Д-р Мерил Чейс


Ученият, който разви имунологията, почина на 98.

От Анахад О’конър

Публикувано: 22 януари 2004

Впиши се, за да изпратиш имейл.

Източник

Г-н Мерил У. Чейс, имунолог, чиито изследвания на белите кръвни телца помогнаха да се пребори дълго битуващото вярване, че антителата сами предпазват тялото от болести и микроорганизми, почина на 5 януари в дома си в Ню Йорк Сити, според Университета Рокфелер, където е работил 70 години. Той беше на възраст 98 години.

Г-н Чейс направил своето забележително откритие в ранните 1940, докато работи с д-р Карл Лендщайнер, нобелов лауреат, признат за работата си по идентифицирането на човешките кръвни групи. По това време учените вярват, че тялото извършва атаките си срещу патогени преди всичко чрез антителата, съдържащи се в кръвния поток, познат като хуморален имунитет.

Но д-р Чейс, работейки в лабораторията си, се натъква на нещо, което се оказва преломно за тази широкоразпространена теза. Докато се опитвал да имунизира морско свинче против болест, използвайки антитела, които екстрахирал от второ свинче, открил, че този кръвен серум не работи като трансферния агент.

Докато още не бил използвал белите кръвни телца, имунитетът се прехвърлил на другото морско свинче, предоставяйки солидно доказателство, че не са само антителата, които определят имунния отговор на тялото.

Д-р Чейс бил открил второто рамо на имунната система, или клетъчно-медиирания имунитет. Откриването му става основата за по-късните му изследвания, които определят клетките B, T и други видове бели кръвни телца като централните защити на тялото срещу инфекции.

“Това е основополагащо откритие, защото сега всеки мисли за имунния отговор в две части и в много случаи клетъчните компоненти са по-важни” казва д-р Мишел Нюсенцвайг, професор по имунология в Рокфелер. “Преди Чейс имаше само хуморален имунитет. След него има хуморален и клетъчен имунитет.”

Пробивът на д-р Чейс провокира малко интерес по това време, но задвижва изследването, което подпомага да се редефинира фундаменталната природа на имунната система.

“Толкова много сфери на медицината разчитат на този вид реакция, който той ясно разграничава като немедииран от антителата” казва д-р Ралф Стейнман, професор по клетъчна физиология и имунология в Рокфелер. “Хората никога не са очаквали, че може да има нещо различно от антителата. Това е удивително откритие.”

Роден в Провидънс, Р.А., през 1905, Мерил Уолъс Чейс спечелва бакалавърската си степен и докторат от Браун. Той преподава биология там за една година, преди да се присъедини към факултета в Рокфелер през 1932 като асистент на д-р Лендщайнер. Той публикува поне 150 научни трудове.

През 1975 той е избран в Националната академия на науките.

Д-р Чейс, който живее в Манхатън, се жени два пъти – първо за Едит Стийл Бауен, която умира през 1961, след това за Синтия Хамбури Пиърс, която умира през 1997. След смъртта му остават синът му Джон от Уест Хилс, Калифорния, дъщеря му Нанси Чейс Коулс, Рединг, Кънектикът, петима внуци и четирима правнуци.