой коментирал ли е как изглеждате?

10.    Забелязахте ли признаци на детоксикация?

11.    Имахте ли някакви неприятни изживявания?

12.    Бихте ли желали да продължите да пиете зелени смутита?

Отговорите бяха толкова искрени и показателни, че реших да ги включа в книгата, за да покажа множеството положителни промени, настъпили при участниците в проучването. Махнала съм само въпросите без отговор.

Хю Б.

1.    Трудно ли ви беше да пиете по един литър зелено смути всеки ден?

Не.

2.    Промени ли се останалата част от менюто ви поради включването на зелени смутита?

Да, намаля желанието ми за други храни.

3.    Забелязахте ли някакви промени в здравословното си състояние?

Да, повече енергия.

4.    Намаля ли желанието ви за нездравословни храни?

Да, сега ям по-малко сладолед.

5.    Забелязахте ли промени в теглото си?

Да, отслабнах с 2 кг.

6.    Промени ли се сънят ви?

Да. Много.

7.    Промени ли се изхождането ви?

О, да!

9.    Някой коментирал ли е как изглеждате?

Не. Не и пред мен във всеки случай!

10.    Забелязахте ли признаци на детоксикация?

Не мога да кажа -може би затова днес съм толкова уморен.

11.    Имахте ли някакви неприятни изживявания?

Нищо отрицателно.

12.    Бихте ли желали да продължите да пиете зелени смутита? Да, мисля да продължа! Сексът е супер.

2.    Промени ли се останалата част от менюто ви поради включването на зелени смутита?

Да, накара ме да ям повече сурови храни и сега 95 % от менюто ми се състои от такива. Нямам желание за нездравословна храна.

3.    Забелязахте ли някакви промени в здравословното си състояние?

Да, спя добре, имам енергия, позитивна съм, отслабнах с 5 кг и пърхотът ми изчезна.

4.    Намаля ли желанието ви за нездравословни храни?

Да, вече нямам такова!

5.    Забелязахте ли промени в теглото си?

Да, отслабнах с 5 кг, но бях и на суровоядна диета.

6.    Промени ли се сънят ви?

Спя страхотно! Преди това години наред страдах от безсъние.

8.    Промени ли се енергичността ви?

Имам огромна енергия. Ставам в пет сутринта и се чувствам отпочинала и енергична. Усещам и повишено желание за секс.

9.    Някой коментирал ли е как изглеждате?

Да, съпругът и децата ми. Виждам и как грее лицето ми.

11.    Имахте ли някакви неприятни изживявания?

Само леки признаци на детоксикация, но бях готова да ги приема заради ефекта.

12.    Бихте ли желали да продължите да пиете зелени смутита? Да, цялото ми семейство вече е пристрастено към тях. Много ви благодаря. Мисля, че зелените смутита са една от най-питателните храни. Разказах на близките и приятелите си за тях. Вие изиграхте голяма роля за пълната промяна в начина ми на живот!

•    т. т.

1.    Трудно ли ви беше да пиете по един литър зелено смути всеки ден?

Не! Беше много приятно, исках дори повече.

2.    Промени ли се останалата част от менюто ви поради включването на зелени смутита?

Не се чувствах гладен, имах по-малко желание за кафе.

3.    Забелязахте ли някакви промени в здравословното си състояние?

Имах повече енергия.

6. Промени ли се сънят ви?

Да, спях по-добре, по-дълго, без да се будя.

8. Промени ли се енергичността ви?

Преди, около два часа всеки следобед, изпитвах силна умора. Сега това ми се случва около веднъж седмично.

10. Забелязахте ли признаци на детоксикация?

Не съм забелязал странични ефекти.

12. Бихте ли желали да продължите да пиете зелени смутита? Ще си приготвям сам смутита и ще се радвам на пътя си към по-добро здраве.

Мисля дали да не започна да продавам зелени смутита в магазина.

•    Т. У.

1.    Трудно ли ви беше да пиете по един литър зелено смути всеки ден?

Не! Свикнах с тях и след седмица дори ги чаках с нетърпение.

2.    Промени ли се останалата част от менюто ви поради включването на зелени смутита?

Да. Консумирах по-малко на всяко хранене.

3.    Забелязахте ли някакви промени в здравословното си състояние?

Да. Имах повече енергия и не спях толкова често следобед. Освен това не ми прилошаваше от глад преди хранене и не ми падаше кръвната захар следобед.

4.    Намаля ли желанието ви за нездравословни храни?

Малко.

5.    Забелязахте ли промени в теглото си?

Теглото ми, общо взето, се запази. Но от известно време работя на двора, така че вече бях отслабнала.

6.    Промени ли се сънят ви?

Да, още от първите дни спях дълбоко, без да скърцам със зъби.

7.    Промени ли се изхождането ви?

Удвои се! Преди ходех веднъж дневно, а сега редовно по два пъти.

8.    Промени ли се енергичността ви?

Определено се повиши: можех да работя в двора и градината ця1 ден само с няколко почивки. Преди това не минавах без следобеден сън.

9.    Някой коментирал ли е как изглеждате?

Не сме се виждали с други хора, но определено се чувствахме много по-добре.

10.    Забелязахте ли признаци на детоксикация?

Да, на втория ден имах стомашни крампи. Първите няколко дни се чувствах много подута, но след това вече нямах проблеми.

11.    Имахте ли някакви неприятни изживявания?

Не, други отрицателни ефекти нямаше.

12.    Бихте ли желали да продължите да пиете зелени смутита? Да, ще продължа да пия: харесва ми ароматът им и се чувствам по-добре здравословно. Вече са част от ежедневието ми.

• л. к.

1.    Трудно ли ви беше да пиете по един литър зелено смути всеки ден?

Не. Хапвах ги за закуска, но вечер ми беше по-трудно. Освен това не мога да ям и пия по много.

2.    Промени ли се останалата част от менюто ви поради включването на зелени смутита?

Ям повече сурови неща и се опитвам да намеря храна, която прилича на любимите ми неща като хляб и сирене.

4.    Намаля ли желанието ви за нездравословни храни?

Не. Имаше неща, които много ми се искаха: определени консистенции, аромати, топлина, познати неща. Преди пиех кафе, но вече не.

5.    Забелязахте ли промени в теглото си?

Отслабнах с около 2-2,5 кг.

6.    Промени ли се сънят ви?

Спя по-дълбоко и не ставам толкова често.

7.    Промени ли се изхождането ви?

Определено е по-редовно.

8.    Промени ли се енергичността ви?

Повиши се. Преди много се изморявах към 2-3 часа следобед. Пиех добавки и кафе. Сега не се изморявам, освен когато ям повече готвена храна.

9.    Някой коментирал ли е как изглеждате?

Да, че сияя.

10.    Забелязахте ли признаци на детоксикация?

Главоболие, висока температура, грип, тежка настинка и бронхит в началото.

11.    Имахте ли някакви неприятни изживявания?

За да се науча да приготвям сурова храна, трябваше да използвам непривични уреди. Имам нужда от храна, която се приготвя бързо и лесно.

12.    Бихте ли желали да продължите да пиете зелени смутита? Да. Радвам се на повече спокойствие и по-малко тревожност.

и9

•    JI. M.

1.    Трудно ли ви беше да пиете по един литър зелено смути всеки ден?

Не. Пиех и повече! Сама си правех допълнително.

2.    Промени ли се останалата част от менюто ви поради включването на зелени смутита?

Да. Правех повече смутита и ядях по-малко десерти и въглехидратни храни.

3.    Забелязахте ли някакви промени в здравословното си състояние?

Да. Имах повече енергия и отслабнах.

4.    Намаля ли желанието ви за нездравословни храни?

Да.

5.    Забелязахте ли промени в теглото си?

Да, отслабнах с 4-5 кг.

6.    Промени ли се сънят ви?

Спя мачко по-добре.

7.    Промени ли се изхождането ви?

Уринирам повече, запекът ми наматя.

8.    Промени ли се енергичността ви?

Имам повече енергия.

9.    Някой коментирал ли е как изглеждате?

Да.

10.    Забелязахте ли признаци на детоксикация?

Може би лек грип в началото.

11.    Имахте ли някакви неприятни изживявания?

Не.

12.    Бихте ли желали да продължите да пиете зелени смутита? Да!

Не, исках дори повече.

2.    Промени ли се останалата част от менюто ви поради включването на зелени смутита?

Да, изчезна желанието ми за сладко и въглехидрати.

3.    Забелязахте ли някакви промени в здравословното си състояние?

Да, чувствам се no-енергична и запекът ми изчезна. Стра-хотно е!

4.    Намаля ли желанието ви за нездравословни храни?

Да.

5.    Забелязахте ли промени в теглото си?

Не, определено не. Все още не съм на сто процента сурова храна.

6.    Промени ли се сънят ви?

Сънят ми е много по-добър.

7.    Промени ли се изхождането ви?

Червата ми работят идеално.

8.    Промени ли се енергичността ви?

Да, имам много повече енергия.

9.    Някой коментирал ли е как изглеждате?

Не, никой.

10.    Забелязахте ли признаци на детоксикация?

Само сърбеж по цялото тяло през първата седмица.

11.    Имахте ли някакви неприятни изживявания?

Не.

<

12.    Бихте ли желали да продължите да пиете зелени смутита? Да, със сигурност. Много ви благодаря; оценявам всичко, което семейството ви направи за нас.

• Брент Г.

1. Трудно ли ви беше да пиете по един литър зелено смути всеки ден?

Отначало.

2.    Промени ли се останалата част от менюто ви поради включването на зелени смутита?

Малко - намалих млякото и месото.

3.    Забелязахте ли някакви промени в здравословното си състояние?

По-малко умора, повече енергия.

4.    Намаля ли желанието ви за нездравословни храни?

Да, с изключение на кафето.

5.    Забелязахте ли промени в теглото си?

Не.

6.    Промени ли се сънят ви?

Да. Ставам по-рано и по-рядко се будя за тоалетна.

7.    Промени ли се изхождането ви?

Подобри се.

8.    Промени ли се енергичността ви?

Сега мога да работя повече.

9.    Някой коментирал ли е как изглеждате?

Да, казаха ми, че изглеждам по-малко напрегнат.

10.    Забелязахте ли признаци на детоксикация?

Малко: главоболие и повече акне.

11.    Имахте ли някакви неприятни изживявания?

Не.

12.    Бихте ли желали да продължите да пиете зелени смутита? Да.

• Кари М.

1.    Трудно ли ви беше да пиете по един литър зелено смути всеки ден?

Не, беше лесно.

2.    Промени ли се останалата част от менюто ви поради включването на зелени смутита?

Да, сега ям само сурова храна.

3.    Забелязахте ли някакви промени в здравословното си състояние?

Да, по-рядко се чувствам замаяна, ако няколко часа не съм хапвала нищо.

4.    Намаля ли желанието ви за нездравословни храни?

Да, нямам такова.

5.    Забелязахте ли промени в теглото си?

Да. Отслабнах с 5 кг през първите две седмици, но не и последната.

6.    Промени ли се сънят ви?

Може би е малко по-добре, но в общи линии е същият.

7.    Промени ли се изхождането ви?

Да, ходя по-често - около пет пъти на ден.

8.    Промени ли се енергичността ви?

Имам малко повече енергия и мисля по-ясно.

10.    Забелязахте ли признаци на детоксикация?

Само честите разходки до тоалетната. Един следобед се чувствах зле.

11.    Имахте ли някакви неприятни изживявания?

Не.

12.    Бихте ли желали да продължите да пиете зелени смутита? Ще продължа заради положителния резултат от изследването ми на антинуклеарни антитела.

• Манди О.

(отговори на майка й от нейно име)

1.    Трудно ли ви беше да пиете по един литър зелено смути всеки ден?

Не.

2.    Промени ли се останалата част от менюто ви поради включването на зелени смутита?

Да. Астмата намаля, диша много по-леко от близначката си, която не пиеше смутита (вж. по-долу).

3.    Забелязахте ли някакви промени в здравословното си състояние?

Беше 51 кг, сега е под 50 кг, защото се чувстваше заситена.

8. Промени ли се енергичността ви?

Да. Може да тича по-дълго, без да се задъхва.

10. Забелязахте ли признаци на детоксикация?

Не.

Манди и Беки са седемнайсетгодишни еднояйчни близнач-ки. И двете са много активни момичета и футболни звезди. Манди пиеше зелени смутита, а Беки - не. Преди да започне, Манди страдаше от силни астматични пристъпи. И двете са родени пет седмици преди термин. Манди има проблеми с белите дробове, Беки - не.

Една седмица след като започна да приема зелени смутита, астматичните пристъпи на Манди изчезнаха. След втората седмица момичетата започнаха да тичат, за да тренират за есенния футболен сезон. Първия път, когато пробягаха една миля, Беки пъхтеше и се задъхваше като другите, които тичаха заедно с тях. Манди почти нямаше проблеми с дишането по време на тичането и след това. Дишаше по-леко и дълбоко дори по баира. Двете тичат два пъти седмично след училище; Беки се задъхва, а Манди - не. Беки хвана вируса, който се въртеше в училището, но Манди не.

• ЛаВий X.

1.    Трудно ли ви беше да пиете по един литър зелено смути всеки ден?

Не. Бих пила и повече. Много хубаво беше някой да ги прави вместо мен. Благодаря!

2.    Промени ли се останалата част от менюто ви поради включването на зелени смутита?

Да. Внимавах да приемам повече сурови храни всеки ден.

3.    Забелязахте ли някакви промени в здравословното си състояние?

Да. Имах повече енергия. Будя се, преди да звънне будилникът.

4.    Намаля ли желанието ви за нездравословни храни?

От време на време: стресът има по-голямо значение за това ми желание от всичко останало.

5.    Забелязахте ли промени в теглото си?

Да, отслабнах с почти 1 кг.

6.    Промени ли се сънят ви?

Да. Сънувам повече и се будя преди будилника. (Обикновено спя добре.)

7.    Промени ли се изхождането ви?

Да, имам по-мачко запек. В начачото изпражненията ми бяха no-зелени, после станаха по-кафяви.

8.    Промени ли се енергичността ви?

Да. Имам повече енергия, будя се по-лесно сутрин, чувствам се по-щастчива.

9.    Някой коментирал ли е как изглеждате?

Да, един човек каза, че изглеждам добре.

10.    Забелязахте ли признаци на детоксикация?

Да, имах мачко гадене и киселини, които преди това ми се случваха, когато се чувствах под напрежение. Преживявам емоции, които ми носят силен стрес, затова може би детоксикацията беше повече емоционална, отколкото физическа.

12. Бихте ли желали да продължите да пиете зелени смутита? Да, надявам се дори повече.

• Одри Б.

1.    Трудно ли ви беше да пиете по един литър зелено смути всеки ден?

Не, беше лесно; много са вкусни.

2.    Промени ли се останалата част от менюто ви поради включването на зелени смутита?

Да. Орязахме много неща и внимавахме какво ядем.

3.    Забелязахте ли някакви промени в здравословното си състояние?

Да. Зеленото смути пречистваше организма ми ежедневно.

4.    Намаля ли желанието ви за нездравословни храни?

Да. Стараем се да избягваме сладоледа.

5.    Забелязахте ли промени в теглото си?

Да, отслабнах с 2 кг.

6.    Промени ли се сънят ви?

Да. Спях по-добре и по-дълбоко.

7.    Промени ли се изхождането ви?

Да. Сутрин ставаш и веднага отиваш в тоалетната.

8.    Промени ли се енергичността ви?

Да. Доволна съм.

9.    Някой коментирал ли е как изглеждате?

Да. Казаха ми, че сияя. Сексуалният ми живот се подобри.

10.    Забелязахте ли признаци на детоксикация?

Не съм усетила.

11.    Имахте ли някакви неприятни изживявания?

Не, никакви.

12.    Бихте ли желали да продължите да пиете зелени смутита? Да. Определено възнамерявам да го направя!

• Мариън К., 75 г.

1.    Трудно ли ви беше да пиете по един литър зелено смути всеки ден?

Нямах проблем да пия по един литър дневно. Понякога го смесвах с друг плодов сок.

2.    Промени ли се останалата част от менюто ви поради включването на зелени смутита?

Пия по една чаша смути рано сутрин, една по обяд и една вечер или преди лягане.

3.    Забелязахте ли някакви промени в здравословното си състояние?

Не изпитвам непреодолим глад за нищо. Освен това забелязвам, че ноктите ми отново са станат по-здрави.

4.    Намаля ли желанието ви за нездравословни храни?

Да. Обикновено се хранех само веднъж дневно, но смути-тата ме засищаха.

5.    Забелязахте ли промени в теглото си?

Не, същото си е.

6.    Промени ли се сънят ви?

Сега имам по-здрав сън. Преди можех да лежа два-три часа в леглото, преди да заспя. Пиех дори валерианов корен.

7.    Промени ли се изхождането ви?

винаги съм страдала от диария с бледожълти на цвят изпражнения. Сега са меки и се случва да ходя по три пъти на ден. Не съм усетила никакъв дискомфорт в корема.

8.    Промени ли се енергичността ви?

Преди имах нужда от следобедна почивка. Сега мога по цял ден да се занимавам с нещо и само от време на време да си почивам. Имам повече енергия да се грижа за козите и ламите, да работя в градината, да разстилам дребни камъчета и дървени стърготини по земята. Определено се чувствам по-енергична.

10.    Забелязахте ли признаци на детоксикация?

Не, никакви отрицателни реакции.

11.    Имахте ли някакви неприятни изживявания?

Не.

12.    Бихте ли желали да продължите да пиете зелени смутита? От няколко години имам аритмия и пия хранителни добавки. От декември 2004 г. приемам добавките,, Манатех и забелязах, че сърдечният ми ритъм се нормализира. Освен това имам студени ръце и крака и много малко енергия, но тези дребни проблеми изчезнаха. Винаги съм мислила, че може би имам хипотиреоидизъм, но се чувствам добре, така че съм доволна и смятам да остана на смутита.

• Габриел P., 35 г.

1.    Трудно ли ви беше да пиете по един литър зелено смути всеки ден?

Да, трябваше да го разделя на малки части. Вкусът беше добър, но имах проблем с гъстотата и количеството, както и с ограниченото разнообразие, но мисля да експериментирам сама.

2.    Промени ли се останалата част от менюто ви поради включването на зелени смутита?

Да, като цяло ядях по-малко. Консумирах по-малко нездравословни храни и повече плодове и сурови неща.

3.    Забелязахте ли някакви промени в здравословното си състояние?

Да, имам повече енергия! Нужен ми е по-малко сън, темпераментът ми е по-спокоен и приятен, нямам обичайните ПМС симптоми, кожата ми се изчисти и стана по-красива.

4.    Намаля ли желанието ви за нездравословни храни?

Да. Успях сравнително лесно да се откажа от много от тях.

5.    Забелязахте ли промени в теглото си?

Кантарът показва само с два килограма и нещо по-малко, но се чувствам доста по-слаба.

6.    Промени ли се сънят ви?

Спя по-добре и са ми необходими по-малко часове на нощ. Будя се съвсем бодра и не се излежавам както преди.

7.    Промени ли се изхождането ви?

Определено ходя по-често отпреди, включително по мачка нужда. Не съм забелязача промени в цвета.

8.    Промени ли се енергичността ви?

Да. Вечер преглеждам задачите от изминачия ден и установявам, че всичко съм изпълнила! Вече не ми се натрупва несвършена работа както преди.

9.    Някой коментирал ли е как изглеждате?

Само няколко дребни комплимента.

10.    Забелязахте ли признаци на детоксикация?

През първите дни имах лека слузеста кашлица и хрема, както и малко гадене.

11.    Имахте ли някакви неприятни изживявания?

Не!

12.    Бихте ли желали да продължите да пиете зелени смутита? Определено. С нетърпение чакам да започна да експериментирам различни рецепти и да ги споделям със семейството си.

• Лиа У.

1.    Трудно ли ви беше да пиете по един литър зелено смути всеки ден?

Не, макар че не бих искала повече.

2.    Промени ли се останалата част от менюто ви поради включването на зелени смутита?

Ядях повече зеленчуци и внимавах за „добрата“ храна.

3.    Забелязахте ли някакви промени в здравословното си състояние?

Никакъв запек, no-свеж вкус на всички храни, може би повече енергия.

4.    Намаля ли желанието ви за нездравословни храни? Смутита ме засищаха, така че консумирах по-малко други храни, въпреки че и.мах желание за такива.

7.    Промени ли се изхождането ви?

Обикновено ходя веднъж дневно по голяма нужда, но със смутитата ходех по два или повече пъти, без запек.

8.    Промени ли се енергичността ви?

Преди смутитата вечерях, сядах да погледам телевизия и заспивах. Сега вече не заспивам пред телевизора.

12. Бихте ли желали да продължите да пиете зелени смутита? Да! Ще се опитам да продължа и да експериментирам с различни зелени храни, като вкчючвам и повече биопродук-

ти. Много ви благодаря, че ме запознахте със суровоядството, зеленолистните зеленчуци и по-доброто хранене!

• Ал К.

1.    Трудно лн ви беше да пиете по един литър зелено смути всеки ден?

Не, с лекота можех да пия и повече.

2.    Промени ли се останалата част от менюто ви поради включването на зелени смутита?

Да. Започнах да ям повече салати, но все още понякога ми се прияжда нещо.

3.    Забелязахте ли някакви промени в здравословното си състояние?

Отслабнах с 2,5-3 кг.

4.    Намаля ли желанието ви за нездравословни храни?

Струва ми се, че доста съм ги ограничил.

6.    Промени ли се сънят ви?

Изглежда, се въртя много по-малко, защото сутрин косата ми не е толкова зле.

7.    Промени ли се изхождането ви?

Ходех по 3-4 пъти на ден. Имах чувството, че цяюто ми дебело черво се изпразва отведнъж.

8.    Промени ли се енергичността ви?

Все още няма забележима промяна; изглежда същата.

11.    Имахте ли някакви неприятни изживявания?

Не.

12.    Бихте ли желали да продължите да пиете зелени смутита? Да, ще продължа. Аз съм на петдесет и четири, а определено забелязвам значително подобрение на мъжката си функция, все едно съм се подлпадил с петнайсет години.

•    Уиб

2.    Промени ли се останалата част от менюто ви поради включването на зелени смутита?

Да, консумирах по-малко готвена храна.

3.    Забелязахте ли някакви промени в здравословното си състояние?

Да, отслабнах с 1,5 кг.

4.    Намаля ли желанието ви за нездравословни храни?

Да. Ядях ги може би повече като награда, отколкото заради вкуса.

6.    Промени ли се сънят ви?    . Да, почивах си по-добре.

7.    Промени ли се изхождането ви?

Ходех по-редовно по голяма нужда, а уринирането беше по-осезаемо.

10.    Забелязахте ли признаци на детоксикация?

Леко главоболие.

11.    Имахте ли някакви неприятни изживявания?

Вкусът така и не ми хареса; пиех ги само заради проучването и здравето си.

12.    Бихте ли желали да продължите да пиете зелени смутита? Да, в различна степен и различни напитки. Няма да преминаваме на изцяпо суровоядна диета, но се надяваме да постигнем около 75-90 процента. Благодаря, че насочихте вниманието ни и ни помогнахте.

•    Дий С.

1.    Трудно ли ви беше да пиете по един литър зелено смути всеки ден?

Не.

2.    Промени ли се останалата част от менюто ви поради включването на зелени смутита?

Да, консумирах предимно сурова храна.

4.    Намаля ли желанието ви за нездравословни храни? Да.

5.    Забелязахте ли промени в теглото си?

Да, отслабнах с 5 кг.

9.    Някой коментирал ли е как изглеждате?

Някои забелязаха, че съм отслабнал.

10.    Забелязахте ли признаци на детоксикация?

Не.

11.    Имахте ли някакви неприятни изживявания?

Не.

• Тери Б., 51 г.

1.    Трудно ли ви беше да пиете по един литър зелено смути всеки ден?

Не, беше лесно и приятно. Бих се радвала и на повече.

2.    Промени ли се останалата част от менюто ви поради включването на зелени смутита?

Да, със семейството ми започнахме да консумираме сурови храни.

3.    Забелязахте ли някакви промени в здравословното си състояние?

Да, имам повече енергия, а съпругът ми стана по-сговор-чив.

4.    Намаля ли желанието ви за нездравословни храни?

Да, почти изчезна. Дори при наличието на множество такива, просто не ги ям.

5.    Забелязахте ли промени в теглото си?

Да, отслабнах с 8-9 кг.

6.    Промени ли се сънят ви?

Чувствах се по-бодра сутрин, но ми се налагаше по-често да ставам до тоачетна.

7.    Промени ли се изхождането ви?

Да, с лекота изхождах много повече, отколкото консумирах.

8. Промени ли се енергичността ви?

Да, вече не се опитвам да подремвам при всяка възможност.

10.    Забелязахте ли признаци на детоксикация?

Да. Очите и устните ми пареха, имах и леко главоболие.

11.    Имахте ли някакви неприятни изживявания?

Не, беше много позитивно. Започвахме да преминаваме към сурова храна, а приготвянето на такава за шестима души (четирима от които подрастващи момчета) е истинско предизвикателство.

12.    Бихте ли желали да продължите да пиете зелени смутита?

Да.

• Бърта Д.

1.    Трудно ли ви беше да пиете по един литър зелено смути всеки ден?

Не.

2.    Промени ли се останалата част от менюто ви поради включването на зелени смутита?

Не. Струва ми се, че мачко е намачяло желанието ми за сладко.

3.    Забелязахте ли някакви промени в здравословното си състояние?

Не. Теглото ми подскача като йо-йо.

8.    Промени ли се енергичността ви?

Ходя повече и се записах на фитнес.

9.    Някой коментирал ли е как изглеждате?

Не, никой.

10.    Забелязахте ли признаци на детоксикация?

Не.

11.    Имахте ли някакви неприятни изживявания?

Не.

12. Бихте ли желали да продължите да пиете зелени смутита? Останаха ми повече положителни, отколкото отрицателни впечатления.

• Съни Д.

I.    Трудно ли ви беше да пиете по един литър зелено смути всеки ден?

Не, ни най-малко; можех да си ги пия по цял ден.

3.    Забелязахте ли някакви промени в здравословното си състояние?

Забелязах подобрение на кожата си, особено в дните, в които не ядях вредни храни.

4.    Намаля ли желанието ви за нездравословни храни?

Малко. Намаля интересът ми към шоколада.

5.    Забелязахте ли промени в теглото си?

Не, запази се същото.

6.    Промени ли се сънят ви?

Спя по-добре, особено ако не ям пикантна храна в добавка към смути mama.

7.    Промени ли се изхождането ви?

Леко се увеличи обемът.

8.    Промени ли се енергичността ви?

Не съм забелязача.

10. Забелязахте ли признаци на детоксикация?

Имах главоболие една нощ и един ден.

II.    Имахте ли някакви неприятни изживявания?

Никакви!

12. Бихте ли желали да продължите да пиете зелени смутита? Определено! И преди това пиех по едно огромно смути всеки ден; литър и половина, около 75-80 процента плодове смач-ко зеленолистни, и продължих да го консумирам цял месец успоредно със зелените смутита. Сега със сигурност ще продължа с no-зелени смутита, иначе ще ми липсват!

• Синди С.

1.    Трудно ли ви беше да пиете по един литър зелено смути всеки ден?

Не, понякога ми се искаше и повече.

2.    Промени ли се останалата част от менюто ви поради включването на зелени смутита?

Ядяха ми се повече пресни плодове; готвената храна не ме привличаше толкова.

3.    Забелязахте ли някакви промени в здравословното си състояние?

Първите 1-2 седмици се чувствах по-гладна. По-редовно ходех по голяма нужда.

4.    Намаля ли желанието ви за нездравословни храни?

Да. Не изпитвах толкова силно желание за сладко и бях по-мотивирана да се храня здравословно.

5.    Забелязахте ли промени в теглото си?

Отслабнах - харесва ми!

6.    Промени ли се сънят ви?

Може би минавам с по-малко сън.

7.    Промени ли се изхождането ви?

Изхождах се по-редовно, изпражненията ми бяха по-големи, а към края забелязах и потъмняване, може би съм се изчиствала от стари натрупвания.

8.    Промени ли се енергичността ви?

Чувствах се добре от мисълта, че правя нещо добро за себе си. Животът ми е много натоварен и трескав; сигурна съм, че ако бях по-дисциплинирана, и{ях да изпитам повече благотворни ефекти.

9.    Някой коментирал ли е как изглеждате?

Никой нищо не е казвал, само съпругът ми отбеляза, че сега свиря по-добре на пианото!

10.    Забелязахте ли признаци на детоксикация?

Не.

11.    Имахте ли някакви неприятни изживявания?

Не. Много ми хареса да бъда част от проучването и да разказвам на другите за него.

12. Бихте ли желали да продължите да пиете зелени смутита? Да. Искам да продължа така.

• Вики Г. от Глайд, Орегон

1.    Трудно ли ви беше да пиете по един литър зелено смути всеки ден?

Отначало да, но после свикнах с вкуса. Стана по-лесно и колкото повече пиех, толкова повече ми се искаше.

2.    Промени ли се останалата част от менюто ви поради включването на зелени смутита?

Донякъде. От време на време изпитвах глад.

3.    Забелязахте ли някакви промени в здравословното си състояние?

Да.

4.    Намаля ли желанието ви за нездравословни храни?

Да. На работа ям по-малко шоколад и сладки неща.

6.    Промени ли се сънят ви?

Спя по-дълбоко и сънувам за първи път от почти една година.

7.    Промени ли се изхождането ви?

Стана по-често. Преди изпражненията ми бяха много малки и твърди. Сега са по-големи, меки и редовни. Изпитвам силна жажда.

8.    Промени ли се енергичността ви?

Да. Подремвам по-рядко и кратко. Работя от шест вечерта до шест сутринта; на работа съм по-бодра и енергична.

9.    Някой коментирал ли е как изглеждате?

Самата аз - забелязах по-малко тъмни бръчки под очите си, по-малко подпухване.

10.    Забелязахте ли признаци на детоксикация?

Да. През първите седмици имах главоболие, но сега се чувствам по-добре. Отначачо киселините ми изчезнаха, после започнаха силни киселини чак в устата, сега нямам никакви.

11.    Имахте ли някакви неприятни изживявания?

Не.

12.    Бихте ли желали да продължите да пиете зелени смутита? Да, имам желание да започна сама да си бера продуктите и да си ги приготвям. В работата ми постоянно се въртят настинки и грипове и преди често се разболявах. Откакто започнах зелените смутита, не съм хващала нищо. Петгодишното ми дете също ги пие и ги харесва.

• Бриджит X.

1.    Трудно ли ви беше да пиете по един литър зелено смути всеки ден?

Беше много лесно. Изобщо не е трудно да се пият зелени смутита.

2.    Промени ли се останалата част от менюто ви поради включването на зелени смутита?

Около деветия ден след началото организмът ми започна да иска сурова храна. Иска ми се скоро да премина на сто процента сурова храна.

3.    Забелязахте ли някакви промени в здравословното си състояние?

Имах повече енергия, мотивация за повече физически упражнения, радостта ми се върна, депресията ми изчезна и вече не мисля за самоубийство; колебанията на кръвна-та ми захар намаляха.

4.    Намаля ли желанието ви за нездравословни храни?

Вече почти не се сещам за алкохол, сладко и шоколад. Слава на Бога!

5.    Забелязахте ли промени в теглото си?

Свалих няколко килограма, които ми бяха в повече.

6.    Промени ли се сънят ви?

Няколко пъти се наспивах по-бързо; по-рядко ставам нощем.

7.    Промени ли се изхождането ви?

Ходя до тоалетната повече пъти на ден. Седмица и половина бях доста разхлабена, дори сутрин имах диария.

8.    Промени ли се енергичността ви?

Сега имам повече енергия. Сутрин ставам в шест и отивам да тичам преди работа.

9.    Някой коментирал ли е как изглеждате?

Някой отбеляза, че съм отслабнала и изглеждам добре. Вдъхнових и други с ентусиазма си.

10.    Забелязахте ли признаци на детоксикация?

На места имах пъпки. Имах и някои грипни симптоми, гадеше ми се, когато мислех да пия витамини, имах диария почти всяка сутрин в продължение на десетина дни, малко ме боляха и ставите.

11.    Имахте ли някакви неприятни изживявания?

Не, никакви.    -

12.    Бихте ли желали да продължите да пиете зелени смутита? Да! И искам да мина сто процента на сурова храна.

) РЕЦЕПТИ ЗА ЗЕЛЕНИ СМУТИТА

• Важни съвети

Съхраняване на зелените смутита

С уговорката, че най-добре е да се консумират пресни, зелените смутита могат да се съхраняват при хладни температури до три дни, което може да бъде удобно за работното място и по време на път.

Разнообразие от продукти

Искам да подчертая колко важно е да се използва широко многообразие от зелени продукти. Опитвайте колкото можете повече видове. Ако повтаряте едни и същи продукти, има опасност да изгубите желание за зелени смутита. Освен това е важно да ги сменяте, за да не натрупвате алкалоиди от едно и също растение - както споменахме по-рано, те са изключително здравословни в малки количества, но трябва да внимаваме да не прекалим. Има толкова много причини разнообразието да бъде вкусът на живота!

СЛАДКИ ЗЕЛЕНИ СМУТИТА

• Смути ,10Цобре дошли за начинаещи

1 чаша листно цвекло

1 чаша спанак

8-10 ягоди заедно със стъблата

1 манго, обелено

1 ябълка

1    банан

Сокът на 1 лимон

2    чаши вода

Смелете добре в блендера. Обем: 2 литра

• „Хавайско глухарче“

3 чаши листа от глухарчета

1 чаша сладък хавайски ананас

1 банан

1    ябълка

2    чаши вода •

Смелете добре в блендера. Обем: 2 литра

„Ментово глухарче“

3 чаши листа от глухарчета

0,5 кг. ягоди 2 зрели банана

1    стрък мента

2    чаши вода

Смелете добре в блендера. Обем: 2 литра „Алое-ха“

1    лист алое вера с кората

2    стръка целина

2 чаши къдраво зеле

1    ябълка

2    банана

1    лайм с кората

2    чаши вода

Смелете добре в блендера. Обем: 2 литра

«Диво утро“

1 чаша слез

1 чаша киселец

1    чаша коприва

2    круши

2 банана

2 чаши вода

Смелете добре в блендера. Обем: 2 литра

•    „Щастливият скакалец“

1    чаша пшенична трева

2    банана

1 изстискан лимон

1    см. джинджифил

2    чаши вода

Смелете добре в блендера. Обем: 1 литър

•    „Сладък копър“

1 чаша копър

1 чаша листа от глухарчета

1 чаша листно цвекло

1 круша

1 манго, обелено

1    банан

2    чаши вода

Смелете добре в блендера. Обем: 2 литра

•    „Дивото бананго на суровото семейство“

3    чаши дива лобода (или живовляк, врабчи чревца или друг ядивен плевел)

1 банан

1    манго

2    чаши вода

Смелете добре в блендера. Обем: 1 литър

•    „Любимото на Валя“

8 листа маруля (салата)

5 чаши диня

1 чаша вода

Смелете добре в блендера. Обем: 1 литър

„Зелена благодат“

6-8 листа маруля (салата)

1 чаша червено грозде

1 портокал, средно голям

1    банан

2    чаши вода

Смелете добре в блендера. Обем: 1 литър

„Сладко и кисело“

6-8 листа червена маруля

4 кайсии

1    банан

ХА чаша боровинки

2    чаши вода

Смелете добре в блендера. Обем: 1 литър „Свежест“

6-8 листа маруля (салата)

ХЛ пъпеш „Медена роса“, среден размер

2 чаши вода

Смелете добре в блендера. Обем: 1 литър

„Алое на живо“

1 чаша ябълков сок

1 банан

1 манго

1    малко парче алое

5    листа къдраво зеле

2    чаши вода

Смелете добре в блендера. Обем: 1 литър

•    „Лятна наслада“

6    праскови

2 шепи листа от спанак

2 чаши вода

Смелете добре в блендера. Обем: 1 литър

•    „Плевели за деца“

4 броя манго, обелени

1    шепа дива лобода (или коприва, тученица или друг ядлив плевел)

2    чаши вода

Смелете добре в блендера. Обем: 1 литър сладко гъсто смути, напомнящо на пудинг

•    „Ягодово поле“

1    чаша ягоди

2    банана

Уг връзка маруля (салата)

2 чаши вода

Смелете добре в блендера. Обем: 1 литър

4 зрели кивита, зелени или златни

1    зрял банан

3    стръка целина

2    чаши вода

Смелете добре в блендера. Обем: 1 литър

„Любимото на Игор“

Vi връзка спанак

4    ябълки, обелени Vi лайм с кората

1    банан

2    чаши вода

Смелете добре в блендера. Обем: 1 литър

„Ментова тръпка“

4 зрели круши

4-5 листа къдраво зеле Vi връзка мента

2 чаши вода

Смелете добре в блендера. Обем: 1 литър

„Десетте пръста“

10 малки (захарни) банана

2 шепи листа от спанак

2 чаши вода

Смелете добре в блендера. Обем: 1 литър

• „Малинов сън“

2 круши

1    шепа малини

4-5 листа къдраво зеле

2    чаши вода

Смелете добре в блендера. Обем: 1 литър

СОЛЕНИ ЗЕЛЕНИ СМУТИТА

•    „Пикантна супа от коприва“

1    чаша коприва

2    стръка целина

1 чаша свеж магданоз 1 чаша зелени листа от чесън 1 лимон на сок

1 червена камба

1 домат, среден размер

1    авокадо

2    чаши вода

Смелете добре в блендера. Обем: 2 литра

•    „Крем супа от спанак и джинджифил“

2 чаши спанак

1 круша

1    ябълка Vi авокадо

2,5 см джинджифил

2    чаши вода

Смелете добре в блендера. Обем: \Уг литра

Рецепти ja делени смутита „Пикантна супа с кориандър“

2 чаши кориандър

2 стръка целина

5-7 листа маруля (салата)

4 домата

1 авокадо

1    лимон на сок

Уг люта чушка „Халапеньо“

2    чаши вода

Смелете добре в блендера. Обем: 2 литра

„Супа с копър и риган“

1 чаша листа от глухарчета

5-7 листа маруля (салата)

1 краставица

1 авокадо

1    чаша зелени листа от чесън Уг чаша див копър

Уг чаша риган

2    лайма на сок

3    чаши вода

Смелете добре в блендера. Обем: 2 литра

„Средиземноморско зелено“

2    чаши рукола

3    стръка целина с листата

4-5 зрели домата, среден размер

1 авокадо Уг чаша босилек

1 лимон на сок

Уг люта чушка „Халапеньо“

2 чаши вода

Смелете добре в блендера. Обем: 2 литра

•    „Супа със синап и кориандър“

2 чаши зелени листа от синап

1    чаша кориандър

2    зрели домата, среден размер

1 лимон на сок

1    авокадо

2    чаши вода

Смелете добре в блендера. Обем: 2 литра

•    „Супер кориандър“

4 чаши кориандър

1 червена камба

1 чаша чери домати

1 авокадо

1 лимон на сок

1    круша

2    чаши вода

Смелете добре в блендера. Обем: 2 литра

•    „Любимото на Виктория“

6 листа червена маруля 1А връзка свеж босилек Уг лайм на сок Уг червен лук

2 стръка целина

1А авокадо

2    чаши вода

Смелете добре в блендера. Обем: 1 литър

„Любимото на Сергей“

5 листа къдраво зеле Уг връзка пресен копър Уг лайм на сок

3    скилидки чесън

1А чаша сушени домати

2 чаши вода

Смелете добре в блендера. Обем: 1 литър

„Орион“

Уг лимон на сок

4    домата „Рома“

2 връзка къдраво зеле

1 см. люта чушка „Халапеньо“

1    малка скилидка чесън

2    чаши вода

Смелете добре в блендера. Обем: 1 литър

„Шакти“

2Уг чаши спанак Уг връзка кориандър

1 скилидка чесън Уг червена камба Уг лайм на сок

1 чаена лъжица стевия (1 зелен лист)

3 домата „Рома“

2    чаши вода

Смелете добре в блендера. Обем: 1 литър

•    „Зелена наслада“

Смисълът на приготвянето на зелени смутита е да се консумират повече зелени храни, и то без сол. В тази изключително вкусна рецепта обаче включваме и сол. С нея лесно изкушаваме приятелите си, които се хранят с конвенционални продукти.

5 листа цветно къдраво зеле 1А авокадо

3    скилидки чесън Vi лайм на сок

2 чаши вода Уг чаена лъжица сол

2    домата „Рома“

Смелете добре в блендера. Обем: 1 литър

•    „Питателно горчиво“

5 листа зелено или цветно къдраво зеле 1А авокадо

3    скилидки чесън 1А чаша сок от лайм

2 стръка целина

1А връзка италиански магданоз

2 чаши вода

Смелете добре в блендера. Обем: 1 литър

СУПЕРЗЕЛЕНО СМУТИ

•    „Мечтата на Виктория“

4    чаши листа от глухарчета

2 зрели домата, среден размер

2 чаши вода

Смелете добре в блендера. Обем: \Уг литра ПУДИНГИ

•    „Любимият пудинг на начинаещия“

1 чаша листно цвекло

1 ябълка

1 банан

1    стрък мента

4-5 фурми

2    чаени лъжици смлени люспи от индийски живовляк

2 чаши вода

Смелете добре в блендера. Обем: 2 литра

•    „Пудинг с целина и папая“

5    стръка целина

1 хавайска папая, без кора и семки

1    чаша червено грозде Уг чаша спанак.

2    чаши вода

Смелете добре в блендера и украсете с нарязани плодове. Обем: 1 литър

•    „Зелен ванилов пудинг“

Любим на децата

1 чаша листно цвекло

1 банан

1 ябълка

1 прясно зърно ванилия

1    малък лимон „Майер“, с кората

2    чаши вода

Смелете добре в блендера. Гарнирайте с нарязани плодове и поднесете в красиви чаши. Обем: 1 литър

•    „Пудинг със сливи и канела“

5-6 зрели сливи

2 чаши листно цвекло

1 банан

2-3 супени лъжици вода Уг чаена лъжица канела Уг чаена лъжица индийско орехче Смелете добре в блендера. Обем: 1 литър

•    „Боровинков пудинг“

1    стрък целина

2    чаши пресни боровинки

1    банан

2    чаши вода

Смелете добре в блендера. Обем: 1 литър

•    „Двуслоен пудинг“

Също любим на децата

Долен слой:

2 чаши къдраво зеле

2 зрели банана

1    лайм, с кората 1А чаша стафиди

2    чаени лъжици смлени люспи от индийски живовляк

2 чаши вода

Смелете добре в блендера и бързо налейте в 8-10 чаши до средата.

Горен слой:

2 чаши къдраво зеле

2 зрели банана

2 лайма, с кората ХА чаша стафиди

1    чаша къпини

2    чаени лъжици смлени люспи от индийски живовляк

2 чаши вода

Смелете добре в блендера и бързо налейте върху първия слой. Украсете с пресни горски или други плодове. Обем: 8-10 чаши примамлив и вкусен пудинг.

* „Раят на спанака и кумквата“

Отличен за начинаещи и деца

2 чаши дребен спанак

6-7 кумквата, с кора и семки

1    круша

2    банана

Уг чаша вода

Смелете добре в блендера, но имайте предвид, че този път може да ви трябва повечко упорство. Украсете с пресни плодове. Обем: 5 чаши.

•    „Пудинг с манго и магданоз“

2 броя голямо манго, обелени

1    връзка магданоз

2    чаши вода

Смелете добре в блендера. Обем: 1 литър

•    „Зелен пудинг с чия“

1 чаша желе от чия (1 супена лъжица семена от чия, накиснати за 1 час в 1 чаша вода)

4 сладки сочни ябълки, обелени

1А лимон на сок

4—5 листа къдраво зеле

1    стрък мента (по желание)

2    чаши вода

Смелете добре в блендера. Обем: Wi литър

ПОЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

Към Трета глава

1.    Chimpanzee and Human Communication Institute, 2004, www.cwu.edu/~cwuchci/faq.html.

2.    Derek E. Wildman et al., „Implications of Natural Selection in Shaping 99.4% Nonsynonymous DNA Identity Between Humans and Chimpanzees: Enlarging genus Homo, Proceedings of the National Academy of Sciences 100 (May 19, 2003): 2172.

3.    Ibid.

4.    James Q. Jacobs, „А Comparison of Some Similar Chimpanzee and Human Behaviors,“ Paleoanthropology in the 1990s (2000), www.jqjacobs.net.

5.    World Wildlife Fund, „Chimpanzees,“ 2005, http:// intothewild.tripod.com/chimpanzees.htm.

6.    Louis R. Sibal and Kurt J. Samson, „Nonhuman Primates: A Critical Role in Current Disease Research,“ ILAR Journal 42(2), 2001, http://dels.nas.edu/ilar/jour_online/42_2/nhprole.asp.

7.    Ibid.

8.    Chimpanzee and Human Communication Institute, 2004, www.cwu.edu/~cwuchci/faq.html.

9.    Nancy Lou Conklin-Brittain, Richard W. Wrangham, and Catherine C. Smith, „Relating Chimpanzee Diets to Potential Australopithecus Diets,“ Department of Anthropology, Harvard University, 1998, www.cast.uark.edu/local/icaes/conferences/ wburg/posters/nconklin/conklin.html.

10.    Jane Goodall, The Chimpanzees of Gombe, (Cambridge, MA: Belknap, 1986).

1.    Weston A. Price, Nutrition and Physical Degeneration 6th ed. (Lemon rrove, CA: Price-Pottenger Nutrition Foundation, 2003).

2.    Ibid.

Към Пета глава

1. U.S. Department of Agriculture Agricultural Research Service, „USDA National Nutrient Database for Standard Reference, Release 18,“ 2005, www.nal.usda.gov.

Към Шеста глава

1.    Herbert M. Shelton, Dr. Shelton’s Hygienic Review (Pomeroy, WA: Health Research, 1996).

2.    Dietary Reference Intakes for males aged 19-30. National Research Council, „Protein and Amino Acids,“ Recommended Dietary Allowances 10th ed. (USDA SRI7, 1989).

Към Седма глава

1.    Nancy Lou Conklin-Brittain, Richard W. Wrangham, and Catherine C. Smith, „Relating Chimpanzee Diets to Potential Australopithecus Diets,“ Department of Anthropology, Harvard University, 1998, www.cast.uark.edu/local/icaes/conferences/ wburg/posters/nconklin/conklin.html.

2.    Данни за средностатистически индивид от мъжки пол на възраст 19-31 и тегло 77 кг. National Research Council, „Protein and Amino Acids,“ Recommended Dietary Allowances 10th ed. (USDA SR17, 1989).

3.    Joel Fuhrman, Eat to Live: The Revolutionary Formula for Fast and Sustained Weight Loss (New York: Little Brown, 2003), 138.

4.    W. A. Walker and К. J. Isselbacher, „Uptake and Transport of Macro-molecules by the Intestine: Possible Role in Clinical Disorders,“ Gastroenterology 67 (1974): 531-550.

5.    Julia Ross, The Diet Cure (New York: Penguin, 1999).

6.    U.S. Department of Agriculture Agricultural Research Service, „USDA National Nutrient Database for Standard Reference, Release 18,“ 2005, www.nal.usda.gov.

7.    T. Colin Campbell, The China Study (Dallas: BenBella, 2004).

Към Осма глава

1.    Bernard Jensen, Tissue Cleansing through Bowel Management (Escondido, CA: Bernard Jensen, 1981).

2.    Deepak Chopra, Perfect Health: The Complete Mind Body Guide (New York: Three Rivers, 2000).

3.    Nancy Lou Conklin-Brittain, Richard W. Wrangham, and Catherine C. Smith, „Relating Chimpanzee Diets to Potential Australopithecus Diets,“ Department of Anthropology, Harvard University, 1998, www.cast.uark.edu/local/icaes/conferences/ wburg/posters/nconklin/conklin.html.

4.    Albert Mossfiri, Le jebine: meilleur remKDde de la nature (Geneva: Aquarius, 1993).

5.    American Heart Association, „Fiber,“ www.americanheart.org.

6.    Alan M. Tooshi, Dr. Tooshi’s High Fiber Diet (Lincoln, NE : iUniverse.com, 2001).

7.    Myron Winick, The Fiber Prescription (New York: Ballantine, 1992).

8.    American Heart Association, 2004, www.americanheart.org.

Към Девета глава

1. Bernard Jensen, The Healing Power of Chlorophyll (Escondido, CA : Bernard Jensen, 1981).

2. Walter В. Cannon, The Wisdom of the Body (New York: Peter Smith, 1932).

Към Десета глава

1.    W. A. Walker and K. J. Isselbacher, „Uptake and Transport of Macro-molecules by the Intestine: Possible Role in Clinical Disorders,“ Gastroenterology 67 (1974): 531-550.

2.    Anil Minocha and David Carroll, Natural Stomach Care: Treating and Preventing Digestive Disorders with the Best of Eastern and Western Healing Therapies (New York: Penguin, 2003).

3.    Elson M. Haas, Staying Healthy With Nutrition (Berkeley, CA : Celestial Arts, 1992).

4.    Nancy Lou Conklin-Brittain, Richard W. Wrangham, and Catherine C. Smith, „Relating Chimpanzee Diets to Potential Australopithecus Diets,“ Department of Anthropology, Harvard University, 1998, www.cast.uark.edu/local/icaes/conferences/ wburg/posters/nconklin/conklin.html.

5.    www.newswithviews.com/Howenstine/james21 .htm.

6.    Stephen Stiteler, A Closer Look at Hypochlorhydria (Tustin, CA : Institute of Bio-terrain Sciences, 2003).

7.    Theodore A. Baroody Jr., Alkalize or Die (Portland, OR : Eclectic, 1991).

8.    Ibid.

Към Дванадесета глава

1.    KCancer Now the Top Killer of Americans,“ USA Today, January 20, 2005.

2.    Otto Warburg, The Prime Cause and Prevention of Cancer 2nd. ed. (Wbrtzburg, Germany: Konrad Triltsch, 1969), trans. Dean Burk, National Cancer Institute, Bethesda, MD, http:// healingtools.tripod.com/primecause2.html. Лекция, изнесена

пред Нобеловите лауреати на 30 юни 1966 г. в Линдау, Германия.

3.    Ibid.

4.    Theodore A. Baroody Jr., Alkalize or Die (Portland, OR : Eclectic, 1991).

Към Тринадесета глава

1.    Peter Tompkins and Christopher Bird, The Secret Life of Plants (New York: Harper and Row, 1989).

2.    Peter Tompkins and Christopher Bird, Secrets of the Soil (Anchorage: Earthpulse, 2002).

3.    Peter Tompkins and Christopher Bird, The Secret Life of Plants (New York: Harper and Row, 1989).

4.    Organic farm inspector Vyapaka Dasa, It Ain 't Just Dirt!, 2005, www.hkrl.com/soils.html.

5.    C. Benbrook, X. Zhao, J. Yanez, N. Davies, and P. Andrews, „New Evidence Confirms the Nutritional Superiority of Plant-Based Organic Foods,“ The Organic Center, Boulder, 2008.

6.    Peter Tompkins and Christopher Bird, Secrets of the Soil (Anchorage: Earthpulse, 2002).

7.    David Blume, „Food and Permaculture,“ www.pemiaculture.com/node/141.

8.    Ibid.

9.    Louis Kervran, Biological Transmutations (London: Crosby Lockwood, 1972).

10.    Peter Tompkins and Christopher Bird, The Secret Life of Plants (New York: Harper and Row, 1989).

11.    Ibid.

12.    P. A. Korolkov, Spontaneous Metamorphism of Minerals and Rocks (Moscow: Nauka, 1972).

1.    Otto Warburg, „The Oxygen-transferring Ferment of Respiration,“ 1931 Nobel Prize lecture, Nobel Lectures, Physiology or Medicine 1922-1941 (Amsterdam: Elsevier, 1965).

2.    Patricia Egner, Jin-Bing Wang, et al., „Chlorophyllin Reduces Aflatoxin Indicators among People at High Risk for Liver Cancer,“ Proceedings of the National Academy of Sciences 98 (November 27, 2001).

3.    S. Chemomorsky et al., MEffect of Dietary Chlorophyll Derivatives on Mutagenesis and Tumor Cell Growth,“ Teratogenesis, Carcinogenesis, and Mutagenesis 79 (1999): 313-322.

4.    M. Vlad et al., Effect of Cuprofdin on Experimental Atherosclerosis, Institute of Public Health and Medical Research, University of Medicine and Pharmacy, Cluj-Napoca, Romania, 1995.

Към Петнадесета глава

1.    Vladimir Soloukhin, Razryv-trava (Moscow: Molodaya Gvardiya, 2001).

2.    Jane Goodall, The Chimpanzees of Gombe (Cambridge, MA: Belknap, 1986).

3.    Elizabeth Baker, Unbelievably Easy Sprouting! (Poulsbo, WA: privately printed, 2000).

Към Шестнадесета глава

1.    J. P. Infante R. C. Kirwan, and J. T. Brenna, „High levels of docosahexaenoic acid (22:6«-3)-containing phospholipids in high-frequency contraction muscles of hummingbirds and rattlesnakes,“ Comparative Biochemistry and Physiology Part B: Biochemistry and Molecular Biology 130, no. 3 (October 2001)

2.    W. E. Lands, „Please don’t tell me to die faster,“ Inform 13 (2002):896-897

3.    Susan Allport, The Queen of Fats: Why Omega-3s Were Removed from the Western Diet and What We Can Do to Replace Them (Berkeley: University of California Press, 2006).

4.    „The Agriculture Fact Book 2001-2002,“ United States Department of Agriculture.

5.    J. B. Allred, „Too much of a good thing? An overemphasis on eating lowfat foods may be contributing to the alarming increase,“ J Am Diet Assoc. (1995).

6.    www.mindfully.org/Water/Fish-Farming-Overtake-Cattle.htm

7.    http://earthobservatory.nasa.gov/Features/Phytoplankton/

8.    http://nutritiondata.self.com/facts/finfish-and-shellfish-products/ 4256/2

9.    Artemis P. Simopoulos., The Omega Diet: The Lifesaving Nutritional Program Based on the Diet of the Island of Crete, (New York: HarperCollins Publishers, 1975).

10.    Facts from the CDC (Center for Disease Control), www.cdc.gov/ nccdphp/dnpa/obesity/index.htm

11.    Allport, The Queen of Fats.

12.    A. P. David, A. J. Hulbert, and L. H. Storlien, „Dietary Fats, Membrane Phospholipids and Obesity,“ The Journal of Nutrition (1993).

13.    H. O. Bang, J. Dyerberg, A. B. Nielsen, „Plasma lipid and lipoprotein pattern in Greenlandic West-coast Eskimos,“ The Lancet, no. 1 (1971).

14.    William Е. M. Lands, „Fish, Omega-3 And Human Health,“ American Oil Chemists Society (2005).

15.    Allport, The Queen of Fats.

16.    Allport, The Queen of Fats.

17.    www.hsph.harvard.edu/nutritionsource/questions/omega-3/ index.html

18.    Allport, The Queen of Fats.

19.    C. Gerson, B. Bishop, J. Shwed, and R. Stone, Healing the Gerson Way: Defeating Cancer and Other Chronic Diseases (Carmel: Totality Books, 2007).

20.    Simopoulos, The Omega Diet

21.    www.nutritiondata.com

22.    Allport, The Queen of Fats.

Към Седемнадесета глава

1. Flora Van Orden, Conversations with Dr. Flora, 2005, http:// TheRawDiet.com.

ИЗБРАНА БИБЛИОГРАФИЯ

Albi, Johnna, and Catherine Walthers. Greens Glorious Greens! New York: St. Martin’s Press, 1996.

Appleton, Nancy. Rethinking Pasteur’s Germ Theory. Berkeley, CA: North Atlantic, 2002.

Baker, Elizabeth. Unbelievably Easy Sprouting! Poulsbo, WA: privately printed, 2000.

Baroody, Theodore A., Jr. Alkalize or Die. Portland, OR : Eclectic, 1991.

Brown, Ellen, J. D. Hodgson, and Richard T. Hansen. The Key to Ultimate Health. 2nd ed. Fullerton, CA : Advanced Health Research, 2000.

Campbell, T. Colin. The China Study. Dallas: BenBella, 2004.

Cooper, Kenneth H. Advanced Nutritional Therapies. Nashville: Thomas Nelson, 1996.

Cutrell, Doug, and Ann Wigmore. Living Foods Manual. San Fidel, NM: privately printed.

Feldt, Linda Diane. Spinach and Beyond. Ann Arbor, MI: Moon Field, 2003.

Fouts, Roger. Next of Kin. New York: HarperCollins, 2003.

Fuhrman, Joel. Eat to Live: The Revolutionary Formula for Fast and Sustained Weight Loss. New York: Little Brown, 2003.

Gebhardt, Susan E., and Robin G. Thomas. Nutritive Value of Foods. Rev. ed. Washington, DC: U.S. Government Printing Office, 2002.

Goodall, Jane. The Chimpanzees of Gombe. Cambridge, MA: Belknap, 1986.

-. Reason for Hope. New York: Warner, 1999.

-. Through a Window. Boston: Houghton Mifflin, 1990.

Harris, Ben Charles. Eat the Weeds. Norwalk, CT : Keats, 1973.

Jensen, Bernard. Come Alive! Escondido, CA : Bernard Jensen, 1997.

-. Tissue Cleansing through Bowel Management. Escondido,

CA : Bernard Jensen, 1981.

Kliment, Felicia Drury. The Acid Alkaline Balance Diet. New York: Contemporary, 2002.

Krishnamurti, Jiddu. Think on These Things. New York: Harper and Row, 1964.

Ladygina-Kohts, N. N. Infant Chimpanzee and Human Child. New York: Oxford University Press, 2002.

Ley, Beth M. Flax! Fabulous Flax! Hanover, MN: BL, 2003.

Mindell, Earl. Food as Medicine. New York: Simon and Schuster, 1994.

Peterson, Lee Allen. Edible Wild Plants. New York: Houghton Mifflin, 19.77.

Price, Weston A. Nutrition and Physical Degeneration. 6th ed. Lemon Grove, CA : Price-Pottenger Nutrition Foundation, 2003.

Ragnar, Peter. How Long Do You Choose to Live? Asheville, NC : Roaring Lion, 2001.

Ross, Julia. The Diet Cure. New York: Penguin, 1999.

Ruimerman, Ronald. Modeling and Remodeling in Bone Tissue. Eindhoven, Netherlands: Eindhoven University Press, 2005.

Seibold, Ronald L. Cereal Grass. Lawrence, KS: Pines International, 2003.

Shahani, Khem. Cultivate Health from Within. Ridgefield, CT: Vital Health, 2005.

Stan way, Andrew. The High-Fiber Diet Book. New York: Exeter, 1976.

Tompkins, Peter, and Christopher Bird. The Secret Life of Plants. New York: Harper and Row, 1989.

-. Secrets of the Soil. Anchorage: Earthpulse, 2002.

Tooshi, Alan M. Dr. Tooshi’s High Fiber Diet. Lincoln, NE : iUniverse.com, 2001.

Van Orden, Flora. Conversations with Dr. Flora, http:// TheRawDiet.com, 2005.

Wigmore, Ann. Overcoming AIDS. New York: Copen, 1987.

—. Rebuild Your Health. San Fidel, NM: Ann Wigmore Foundation, 1991.

—. You Are the Light of the World. San Fidel, NM: Ann Wigmore Foundation, 1990.

Wigmore, Ann, and G. H. Earp-Thomas. Organic Soil. Boston: Rising Sun, 1978.

Wigmore, Ann, and Lee Pattinson. The Blending Book. New York: Avery, 1997.

Winick, Myron. The Fiber Prescription. New York: Ballantine,

1992

Young, Robert O., and Shelley Redford. The pH Miracle. New York: Warner, 2002.

АЗБУЧЕН ПОКАЗАЛЕЦ

авокадо 30, 37-8, 139, 153, 188—

92

айсберг 102-3 акация 34, 104 акне 78, 124, 164 алергии 23, 57, 72, 78, 123, 126, 146, 148

„Алкализация или смърт“ 75, 87 алкално-киселинен баланс 85-9 алкалоиди 102, 104, 181 алкохол 58, 179 алое вера 103, 183 „Алое на живо“ 185 „Алое-ха“ 183

аминокиселини 54- 60, 69, 99 ананас 136, 149, 182 анемия 97

антибиотици 96, 138, 146 антиоксиданти 11, 14, 111 апетит 12Ф-5, 127, 131, 133, 143 апетит за

здравословна храна 38, 43 нездравословна храна 38 вж. също Отговорите на

участниците в проучването „Роузбърг“ 156-80 артеросклероза 96 артрит 22, 75, 106, 123, 139 аспартам 58 ахлорхидрия 74, 81

бадеми 118

бактерии 65, 72, 90, 93, 96, 98, 121

банан 29, 53, 67, 135, 144, 149, 182, 184-5, 187, 193-4 „Бананухарче“ 182 „Десетте пръста“ 187 ,Дивото бананго на суровото семейство“ 184 използвани в зелени смутита 36, 182-7, 193-5 „Сладко и кисело“ 51, 53, 185

„Ягодово поле“ 51, 52, 186 Банг, Ханс Олаф 109 Баруди, Теодор 75 бебе 153

бета каротин 99 билки 118

биологична трансмутация 93 блендер 36,40,75,121,125,134—

5, 137, 140, 154 Блум, Дейвид 93 болест 68, 70, 75, 84-5, 96 боровинки 111, 185, 194

„Боровинков пудинг“ 194 „Сладко и кисело“ 51, 53, 185

босилек 103, 189-90 брадавици 24 броколи 47, 102-3 бронхит 123, 161 Бутенко, Виктория 11, 15, 208

ванилия 194 Варбург, Ото 85 „Вита-Микс“ 36, 129, 137 витамин D 50 витамин А 42 витамин В12 146 витамин К 41, 42, 96 витамини 11, 30, 49, 69, 75, 96, 99, 103-4, 132, 140, 180 вкус 31, 36-8,42, 98, 101, 171 въглехидрати 30, 41, 69, 98, 163 възпаление 81, 97, 127 въпросник 77

газове 48, 66, 77, 81, 130, 150 гастрин 80

генното инженерство 107 Герсон, Шарлот 111 главоболие 106, 123, 131, 164, 173, 175-6, 178 глухарче 38, 43, 102, 134, 136, 141, 182-4, 189, 193 „Хавайско глухарче“ 182 „Бананухарче“ 182 „Ментово глухарче“ 183 „Сладък копър“ 184 „Супа с копър и риган“ 189 „Мечтата на Виктория“ 193 Гомбе 28 готвене 107 градинарство 90, 121 гранясване 111 грах 42, 116

грозде 101, 111, 185, 193 Гудол, Джейн 27-9, 48 гума гуар 62 гърч 119, 131

дебело черво 123, 172 депресия 58, 75, 106, 123, 132 детоксикация 130, 156-69, 171, 173-8, 180

вж. също Отговорите на участниците в проучването „Роузбърг“ 156-80 дефицит на вниманието 58, 106 деца 18, 22,39, 88, 186, 195,208 Дженсън, Бърнард 61, 68, 90 джинджифил 135, 184, 188 „Крем супа от спанак и джинджифил“ 188 диабет 23, 62, 65, 75, 106, 109 диария 77, 130, 169, 180 див копър 103, 189 дива лобода 49, 56, 102-3, 146, 184, 186

„Дивото бананго на суровото семейство“ 184 „Плевели за деца“ 186 дивертикулит 130 „Диво утро“ 183 диворастящи 13, 102 , Дивото бананго на суровото семейство“ 184 Диерберг, Йорн 109 Дина, Рик и Карън 137 диня 27, 135-6, 184

„Любимото на Валя“ 184—5 дихателен апарат 137 докосахексаенова киселина (ДХК, DHA) 110 домати 29, 42, 47, 125, 190-1 „Рома“ 191-2 сушени 191 чери 190 дъвчене 73 еикозапентаенова киселина (ЕПК, ЕРА) 110 екзема 75, 148 ендокринната система 69 енергийната супа 37 „Енергични за цял живот“ 11,13, 124, 137, 140 енергия 39,57-8,85,95,101,121,

126, 131, 134, 139, 140, 143

6, 149-50, 153, 157-71, 174, 179-80

липса на 140-55 вж. също Отговорите на участниците в проучването „Роузбърг“ 156-80 ензими 105, 109 дезатураза 109 естроген 65

желязо 71, 78, 97, 154 жестомимичен език 25, 27 живовляк 102, 184 жлъчни камъни 65, 134

Заваста, Тоня 55 заседнал начин на живот 109 затлъстяване 108, 136 „Зелена благодат“ 185 „Зелена наслада“ 192 зелени листа 44—9

зелени смутита 9, 12, 13, 37-43, 51, 75, 79, 82-3, 89, 98-9, 124, 127, 130-1, 133-5, 13740, 143, 145-6, 153-82, 188, 192

и нормализиране нивата на солната киселина 80-2 и тъмнозелени листни зеле-чуци 49

и хомеостаза 68-70 изобилие на фибри 67 разнообразие на използваните зеленолистни в 102-3,181 споделени разкази 123-55 съхраняване на 181 хранителна стойност на 49, 51-3

вж. също Отговорите на участниците в проучването „Роузбърг“ 156-80 зеленолистни храни 34, 36, 79, 102, 112-7, 127, 133,208 алкалоиди в 102, 104, 181 апетит за 31—42 и алфа-линоленова киселина 110

и Ан Уигмор 120 и диетата на шимпанзетата

29-33

като източник на протеини 54-60

като нова група хранителни продукти 47-9 необичайни продукти 134-7 освобождаване на хранителните вещества чрез разкъсване на клетките 35 разнообразие на 102-3, 181 списък със зелени храни на семейство Бутенко 102-3 стойности на хранителните вещества в корените и зелените листа 44-6 хранителни комбинации 48

9

земеделие 86, 91, 92 зехтин 38 зимен сън 105, 108 зъби 35, 73, 133, 160

изпражнения 169 „Изследване на Китай“ 54 изследвания 13, 19, 20, 26-8, 58, 64, 73, 93, 96, 105-6, 121, 122, 136, 138, 208 изхождане 65, 83 изцеление 23, 61, 129 индийски живовляк 193, 195 Института Герсон 111 инсулт 106, 135-6 италиански магданоз 192

кайсии, „Сладко и кисело“ 53, 185

кактуси 104 калций 42, 71, 93 камби 29, 111 Камбъл, Т. Колин 54, 59 кандидоза 75, 146 картофи 11, 29, 89, 98, 133 катаракта 151 катаралните течения 97 кафе 80, 83, 131, 150-1, 159, 161 „Киви радост“ 187 киселец 134, 183 киселинност 71-5, 77-9, 86, 88 кислород 85, 96, 144 клетъчно дишане 85 колибри 119 Комаки, Хисатоки 93 комбиниране на плодове и листа 48

диета 29-34 и фибри 62-7

разнообразяване на зеленолистни храни 102-4 констипация 134, 139, 171 концентрация 58, 66, 73, 90, 133 коприва 102, 104, 183, 186, 188 копър 34, 103, 184, 189, 191 корени 55, 90, 98, 103 кореноплодни 29, 30, 47 кориандър 14, 102-3, 189-91 „Пикантна супа от кориандър“ 189

„Супа със синап и кориандър“ 190

„Супер кориандър“ 190 Королков, П. А. 93 коса 124

кофеин 42, 58, 133 „Кралицата на мазнините“ 106 краставици 29, 42, 47, 125, 134 „Крем супа от спанак и джинджифил “ 188 круши 183, 187, 188

„Ментова тръпка“ 187 „Малинов сън“ 188 кръвна захар 133 кръвно налягане 125, 136, 141 къдраво зеле 34, 36, 55-6, 67,

102, 111, 127, 136, 146, 183, 186-8, 191-2, 195-6 „Двуслоен пудинг“ 194-5 „Зелена наслада“ 192 „Любимото на Сергей“ 191 „Ментова тръпка“ 187 „Питателно горчиво“ 192 в други зелени смутита 183, 191

съдържание на амино-кисе-лини 56

кълнове 37, 104, 111, 120, 139,

149

къпини 111, 195

лайм 182-3, 187, 190-2, 195 лакмус 88

Ландс, Уилям Е. М. 109 лекарства 26, 111, 124, 126, 128, 131-2, 134, 148, 151-2 ленено масло 111 ленено семе 66, 151 лентиго 147 летаргия 123 лигнин 66

лимон 182,184, 188-91, 194,196 „Орион“ 191 липопротеин 87 листно цвекло 102 Литман, Бъртън 110 лошо храносмилане 35, 77, 149— 50

„Любимият пудинг на начинаещия“ 193 „Любимото на Валя“ 184 „Любимото на Виктория“ 190 ,Любимото на Игор“ 187 „Любимото на Сергей“ 191 люцерна 103 „Лятна наслада“ 51, 186

магданоз 34,41, 102-3, 134, 136, 146, 149, 188, 196 „Пудинг с манго и магданоз“ 196

мазнини 30, 44-6, 51-3, 59, 72, 86-7, 105-11, 113-8, 123, 135, 139, 154

вж. също омега-3 и омега-6 мастни киселини

малини 111,188

„Малинов сън“ 188 манго 62,67,79,135-6,141,144, 146, 149, 182, 184, 186, 196 „Плевели за деца“ 186 „Пудинг с манго и магданоз“ 196

маруля 30, 38, 52, 102, 110, 149, 184-6, 189-90 „Зелена благодат“ 185 „Любимото на Валя“ 184-5 „Свежест“ 185 „Ягодово поле“ 186 сравнение на хранителните стойности с други зеленолистни 44-7

хранителни вещества 41-2, 47-8

мента 103, 183, 187, 193, 196 „Ментова тръпка“ 187 „Ментово глухарче“ 14, 183 метаболизъм 105 мечка 119

„Мечтата на Виктория“ 193 микроорганизми 72, 90, 92-3, 98 минерали 49,69,71,73,90-1,98,

103, 132 младежки вид 38-9 моркови 29, 36, 41, 47, 98, 102, 134

Мосери, Албер 64 мъртви клетки 61, 63, 73, 85 наблюдения 19, 20 наднормено тегло 86, 107-8, 142 настроение 126, 140 невротрансмитери 58 неразтворими фибри 63 Нигерия 111

ниска стомашна киселинност 72 нокти 78, 83, 124

обичайното меню на днешния американец 110 „Облекчение от токсините“ 129 овес 59, 153

„Ода за зеленото смути“ 40 Олпорт, Сюзън 106 омега-3 9, 13, 66, 105-19

в съотношение с омега-6 в мазнини, семена и зеленолистни зеленчуци 113-7 гъвкавост на 106 недостиг на 109 отстраняване на нетрайните мазнини от семената 107 превръщане на АЛК в ЕПК и ДХК 110

съдържание в зеленолистните храни 110-1 ускорено гранясване 111 омега-6 105-19

в съотношение с омега-3 в мазнини, семена и зеленолистни зеленчуци 113-7 намаляване консумацията на 119

органична материя 93 орехи 115 „Орион“ 191

основната причина за болестта 84

остеопороза 75, 82 Отговорите на участниците в проучването „Роузбърг“ 156-80 отслабване 74-5, 83 и нива на pH 85-9 в Споделени разкази 123-4, 133^, 137, 139-40, 142-6,

149, 151-2

вж. също отговори на участниците в проучването „Роузбърг“ 156-80

папая 146, 193 паразити 72, 75, 82 пермакултура 93 „Пикантна супа от коприва“ 188 пиорея (гнойни венци) 97 „Питателно горчиво“ 192 плевел 49, 184, 186 плодове 13, 23,29, 30, 32, 36, 38, 40,43, 47-8, 54, 64, 66-7, 74, 79,86,100-1,111-2,118,123,

127, 133-5, 139, 141, 148, 153, 170, 176-7, 193-5

плодове и листа 48, 66 ПМС 170 подмладяване 129 портокал 29, 149, 185 постене 24, 64, 121 почва 9, 90, 93, 94, 121

и биологична трансмутация

93

праскови 51, 186

„Лятна наслада“ 186 преяждане 96

протеини 9, 48, 54—7, 59-60, 72,

80, 87, 128

изобилие в зеленолистните храни 51-3

най-здравословни „нискокачествени“ растителни 59 храносмилане и солна киселина 72

противоречащи си обосновки 20 проучването Роузбърг 7, 9, 83,

150, 153, 156

разказът на д-р Фибър 80-2 подобрена способност за произвеждане на солна киселина 80

отговори на участници 15680

вж. също Споделени разкази 123-55 пудинги 193-6

„Боровинков пудинг“ 194 ,Двуслоен пудинг“ 194-5 „Зелен ванилов пудинг“ 194 „Зелен пудинг с чия“ 196 „Любимият пудинг на начинаещия“ 193

„Пудинг с манго и магданоз“ 196

„Пудинг с целина и папая“

193

„Пудинг със сливи и канела“

194

„Раят на спанака и кумква-та“ 195

пшенична трева 36, 98, 99, 120, 148, 184 пъпеш 185

раждане 128, 154 разтворими фибри 62 рак 59, 65, 69, 70, 75, 84, 86, 96, 106, 148 и омега-6 106 и фибри 65 и хлорофил 97 клетъчно дишане и киселинност 85-6 на панкреаса 148-9 статистика на заболяванията 84 рана 127

Рапично масло 113 растения 11, 41, 56, 62, 89- 91, 98, 100-4

и взаимовръзка с почвата 90-3

и хлорофил 96-7 продължение на вида 100 рефлукс 81, 134, 150 риба 47, 109-12, 130, 133 риган 189 розацея 75, 124 Рос, Джулия 58 рукола 102, 189

Русия 27, 34, 55, 78, 84, 87, 93, 101, 118

Сакс, Франк 110 салати 31, 40, 69, 102-3, 107-8, 134, 172 „Свежест“ 185 свободни радикали 111 семейство Бутенко 154, 208 семена 23, 29, 30,40, 54, 66, 101, 105, 108, 112-20, 133, 139, 146, 196

прекалена консумация 119 продължение на вида 100 технология за увеличаване срока на годност 107 Симопулос, Артемис 112 синап 102, 190

синдром на хроничната умора 146

синусова инфекция 129 сирене от семена 39, 120

скорбяла 48, 58

сладко 36, 58, 124, 131, 134, 149, 163, 175, 177, 179, 186 „Сладко и кисело“ 51, 53, 185 „Сладък копър“ 184 слез 102, 183 сливици 97

слънчева светлина 50, 95, 107 слънчоглед 103

Смути „Добре дошли за начинаещи“ 182 сокове 31, 63, 126, 153 сол 37-8, 135, 192 солна киселина 35, 71^4, 80-2,

150

спанак 13, 34, 51, 102, 134, 136,

182, 186-8, 191, 193, 195 Споделени разкази

ефекти от зелените смутита 123-55

отговорите на участниците в проучването „Роузбърг“ 156-80

„Средиземноморско зелено“ 189 стафиди 195 стевия 191

стомашна киселина 71, 73-4,79

81, 150

„танц на пшеничената трева“ 99

и въпросника на проучването „Роузбърг“ 77 използване на солна киселина 150

състояния, свързани с ниска стомашна киселинност 75 подобрение в нивата на стомашните киселини 79 Сторлиен, Ленърд 109 Суворов, Александър 18 „Супа с копър и риган“ 189 „Супер зелено“ 43 супи 188-93

„Крем супа от спанак и джинджифил“ 188 „Орион“ 191

„Пикантна супа от коприва“

188

„Пикантна супа с кориандър“ 189

„Средиземноморско зелено“

189

„Супа с копър и риган“ 189 „Супа със синап и кориандър“ 190 „Шакти“ 191 Суровото семейство 23, 208 суровоядство 22-4

в сравнение с обичайното меню на днешния американец 31

зеленолистни храни за максимален ефект 88-9 прекалена консумация на ядки 118-9, 112

сусам 109, 118

сън 32, 110, 121, 144, 150, 160, 169, 170, 177, 188 подобрен чрез зелените смутита 129, 143-4 вж. също Отговорите на участниците в проучването „Роузбърг“ 156-80 сърдечно заболяване 111 състаряване 65

Съхраняване на зелените смутита 181

„Тайните на почвата“ 92 Творческия институт за здраве 37

тест с натоварване със солна киселина 80-3 тирозин 56, 58-9 тютюн 58

Уигмор, Ан 5, 37, 72, 99, 120 Уокър, У. А. 57,71 уред за упражняване на челюстите 67

усвояване на хранителни вещества 72-6, 82, 209

фасул 133 ферми 93, 108

фибри 29, 35, 52-3, 61-7, 73, 81, 154

Фибър, Пол 7, 79, 80 физически упражнения 24, 109, 129, 133, 179 филогенетична връзка 26 фурми 193 Фурон, Рене 93 Фърман, Джоел 55

„Хавайско глухарче“ 182 Хагърти, Питър 59 халапеньо, люта чушка 189-91 „Орион“ 191

„Пикантна супа с кориандър“ 189

„Средиземноморско зелено“

190

хеммолекулата 95 хепатит 26, 75, 97 хиатална херния 146 хипертиреоидизъм 75 хипогликемия 139 хипотиреоидизъм 146, 169 хипохлорхидрия 71, 77-8, 81 хистамин 80 хищни животни 98 хлорофил 11, 95-6, 98, 101, 108 холестерол 87, 141 Холман, Ралф 111 хомеостаза 9, 42, 68, 70 хранене на шимпанзетата 28, 32 „Храни се, за да живееш“ 55 хранителна стойност на зеленолистните храни 41-7 и протеини 52-3 хранителни вещества 11, 35, 41, 47,49, 63,67, 69,71^,81-2, 86,91,98, 103^1, 151 храносмилателни проблеми 75 хумус 91, 92

Царевично масло 113 цвекло 29,41,47, 67, 78, 98, 102,

111, 130, 134, 182, 184, 193, 194

„Любимият пудинг на начинаещия“ 193 целина 42, 102, 134, 144, 153,

183, 187-90, 192^1 целулоза 36 цикория 59, 102, 134 цинк 71, 73, 74

челюсти 73 червен лук 190 червена маруля

„Любимото на Виктория“ 190-1

„Сладко и кисело“ 51, 53, 185

черен дроб 87 чесън 188-9, 191-2

чия 61, 111, 114, 146, 196 „Чудото на рН“ 86

„Шакти“ 191 шафран 109 шимпанзета 27-8, 63

сходство с човешките гени 26-7

шоколад 43, 58, 131, 178-9

„Щастливият скакалец“ 184

ябълки 36, 136, 153, 187, 196 ягоди 52, 111, 182-3, 186 „Ягодово поле“ 51-2, 186 ядивни плевели 54, 103

,Дивото бананго на суровото семейство“ 184 язва 65

„12 стъпки към суровоядството“ 126

Виктория Бутенко, специалист по суровите храни и автор на редица книги по темата, неуморен изследовател и лидер в областта на естественото хранене, се завръща с най-новите си открития в преработеното издание на „Енергични за цял живот“. Към забележи-

ЗА АВТОРА


телните си открития за лечебната сила на зеленолистните зеленчуци и смутита сега тя добавя важни сведения за решаващата роля на незаменимите мастни киселини за метаболизма, данни за хранителните свойства на някои зелени смутита, както и съвременна информация за избора между органичната и конвенционалната продукция.

Повратна точка в книгата остава забележителното изследване на Бутенко, сравняващо храненето на дивите шимпанзета с обичайното меню на днешния американец, а откритията й за богатото съдържание на протеини в зеленолистните зеленчуци, ролята им в хомеостазата, значението на стомашните киселини, алкализиращите свойства на зеленолистните храни, лечебната сила на хлорофила и много други предоставят на читателите ключовете към възстановяването и укрепването на здравето. Настоящото преработено издание е допълнено с нови разкази на хора и рецепти, които ни вдъхват още повече увереност и въодушевление да изследваме зелените смутита.

Виктория Бутенко е писател, учител, изобретател, изследовател, художник и майка на три деца. През 1994 г., когато здравето на семейство Бутенко, известно като „суровото семейство“, силно се влошава, тя започва да търси алтернативни пътища за лечение. Така открива суровоядството като начин на живот и то помага на цялото семейство да постигне крепко здраве.

Днес Бутенко пътува по цял свят, за да споделя вдъхновяващата си история и да води курсове по суровоядство. Позовавайки се на най-новите научни изследвания, тя обяснява многобройните благотворни ефекти на суровите храни в сравнение с топлинно обработените, както и колко важно е да се консумират големи количества зеленолистни зеленчуци. Най-новият и значим принос на Бутенко към познанията ни за хранителните нужди на човека е изследването й за хранителните свойства на зелените храни и разработването на зелените смутита, които са революция в собствената ни грижа за здравето, независимо от диетата и начина на живот.

Открийте богатството от информация в тази класика на зеленото хранене. Идеална за всички: суровоядци, вегани, вегетарианци и месоядни, които искат да се хранят здравословно, без да правят жертви с вкуса или начина си на живот.

КНИГИТЕ НА „ХЕРМЕС“

МОЖЕТЕ ДА ЗАКУПИТЕ

ВЪВ ФИРМЕНИТЕ НИ КНИЖАРНИЦИ:

•    ул. „Патриарх Евтимий“ 12, срещу хотел „България“, етаж 2

Пловдив

Варна

Бургас

Русе

Стара Загора Видин


•    Търговски център GRAND, етаж 2

•    ул. „Д. Юруков“ 2

ул. „Н. Михайловски“ 15 ул. „Гладстон“ 67 МЕГАМОЛ Русе МОЛ „Галерия“, етаж 3 MOJ1 Видин

и всички добри книжарници в страната

Виктория Бутенко ЕНЕРГИЧНИ ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ

отговорен редактор    Тодор Пичуров

стилов редактор    Мартина Груева

компютърна обработка    Ана Цанкова

коректор    Моника Динева

Американска, първо издание Формат 60/84/16 Печатни коли 14

ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ХЕРМЕС“ Пловдив 4000, ул. „Богомил“ № 59 Тел. (032) 608 100, 630 630 E-mail: info@hennesbooks.com www.hermesbooks.com

Печатница „Полиграфюг“ АД - Хасково

НЕ ПРОПУСКАЙТЕ!

Хората все по-ясно осъзнават, че съществува пряка зависимост между нашето емоционално и психическо състояние и физическото ни здраве. Вече знаем, че болестите често са следствие от блокирани емоции и погрешни мисловни модели. Добрата новина е, че макар собствените ни мисли и чувства да са в състояние да ни разболеят, те също така имат силата да ни изцелят.

ИНА СИГЪЛ


368 стр., 14,95 лв.

ISBN 978-954-26-1007-6


Книгата на Ина Сигъл е лесен за използване практически наръчник, който ще ни помогне да установим връзка със собственото си тяло и неговия лечебен потенциал. Оттук ще научим:

•    Как да се освободим от токсичните ефекти на определени емоции и представи.

•    Как да премахнем причината за болестите си, като използваме позитивни утвърждения, визуализация на светлина и цвят, релаксация и медитация.

•    Как успешно да лекуваме сами различни неразположения: главоболие, болки в гърба, тревожност, проблеми със сърцето, наднормено тегло, храносмилателни смущения, астма и др.

•    Как от пасивен свидетел да се превърнем в активен участник в собственото си изцеление.

Ина Сигъл е международно признат лечител в сферата на холис-тичната и енергийната медицина. Помогнала е на милиони хора по цял свят да открият своя лечебен потенциал и да изцелят тялото и живота си.

ВИКТОРИЯ БУТЕНКО

Енергични

за ДЦ цял

живот

Виктория Бутенко е бестселъров автор, изследовател и експерт по суровите храни, чиито книги и лекции са помогнали на хиляди хора. В „Енергични за цял живот“ Бутенко представя забележителните си открития за целебната сила на зеленолистните храни и своите патентовани зелени смутита - напитка от сурови продукти с висока хранителна стойност. Богатството от информация в книгата включва и данни за:

високото съдържание на протеини в зелените листа и ролята им в хомеостазата

■    значението на стомашната киселинност

■    лечебната сила на хлорофила

■    нивото на алкалност на организма

■    важността на фибрите в ежедневната диета

■    въздействието на зелените смутита върху състоянието на хора със здравословни проблеми

Включени са и множество рецепти за приготвяне на

велени напитки у дом


Ако искате да изпитате доказания полезен ефект от суровата храна, без да ограничавате нормачната си диета и без да правите жертви с начина си на живот, тази книга може да бъде вашият ключ към възстановяване и укрепване на организма ви!

ISBN Ч5Ч-5Ь-1050-5


? 789542 610502 vww.hermesbooks.com

цена 11,95 лб.


1

Дейми Валери Джейн Гудол (р. 1934 г.) - английски приматолог, антрополог и етолог, чиито интереси са съсредоточени най-вече върху шимпанзетата. Създател и директор на Института ,Джейн Гудол“ с клонове в Танзания, Великобритания и Канада - Б. пр.

2

Преди драстични промени в начина на хранене е важно човек да се консултира с подходящ медицински специалист. Някои вещества могат да бъдат опасни в по-големи количества, като например високите дози витамин К в зеленолистните храни за хора с определени съдови заболявания или проблеми на кръвоносната система - Б. пр.

3

Препоръчителният дневен прием се базира на 2000 калории дневно. Във вашия случай стойностите могат да бъдат по-високи или по-ниски в зависимост от нуждата ви от калории. NutritionData.com

4

Хърбърт Шелтън (1895-1985) - лекар, хиропрактор и натуропат със сериозен принос в развиването на принципите на строгото гладуване с лечебна цел, при което се приема само вода - Б. пр.

5

От „raw“ (англ.) - суров - Б. пр.

6

„Системата е много стройна. Растенията реагират на промените в светлината, като се разлистват или отърсват от листата си, а животните използват промените в храната си, за да се подготвят за бъдещето... Когато животните намалят консумацията на листа (и/или животни, които се хранят с листа) и увеличат приема на семена (и/или животни, които се хранят със семена), мазнините от семената започват да надвишават тези от листата в клетъчните мембрани. Метаболизмът се забавя и животните наддават на тегло под формата на мазнини. С идването на пролетта, когато семената покълват и раждат листа (процес, при който омега-6 се превръщат в омега-3 чрез ензим, който притежават само растенията), новото „зелено“ и „бързо“ меню на животните ги подготвя за активност и възпроизвеждане“. Susan Allport, The Queen of Fats: Why Omega-3s Were Removed from the Western Diet and What We Can Do to Replace Them (Berkeley: University of California Press, 2006) - Б. a.

7

Възстановяване след инсулт за двадесет и четири часа

Въпреки чудесното здраве, загубата на тегло и невероятното спокойствие, на които се радвах в центъра на Виктория „Радост за живот“, след два месеца отново се тъпчех с огромни количества животински мазнини, месо, паста, кофеинови напитки, гевреци и сладолед. Ако нямаше сол, захар и млечни продукти, нямаше защо да го търсите в моята чиния! Изключение правеха зелените смутита: обичах ги и продължих да пия по един-два литра на ден и след прибирането си у дома.

8

Суровоядното бебе Зандър

Пристигането на Зи: Аликзандър, наричан още Зандър или Зи, роден в Бофорт, Южна Каролина, на 1 януари 2004 г., три килограма, четирийсет и девет сантиметра и половина. Обадиха ни се да го вземем за осиновяване, когато Зандър беше на четири дни - адвокатът ни бил на почивка извън града, когато Зи се родил.

Първите четири месеца: основните храни на Зи са козе мляко, кърма от дойка и вода.

Пети месец: запознахме Зи със суровите сокове.

Шести месец: добавихме зелен сок от овес, както и фино смлени зелени смутита в малки количества.

Девети месец: Зи обича авокадо и ябълки.

Десети месец: Зи предпочита да има лимони, ябълки и целина във всички смутита.

Единайсети месец: Зи обича да ми помага в кухнята, когато приготвям смутита. Сяда на плота и ми подава разни неща или

9

   Ребека С.

1. Трудно ли ви беше да пиете по един литър зелено смути всеки ден?

10

„Бананухарче“

3    чаши листа от глухарчета

4    банана

1 лайм с кората

3 чаши вода

Смелете добре в блендера. Обем: 2 литра