Антитела, образувани след ваксиниране, не означават имунитет


Антитела, образувани след ваксиниране, НЕ означават имунитет

Антителата са само един аспект от имунната система. Те свидетелстват, че е имало излагане. И точка. Ако има антитела след преболедуване, те може да означават имунитет, тъй като останалата част от имунната система е била мобилизирана – във всички отношения. При ваксините, голяма част от имунната система бива заобикаляна – TH1 (уста, нос, гърло и всички аспекти на имунната система, които се мобилизират там). Ответна реакция има само от TH2 (леко опростено изложено тук). Ето защо антителата не означават имунитет. Всички аспекти следва да бъдат измерени, а по отношение на голяма част от тях експертите нямат представа как да направят това или дори какво да измерят и какво е показателно за наличието на имунитет.


Януари 22, 2004 – Мерил У. Чейс почина на 98 г. – учен, спомогнал за развитието на имунологията. От Анахад О’Конър

Д-р Мерил Чейс, имунолог, чиито изследвания на белите кръвни клетки са спомогнали за отхвърляне на вярването, съществувало в продължение на дълги години, че антителата сами по себе си предпазват тялото от заболявания и микроорганизми, умира на 5-ти януари в дома си в град Ню Йорк, според Университета Рокфелер, където той е работил 70 години, на възраст от 98 години.

Д-р Чейс прави забележителното си откритие в началото на 40-те години на двайсти век, докато работи заедно с д-р Карл Ландщайнер, Нобелов лауреат, признат за работата си по идентифицирането на човешките кръвни групи. Към онзи момент експертите са вярвали, че тялото е отблъсквало атаките на патогените основно посредством антителата, циркулиращи в кръвния поток, известни като хуморален имунитет.

Но докато работил в лабораторията си, д-р Чейс се натъкнал на нещо, което изглежда оборвало това общоприето убеждение. Докато се опитвал да имунизира морско свинче срещу заболяване посредством използването на антитела, които е бил извлякъл от второто свинче, установил че кръвният серум не функционирал като трансферен агент.

Имунитетът се предал на другото морско свинче едва тогава, когато използвал бели кръвни клетки, което предоставило съществени доказателства, че не е възможно сами по себе си антителата да дирижират имунната реакция на тялото.

Така д-р Чейс разкрил втория лост на имунната система, или така нареченият клетъчно медиирания имунитет. Разкритията му се превърнали в основа за по-нататъшните разработки, които определили в частност Б-клетките, Т-клетките и други типове бели кръвни клетки като централните механизми, чрез които тялото се предпазва от инфекции.

“Това бе голямо откритие, тъй като понастоящем всеки мисли за имунната реакция като състояща се от две части, и в много случаи клетъчните компоненти са по-важни”, казва д-р Мишел Нюсенцвайг, професор по имунология в Рокфелер. “Преди Чейс имахме само хуморален имунитет. След него вече имахме хуморален и клетъчен имунитет”.

Пробивът на д-р Чейс е привлякъл малък интерес по онова време, но пък задействал изследване, което спомогнало за предоставяне на ново определение на фундаменталния характер на имунната система.

“Толкова области в медицината се опират на този тип реакция, която той ясно е определил като не-антитяло медиирана”, казва д-р Ралф Щайнман, професор по клетъчна физиология и имунология в Рокфелер. “Хората никога не биха предположили, че има нещо друго, освен антитела. Това е било невероятно откритие”.

Роден в Провидънс, Род Айлънд, през 1905, Мерил Уолъс Чейс придобива бакалавърската и докторската си степен в Браун. Там учи биология в продължение на година, преди да се присъедини към Университета Рокфелер през 1932 като асистент на д-р Ландщайнер. Издава над 150 научни труда.През 1975 е приет за член на Националната Академия на Науките.


Д-р Джон Б. Марч, известен учен, който разработва животински ваксини в Обединеното Кралство, казва: “Всъщност животинските ваксини са подложени на много по-стриктно тестване на безопасност в сравнение с човешките ваксини. Но опитите с животни също повдигат друг обезпокоителен въпрос относно човешките тривалентни ваксини: доколко ефективни са те? При изследванията при хората като цяло се правят корелации между реакциите на “антителата” и защитата – т.е. ако тялото произвежда антитела (протеини), които се свързват с компонентите на ваксините, следователно ваксината действа и е безопасна. И все пак д-р Марч казва, че реакцията на антителата като цяло е лоша мярка за предпазването и въобще не е показателна за безопасността. “В частност, относно вирусните заболявания, “клетъчният” имунен отговор е този, който е от значение, като между нивата на антителата и защитата няма никаква връзка” – всепризнат и известен изследовател на ваксини заявява това.


От Мерил Дори, директор на AVN, в списъка за изпращане на и-мейли на AVN …

– Здравей, Джейми….

– Но Мерил, защо ми задаваш въпрос, на който добре знаеш какъв ще е отговорът ми. Не се и съмнявам, че би могла да обясниш гледната ми точка по-добре от самия мен?

– Ами предполагам поради две причини. Едната е желанието ми да вляза в ролята на адвокат на дявола за момент. Бях отгледана в къща, в която не бяхме щастливи, освен ако не обсъждахме двете страни на една монета. Дебатирането бе семейно хоби. Също така имам желание да чуя твоя начин на мислене и за да съм искрена, трябва да кажа, че си научил уроците, преподавани в училище – при това много добре, сигурна съм. Но не си провеждал самостоятелни проучвания.

Например теорията, че антитела = предпазване срещу заболяване е отхвърлена преди много време. И имам предвид преди наистина много време! Проучване след проучване, те са показали, че хората с високи нива на серумни антитела са развивали заболявания, срещу които са серологично имунизирани, докато онези с ниски или никакви нива на антитела са били предпазени. По-долу ще цитирам откъс от статия за ваксините срещу полиомиелит, която ще бъде поместена в следващото издание на Списанието за Информиран Избор:

Две изследвания, които са били публикувани през 1939 и 1942, са били посветени на концентрацията на антитела срещу дифтерия в хората, развили дифтерия в Англия и Уелс. Установено е, че в “множество случаи серумна проба, взета от пациенти с анамнеза без ваксиниране, дали дифтерия бацили при вземането на проба с тампон от носа или гърлото (сигурен знак за инфектиране с дифтерия) е съдържала доста големи количества антитоксин на дифтерията.”. (с други думи, те са били серологично имунизирани срещу дифтерията и все пак са се заразили с нея). Ироничното е, че са установили “няколко случая на неимунизирани лица, без циркулиращ антитоксин, със заразни организми и все пак в отлично здравословно състояние.” (те не били ваксинирани, в носа и гърлото им били установени активни бактерии на дифтерията и все пак не показвали симптоми на заболяване).

Вече знаем и сме знаели в продължение на над 60 години, че методът ни на измерване на имунитета е напълно погрешен. Въпреки това продължаваме да използваме тези безполезни тестове, за да покажем, че ваксините действат, тъй като след ваксиниране някой развива антитела!”

– Ти каза, че: “За да отговоря на въпроса ти направо: естествената инфекция ще стимулира антителата, но често това се случва твърде късно. И също така естествените инфекции (ако оцелеете след тях), не ви предпазват срещу бъдещи инфекции”.

– И все пак, помисли си Джейми. Ако производството на антитела в резултат от естествена инфекция няма да те предпази от бъдеща инфекция (за което признаваш, че е така), тогава как го правят антителата от ваксините? Също така, тъй като тетанусът и дифтерията са токсинно-медиирани заболявания (както и коклюшът), по какъв точно начин антителата въобще могат да предотвратят мултиплицирането на токсините, тъй като при излагането им на естествените защитни сили на нашето тяло, clostridium tetanii, bordetella pertussis и diphtheria произвеждат токсини и това, независимо от статуса на нашите антитела, ще доведе до появата на симптоми на инфекция?

И така, да разделим това на два отделни въпроса:

1. Ако, както бе показано при изследванията, съществуването на антитела не е равносилно на имунитет срещу инфекция, как можем да покажем, че ваксините в действителност ни предпазват?

2. Ако производството на антитела не ни предпазва срещу токсинно-медиирани заболявания, защо продължаваме да се ваксинираме срещу тях?

– Грижи се за себе си, Мерил.


Антителата са само една част от реакцията на имунната система…….., може би антителата имат някакъв смисъл след преболедуване, тъй като титрите на антителата са били там, както и останалата част от имунната реакция (която не се измерва). Но при ваксините антителата просто означават излагане и не означават, че имунната система е преминала през всичко онова, което е необходимо за придобиване на дълготраен имунитет или какъвто и да било имунитет. Шери


От Браунуин Хенкок – от списъка на AVN (тя не е хомеопат, но си струва да се замислим над думите ѝ)

Уеб страницата на Браунуин – Информационна Служба за Ваксинациите (това не е поместено на уеб страницата)

В технически смисъл ти не си имунизирана, Мерил, но в същото време не си възприемчива на инфекцията, ако това ти говори нещо. Поне не си била възприемчива, когато си била изложена на нея по някакъв начин. Една майка оставяла дъщеря си да спи в дома на други две деца, които били болни от варицела, за да може да се зарази и да я изкара, но това не се случило дълго време, макар че накрая се заразила след 6 седмици. Очевидно е, че тялото би развило някакво заболяване ако и когато има нужда от това, и може да се окаже, че през целия ви живот няма да възникне тази нужда, макар и да не сте напълно имунизирани. И все пак смятам излагането за добро, защото тогава поне тялото има възможността да премине през това, ако ще има полза от него.

Много фактори повлияват на възприемчивостта ни на заболяване от определена инфекция на първо място, включително здравословното състояние (което се повлиява от начина на хранене, чистата вода, свежия въздух и т.н.), психическото състояние, гените, както и метаболизма и биологичните ритми на тялото.

защо, ако имунитетът не може да бъде измерен според нивото на серумните антитела, известни ли са други тестове, които може да бъдат проведени за определяне на имунитета?

Ако антителата са налични и човекът не е бил ваксиниран, ще сте сигурни, че антителата са били произведени в резултат на преминаване през заболяването по естествен начин, което води до развитието на имунитет, при условие, че имунната система функционира нормално.

И така, като съчетаем всичко горепосочено, …. антителата в човек, който не е ваксиниран, сигнализират за наличието на имунитет. Ако все пак нямате антитела в организма, не знаете дали сте възприемчиви на инфекцията или не.

Между другото, при изследванията (на ваксини) е било установено, че IgA антителата са много по-добър показател за наличието на имунитет, отколкото IgG антителата, но ако сте преминали през инфекцията по естествен начин (т.е. антигенът е влязъл през естествените входове), като и двата вида ще присъстват. Когато инжектирате съставките на ваксината направо в системата, вие дефакто заобикаляте производството на IgA, което е още една причина защо имунологично сме установили, че ваксините са неефективни. И наистина всичко се свежда до осъзнаването на тази съществена грешка, което насърчава усилията за производството на ваксини, които се вдишват вместо да бъдат инжектирани, например “противогрипната ваксина” (макар че ще са все така безсмислени и ще съдържат опасни вещества).

Някои теоретици са установили, че ваксините стимулират прекалено много хуморалната имунна реакция (което включва производството на антитела) за сметка на друга съществена част от имунната система – клетъчно-медиираната имунна реакция (производството на Т-клетки). Бих казал, че дори и това е твърде дипломатично изказване относно ваксините, тъй като те очевидно дори не стимулират нормална хуморална имунна реакция. Имунната система е много сложна и с важни взаимовръзки между компонентите си. За развиването на имунитет трябва да настъпят и да се изпълнят докрай много процеси, за което е необходима отборната работа на всички необходими компоненти на имунната система. Това просто не може да се случи, освен ако тялото не се зарази с инфекцията по естествен начин, и се случва тогава когато то, тялото, пожелае да го направи, а не когато човекът пожелае това, да кажем в 3:15 следобед между пазаруването и оставянето на детето при бавачката, за да отидете на фитнес и т.н.

Браунуин


“И накрая, адювантността по-често се оценява с оглед на титрите на антиген-специфичните антитела, произведени след парентерална имунизация. Известно е, че в много случаи, титрите на антиген-специфичните антитела не могат да бъдат корелирани с предпазването”.
Ваксина 2001 октомври 15;20 допълнение 1:S38-41. PMID: 11587808
Ваксина 2001 октомври 15;20 допълнение 1:S38-41.

Кои са ограниченията на адювантността? Дел Гайдис Г, Пода А, Рапуоли Р.
IRIS Изследователски център, Широн SpA, Виа Фиорентина 1, 53100, Сиена, Италия.
Ваксините, които по традиция се разработват при прилагане на следните емпирични подходи, често са с ограничени проблеми по отношение на имуногенността, най-вероятно поради ниското ниво на чистота на активните вещества, които съдържат. Прилагането на нови технологии спрямо разработването на ваксини води до производството на по-чисти (т.е. рекомбинантни) антигени, които все пак изглежда са с по-лоша имуногенност в сравнение с ваксините от предишното поколение.

Търсенето на нови адюванти за ваксини засяга въпроси, свързани с техните възможни ограничения. От въвеждането на алуминиевите соли като адюванти за ваксини преди повече от 70 години, само един адювант е бил лицензиран за човешко приложение. Разработването на някои от тези нови адюванти за ваксини е било затруднявано от неприемливата реактогенност. Като допълнение към това, някои адюванти работят силно в съчетание с някои антигени, но не и в съчетание с други, и по този начин ограничават възможната им широка употреба.

Необходимостта от предоставянето на ваксини посредством алтернативни източници на поемане (например чрез лигавицата), за да се подобри тяхната ефикасност и съответствие, са задали нови изисквания при основните и приложни изследвания за оценяване на тяхната ефикасност и безопасност. Мутантите на холера токсина (CT) и подвижния ентеротоксин (LT), които постъпват в тялото заедно с интраназалните или орални ваксини са дали силна заявка като кандидати за лигавични адюванти. Тяхната потенциална реактогенност все още се обсъжда, макар че наличните данни поддържат схващането, че въздействията от тяхното свързване към клетките и тези, които се дължат на ензимната дейност, може да са разделени.

И накрая, адювантността по-често се оценява с оглед на титрите на антиген-специфичните антитела, произведени в резултат на парентералната имунизация. Известно е, че в много случаи титрите на антиген-специфичните антитела не могат да бъдат корелирани със защитата. Като допълнение към това, малко се знае за параметрите на клетъчно-медиирания имунитет, който може да бъде възприеман като сурогат на защитата. Изготвянето на индивидуални нови адюванти за разработването на ваксини с подобрена имуногенност/ефикасност и намалена реактогенност ще е едно от основните предизвикателства на продължаващите изследвания в областта на ваксините.

PMID: 11587808 (Медицинска публикация – индексирана за MEDLINE)


Теорията за антителата

Много позовавания на научни публикации, които показват, че антителата след ваксиниране не означават имунитет


Кроун, NE; Редер, AT; Остра форма на тетанус при имунизирани пациенти с високи анти-тетанус титри

Неврология 1992; 42:761-764;

Откъс от статия

“Остра форма на тетанус (III степен) бе наблюдавана при имунизирани пациенти с високи серумни нива на анти-тетанус антитяло. Заболяването бе с фатален край при един от пациентите. Един от пациентите е бил хиперимунизиран по такъв начин, че тялото му е произвело търговски тетанус имунен глобулин. Двама от пациентите са били имунизирани една година преди развитието на заболяването. Титрите на анти-тетанус антитела при приема са били от 25 IU/ml до 0.15 IU/ml, определено посредством анализите хемаглутинация и ELISA; стойност, по-висока от 0.01 IU/ml се смята за предпазна. Макар, че единият пациент е бил с привидно адекватни анти-тетанус титри посредством инвитро измерване 0.20 IU, инвиво био анализите за предпазване на мишки са показали титър, по-нисък от 0.01 IU/ml, според което можем да предположим, че има пробив в имунния репертоар на пациентката спрямо невротоксина на тетануса, но не и спрямо токсоида. Това е първият доклад за тетанус от трета степен със защитни нива на антитела в САЩ. И все пак диагностицирането на тетанус не бива да се основава само и единствено на привидно предпазващите анти-тетанус титри”.

Настоящата статия може да бъде копирана и ползвана свободно.

Оригиналната статия на английски