Адювантни ваксини


Какви са границите на адювантността?

Източник: IRIS ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ЦЕНТЪР, CHIRON SPA, VIA FIORENTINA 1, 53100, СИЕНА, ИТАЛИЯ.

Откъс

Традиционно разработваните ваксини, следвайки емпирични подходи често имат ограничени проблеми на имуногенност, вероятно дължащи се на ниски нива на чистота на активната съставка, която съдържат. Приложението на новите технологии върху разработването на ваксини е водещо при производството на по-чисти (напр. рекомбинантни) антигени, които обаче имат по-слаба имуногенност в сравнение с ваксините от предишното поколение. Търсенето на нови адювантни ваксини включва въпроси, свързани с потенциалните им граници. От въвеждането на алуминиевите соли като адювантни ваксини преди повече от 70 години, само един адювант е разрешен за хуманна употреба. Разработването на някои от тези нови адювантни ваксини е нарушено от неприемливата им реактогенност. В допълнение някои адюванти взаимодействат силно с някои антигени, а не с други, ограничавайки по този начин тяхната потенциална широка употреба.

Нуждата да се правят ваксини по алтернативни начини на приложение (например по лигавичен път), за да се повиши ефективността и съответствието им, е задало нови изисквания в основните и приложни изследвания, за да се оцени ефикасността и безопасността им. Токсинът на холерата (CT) мутантите на лабилен ентеротоксин (LT), взети с ваксините, приемани през носа или устата, са силни кандидати за лигавични адюванти. Потенциалната им реактогенност все още е предмет на дискусии, въпреки че наличните данни подкрепят идеята, че ефектите, дължащи се на свързването им с клетките и тези, които се дължат на ензимната дейност, могат да останат разделени. Накрая, адювантността по-често се оценява по отношение на специфичните за антигените титри на антитела, индуцирани след парентерална имунизация.

Знае се, че в много случаи, специфичните за антигените титри на антитела нямат връзка със защитата. В допълнение, много малко се знае за параметрите на клетъчно-медиирания имунитет, който може да се счита за сурогат на защитата. Създаването на нови адюванти за разработването на ваксини с подобрена имуногенност/ефикасност и намалена реактогенност ще представлява основното предизвикателство на текущото изследване, ориентирано към ваксините.

PMID: 11587808
(PubMed – индексирано за MEDLINE)