Ефективни ли са ваксините?


Антителата не са мярка за имунитет

(Ефективността на ваксините се тества с помощта на антитела, въпреки, че не е доказано, че е мярка за имунитет. Ако сте ваксинирани, значи сте защитени. И най-сетне, ако сте ваксинирани, що се отнася до СПИН, не сте защитени и трябва да вземате лекарства. Печеливша повърхностна наука.)

Crone, NE; Reder, AT; Сериозен тетанус при имунизирани пациенти с високи нива на титри на антитетанусови антитела; Неврология 1992; 42:761-764;

Откъс от статията: Сериозен тетанус (степен III) възниква при трима имунизирани пациенти, които имат високи серумни нива на антитетанусови антитела. Болестта е фатална при един от пациентите. Един от пациентите е хиперимунизиран, за да произвежда търговски тетанусов имуноглобулин. Двама пациенти са имунизирани 1 година преди представянето. При приема, титрите на антитетанусовите антитела са 25 IU/ml до 0.15 IU/ml при хемаглутинирането и количественото определяне по ELISA; повече от 0.01 IU/ml се счита за защитно. Въпреки, че един от пациентите изглежда е получил адекватни антитетанусови титри при ин-витро измерванията (0.20 IU), защитните биологични количествени изпитвания при мишките ин-виво показват титър с по-малко от 0.01 IU/ml, от което следва, че може да е имало дупка в имунния и набор за тетанусовите невротоксини, но не и за токсоиди. Това е първият доклад за тетанус тип III с предпазни нива на антителата в Съединените Щати. Диагнозата на тетануса обаче не бива да се отхвърля само на базата на привидно защитни антитетанусови титри.

Титрите на антителата не са еквивалентни на имунитет. Изследванията показват, че нивата на антитела, индуцирани от ваксината, са също по-ниски от тези, които следват естественото заразяване (Weibel RE, Sokes J Jr, Buynak EB, Whitman JE Jr, Hilleman MR. Живи, омаломощени ваксинационни вируси на заушка: 3. Клинични и серологични аспекти в реална ситуация. N Engl J Med 1967;276:245-51 и Weibel RE, Buyak EB, McLean AA, Roehm RR, Hilleman MR. Последващо наблюдение за антитела в човешки субекти проследявайки живи ваксинационни омаломощени вируси на дребна шарка, заушка и рубеола. ProcSoc Exp Biol Med 1979;162:328-32.)

Полеви изследвания показват по-ниските оценки на ефективността на ваксината, отколкото биха били съгласно титрите с антитела, понякога драматично (Chaiken BP, Williams NM, Preblud SR, Parkin W, Altman R. Ефектът на закона за училищния прием за дейността на заушката в областта на училищата. JAMA 1987;257(18): 2455-8 и Kim-Farley R, Bart S, Stetler H, et al. Клинична ефективност на ваксината против заушка. Am J Epidemiol 1985;121:593-7.)

Цитати
Абсолютно сигурен съм, че няма тестове за антитела в медицината с абсолютно значение. Особено в изпитването на антитела за СПИН е ясно, че антителата, които се откриват, са налични у всеки. Някои хора ги имат в по-големи концентрации, а някои в по-ниски, но само когато се достигне много високо ниво на антитела – много по-високо от това в което и да е друго изследване – се счита, че сте „позитивен”. Това е вътрешно противоречиво, защото в други тестове за антитела, колкото по-ниско е нивото на антителата, толкова по-висок е рискът за симптоматична инфекция. Но при ХИВ се казва, че сте „позитивен”, само когато сте достигнали много високо ниво на антитела. Под това ниво, се казва, че сте „отрицателен”. [1995] INTERVIEW STEFAN LANKA

Никой от тестовете за „антитела за ХИВ” – Elisa или Western Blot – не е бил правилно валидиран, което значи, че никой не знае какво означават резултатите им. Тестовете са химически реакции на антигени, които са вещества, провокиращи имунен отговор. Много дузини условия могат да произведат положителен резултат на тези тестове, включително злоупотреба с лекарство, противогрипни ваксини, преминала инфекция от малария, бременност и чернодробно заболяване. Въпреки това, лекарите все още използват тези безполезни тестове, приемат, че положителен резултат означава ХИВ инфекция и дават на пациентите си гибелната диагноза „ХИВ-позитивен” или „СПИН”. ”СПИН: Култ към смъртта” от John Lauritsen

До сериозното започване на тестването за СПИН в средата на 1980-те, се приема на общо основание, че наличието на антитела у пациента означава добро здраве. Пациентът е имал контакт с бацил, произвел е имунен отговор и бацилът е неутрализиран. Определено няма консенсус, че антителата означават настоящо или бъдещо всеобщо заболяване.

С други думи, ако милиони хора в Китай са се срещнали с вируса H5N1 (птичи грип) и са показали антитела на тези вируси, ще се очаква те да останат здрави.

Освен това, със започването на проучванията на СПИН, всичко е с главата надолу. Хората, които са тествани и са наречени ХИВ-позитивни – тоест, такива, които имат антитела за вируса – се казва, че са болни или са на сигурен път да станат болни.

И така, сега имаме друго ниво на измама на тестването за СПИН. Защо хората са тествани за антитела на ХИВ? Защо този метод изобщо е считан за значим? Защо наличието на антитела за ХИВ не се е приемало за знак за здраве?

Милиони хора по света са предмет на тестовете за ХИВ Elisa и Western Blot – като и двата имат единствената цел да открият антитела на ХИВ. Защо тези тестове са издигнати до статута на откриватели на настоящи или бъдещи заболявания?

Докато пишех СПИН INC. през 1988, имах един много интересен разговор с един лекар в Националния здравен институт на САЩ. Той ми каза, че когато ХИВ ваксина премине евентуално тестване (и бъде освободена впоследствие за употреба от обществото), всяко лице, което е приело ваксината, получава специално писмо.

Писмото казва, че лицето е получило ваксината. Писмото указва, че ако в който и момент лицето се тества за ХИВ в последствие и се окаже позитивно – тоест, има антитела за ХИВ – това НЕ трябва да се приема за знак за настоящо или бъдещо заболяване. В този случай, лицето всъщност има имунитет към ХИВ, защото е „получило” антителата си от ваксината.

Почти щях да падна от стола. Казах „Да изясним това. Ако човек развие антитела на ХИВ по естествен път, му се казва, че е болен или ще се разболее. Но ако получи антителата си – същите антитела – за ХИВ от ваксината, му се казва, че има имунитет към вируса.”

Докторът не ми даде ясен отговор.

Това експлозивно противоречие се отхвърля усърдно от пресата на основното разбиране и от цялата мрежа за установяване на СПИН.

Съгласно конвенционални стандарти (не и моите), цялата идея на ваксината е да отдава имунитета към бацил, като произвежда антитела към този бацил в тялото. Това е същността и стандарта на „добрата ваксина”.

И все пак, в случая на изследването на СПИН, всичко това се обръща наопаки. Внезапно ХИВ позитивен означава: пациентът има антитела към ХИВ и това е знак, че ще се разболее сериозно и най-вероятно ще умре.

Да обобщим: не само, че двата теста за антитела на ХИВ (Elisa и Western Blot) са ненадеждни при откриването на истински позитивните, в противовес на фалшивите позитивни, но ЦЯЛАТА ИДЕЯ на използването на антитела като безпогрешен начин на настояще или бъдещо заболяване няма основание. [1988/2006] Огромната измама зад Тестовете за ХИВ от Jon Rappoport

Голям бизнес. Епидемиологичните и токсикологични данни предполагат, че хроничните възпаления са истинската причина за така наречените болести СПИН, Хепатит С и BSE (луда крава). Защо тези правдоподобни хипотези не са изследвани допълнително, това е тема, за която човек може да напише книга, на която да постави заглавието „конфликт на интереси”.

Хипотезите за инфекции могат да помогнат да се правят милиарди долари:

1. Бизнесът с антитела: разпространяват се милиони тестове за скрининг, всяка кръвна клетка трябва да се тества (4 милиона само в Германия).

2. Бизнесът с терапия: антивирусно лечение, 3 или 4 или 5-орни комбинации, СПИН не може да бъде овладян в този отдел.

3. Възможни ваксинации: тук обаче идеята за новата голяма чума поема по пътя си сама, защото това довежда централния парадокс на имунологията. От началото на ХИВ са ни казвали: този, който има антитела за ХИВ, ще умре, вместо – този, който има антитела за ХИВ, ще живее, което отговаря на нашите идеи за ваксинирането. Колко хора, отрицателни за антитела за ХИВ биха се ваксинирали, за да имат след това антитела за ХИВ?

С хипотезата за възпалението от друга страна, не могат да се правят никакви пари. Простото съобщение е: Избягвайте отрови и няма да се разболеете. Такива хипотези са контрапродуктивни доколкото токсините (лекарства, алкохол, хапчета, фосмет) носят високи приходи. Конфликтът на интереси е неразрешим: Кой вирусолог, който директно черпи печалби за милиони от патентните си права над тестове за ХИВ или ВХС (HCV) (Montagnier, Simon Wain-Hobsen, Robin Weiss, Robert Gallo) би рискувал дори да погледне за миг в другата посока.

Кой лекар, който е лекувал пациенти със СПИН или хепатит С с години, силно вярвайки в хипотезата за вируса и с висока степен на личен принос, би погледнал в друга посока? Инфекции BSE/СПИН/Хепатит С или възпалителни заболявания? От Claus Köhnlein

Антитела, използвани за мярка за имунитет: “Той казва, че обичайните опити за нови ваксини не са възможни във Великобритания поради относително малкия брой хора, които се заразяват от болестта. Вместо това, учени са тествали дали ваксините произвеждат достатъчно антитела.” – Медиен доклад за менингококовата тип С ваксина

“Прилагането на Инактивирана ваксина против бяс (диплоиден клетъчен произход), изсушена, стимулира бързото развитие на специфични антитела.” – Инактивирана ваксина против бяс (диплоиден клетъчен произход), изсушена.

Антителата не са мярка за имунитет: „Титър” е мярка за това колко антитела на определен вирус (или друг антиген) циркулира в кръвта в този момент. Титрите обикновено се изразяват в съотношение, което е пътите, в които могат да разредят кръвта, докато не могат повече да откриват антитела. Така че, нека кажем, че могат да я разредят само два пъти и след това вече не намират, това значи, че имаме титър в съотношение 1:2. Ако могат да я разредят хиляда пъти преди да не могат вече да откриват антитела, това означава титър от 1:1000. Титрувален тест не може да измерва имунитета, защото имунитетът към специфични вируси не зависи от антителата, а от клетките на паметта, които няма как да измерваме. Клетките на паметта са това, което подсеща имунната система да създава антитела и да ги насочва към инфекция, причинена от вирус, който тя „помни”. Клетките на паметта нямат нужда от „напомняне” във формата на реваксиниране, за да се поддържа произвеждането на антитела. (Наука, 1999; “Паметта на имунната система не се нуждае от напомняне.”) ДОСТЪП ДО СПРАВЕДЛИВОСТ. MMR10 – В ЕВРОПА

Теорията, че създаването на антитела в кръвта указва, че защитата срещу заболяване е установена, не се подкрепя от опита. Докладът на Съвета за медицински изследвания върху епидемиите от дифтерит в Гейтсхед и Дънди, публикуван през 1950, показва, че много от лицата, които в действителност са в болница с дифтерит са имали много повече антитоксини в кръвта си, отколкото е казано, че се изисква за пълната защита срещу дифтерит, докато сестрите и другите в близък контакт със заразени от дифтерит и без достатъчно антитоксини, се оказват имунизирани. [1957] МОЗЪКЪТ НА ВАКСИНИРАНИТЕ Реч на LILY LOAT

“Човешките опити свързват общо отговорите на „антитяло” към защитата – тоест, ако тялото произвежда антитела (протеини), които се свързват с компоненти на ваксината, значи то трябва да работи и да е в безопасност. Все пак, Д-р Марч казва, че отговорът на антитялото е общо взето лоша мярка за защита и не е никакъв показател за безопасност. “Особено за вирусните заболявания, „клетъчният” имунен отговор е всъщност важен, а нивата на антителата и защитата са напълно несвързани с това.” – Частен поглед 24/1/2002

“Погрешимостта на това (теорията за антителата) е показана преди почти 50 години, което едва ли се счита за скоро. Доклад, публикуван от Съвета за медицински изследвания, озаглавен „Изследване на дифтерит в две области на Великобритания, Специален доклад, серия 272, HMSO 1950 показва, че много от пациентите, болни от дифтерит имат високи нива на циркулиращи антитела, при което много от контактите им, които остават перфектно здрави, имат ниски нива на антитела”. Магда Тейлър, Информиран родител

“Само защото давате на някого ваксина и вероятно получавате реакция на антитела, не означава нищо. Единствените истински антитела, разбира се, са тези, които придобивате по естествен начин. Това, което правим [когато инжектираме ваксини], се смесва с много деликатен механизъм, който си върши своята работа. Ако храненето е правилно, той го прави по правилния начин. Сега, ако искате да засегнете някого по този начин и се опитвате да ускорите нещо, за което се грижи природата, си търсите всички неприятности и ние не вярваме, че това ще проработи.” – Glen Dettman Ph.D, интервюиран от Jay Patrick и цитиран в “Голямата американска измама, “Хайде да живеем”, декември 1976, стр. 57.

“Много изследвания на ефективността на ваксина против дребна шарка свързват способността си да стимулират реакцията на антителата (серо-конверсия или серо-реакция). Реакцията на антитялото не е непременно еднозначна с имунитета …, нивото на антитела, необходими за ефективен имунитет, е различно при всеки …, имунитетът може да се демонстрира при хора с ниски или недетектируеми нива на антитела. По подобен начин при други хора с по-високи нива на антитела може да няма имунитет. Ето защо е необходима яснота по този въпрос: От къде знаем дали ваксината е ефективна за конкретния човек, след като не знаем какво ниво на произведени антитела означава имунитет?” – Trevor Gunn BSc

“Бизнесът с антитела: разпространяват се милиони тестове за скрининг, всяка кръвна клетка трябва да се тества (4 милиона само в Германия)… Бизнесът с терапия: антивирусно лечение, 3 или 4 или 5-орни комбинации, СПИН не може да бъде овладян в този отдел. С хипотезата за възпалението от друга страна, не могат да се правят никакви пари. Простото съобщение е: Избягвайте отрови и няма да се разболеете. Такива хипотези са контрапродуктивни доколкото токсините (лекарства, алкохол, хапчета, фосмет) носят високи приходи. Конфликтът на интереси е неразрешим: Кой вирусолог, който директно черпи печалби за милиони от патентните си права над тестове за ХИВ или ВХС (HCV) (Montagnier, Simon Wain-Hobsen, Robin Weiss, Robert Gallo) би рискувал дори да погледне за миг в другата посока.” – By Claus Köhnlein

“Когато казват имуногенност, това което имат всъщност предвид, е нива на антитела. Нивата на антитела не е същото като ИМУНИТЕТА. Последният провал на ваксина срещу ЗАУШКА в Швейцария отново подчерта тази идея. Три ваксини против заушка—Rubini, Jeryl-Lynn и Urabe (тази, която изтеглихме, защото предизвика енцефалит) произвеждат отлични нива на антитела, но тези, които са ваксинирани с типа Rubini получава същата степен на атакуемост като при тези, които не са ваксинирани изобщо (12), някои казваха, че тя всъщност предизвиква избухването”. – Dr Jayne Donegan

“Когато и да четем трудове за ваксините, медицинските изследователи винаги приемат, че ако има високи нива на антитела след ваксиниране, значи има имунитет (имуногенност). Но нивата на антитела едно и също ли са с имунитета? Не! Нивата на антитела на са едно и също с ИМУНИТЕТА. Последният провал на ваксина срещу ЗАУШКА в Швейцария отново подчерта тази идея. Три ваксини против заушка—Rubini, Jeryl-Lynn и Urabe (тази, която изтеглихме, защото предизвика енцефалит) произвеждат отлични нива на антитела, но тези, които са ваксинирани с типа Rubini получава същата степен на атакуемост като при тези, които не са ваксинирани изобщо (12), някои казваха, че тя всъщност предизвиква избухването”. Ref: Schegal M et al Сравнителна ефективност на три ваксини срещу заушка по време на избухване на заболяване в Швейцария: екипно изследване. BMJ, 1999; 319:352-3.” – Ted Koren DC

“За да се обхване по-добре проблема с ефективността на ваксините, би било полезно за нас да се върнем към ранната теоретична основа, от която произхождат настоящите ваксини и теории на заболяванията. С най-прости думи, теорията за изкуствената имунизация постулира, че, ако се даде на човек лека форма на болест, с помощта на специфични чужди протеини, омаломощени вируси и др., тялото ще реагира, произвеждайки трайни защитни реакции, напр. антитела, които да го защитят, ако или когато дойде истинската болест.

Тази първична теория за превенция на заболяването произхождаща от Paul Ehrlich – от времето на започването и – все повече се изоставя от учени от не по-нисък калибър. Например, не много след като теорията на Ehrlich добива гласност, W.H. Manwaring, тогава професор по бактериология и експериментална патология в Университета Лиланд Станфорд забелязва:

Вярвам, че едва ли има и зрънце истина дори в една от основните хипотези в тази теория. Убеждението ми е, че има нещо радикално погрешно в нея, което възниква от почти универсалния провал на терапевтичните методи, основани на нея . . . Дванадесет години изследване с имуно-физически тестове са събрали маса експериментални доказателства, противоположни и несъвместими с теорията на Ehrlich, и са ме убедили, че идеята му за произхода, природата и физиологичната роля на специфичните „антитела” е неправилна. 33

За да си позволим непрекъсната историческа перспектива на събитията от времето на Manwaring, можем след това да се обърнем към класическата работа върху автоимунитета и заболяванията от Сър MacFarlane Burnett, която указва, че от средата на този век, мястото на антителата на централната сцена на имунитета към заболявания преминава през „страхотен упадък”. Например, стана добре известно, че децата с агамаглобулинемия – които впоследствие нямат способността да произвеждат антитела – след заразяване с дребна шарка, (или други инфекциозни заболявания) въпреки това се възстановяват с дълготраен имунитет. В този смисъл става ясно, „че многообразието от други имунологични механизми функционират ефективно без ползата на активно произвеждани антитела”.

Видът изследване, което води до тази широка перспектива на имунологичните механизми на тялото, включва британско изследване от средата на века върху връзката между честотата на дифтерита и наличието на антитела. Изследването заключава, че няма наблюдаема връзка между броя на антителата и честотата на заболяването.” “Изследователите откриват хора, които са високоустойчиви с изключително нисък брой антитела и хора, които развиват болестта, и които имат висок брой на антитела.35 (Съгласно Don de Savingy от IDRC, значението на ролята на множество имунологични фактори и механизми е добило широко признаване в научното мислене. [Например, сега се поддържа широко, че ваксините действат, като стимулират нехумерални механизми с антитела, служещи само като индикатор, че е дадена ваксината, или че лицето е изложено на конкретен инфекциозен агент.])

В ранните 70 години откриваме статия в Австралийското издание за медицински технологии от медицинския вирусолог B. Allen (от австралийската лаборатория за микробиология и патология, Брисбейн), която докладва, че въпреки че група новобранци са имунизирани против Рубеола, и равномерно демонстрират антитела, 80 процента от тях се заразяват от болестта, когато по-късно са изложени на нея. Подобни резултати са демонстрирани в последователно изследване, проведено в институция за умствено болни. Allen – в коментар за изследване на групи на семинар на Университета в Мелбърн – казва, че „човек трябва да се чуди, дали … решението да разчита на колективния имунитет не трябва да се преосмисли. 36

Продължавайки към ранните 80, откриваме, че при проучването на неочаквани и необясними избухвания на остра инфекция между „имунизирани” лица, водещи учени започват сериозно да се питат дали разбирането им за това, което съставлява надежден имунитет е всъщност валидно. Например, екип от учени, които пишат в Издание за медицина в Ню Ингланд предоставят доказателство за позицията, че имунитетът към заболяване е по-широк био-екологичен въпрос от факторите на изкуствената имунизация или серология. Те заключават в обобщение: “Важно е да се обърне внимание на това, че имунитетът (или отсъствието му) не може да се определи надеждно на базата на история на заболяването, история на имунизацията или дори на история на предишно серологично определяне.37

Въпреки тези значителни промени в научното мислене, за нещастие има малко действителен прогрес по отношение на предприемането на систематично широко изследване на множество фактори, които подсилват човешкия имунитет към заболявания, и в отговор в изграждане на система за превенция, която категорично се базира на такива открития. Изглежда иронично, че чак през 1988 Джеймс трябва все още да повдига следните основни въпроси “Защо медицинското изследване не се фокусира върху това кои фактори в нашата среда и в нашия живот отслабват имунната система? Твърде просто ли е? твърде обикновено? Твърде прозаично? Или застрашава твърде много комерсиални интереси?” 38″ – Dr Obomsawin MD

“ОТ МНОГОКРАТНИ медицински проучвания, би изглеждало, че антителата са толкова полезни, колкото и черно око в защитата на жертва от по-нататъшни атаки. Думата “антитяло” обхваща няколко дори по-малко разбираеми думи, отживели реликви от теории, странични на тази на Erlich, които най-големият от експертите, McDonagh, ни казва, че са “по същество неразбираеми”. Сега, след като старата история, митология и статистика на ваксинирането са разбити от опита, бизнесът трябва да зависи повече от думи, които са прах в очите на непросветената публика. Простият лаик, атакуван от антитела, рецептори, хаптофори и др. предпочита просто да се откаже от битката и да остави всичко на експертите. А това е точно това, което те искат, особено когато той е толкова склонен, че им оставя и много реални пари.

Целият предмет на имунитета е обаче толкова сложен и труден, особено за истинските експерти, че е облекчение да се каже, че пропуските в знанието им за тези неща са все още огромни.

Можем да добием някаква представа за сложността на предмета от Целостта на човешкото тяло, от Сър Macfarlane Burnet. Той обръща внимание на факта – мистерията – че децата могат никога да не развият никакви антитела изобщо, но въпреки това могат да преминат през обичайна атака на, да речем, дребна шарка, да се възстановят нормално и да покажат нормална продължителна устойчивост към повторно инфектиране. Освен това сме чували за години, изминали след опити за свързване на брой антитела в пациенти със степента им на имунитет към инфекции. Резултатите често са толкова нелепо хаотични, толкова несходни с това, което се очаква, че скандалът е трябвало да бъде потушен – или да бъде записан в доклад, което е до голяма степен същото (vide M.R.C. Доклад, №. 272, май 1950, Изследване на дифтерит в две области на Великобритания, сега извън печат). Най-лошият скандал обаче е, че радиото все още казва на училищата, че целта на ваксинирането е произвеждането на антитела. Целта на ваксинирането е да се правят пари!” – Lionel Dole